АНАЛИЗИ

Атаки над Русия с всички възможни средства!

Има ли връзка между случая “Скрипал” и “Северен поток 2”?

Кой има интерес от отравянето на Сергей Скрипал? Отговорът на този въпрос ще хвърли светлина както върху поръчителите, така и върху извършителите на зловещата драма, предизвикала истерични реакции в Европа и САЩ. Според експерти случаят „Скрипал“, подобно на трагедията със сваления малайзийски Боинг над Украйна, ще бъде използван за затягане на икономическите санкции срещу Русия и в частност – за спирането на газовия проект „Северен поток 2“, който се зловиди на САЩ и техните сателити в ЕС. Америка е пряко заинтересована да увеличи зависимостта на Европа от от доставките на американски втечнен газ или на газ от източници, контролирани от САЩ. И по всичко личи, че войната срещу „Северен поток-2“ ще продължи с всички позволени и непозволени средства.

Но нека да проследим фактите.

На 4 март в британското градче Солсбъри са открити в безпомощно състояние бившият шпионин Сергей Скрипал и дъщеря му Юлия. Три дни по-късно британските власти вече са установили, че Скрипал е отровен с нервно-паралитично вещество, наречено „Новичок“, произвеждано уж само в Русия в края на миналия век. На 12 март британският премиер Тереза Мей дава 24-часов ултиматум на Москва да си признае. Русия, естествено, отрича. Отказът на Москва да „даде показания“ по случая е изтълкуван като самопризнание. Конкретни доказателства за руска намеса не се съобщават. Скрипал и дъщеря му, които биха могли да хвърлят светлина по случая, са дълбоко покрити и никой няма достъп до тях. Обвиненията са само на думи: “Щом ви казваме, значи е така, вервайте ни”.

23-ма руски дипломати са изгонени от Лондон в отговор на … незнайно какво. На 22 март вече целият ЕС се солидаризира с истерията на Великобритания. Чуват се дори призиви за бойкот на световното първенство по футбол в Русия, но никой не смее да предприеме рискованата мярка – все пак печалбите от футбола са свещени, пък и забраната би предизвикала широко масово недоволство, особено сред феновете на Острова. Остават икономическите санкции. И тук вече ще си проличи кой пали искрата на поредната русофобска кампания по света.

Няма никакво съмнение, че тази настървена атака, лишена от доказателства, но пренаситена с емоции и внушения и заплатена, уви, със здравето, ако не и с живота на двама души, има своята крайна цел. Както през 2003 г. флакончето с бял прах, размахвано от Колин Пауъл пред Съвета за сигурност на ООН, трябваше да легитимира войната срещу Ирак. Както наемните стрелци на киевския майдан трябваше да оправдаят незаконния преврат в страната. Както сваленият малайзийски самолет над Украйна трябваше да послужи като уважителна причина за международната изолация на Русия и повод за нови санкции.

Бившият държавен секретар на САЩ Колин Пауъл размахва епруветка с “химическо оръжие”, уж притежавано от Саддам Хюсеин. Последвалата разрушителна война в Ирак отнема живота на стотици хиляди невинни хора, но американските компании се докопват до въжделените петролни кладенци.

Две семици след драмата в Солсбъри целите на атаката започват постепенно да се проясняват. Реакциите в Европа и отвъд Океана стават все по-издайнически.

На 17 март група от 39 американски сенатори призоваха администрацията на Доналд Тръмп да използва всички средства, с които разполага, за да предотврати строителството на газопровода “Северен поток 2”. Писмото им е адресирано до министъра на финансите Стивън Мнучин и заместник-държавния секретар Джон Съливан. Сенаторите подчертават, че проектът ще направи европейските партньори на САЩ по-уязвими за пагубното влияние и “политиката на принуда от страна на Москва”, както и че този проект би бил крачка назад по отношение на диверсификацията на енергийните доставки за Европа. Наред с това авторите на писмото изразяват загриженост, че осъществяването на “Северен поток 2” ще навреди на Украйна. “Този газопровод, заобикалящ Украйна, ще премахне една от най-значимите причини, поради които Русия избягва широкомащабен конфликт в Източна Украйна”, се казва в документа.

