ФОКУС
Байдън превърна Украйна в огромно гробище
Дъглас Макгрегър: Сключете мир, глупаци! Прокси войната на Америка срещу Русия превърна Украйна в гробище
Инкрементализмът е тенденция да се напредва със сантиметри, вместо да се правят смели стъпки, и обикновено това се предпочита от политическите и военните лидери по време на война, тъй като въвеждането на няколко сили в действие излага на риск по-малко хора и на теория обещава серия от подобрения с времето, най-често по силата на изтощението.
През 1950 г. Обединеният комитет на началник щабовете, ръководен от тогавашния генерал Джей Лоутън Колинс, препоръчва къси обкръжения по корейското крайбрежие, които имат за цел постепенното увеличаване на американския и съюзнически анклав, известен като Периметъра Пусан. Идеята е да се спечели време за събиране на достатъчно сили, за да се започне пробив по модела от Нормандия. Но армейският генерал Дъглас Макартър не е съгласен. Той настоява за дръзко, дълбоко обкръжаване, което обещава да отреже на юг от 38-ия паралел корейските сили, които са обкръжили Пусан.

Оказа се, че Макартър е бил прав. Днес знаем, че късите обкръжения са били тъкмо това, което севернокорейското командване е било готово да порази. В ретроспекция е сигурно, че севернокорейците, заедно с китайските си съюзници, са били запознати с оперативната заетост на американските и съюзническите сили по време на Втората световна война. Настояването на Айзенхауер за стратегия на широк фронт, при която милиони войници от множество армии се придвижват паралелно през Франция и Германия към Централна Европа, отговаря на формулата за ниска степен на риск.
В светлината на тази история севернокорейците са имали основание да вярват, че Макартър никога няма да раздели силите си и да започне амфибийна атака далеч зад севернокорейските линии. Това просто е щяло да бъде твърде рисковано. Оперативната концепция за Инчон също така не съответства на начина, по който американските сили са били изпозлвани по време на Гражданската и на Първата световна война – спечелени чрез изтощение, а не чрез маневриране.
През февруари 2022 г. руският президент Владимир Путин заложи на постепенния подход в „специалната военна операция“ в Украйна. Путин ангажира по-малко от 100 000 руски военнослужещи за плитка проникваща атака на широк фронт в страна с размерите на Тексас. След като в продължение на близо 15 години не успя да убеди Вашингтон и колективния Запад, че Москва се противопоставя на разширяването на НАТО на изток, Путин изглежда стигна до заключението, че Вашингтон и съюзниците му от НАТО биха предпочели незабавни преговори пред разрушителна регионална война с неведоми възможности за ескалация на ядрено ниво.
Путин сгреши. Той направи погрешно предположение, основано на теорията за рационалния избор. Тероията за рационалния избор се опитва да предскаже човешкото поведение въз основа на предположението, че хората обикновено правят избори – в икономиката, в политиката и в ежедневието – които съответстват на техните лични интереси.

Проблемът на тази теория е, че хората не са рационални. Всъщност човешкият ум е като черна кутия. Възможно е да наблюдаваме какво влиза в черната кутия и какви решения излизат от нея, но действителният процес на вземане на решения, който се развива вътре в черната кутия, е непрозрачен.
В международните отношения и войната определящите характеристики на човешката идентичност – история, география, култура, религия, език, раса или етническа принадлежност – трябва да заемат важно място и във всяка стратегическа оценка. По причини, свързани с културата, опита и вродения характер, Макартър е бил човек, който поема рискове. Както Питър Дракър напомня на своите читатели, културата е в основата на човешкия капитал. Тези реалности редовно оборват нереалистичните очаквания, създадени от теорията за рационалния избор.
Вместо да пристъпи към масата за преговори, Вашингтон отхвърли предпазливостта, която ръководеше предишните американски отношения с Москва, отчитайки ядрения арсенал на Русия. Политическата класа на Вашингтон, която няма реални познания за Русия и Източна Европа, се присъедини към мнението на покойния сенатор Джон Маккейн, че „Русия е бензиностанция с ядрени оръжия“.

