ПАРИ
Америка спира газта за Европа
“Гаранция повече не даваме”. САЩ и Европа се сблъскаха с неизбежното
Министерството на енергетиката на САЩ успокоява ЕС: спирането на одобрението на нови проекти за ВПГ няма да засегне доставките на газ. Поради желанието на САЩ да измести Русия от пазара и нежеланието да сключват дългосрочни договори, европейците започнаха да се съмняват в надеждността на своя партньор. Защо отношенията между съюзниците са се влошили?
На куката
След като изостави тръбопроводния газ, Европейският съюз беше принуден да премине към втечнен. Така американците придобиха голям пазар за своя продукт и поради острия недостиг на гориво цените се увеличиха.
Въпреки че обемите варират, САЩ остават основният износител на ВПГ. По данни на Европейската комисия – 46% през миналата година. А през първото тримесечие на 2024 г. – почти 70% (21 от 32 млрд. куб. м) от доставките за ЕС, Великобритания и Турция, отбелязва заместник-ръководителят на Фонда за национална енергийна сигурност Алексей Гривач.

Ето защо решението на Джо Байдън да постави на пауза одобрението на нови проекти за втечнен природен газ разтревожи индустриалците в Европа. Анализаторите подчертават: това е предизборен ход. В края на януари американският президент отдаде паузата с климатичната криза. „Производителите се интересуват от нови проекти, но в политическата надпревара „зелените“ задължения надделяват“, казва Тамара Сафонова, генерален директор на Независимата аналитична агенция на петролния и газов сектор.
ЕС обаче не е доволен. Щефен Котре, член на комисията по опазване на климата и енергетика на германския парламент от партията “Алтернатива за Германия”, смята Вашингтон за ненадежден партньор. „За сегашния президент екосоциалистическата истерия на климата е по-важна от международните търговски отношения. “Това съществено се различава от проверените с времето германско-руски сделки, които бяха стабилни дори по време на Студената война“, каза той.
Търговската асоциация “Еврогаз” прогнозира връщане към „рекордно високите цени на горивата, предизвикани от намаляващите доставки от Русия“ и призовава Белия дом да оттегли заповедта.
Водещият анализатор в Института по енергийна икономика и финансов анализ Ана-Мария Ялер-Макаревич смята, че не може да се разчита изцяло на един източник. „След като е изпитала заплахата за енергийната сигурност поради прекомерната зависимост от един партньор, Европа трябва да се поучи от минали грешки и да избегне подобна ситуация със Съединените щати“, пише тя.
Няма повод за притеснение
В чужбина се опитват да успокоят нещата. Първият заместник-министър на енергетиката Дейвид Търк каза, че указът няма да засегне маршрутите за доставка или „текущите строителни работи за създаване на експортни вериги за още по-големи обеми гориво“. Той уточни, че износът възлиза на около 400 млн. куб. м на ден, като около 1,3 млрд. куб. м са запазени за бъдещи проекти.
Наистина няма забрана за износ – спряха да издават разрешителни за изграждане на заводи за втечнен природен газ, които могат да бъдат пуснати до 2030 г. „Говорим за проекти, които не са имали време да получат одобрение, но всичко договорено е в сила – изграждат се линии, които ще удвоят производствения капацитет на ВПГ до края на десетилетието“, подчертава Гривач.
Според него решението за замразяване има за цел да изпрати ясен сигнал към купувачите: ключовете на газовия пазар вече са в ръцете на Вашингтон.
Ръстът на световното търсене също буди безпокойство. Европа разбира, че САЩ действайки единствено в собствените си интереси, ще продадат ВПГ на предложилия най-висока цена.