Два дни по-късно, на 19 март, Полша – верен сателит на САЩ, призовава Германия да преразгледа решението си за разширението на „Северен поток“ на фона на случая с отровения бивш агент от ГРУ Сергей Скрипал. Според Полша случилото се в британския град Солсбъри поставя Европа пред „нова ситуация“. „Трябва да помислим отново дали Русия е партньор, който заслужава доверие“, коментира зам.-министърът на външните работи Конрад Шимански.

Германия, която е най-заинтересована от изграждането на газопровода, побърза да отхвърли зловредното предложение. „Германия не свързва совето участие в проекта „Северен поток 2“ със случая „Скрипал“, заяви германският външен министър Хайко Мааса. И обясни, че между двете няма връзка, тъй като „Северен поток 2“ е чисто икономически проект.

Същевременно САЩ продължават упорито да натрапват шистовия си газ на европейските си партньори, преследвайки строго икономическия си интерес, който е в пряко противоречие с този на Европа. Но какво му дреме на „световния хегемон, който гледа на ЕС като на заден двор.

Америка е пряко заинтересована да увеличи зависимостта на Европа от доставките на американски втечнен газ или на газови доставки от източници, контролирани от САЩ. И по всичко личи, че войната й срещу „Северен поток 2“ ще продължи с всички възможни средства, въпреки, че американският интерес се разминава с този на основния й европейски партньор – Германия.

През 2016 г. в Европа (Норвегия) акостира първият танкер с втечнен шистов газ от САЩ. Стратегическа цел на Америка е да измести Русия от европейския пазар, като принуди страните от ЕС да купуват двойно по-скъпото американско гориво.

В борбата срещу „Северен поток 2“ бяха хвърлени и всички сили на европейските сателити – Литва, Латвия и Полша вкупом се обявиха против изграждането на газопровода с общо изявление на своите парламенти. В него се казва, че „Северен поток 2“ се използва като политически инструмент, който ще увеличи зависимостта на ЕС от един единствен доставчик на енергия – Русия“. Към този хор се присъедини и Естония, която нарече газопровода „политически проект“.

Какво общо има това с делото „Скрипал“ ли? Постепенно става ясно кой има интерес от него. Кой има сметка за пореден път да представи Русия и нейното ръководство като злодеи, които убиват чужди граждани с химическо оръжие, без да им мигне окото. И каква е крайната цел.

Впрочем подготовката за случващото се днес започна още преди година. На 25 юли 2017 г. САЩ приеха законопроект (“Закон за противодействие срещу противниците на Америка”, HR3364) за разширяване на санкциите срещу Русия. Така периодично удължаваните и разширявани санкции бяха законово скрепени, за да е сигурно, че няма да бъдат отменени.

Законопроектът предвижда замразяване на активите и забрана да се работи с широк кръг руски банки, компании от военния и енергийния сектори, конкретни бизнесмени и държавни чиновници, както и санкции срещу участниците в изграждането на газопровода “Северен поток 2″. А основната му отличителна особеност, в сравнение с всички санкционни мерки, приети от Вашингтон през последните години е, че той позволява на Конгреса да блокира всеки бъдещ опит на президента на САЩ да отмени наложените санкции.
САЩ са твърдо решени да не допускат сближаване между Русия и Германия, а при евентуална реализация на проекта „Северен поток 2“ Берлин ще увеличи своята автономия от Съединените щати”, обяснява руският политолог Павел Святенков.

„САЩ се опитват да привържат здраво към себе си европейските държави и така да си осигурят послушанието на ЕС, независимо от това дали Съюзът ще се запази в сегашния си вид или ще се федерализира, както предвижда планът „Макрон“, твърди Святенков пред агенция ФАН.

Според него в създалата се ситуация на Русия не й остава нищо друго, освен да продължи усърдно работата си над „Северен поток 2“ като повиши интереса на чуждестранните партньори към него.

„Обикновено до подобни провокации се прибягва, за да бъде предотвратено някакво важно събитие, което представлява препятствие. Да припомним, че когато САЩ предложиха раширяване на санкциите срещу Русия, които до онзи момент бяха само персонални – срещу „приятелите на Путин“, и въвеждането на икономически ограничения за цели сектори на руската икономика, Европа първоначално се противопостави. И точно тогава, не щеш ли, бе свален малайзийският “Боинг”, последваха заглавия от рода на „Путин уби нашите деца“ и Европа бе принудена да демонстрира „евроатлантическа солидарност“ под натиска на обработеното обществено мнение“, обяснява политологът и публицист Леонид Крутаков.

