ФОКУС

Американците се самоизбиват по конституция

На 8 ноември т.г. бивш войник откри стрелба в студентски бар в калифорнийския град Таузънд Оукс, избивайки 13 невинни млади хора. Стрелял безразборно, ей така, за кеф, искал трупове – човешки. На 27 октомври 11 души загинаха при стрелба в синагога в град Питсбърг. На 29 септeмври двама полицаи загинаха при престрелка с въоръжен мъж в щата Мисисипи. Девет дни преди това четирима убити даде стрелба в щата Мериленд. Това е статистиката само от последните два месеца.

Миналата година имаше далеч по-зловещи примери. На 2 октомври 2017 г. в Лас Вегас бе извършено най-масовото убийство в историята на САЩ от 1982 г. – тогава загинаха 58 участници в музикален фестивал, а над 400 бяха пострадалите. Сатаната стреляла от 32-я етаж на хотел. Преди това рекорд държеше касапницата в гей клуб в Орландо, когато паднаха 49 невинни хора. Други 26 се простиха с живота си при стрелба през ноември 2017 г. в баптистка църква в Тексас.

Върнатата още по-назад лента не е по-различна. Касапница на 20 юли 2012 г. в киносалона на американския град Аурора, щата Колорадо, погуби 12 души пак заради единия кеф от кръв и трупове. Същата година, но през декември, откачан изби 28 души в начално училище в Град Нютаун, щата Кънектикът, като от тях 20 бяха деца на 6-7-годишна възраст.

Мнозина смятат Америка за олтара на свободата и модерната цивилизация. Та ето този олтар не можа да опази 20-те дечица, обречени да заситят кръвожадността на един изрод, който преди детската касапница бе убил и майка си. И който искал трупове, защото светът му бил нещо крив.

Според издание “Атлентик” (The Atlantic) всяка година в САЩ с извършват средно 300 000 нападения с огнестрелно оръжие. Съгласно друга статистика един милион американци са убити в собствената си страна от огнестрелни оръжия след убийствата през 1968 г. на негърския водач Мартин Лутър Кинг и Робърт Кенеди. По-рано това десетилетие водещият Бил Мойерс от телевизия Пи Би Ес констатира, че в САЩ са загинали много повече американци,

отколкото във всички войни на Америка взети заедно

“Вашингтон пост” посочва статистика от 2003 г. на Световната здравна организация (СЗО) за смъртността от огнестрелни оръжия в 23 индустриално развити държави. И 83% от смъртните случаи се падат на САЩ. Още по-зловеща е разбивката на данните за категориите жертви. 87% от загиналите са деца до 14-годишна възраст и 86% са жени. Тоест убитите от законната употреба (или злоупотреба) с оръжия са изцяло беззащитни, напълно невинни жертви. В сравнение с развитите страни в Европа САЩ очевидно е “държава с необичано високо насилие”, гласи едно от проучванията на американския университет Дюк, цитирано от “Хънфингтън пост”.

Статистиката казва още, че в населението на Щатите има 283 млн. броя огнестрелни оръжия – без да се броят военните и полицаите. Това е горе-долу по една единица огнестрелно оръжие на всеки жител от 310-милионната държава. Според “Хънфингтън пост” това прави 88,8 единици оръжия за лично ползване на 100 души. В САЩ може да ти доставят у дома поръчан пистолет, както се доставя пица.

Представлявайки само 4% от световното население, американците притежават 42% от 644-те милиона лични огнестрелни оръжия по света, твърди изданието.

Световният класик на словесността Антон Чехов е казвал, че ако на сцената има пушка, тя неминуемо ще гръмне. Не е възможно при толкова много оръжия на американската сцена да няма касапници с напълно невинни жертви. “Където има повече оръжия, има и повече предумишлени убийства”, констатира проучване на Харвардския изследователски център за контрол върху правонарушенията.

И се получава следното нещо – Америка е не само оръжеен магазин,

иконата на световната демокрация е стрелбищен полигон

където обаче мишените не са макети на човешки глави и тела, а живи и най-вече невинни хора. А и невръстни деца, както става ясно.

Защо обаче е така? Оказва се, че е заради Втората поправка от конституцията. Текстът й гласи: “Доколкото добре организираната милиция е необходима за безопасността на свободната държава, правото на хората да притежават и носят оръжия не трябва да бъде нарушавано”. Тази поправка обаче е приета преди няколко епохи – през 1791 година.