Путин не е човек на риска. Но той се отказа от инкрементализма и бързо преориентира руските сили към стратегическа отбрана – мярка за икономия на сили, предназначена да сведе до минимум руските загуби, като същевременно увеличи максимално украинските, докато стане възможно руските сили да се върнат към настъпателни операции. Руската промяна в стратегията даде резултат. Въпреки безпрецедентното вливане на модерно въоръжение, парични средства, чуждестранни бойци и важна разузнавателна информация в украинските сили, проксито на Вашингтон е разбито. Украинските болници са пълни с разбити човешки същества, а украинските мъртъвци се въргалят на бойното поле. Киев е пациент с болно сърце на животоподдържаща система.
Стратегията на Русия за изтощаване постигна забележителен успех, но този успех сега прави конфликта по-опасен, отколкото в който и да е момент от началото му през февруари 2022 година. Защо? Отбранителните операции не печелят войни, а Вашингтон продължава да вярва, че Украйна може да спечели.
Вашингтон занижава украинските загуби и преувеличава руските. Офицери, присъствали на срещи в Пентагона, ми разказаха, че незначителните украински успехи на бойното поле (които почти веднага се обръщат) заемат голямо място в дискусиите, провеждани в генералския щаб, Белия дом и официален Вашингтон. Тези доклади се разглеждат като неопровержимо доказателство за неминуема украинска победа. В този климат щабните офицери не се решават да изтъкват ефективните руски военни постижения или въздействието на разрастващата се военна мощ на Русия.

Западните медии засилват тези нагласи, като твърдят, че руските генерали и техните сили са неефективни, корумпирани и мързеливи, и че Украйна може да победи, ако получи по-голяма подкрепа. В резултат на това може да се обзаложим, че Вашингтон и неговите съюзници ще продължат да доставят оборудване и боеприпаси, макар вероятно не в количествата и с качеството, с които го правеха в последно време.
Варшава, чието лидерство в похода на НАТО срещу Русия се цени във Вашингтон, намира утеха в идеята за руската военна слабост, споделяна от американските властови кръгове. До такава степен, че Варшава изглежда готова да рискува пряка конфронтация с Москва. Според френски източници във Варшава, ако украинските сили бъдат отблъснати, „поляците могат тази година да въведат първата дивизия, която ще включва поляци, балтийци и известен брой украинци“.

Обаче Вашингтон погрешно преценява Москва. Руското национално командване вероятно смята, че действията на Варшава са в синхрон с намеренията на Вашингтон. Заповедта на президента Байдън за увеличаване на вредните надбавки на американските войници, които в момента служат в Украйна (и които не трябва да са там) несъмнено засилват това мнение. Но е много по-вероятно полската опашка да иска да разлае американското куче. Поляците знаят, че военната им намеса в историческата украинска област Галиция ще предизвика военен отговор както от Беларус, така и от Русия, но Варшава също така смята, че въздушните и сухопътните сили на Вашингтон в Европа едва ли ще седят спокойно в Украйна, Румъния и Балтийското крайбрежие, докато полските сили водят губеща битка.
Прокси войната на Америка с Русия превърна Украйна в гробище. Ако бъде удовлетворена страстта на Полша за война с Русия, Полша ще последва украинския пример. Самата идея няма да остави на Москва друг избор, освен да задейства цялата военна мощ на Русия едновременно срещу Украйна, преди колективният Запад да се препъне в регионална война. Сключете мир, глупаци, преди да е станало твърде късно.
Източник: The American Conservative
Автор: Дъглас Макгрегър, The American Conservative
КАДРИ ОТ ИЗТОЧНИЯ ФРОНТ!
***
ТЕ СЕ ОПИТВАХА ДА НИ ГО КАЖАТ ОЩЕ ПРЕДИ 40 ГОДИНИ!
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ФОКУС
Да се замразят депутатските заплати, а не да се режат парите на лекари и полицаи
Мика Зайкова: Да се замразят депутатските заплати, а не да се режат парите на лекари и полицаи
Икономистът заяви, че бюджетът не е в толкова тежко състояние и разкритикува разходите за Народното събрание.
Положението с бюджета не е толкова страшно, колкото твърдят от “Прогресивна България“. Това каза в интервю за предаването “Нюзрум“ икономистът Мика Зайкова.