Останките от сваления през 2014 г. над Донецк малайзийски пътнически “Боинг” с 239 души на борда.

Според него случаят “Скрипал” има пряко отношение към „Северен поток 2“. Всички досегашни действия на САЩ – гласуването на санкционния закон, опитите за оказване на натиск върху Германия, Франция и Австрия, не дадоха резултат. Парите на международните консорциуми, които имат 50% участие в проекта, вече са отпуснати, и понеже това се случи преди приемането на американския закон срещу руския газопровод, те няма как да бъдат санкционирани, тъй като законът няма обратна сила. А когато липсват достатъчно икономически и правни инструменти за спирането на „Северен поток 2“, на помощ идват политическите, обяснява Крутаков.

„Убеден съм, че „делото Скрипал“ е пряко свързано със „Северен поток 2“. Вижте, британците дори не се свенят да изглеждат като идиоти, само и само за да „издействат“ изгодното за САЩ съдействие от страна на Европа за блокиране на „Северен поток 2“ и запазването на транзита през Украйна. В това е цялата игра. Дали Европа ще клекне, зависи от по-нататъшното развитие на събитията. На първо време европейците със сигурност ще се съпротивляват, ще настояват за доказателства, за разследване от страна на Организацията за забрана на химическите оръжия и т.н. Не мисля, че Борис Джонсън и Тереза Мей ще успеят да „прокарат“ американския интерес“, смята политологът.

„Меркел и Макрон не са глупаци и много добре знаят какви ще са последствията, ако се присъединят към всичко това и градусът на конфликта рязко се покачи. Да, те заявяват, че са солидарни, че използването на нервно-паралитично оръжие в Европа е недопустимо, но кой спори по този въпрос? В същото време казват: докажете първо, че става дума за химическо оръжие, и второ – че го е направила Русия. Мисля, че такава координирана пиар-кампания като за Боинга, когато все пак „размахваха“ някакви доказателства и данни от „подслушването“, този път няма да се получи. Засега пищят само англичаните, американците, разбира се, ги подкрепят, но позицията на Европа е по-скоро въздържана“, смята Крутаков.

Според анализа на експерта, ако Европа не клекне веднага, то с времето проблемът ще се „замотае“, разследването ще бъде засекретено, както стана с „Боинга“ и с делото на Литвиненко.

„Съдейки по всичко, машината забоксува, Европа няма да се огъне, да се пречупи и да се присъедини към тази кампания. Скоро ще се наложи всичко да бъде закрито, разследването вече бе засекретено. И то в демократична страна, която твърди, че информационната откритост е гаранция за обективност. Защо тогава засекретиха разследването? Обясненията, че това се прави от съображения за „националната сигурност“, звучат наивно. Помните какво беше с Литвиненко, как демонстративно го показваха по телевизията, с окапалата коса и в безпомощно състояние – и картинката подейства. Ами как показваха кадрите от мястото на катастрофата с „Боинга“? Медийният образ винаги работи в полза на едни или други политически действия. В случая със Скрипал или много избързаха, или бяха неподготвени, или провалиха заданието, но най-общо изглежда като пореден опит да се повтори старият фокус с „Боинга“ и Литвиненко, само че нещо не им се получава. А не се ли получи веднага – с времето нещата съвсем ще забоксуват.

С Боинга се опитаха да добутат случая до международен трибунал, за да разполагат с постоянна политическа трибуна, от която да „громят“ Русия, но не се получи, затова постепенно всичко затихна. Ако действително разполагаха с някакви доказателства, щяха да ги използват“, анализира Крутаков.
Според него “делото Скрипал” няма нищо общо с търсенето на истината, а става дума за откровена провокация, „подпалване на Райхстага“ с цел да се предизвика истерия и да бъдат предприети враждебни действия срещу Русия.

Post Views: 24

АНАЛИЗИ

Запада се опитва да откъсне Армения, няма да стане

Лавров натисна, Ереван отстъпи: Армения заговори помирително с Москва.

Русия спря вече много арменски стоки.

85% от продукцията на Армения се изнася за Русия.

99% от външните приходи на Армения са от Русия.

100% от газа и петрола на Амения са от Русия.

Ереван внезапно смекчи тона към Москва след острите думи на Сергей Лавров за западното влияние в Армения. Но зад помирителната реторика остава старият проблем — властта на Пашинян продължава да търси паралелна опора във Вашингтон и Брюксел.