Така сглобеният пъзел ни дава следната картинка – в тази държава свободата да убиваш, правото да отнемаш човешки живот е заложено в самия закон. Който при това е нещо като правна вкаменелост отпреди вече 4 века. Масовите убийства в Америка са заложени в светая светих на държавността – нейната конституция. Този един милион американци, убити от правото на лично оръжие, всъщност са жертви на Втората поправка. Те са убити от американската конституция. В този смисъл в тази държава с нейните претенции да е икона на напредъка и свободата, има нещо злокобно. САЩ не са ли Сатанински Американски Щати?

Звучи абсурдно, ама големият враг на тази държава не е бил нито СССР, нито сега Русия, Китай или Иран, нито Ирак на Саддам Хюсеин, нито Виетнам навремето. Нито вкупом, нито всеки поотделно е избил толкова много американци. Американците направо се самоизтребват и големият им враг е тяхната конституция с нейната Втора поправка, третирането им на свободата и правата – ето това е равносметката от този един милион американци, загинали от правото на лично оръжие, “приложено” от техни сънародници.

Съответно каквато е конституцията, такъв е и законът. В страната няма общонационално законодателство за личното оръжие. За сметка на това всеки щат има свое законодателство, но то е много пъстро. И съответно хлабаво. В някои щати например искат медицинско свидетелство на купувач на оръжие, в други – не. В някои не можеш да купиш повече от една бройка огнестрелно оръжие в рамките на месец, в други не е така. В едни щати възрастовата бариера за купуване на оръжие е 18 години, в други – 21 години.

“Може ли някой сериозно да твърди, че нашите сравнително хлабави закони относно оръжията нямат нищо общо с тези кървава данни”, попита “Вашингтон пост” след масово убийство в Аурора.

Но на политическия Олимп никой не смята да затяга законите, драстично да ограничи продажбата на лично оръжие, камо ли и изобщо да го забрани. Например

никой не смята да прати в музея фосила на Втората поправка

“Твърдо вярвам във Втората поправка. Не мисля, че нови закони биха променили нещо в подобен род трагедии”, това са думи на републиканския кандидат президент Мит Ромни, който бе съперник на Барак Обама за президентския мандат 2012-2016 г. По думите му истинското предизвикателство били не оръжията и законите, а хората, които “правят немислими, невъобразими и необясними неща”. Това е все едно възпитателка да обвини един малчуган, че си счупил ръката при падането от катерушката в двора на детската градина, след като е оставила децата без надзор.

По повод касапницата в Аурора тогавашният конгресмен Луис Гомърт учудено бе попитал пред Би Би Си: “Недоумявам защо в цялата зала, в която е имало толкова много хора, никой не е носил оръжие със себе си.” Значи според въпросния законодател американците трябва да ходят въоръжени на кино. По тази логика те трябва да ходят въоръжени и на театър, опера, балет. Изобщо културният живот да се милитаризира. А не е ли по-логично да бъдат забранени или поне силно ограничени оръжията за лично ползване? Този законодател все едно е предложил в името на личната ни безопасност да забием колата си в дървото, за да тестваме въздушната й възглавница.

Отношението на политиците в Америка към правото на лично оръжие се дължи не само на малоумната им вяра в светостта на това право, но и на далеч по-прозаични причини от политическия бит. До голяма степен политическата класа на САЩ

е заложник на оръжейното лоби

а масовите убийства в страната се дължат и на това лоби. В него влизат няколко организации, обединяващи както любители, така и производителите на оръжия. От тях най-влиятелни са две – “Националната асоциация на стрелците” (National Rifle Association), и “Собствениците на оръжия в Америка” (Gun Owners of America). Те са толкова мощни, че с тях се съобразяват конгресмени и политици на щатско и федерално ниво. Публична тайна е, че те съставят списъци на кандидатите за президенти, за конгресмени и губернатори. Онези, които се обявяват срещу свободното притежаване и търговия с оръжията, попадат в черния списък и губят избори. За самоизтребването на американците това лоби е виновно толкова, колкото и Втората поправка. То всъщност е рожба на правния фосил. Не случайно Републиканската партия не посяга върху правото на лично оръжие, а Демократическата партия говори за затягане на контрола и ограничаване на търговията, но само говори. Както виждаме от статистиката, нищо не прави.