„Американският износ е в частни ръце, така че политиците не избират посоката си. Пазарите на продажбите се определят от тарифите – където е по-скъпо, там се изпращат“, обяснява Игор Юшков, водещ експерт във Фона за национална енергийна сигурност.
Реални цели
Експертите смятат, че САЩ балансират между желанието да правят пари и запазването на евтиния газ е единствено тяхна привилегия. Ако допуснат масово строителство на заводи, американската икономика ще загуби конкурентното си предимство, добавя Юшков.
Свръхпредлагането на пазара ще понижи външните цени и ще позволи на европейците да започнат да възстановяват индустрията и да намалят зависимостта от износа.
По отношение на приходите Вашингтон спечели от деиндустриализацията на Европа и завладя голям пазар, посочва Сафонова. Сега, за да го задържат, е необходимо окончателно да изтласкат втория доставчик – Русия. „Половината от обемите на руския износ на ВПГ завършват в ЕС“, пояснява тя.
За да се отърват от конкурента, бяха въведени санкции срещу проекта “Арктик ВПГ-2”, което на практика забранява на партньорите да купуват този газ. Планът проработи. Въпреки че всичко е готово, “Новатек” не може да започне корабоплаването – няма танкери. Френската “Тотал” отказа да изпълни договорите, позовавайки се на форсмажорни обстоятелства.
Германия и Чехия са за пълен отказ от руските енергийни ресурси, съобщава “Блумбърг”, позовавайки се на писмо от германския министър на икономиката Роберт Хабек и чешкия министър на търговията Йозеф Зикел. „В името на нашия енергиен суверенитет и сигурност трябва да продължим систематично да намаляваме вноса на газ, нефт и радиоактивни материали от Русия“, настояват политиците. Докладът на МВФ посочва, че пълното спиране е възможно до 2030 г.

Има малко алтернативи. Миналата година основният дял беше изместен от САЩ. Преходът към зелена енергия изисква субсидии и резервен капацитет за традиционните горива.
Освен това зелената енергия е силно зависима от износа на оборудване и редки земни метали от Китай, добавя Гривач. Така, поддавайки се на натиска отвъд океана, Европа се оказа в безизходица и без гаранции.
- Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
ПАРИ
Радев ще взима нови милиарди кредити .
Правителството на Румен Радев готви нов дълг от 3.8 млрд. евро.
Средствата са предвидени за покриване на бюджетния дефицит, разходи по ПВУ и осигуряване на плащанията по НПВУ през 2026 г.
Правителството на премиера Румен Радев планира да изтегли нов държавен дълг в размер на 3.8 милиарда евро.

Предложените промени ще дадат възможност на Министерския съвет да поема държавен дълг до посочения размер. Средствата са предназначени за покриване на бюджетния дефицит, както и за рефинансиране на разходи по Плана за възстановяване и устойчивост на България (ПВУ).
Част от необходимото финансиране може да бъде осигурено и чрез международните финансови пазари посредством специална средносрочна програма за емитиране на държавен дълг.

Основната цел е да бъдат осигурени достатъчно средства в държавния бюджет за очакваните по-големи плащания през 2026 г. по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).
Според заложените намерения това ще позволи по-редовно финансиране и ще ускори изпълнението на инвестициите по плана, като същевременно ще намали риска от недостиг на средства и ликвидни затруднения.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПАРИ
Ключови промени със заплатите влизат в сила скоро
Всеки служител ще има право да получи информация от работодателя си за средното ниво на заплатите в предприятието на същото длъжностно ниво.
Това предвиждат скоростно задвижени промени в Закона за защита от дискриминация, които трябва да влязат в сила съвсем скоро – на 7 юни 2026 г. Бързането е заради изтичащи срокове да въведем в законодателството си европейска директива, без което ни заплашват наказателни процедури.
Промените бяха пуснати за обществено обсъждане тази седмица.

Директивата, заради която се правят промените, е за равно заплащане на жените и мъжете чрез въвеждане на прозрачност на правилата за равно заплащане. В България тази разлика възлиза на около 12% по данни за 2024 г., което надхвърля средното равнище за Европейския съюз (11,1%), пише в мотивите към законопроекта. Макар да се наблюдава известно намаление в дългосрочен план, темпът на сближаване е бавен и неравномерен.