В Ереван започнаха да говорят по-внимателно. Това се вижда не толкова по думите, колкото по интонацията. Арменският външен министър Арарат Мирзоян даде интервю за News.am и почти във всяко изречение се опитваше да остави впечатлението, че отношенията с Русия не са разрушени окончателно. Това не е случайно. Само часове по-рано Сергей Лавров публично обвини Запада, че се опитва да откъсне Армения от Москва чрез политически, идеологически и институционален натиск. Формулировката беше твърда дори по стандартите на руската дипломация. Лавров рядко използва подобен тон без предварително решение на Кремъл.

Тук има нещо важно. В Москва все по-малко разглеждат арменската политика като тактическо отклонение и все повече като системна промяна. Разликата е огромна.

При тактическо отклонение Москва чака. При системна промяна започва подготовка за дълъг конфликт на интереси.

Затова и интервюто на Мирзоян изглежда като опит за аварийно охлаждане на ситуацията. Арменският министър почти механично повтори, че сближаването със САЩ и Европейския съюз не било насочено срещу Русия. Само че този аргумент вече не работи особено добре в Москва. Причината е проста: в последните две години Армения направи поредица от конкретни стъпки, които трудно могат да бъдат обяснени само с „диверсификация на външната политика“.

Ереван замрази участието си в ОДКС. Проведе съвместни военни учения със САЩ. Активизира контактите с НАТО. Изпрати представители на срещи, които Москва открито определя като антируски формати. Започна преговори за разширено военно сътрудничество с Франция. Париж достави бронирана техника Bastion и започна разговори за противовъздушни системи. Индия също се включи — със сделки за ракетни комплекси Pinaka, артилерия и радари Swathi. В същото време руските миротворци в Карабах бяха постепенно изтласкани от политическата картина след азербайджанската операция през септември 2023 г.

Москва помни тези неща. И ги събира.

Проблемът за Кремъл не е само геополитически. Той е и психологически. Армения дълго време беше разглеждана като една от най-лоялните постсъветски държави в руската зона за сигурност. В Гюмри е разположена 102-ра руска военна база. Руски граничари охраняват части от арменските граници. Арменската икономика е дълбоко свързана с руската — чрез банкови потоци, енергетика, логистика и пазара на труда. Огромна арменска диаспора работи в Русия. Само паричните преводи към Армения формират сериозна част от финансовата стабилност на страната.

И точно тук започва парадоксът.

Армения иска да намали зависимостта си от Москва, но в момента няма с какво да я замени. Европейският съюз може да даде политически сигнали и ограничени финансови програми. Франция може да достави няколко партиди техника. САЩ могат да организират военни тренировки и дипломатическа подкрепа. Но никой от тях не може бързо да замени руската инфраструктура, руските пазари и руската военна архитектура в региона.

Това изглежда логично, но има един проблем.

И самият Кремъл вече не изглежда готов да плаща цената за стария модел на отношения. В Москва расте раздразнение от опитите на Пашинян едновременно да запазва руските гаранции за сигурност и паралелно да изгражда антируски политически контакти. Особено след Карабах.

Там настъпи психологическият срив.

Арменското общество очакваше Русия да спре Азербайджан. Русия не го направи. Причините са много — войната в Украйна, промененият баланс със Турция, отказът на самия Пашинян да признае официално Карабах, вътрешните противоречия в ОДКС. Но политическият резултат беше ясен: в Армения започна ускорено пренасочване на общественото недоволство срещу Москва.

Пашинян използва това настроение много внимателно. Не фронтално. По-скоро чрез постоянни малки сигнали. Интервюта. Изявления. Европейски визити. Разговори за „суверенизация“. Думи за „грешки на съюзниците“. Всичко това постепенно подготвяше нова външнополитическа линия.

Сега обаче Ереван започва да усеща границите на тази игра.

Русия все още има огромни инструменти за влияние в Кавказ. Транспортни коридори. Газови доставки. Военно присъствие. Финансов натиск. Разузнавателни канали. Контакти с местните елити. В Москва отлично знаят колко нестабилна е вътрешната арменска система. Особено след масовото разочарование от загубата на Карабах. Рейтингът на Пашинян вече не изглежда така стабилен, както преди две години.

Тук трябва да се гледа и още нещо — предстоящите избори.