Да видим обаче какво мисли обикновеният американец. Едно допиване на авторитетния Пю рисърч сентър (Pew Research Center) показва, че 67% от допитаните възприемат инцидента в Колорадо като изолиран акт на хора с проблеми, а не като проблем на системата. Според допитване пък на “Галъп” 73% от жителите на САЩ се обявяват срещу ограничения на свободно притежаване на оръжия – най-високият показател в дебата за личното оръжие през последните 40 години. 53% пък са срещу по-строги мерки за продажбата и притежаването на автоматично и бойно оръжие.

Не че сред редовите американци няма привърженици на по-строгия контрол върху личното оръжие. Една анкета на в. “Ню Йорк таймс” и телевизия Си Би Ес показа, че 63% от допитаните искат да се забранят определени категории опасни оръжия – примерно автоматите. 71% пък настояват да се забрани на наркоманите да купуват оръжия. Но те са малцинство.

Накрая излиза ето какво – и конституция, и законодателство, и елит, и редовият гражданин, и обществените нагласи са в полза на личното оръжие. Всъщност на избиване на невинни хора, включително и деца, на американското самоизтребване. Америка няма необходимите мозъчни клетки да прозре, че е враг на самата себе си и търси врага другаде. Е, как да не се запита човек не е ли сбъркана тази държава? И американците не са ли станали вече като зомбита с това отношение към свободата и правото на лично оръжие?

Post Views: 18

ФОКУС

Да се замразят депутатските заплати, а не да се режат парите на лекари и полицаи

Мика Зайкова: Да се замразят депутатските заплати, а не да се режат парите на лекари и полицаи

Икономистът заяви, че бюджетът не е в толкова тежко състояние и разкритикува разходите за Народното събрание.

Положението с бюджета не е толкова страшно, колкото твърдят от “Прогресивна България“. Това каза в интервю за предаването “Нюзрум“ икономистът Мика Зайкова.

“Първо, във фискалния резерв има над 4 милиарда. Освен това има още 2 милиарда, които са в Сребърния фонд и които също са резерв. Тоест фискалният резерв е пълен. Не можем да упрекнем служебното правителство, но и то взе 1 милиард. Лошото е да не стане една верига от вземане на заеми, които обаче отиват за текущи разходи, а не за капиталови“, обясни тя.

По думите ѝ най-големият проблем на България е, че не обновява основните си средства, технологиите и техниката, тоест не прави достатъчно капиталови инвестиции.

“Миналата и по-миналата година капиталовите разходи бяха изпълнени на 30-35%. Тоест ние сме похарчили повечето пари от капиталовите разходи за текущи“, заяви Зайкова.

Тя подчерта, че не е съгласна непрекъснато да се гледа към заплатите на хората в обществения сектор.

“В така наречения обществен сектор са учителите, лекарите от държавните и общинските болници, там са полицаите. Но ако погледнете, фактически не са повишени заплатите на медицинските сестри, които са изключително важни и много дефицитни, както и на лекарите в общинските и държавните болници“, каза икономистът.

Според нея проблемът идва от това, че държавните и общинските болници са превърнати в търговски дружества:

“Това е безобразие. Не може една болница да бъде търговско дружество, ако е държавна или общинска. Частните нека си бъдат и нека печелят. Ако има кой да им плаща – да им плаща. Но държавните и общинските болници да бъдат търговски дружества – това е голям проблем. Имаме проблем не само в съдебната система, но и в здравеопазването, да не говорим за образованието.“

На въпрос какво би направила, ако сега беше финансов министър на мястото на Гълъб Донев, Мика Зайкова отговори: “Гълъб Донев е един много разумен и начетен човек, но той не е финансист. Той има повече социален уклон и би бил прекрасен социален министър. Във финансовото министерство се изисква екип от хора-финансисти, които при всички положения ще спрат тези заеми.“

По думите ѝ първата мярка трябва да бъде замразяване на депутатските възнаграждения.

“Минималната работна заплата се определя веднъж в годината. Увеличаването на пенсиите става веднъж в годината – в средата на годината. Откъде-накъде депутатите всяко тримесечие ще си увеличават заплатите? Според мен първо трябва да се замразят техните заплати“, заяви тя.