Предложените текстове дават нови права на служителите, но въвеждат и доста нови изисквания към работодателите. По писмено искане на служителя работодателят ще е длъжен да му предостави писмена информация за неговото възнаграждение и средните нива на заплащане в предприятието, с разбивка по пол, за служителите, които полагат еднакъв или равностоен труд, до два месеца от получаване на искането, казват промените.
Когато тази информация може да доведе до разкриването на индивидуалния размер на заплатата на друг служител, работодателят ще има право да ограничи достъпа до информацията, като я предостави на синдикалната организация или на Комисията за защита от дискриминация. Те съответно ще могат да консултират служителя за възможностите му да предяви иск за изравняване на заплащането, без да се разкрива размерът на възнаграждението на отделни хора.

Работодателят ще трябва да изготвя със служителите съвместна оценка на заплащането за установяване, коригиране и предотвратяване на разлики в заплащането между жените и мъжете, когато се установи разлика от най-малко 5%. По-големите фирми със 100 и повече служители вече ще трябва периодично да докладват разликата в заплащането по седем показателя, заедно с механизъм за корекция на необосновани разлики над 5%. За предприятия с 250 и повече служители това ще се прави всяка година, а за предприятия със 100 до 249 служители – на три години. Последните две изисквания ще влизат в сила поетапно – първото от 2027 г., а второто – от 2031 г.
Съществуващата разлика в заплащането се дължи на комбинация от структурни и нормативни фактори, сред които основно значение имат липса на прозрачност по отношение на заплащането, липса на задължителни механизми за наблюдение и отчетност на равнище работодател, както и ограничения в действащите механизми за правна защита, посочват авторите на промените.
ПАРИ
КЗК удря „Кауфланд“ и „Т-Маркет“ заради нелоялни практики
КЗК удря „Кауфланд“ и „Т-Маркет“ заради нелоялни практики
Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) образува производство срещу две търговски вериги за нелоялни практики спрямо доставчици и производители – „Кауфланд България ЕООД енд КО“ (ТВ Кауфланд) и „Максима България“ ЕООД (ТВ Т-Маркет), съобщиха от пресцентъра на регулатора.
Двете производства се образуват в рамките на секторния анализ на пазара на храни от първа необходимост и на базата на данни от проучване на КЗК на ценовата политика, отстъпките, надценките и търговските условия между търговци и доставчици/производители.

Решенията за двете производства са взети след последните промени в Закона за защита на конкуренцията от 7 ноември 2025 г., с които се увеличи и максималната санкция – до 10% от оборота за предходната финансова година. По настояване на КЗК търговските вериги получиха тримесечен срок да приведат търговските си отношения с производители и доставчици според новите правила. Този срок изтече на 9 февруари 2026 г.
В рамките на задълбоченото проучване на ценовата политика на големите търговци антимонополният орган изиска от производители и доставчици на основни храни (мляко и млечни продукти, месо и месни продукти, олио, яйца) информация относно механизма и критериите, по които се сключват договори за доставка и спогодби за рамкови условия с търговските вериги. Изискана е и информация относно начина на определяне на доставните цени (цени на едро) с търговските вериги.
Изследвани са общи търговски условия, договори, споразумения и други документи, действащи и след 9 февруари 2026 г., които уреждат търговските отношения на веригите с доставчиците на селскостопански и хранителни продукти.
В хода на проучване на базата на цялата информация и доказателства КЗК констатира, че има данни за продължаващо прилагане на възможни нелоялни търговски практики при ценовата политика на търговците към доставчиците/производителите.

Нелоялни търговски практики са например: изискването за плащания от страна на доставчиците към купувача, които не са пряко свързани с продажбата на селскостопански и хранителни продукти; изискване за годишно предоговаряне и намаление на цени, без отчитане на обективни фактори като инфлация, увеличение на цените на суровини и материали, електроенергия и др. Сред забраните по ЗЗК са и сключване на договори за доставка на стоки и искания за намаление на цени със задна дата; предупреждаване от купувача за предприемане на ответни търговски действия срещу доставчика или предприемането на такива действия, ако доставчикът упражнява своите договорни или законни права и други.
На базата на данните и доказателствата от секторния анализ по отношение на дейността на „Кауфланд“ и Т-Маркет се установи, че при воденето на преговори и при предоговаряне на търговски условия поведението на двете вериги е възможно да попада в обхвата на Глава седма „б“ от Закона за защита на конкуренцията – „Нелоялни търговски практики по веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти“.