Политологът Геворг Мирзаян неслучайно говори за сигнал към арменския елит. В руската система подобни сигнали рядко се изпращат случайно. Когато близки до Кремъл анализатори започнат публично да обсъждат дали Москва е „доволна“ от даден лидер, това обикновено означава, че вътре вече се обсъждат алтернативни варианти.

Не непременно смяна на властта. Това е опростената версия.

По-скоро подготовка за сценарий, при който Русия престава да инвестира политически ресурс в сегашното ръководство.

Разликата е много опасна за Ереван.

Защото Армения няма ресурс за дълга конфронтация едновременно с Азербайджан, Турция и Русия. А икономическите показатели не изглеждат толкова спокойни, колкото твърди официалната статистика. Да, през последните години Армения регистрира силен ръст — включително заради прехвърлянето на руски капитали и компании след санкциите срещу Москва. Но този модел е нестабилен. Част от този ръст зависи именно от посредническата роля между Русия и външните пазари. Ако отношенията с Москва започнат да се влошават по-сериозно, ударът може да бъде много неприятен.

Особено за банковия сектор.

Особено за логистиката през Грузия.

Особено за енергетиката.

И тук се появява още едно противоречие. Пашинян опитва да представи курса си като „балансирана многовекторност“. Само че Западът не гледа на Кавказ по този начин. За Вашингтон и Брюксел Армения постепенно се превръща в още една площадка за ограничаване на руското влияние в постсъветското пространство. Това не значи, че Западът ще защитава Армения при военна криза. Историята показва друго. Но ще използва арменската тема като инструмент срещу Москва.

В Кремъл отлично разбират това.

Затова Лавров говори толкова рязко.

Неговите думи всъщност не бяха насочени само към Пашинян. Те бяха адресирани към цялата арменска бюрокрация, към военния елит, към бизнеса и към хората около системата за сигурност. Посланието беше просто: Москва вижда процеса и вече няма намерение да се преструва, че не го забелязва.

Това обяснява и бързата реакция на Мирзоян.

Но и тя съдържа един неприятен детайл. Арменският външен министър не каза, че Ереван ще ограничи сближаването със САЩ и ЕС. Напротив. Той само се опита да увери Москва, че този процес не бил насочен срещу Русия. Тоест курсът остава. Променя се само опаковката.

Тази версия звучи добре, но числата не я потвърждават. Военните контакти между Армения и западните държави растат. Европейската наблюдателна мисия по арменската граница постепенно разширява активността си. Франция увеличава военното присъствие в дипломатическата линия. Американските структури засилват работата с арменски неправителствени организации и медии. Това вече не е символичен процес.

Той е институционален.

Москва реагира бавно на подобни неща. Но когато реагира, обикновено вече е решила, че проблемът е стратегически.

Поради това сегашното помирително изявление на Ереван изглежда по-скоро като опит за печелене на време. Арменското ръководство очевидно не иска рязък разрив с Русия — поне не сега. Ситуацията около Зангезурския коридор остава напрегната. Азербайджан продължава натиска по границата. Турция действа координирано с Баку. Иран наблюдава нервно всяко движение около южните транспортни маршрути. В такава среда открит конфликт с Москва би бил рискован дори за много по-силна държава.

А Армения не е такава държава.

Затова в Ереван днес говорят на два езика едновременно. Един за вътрешната публика — за суверенитет, Европа и нова външна политика. И втори за Москва — за партньорство, исторически връзки и конструктивен диалог.

Тези два езика все по-трудно се събират в едно изречение.

И точно там започва истинският проблем за Пашинян.

Post Views: 20

АНАЛИЗИ

Инфлация, цени, заплати: от какъв бюджет има нужда България?

The Sofia Times публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

От какъв бюджет има нужда България: кои са предизвикателствата и трудностите, но и шансовете? “Активни политики”, ИПИ и BESCO стартират кампанията “Бюджет на растежа”.

“Разходите надскачат доходите, много сметки стоят неплатени, често се прибягва до заеми”, така финансовият министър Гълъб Донев описа състоянието на публичните финанси.

Вицепремиерът обяви редица мерки, за да се овладее дефицитът и да “спрат кранчетата” в бюджета. Сред тях са краят на автоматичното обвързване на заплатите със средната работна заплата, таванът на възнагражденията в бюджетния сектор, съкращаването на администрацията.

Защо обаче харченето на парите на държавата е толкова недалновидно?