Икономистът призова да бъдат прегледани и всички допълнителни плащания към народните представители.

“След като нямат нужда и са много знаещи, защо им се дават пари за сътрудници? Това са много пари. От 4400 евро базисна заплата в момента те всеки месец получават по 15-16 хиляди. За участие в комисии, за зам.-председателски постове, за временни комисии, за сътрудници, за квартира. От къде-накъде? Хората, които идват тук да работят, си плащат наем. И депутатът трябва да си го плаща от заплатата“, коментира Зайкова, като се обяви и срещу допълнителните средства за автомобили, квартири и охрана.

“Първо бих замразила заплатите им и то на базово ниво – да получават и те по 4000. Кой в България получава 4400 месечно само за това, че ходи два дни в парламента – сряда и четвъртък, в краен случай и петък? А те всяко тримесечие си актуализират заплатите на базата на средната работна заплата в обществения сектор, която е по-висока, и то от последния месец на тримесечието. Сакън да не загубят някоя стотинка“, заяви икономистът.

“Ако съм на мястото на председателя на Народното събрание и на премиера Румен Радев, първото нещо, което ще направя, е не да бръкна в джоба на полицаите и лекарите, а да бръкна в джоба на депутатите“, каза в заключение Мика Зайкова.

Post Views: 19

ФОКУС

БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ ИМАХА ОТ НСО ЗА ДА МОГАТ ДА КРАДАТ БИЗНЕСИ!

КОГАТО СПОМЕНАВАМЕ КРАДЕЦА БОРИСОВ, ТРЯБВА СПОМЕНЕМ И КОЛКО БИЗНЕСИ ОТКРАДНА ПО ТАЗИ СХЕМА! И ДВАМАТА – И БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ ЗАТОВА ИСКАХА ОХРАНА ОТ НСО.

ЗНАЯТ МРЪСНИЦИТЕ ЧЕ КОГАТО ОТНЕМЕШ ВСИЧКО НА НЯКОЙ, ТОЙ ЛЕСНО СЕ ПРЕВРЪЩА В КАМИКАДЗЕ!

💰177 000 000 лева данъци
Или преведено на човешки език: „Дай бизнеса. А когато откажеш — къде са ти парите?”

🔹 Денят, който не забравям
Понеделник, 6 юли 2009 г. 9:30 сутринта.
Точно предният ден — 5 юли — ГЕРБ спечели пълно мнозинство на парламентарните избори в България.
Закуската на масата. Детето тръгнало за училище. Жена ми тъкмо беше сложила кафето.
Звънец на вратата. Апартаментът ми в Лозенец.
— „Полиция.”
Отварям. Трима души — полиция, АФР и данъчни.
— „Какво искате?”
— „Пълна ревизия на всичките Ви компании. Още два екипа чакат пред двата Ви офиса в квартал Оборище.”
И така започна. На първия ден след изборите. Като по часовник.
🔹 Запорът — без акт, без нищо
Докато ме проверяваха през следващите дни — блокираха всички банкови сметки на всичките ми дружества.
Като „предварително обезпечение.”
📌 Без ревизионен акт.
📌 Без установено нарушение.
📌 Без съдебно решение.
📌 Без нищо.
Само едно подозрение. И край на бизнеса ми за 3 години.
🔹 Първата „оферта”
Скоро дойде първата оферта. 150 000 евро. От един от големите шефове на НАП.
Помислих и казах:
„ОК. Ще дам парите. При едно условие. Кажете ми какво точно ще ми „оправите” по компаниите. Защото аз нямам нередности. Нямам проблеми с ДДС. При металите имам постоянни проверки — там денонощно стои контрол.”
Той ме погледна и каза честно:
„Не. Даваш парите, за да можеш изобщо да работиш.”
Категорично отказах.
Минал бях целия мутренски преход на 90-те. Не бях дал на никой да ме рекетира. Затова и ходех с много охрана. И сега — на 2009 г., в „новата демокрация”, в член на ЕС от 2 години — щях да плащам „данък спокойствие” на държавни служители?
Не.
🔹 Истинското искане — на маса
И тогава картите се отвориха.
Същите проверяващи ми казаха директно — както съм писал и в предходни постове:
„Ако прехвърлиш дялове от компанията на посочени от нас хора — всичко се оправя моментално.”
Отказах. Няколко пъти.
Тогава работех с изключително силни и големи компании от дълги години. Бяхме приятели. Мислех си, че имам сили да се оправя.
Лъгал съм се.
🔹 Три години без акт. Без обяснение.
Запорите продължиха 3 години — до 2012 г.
Многократно исках срещи с данъчните и с ДАНС. Исках да разбера защо съм запориран. Какво ми е нарушението. Какво искат от мен.
Нищо. Тишина. 3 години тишина.
Това в правова държава се нарича „незаконно ограничаване на дейност.” В България се нарича „стандартна процедура.”
🔹 2012 г. — Внезапно идват „актовете”
През 2012 г. — изведнъж — се появиха множество ревизионни актове. За всичко. На всички компании.
Ревизията обхвана периода 2005–2012 г. — седем години. Тоест: цялата активна история на компаниите.
Не се притесних. Казах си:
„ОК. Ще спечеля в съда. Всичко ми е чисто. Документи — пълни. Сделки — реални. Контрагенти — реални. Платени данъци — всички.”
Започнаха процеси по обжалване на ревизионните актове.
И тогава те видяха, че се измъквам.
Видяха, че всичко е наред с фирмите ми. Знаеха, че ще спечеля.
🔹 11 декември 2012 г. — Часове преди първото съдебно заседание
Сутринта на 11 декември 2012 г. — точно часове преди първото данъчно дело в Софийски административен съд…
Пет цивилни коли ми препречиха пътя на път за работа. Арестуваха ме.
В същия час — 20 полицаи влязоха в офиса на компанията. Иззеха и унищожиха цялата документация. Сървъри. Дискове. Папки. Всичко.
3 месеца в ареста.
Какво успя да направи адвокатът ми? Едно-единствено нещо: подаде уведомление до всички съдебни състави, че при липса на документи не могат да се водят делата.
И така — между 2014 и 2015 г. — всички актове влязоха в сила. Не защото бяха правилни. А защото нямаше с какво да ги обжалваме. Документите ги нямаше. Защото те самите ги бяха унищожили.
177 000 000 лева.
Сто седемдесет и седем милиона лева.
Това бяха общите задължения на 6 ЕООД-та, които бях влял в „КОРИНА БГ” ЕАД, Кърджали.
Сред тях:
▪️ Финансово-счетоводната компания „Добрин Добрев” ЕООД
▪️ „Демо Яв” ЕООД — притежаваща безсрочен лиценз за търговия с отпадъци от черни и цветни метали
Всички тези компании бяха регистрирани в периода 2002–2004 г. Работеха законно. Декларираха всичко. Плащаха данъци.
Всичко без изключение, което беше правено от моите компании през цялото им съществуване — беше обложено по 2-3 пъти. Без право на обжалване.
От сериозна компания с многомилионен оборот — станахме „данъчни длъжници”.
А аз — се превърнах във вечен обвиняем.
Забележете — по съвсем друго дело. Защото това е важно. Едни и същи факти — на две съвсем различни релси. Данъчна и наказателна. И двете — за натиск.
🔹 А сега — истинският въпрос
Според данъчните органи моята компания разполагаше със собствен капитал от 320 милиона лева.
И знаете ли каква беше целта на цялата акция?
❗️ Не данъци.
❗️ Не справедливост.
❗️ Не „възстановяване на щети”.
Целта беше една — да се намери:
💰 „Къде са парите?”
🔹 Доказателството
През следващите години — всички мои познати, бизнес партньори и клиенти, които бяха викани на разпити в ГДБОП, в полицията или в прокуратурата…
…след приключване на „официалната” част на разпита — бяха извеждани на „кафе”.
И там, неофициално, им се задаваше точно един въпрос:
„Къде са парите на този?”
Не за нарушения. Не за престъпления. Не за доказателства.
Само за парите.
И това продължи години. Хора, които не бях виждал от десетилетия, ми се обаждаха да ме предупредят:
„Викаха ме. Питаха само за парите ти.”
🔹 Та къде са парите, дами и господа?
Това е въпросът, който всички задават.
И отговорът — ще го разберете, ако ме следвате тук и в другите ми социални медии.
Но преди да го дам — искам да помислите за нещо много по-важно:
❓ Какъв вид държава „търси парите” на свой гражданин с арести, унищожаване на документи и натиск върху приятелите му?
❓ Какъв вид държава първо унищожава бизнеса, а после се чуди защо човекът не плаща данъци?
❓ Какъв вид държава 3 години държи всичко запорирано без акт — и след това издава актове за периода, в който е спирала бизнеса ?
Отговорете си сами. Тихо. На глас не е безопасно. Още не.
📌 Следва продължение.
В следващите постове ще ви разкажа:
▪️ Как точно изчезнаха парите и активите.
▪️ Кои хора бяха посочени, за да им се прехвърли бизнесът.
▪️ Какво се случи с тези „посочени хора” в годините след това.
▪️ И защо това, което се случи на мен, се случва на стотици други и до днес — точно по същата схема.
177 милиона лева „данъци.”
320 милиона лева „собствен капитал.”
0 доказателства.
Това е България.
📌 Споделете, ако смятате, че повече хора трябва да знаят как работи системата. Профилът ми е с рестрикции. Истината — не може да бъде запорирана.
Dobrin Dobrev