Индексирането – перпетуум мобиле за вдигане на заплати

От години автоматичното повишаване на заплатите на депутати, министри, членове на регулатори, служители на ръководни постове в държавната администрация и работещите в сектор „Сигурност”, които се равняват на определен процент от средната работна заплата, са обект на критика. Индексирането спрямо средната работа заплата води до все по-голяма ножица в заплащането спрямо тези, чиито заплати не се индексират. А самото това индексиране на свой ред допринася за повишаването на средната работа заплата и съответно – за нови увеличения.

Повишаването на заплатите на депутатите, които са 240 души, е съвсем малка част от проблема. “Служителите в публичния сектор са 550 000. Голяма част от техните възнаграждения са обвързани по някакъв начин с минималната или средната работна заплата. Това са грамадни ръстове, които по никакъв начин не могат да бъдат покрити от нормалния ръст на приходите в бюджета” коментира пред ДВ Петя Георгиева от “Института за пазарна икономика” (ИПИ).

“Бюджет на растеж” – в търсене на диалог и прозрачност

От ИПИ, заедно с платформата „Активни политики” и Българската предприемаческа асоциация (BESCO), стартираха кампанията „Бюджет на растежа” за отговорни публични финанси и активен диалог за парите на държавата. „Перфектният вариант би бил създаването на бюджета да мине с максимална прозрачност и публичност”, коментира Ивайло Маджаров от „Активни политики”. „Необходими са реформи и анализи, за да се оправи бюджетът. В противен случай ще правим същото нещо всяка година.” А същото означава дългове, харчене на пари на парче, липса на дългосрочна перспективна и несигурност.

„Бюджетът е важен за всички – както за бизнеса, така и за гражданите”, казва Петя Георгиева. „Моето впечатление е, че за бюджета за тази година няма да има много сериозен разговор. Но се надявам ,че това ще се промени с бюджета за 2027 година, който ще започне да се обсъжда през септември.”

Идеята на организации, които стоят зад „Бюджет на растежа”, е обществото и експертите активно да участват в изготвянето на политиките занапред. От „Активни политики”, платформа, която достига до стотици хиляди в социалните мрежи, връщат фокуса на младите към бюджета – темата, която изкара голяма част от тях по площадите в края на 2025 година. „Ще имаме образователни публикации – искаме да обясним какво е дълг, какво е инфлация, какво е лична инфлация. Ще обясним как инвестиции могат да помогнат за развитието на България, кои са секторите, които дърпат икономиката напред”, казва Ивайло Маджаров.

Инвестиции в бъдещето

Въпросът за развитието на българската икономика трябва да е в дневния ред както на политиците, така и на обществото, убеден е той. „Трябва да се инвестират средства в образованието и във високотехнологичната сфера. България може да привлича центрове за данни и специалисти в сферата на изкуствения интелект”, допълва един от създателите на „Активни политики”.

Според него държавата трябва да обърне повече внимание на квалификацията и придобиването на технологични знания от цялото население: „Умението за учене през целия живот е ключово. Нещата се променят толкова динамично, че университетското образование не е достатъчно, необходими са инвестиции в ежегодно обучение на хората, за да може техните умения да са адаптивни”.

По-малко сива икономика, по-голяма събираемост

За да са възможни тези инвестиции обаче, държавата трябва да адресира проблемите, отдавна превърнали се в обществена тайна. „Сивата зона често е подценявана на ниво институции, но присъства ежедневно в разговорите на хората. Достатъчно е да си правил ремонт през последните няколко години, за да знаеш какви суми се въртят в сивата икономика. Държавата губи, губим и ние”, коментира Ивайло Маджаров.

„Между 20 и 30% от БВП е сивият сектор според различните оценки”, подчерта Петя Георгиева от ИПИ. „Сивият сектор се изсветлява по различни начини, свързани с достъп до информация, това трябва да продължи. Трябва да се правят проверки в тези сектори, които са ноторно известни. Не може в цял сектор всички да са с минимална или под минималната работна заплата”, допълва тя. Според изследване на американската консултантска компания „Киърни” към 2023 година делът на сивата икономика от БВП на България е 34,6%, което превръща страната в абсолютен първенец в ЕС. Същото изследване, поръчано от „Виза”, поставя страната на първо място и по кешови плащания.