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 22

ФОКУС

Радев малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит

Бойко Станкушев: Радев малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит.

“Дотук аз не видях нито една изненада. Всички тези имена бяха дискутирани не само последните през два месеца, а в последните девет години, откакто чакаме президентът Радев да стане премиер”. Това коментира в “Тази сутрин” по bTV бившият министър на енергетиката Мирослав Севлиевски за новия редовен кабинет и назначенията на новата власт.

“Аз очаквах Кутев да бъде председател на парламентарната група, но виждаме, че и настоящият председател на парламентарната група се справя много добре. Артикулира добре, има ясна позиция”, допълни той.

“Няма и изненада, няма и разочарование. Аз не виждам разочарование, но и не бива да чакаме в първите дни тези хора да направят нещо толкова голямо, някаква заря да стане. Последният път, като бях при вас, завършихме разговора с това, че при Триумфа, когато победителите са влизали в Рим, имало един роб, който шушнел на ухото на победителя: „Помни, че си смъртен“. И като продължим тази приказка – шествието върви. И сега отзад има първите пленени – пленените пълководци, тези, които са победени. След тях върви плячката и най-накрая вървят пленниците. Очаквам тази седмица ние да видим какво ще стане с победените генерали или с политическите опоненти”, коментира Севлиевски.

“Една от основните причини да имаме този изборен резултат е, защото основният мотив на хората да излязат да гласуват за Радев беше, защото те очакват от него възмездие и справедливост. И големият въпрос наистина е дали ще има възмездие и справедливост през следващите дни. Една от другите големи причини да имаме този изборен резултат е, защото хората се уплашиха, че посредствеността започна да става масова по времето на управлението на Бойко Борисов”, посочи още той.

„Няма изненади особени. Ясно беше, че гръбнакът на новия кабинет ще бъде от лицата, фигурите, които са участвали в предишните служебни кабинети на Румен Радев. Не виждам някакви особени изненади в това отношение. А дали ще има чистка, дали ще има метла? Да, разбира се. И това смятам, че е в правилата на играта.
За да овладееш политическата власт, трябва, разбира се, да прецениш кои да махнеш, кои свои хора да оставиш. Това е нормалното“, коментира социологът Кольо Колев.

„Мисля, че Румен Радев направи много добър ход, като остави главния секретар на МВР на своя пост, с което даде знак на цялата администрация, че всъщност чистката няма да бъде просто така – „наши срещу ваши“, а ще се гледа кой какво прави. Това е хубав знак, защото по този начин ти можеш да опитваш и с част от предишната администрация, за да я превърнеш в свои работници. Това е нещо, което според мен не е зле“, посочи още той.

„Няма какво да проверяваме. Ние просто ще чакаме да видим първите послания на този, както и на всички други министри, и съответно първите действия, което е много по-важно“, заяви Бойко Станкушев, директор на “Антикорупционен фонд“, за назначението на Николай Найденов като министър на правосъдието.

„Трябва да се има предвид, че Румен Радев, според мен, малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит. Това да си девет години президент е едно, а да поемеш цялата тази сложна машина, наречена изпълнителна власт, където много зависи от теб, обаче зависи и от хората, с които си обграден“, посочи той.

Post Views: 24