За да започнат повече хора и бизнеси коректно да плащат данъците и осигуровките си обаче, са необходими както мерки отгоре, така и осъзнаване отдолу. „Всеки гражданин трябва да изисква от държавата да получава качествени услуги, за които така и така плаща. Има толкова много пари в здравеопазването например, а насреща не получаваме това, за което плащаме”, казва Петя Георгиева.

Визия за бъдещето, вместо регулиране на цената на доматите

Мерки като контролиране на цените трудно могат да пречупят инфлацията, смятат повечето експерти. Оздравяването на икономиката минава през устойчиво развитие, нови възможности и структурни реформи.

„Изключително трудно е за едно правителство чрез административни мерки да пребори инфлацията. Това, което правителството в момента смята да прави, го приемам като отговор на очакванията на избирателите. Не мисля, че ще има сериозен ефект обаче, защото е много трудно да се опитваш да контролираш милиони цени в една пазарна икономика”, обяснява Петя Георгиева. „Увеличанието на доходите през последните десетина години е значително в България. Това е една от причините за по-високата инфлация. Друга причина са външните шокове, нашата икономика е отворена и е силно повлияна от събитията в Европа и в света като цяло – енергийна криза, войни.”

Ивайло Маджаров настоява за по-дългосрочна визия и по-ясни приоритети: „Какво искаме да правим в бъдеще? Какво искаме да произвеждаме и как да го постигнем?”.

Въпреки трудностите пред българската икономика има много възможности. И то не само заради домакинстването на Евровизия догодина.

Post Views: 26

АНАЛИЗИ

Българските и Европейски слуги поддържати и финансират военнопрестъпници

Чудовищно престъпление, извършено от подкрепяната от Европейския съюз и НАТО украинска фашистка хунта!

„Мамо, бомбардират ни!“ Само това е успяла да каже по телефона на майка си 18 годишната Анастасия Василенко (на снимката), вечерта на 21 срещу 22 май по време на целенасочената украинска бомбардировка на общежитието и сградата на Педагогическия колеж в Старобилск, Луганска народна република.

Повече за Анастасия не се знае. През целия ден продължава разчистването на развалините на общежитието и търсенето на оцелели младежи.

От 23:00 часа на 21 май до 2:00 часа на 22 май е продължила атаката на украински дронове, пренасящи големи количества взривни вещества, срещу учебната сграда и общежитието на Старобилския колеж. Колежът обучава бъдещи учители в началното училище, учители на деца в предучилищна възраст и специалисти по управление на документацията и архивистиката. Нито до Колежа, нито в самия град Старобилск, има разположени военни обекти и критична инфраструктура.

Това е било добре известно на укрофашистите.

Тяхната цел е била именно унищожаването на педагогическото учреждение и убийството на младежите, настанени в общежитието. По време на нападението в сградата на общежитието са се намирали 86 младежи на възраст от 14 до 18 години. Досега са открити 6 загинали, а 39 младежи са с наранявания в различни степени. Продължава издирването на все още затрупаните под развалините деца.

Като чудовищна трагедия и безпрецедентен акт на нечовешко отношение бе определено от руската общественост случилото се в мирното и спокойно градче Старобилск.
Президентът Владимир Путин остро осъди украинското нападение и го определи като терористична атака.

От руското Министерство на външните работи заявиха, че това е военно престъпление и акт на тероризъм, извършен от украинските въоръжени сили срещу цивилни и непълнолетни лица.
„Нацистите, като притиснати в ъгъла плъхове, се опитват да хапят там, където боли най-много, насочвайки се към невинни цивилни и непълнолетни. Това е военно престъпление и наказанието за нацистите е неизбежно“, се казва от Министерството.

Screenshot

„Терористите атакуват деца с прецизност и удоволствие. Всички мълчат. Мълчанието е особено брутално сред поддръжниците на Зеленски“, коментира Мария Захарова.
„Терористите, които атакуваха общежитието, са истински дегенерати. Това гнусно престъпление ще бъде посрещнато с жесток отговор“, заяви ръководителят на Запорожка област Владимир Салдо.

След поредното престъпление на киевската фашистка хунта, днес, 22 май от 22:00 часа московско време, е насрочено извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН.
Владимир Путин заяви, че е възложил на Министерството на отбраната на Руската федерация да подготви предложения за отговор на атаката срещу младежите от Старобилск.

„Този път не е възможно да се ограничим само с изявления“, уточни руският президент…