“Първо, във фискалния резерв има над 4 милиарда. Освен това има още 2 милиарда, които са в Сребърния фонд и които също са резерв. Тоест фискалният резерв е пълен. Не можем да упрекнем служебното правителство, но и то взе 1 милиард. Лошото е да не стане една верига от вземане на заеми, които обаче отиват за текущи разходи, а не за капиталови“, обясни тя.
По думите ѝ най-големият проблем на България е, че не обновява основните си средства, технологиите и техниката, тоест не прави достатъчно капиталови инвестиции.
“Миналата и по-миналата година капиталовите разходи бяха изпълнени на 30-35%. Тоест ние сме похарчили повечето пари от капиталовите разходи за текущи“, заяви Зайкова.
Тя подчерта, че не е съгласна непрекъснато да се гледа към заплатите на хората в обществения сектор.
“В така наречения обществен сектор са учителите, лекарите от държавните и общинските болници, там са полицаите. Но ако погледнете, фактически не са повишени заплатите на медицинските сестри, които са изключително важни и много дефицитни, както и на лекарите в общинските и държавните болници“, каза икономистът.

Според нея проблемът идва от това, че държавните и общинските болници са превърнати в търговски дружества:
“Това е безобразие. Не може една болница да бъде търговско дружество, ако е държавна или общинска. Частните нека си бъдат и нека печелят. Ако има кой да им плаща – да им плаща. Но държавните и общинските болници да бъдат търговски дружества – това е голям проблем. Имаме проблем не само в съдебната система, но и в здравеопазването, да не говорим за образованието.“
На въпрос какво би направила, ако сега беше финансов министър на мястото на Гълъб Донев, Мика Зайкова отговори: “Гълъб Донев е един много разумен и начетен човек, но той не е финансист. Той има повече социален уклон и би бил прекрасен социален министър. Във финансовото министерство се изисква екип от хора-финансисти, които при всички положения ще спрат тези заеми.“
По думите ѝ първата мярка трябва да бъде замразяване на депутатските възнаграждения.
“Минималната работна заплата се определя веднъж в годината. Увеличаването на пенсиите става веднъж в годината – в средата на годината. Откъде-накъде депутатите всяко тримесечие ще си увеличават заплатите? Според мен първо трябва да се замразят техните заплати“, заяви тя.

Икономистът призова да бъдат прегледани и всички допълнителни плащания към народните представители.
“След като нямат нужда и са много знаещи, защо им се дават пари за сътрудници? Това са много пари. От 4400 евро базисна заплата в момента те всеки месец получават по 15-16 хиляди. За участие в комисии, за зам.-председателски постове, за временни комисии, за сътрудници, за квартира. От къде-накъде? Хората, които идват тук да работят, си плащат наем. И депутатът трябва да си го плаща от заплатата“, коментира Зайкова, като се обяви и срещу допълнителните средства за автомобили, квартири и охрана.
“Първо бих замразила заплатите им и то на базово ниво – да получават и те по 4000. Кой в България получава 4400 месечно само за това, че ходи два дни в парламента – сряда и четвъртък, в краен случай и петък? А те всяко тримесечие си актуализират заплатите на базата на средната работна заплата в обществения сектор, която е по-висока, и то от последния месец на тримесечието. Сакън да не загубят някоя стотинка“, заяви икономистът.
“Ако съм на мястото на председателя на Народното събрание и на премиера Румен Радев, първото нещо, което ще направя, е не да бръкна в джоба на полицаите и лекарите, а да бръкна в джоба на депутатите“, каза в заключение Мика Зайкова.
ФОКУС
БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ ИМАХА ОТ НСО ЗА ДА МОГАТ ДА КРАДАТ БИЗНЕСИ!
КОГАТО СПОМЕНАВАМЕ КРАДЕЦА БОРИСОВ, ТРЯБВА СПОМЕНЕМ И КОЛКО БИЗНЕСИ ОТКРАДНА ПО ТАЗИ СХЕМА! И ДВАМАТА – И БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ ЗАТОВА ИСКАХА ОХРАНА ОТ НСО.
ЗНАЯТ МРЪСНИЦИТЕ ЧЕ КОГАТО ОТНЕМЕШ ВСИЧКО НА НЯКОЙ, ТОЙ ЛЕСНО СЕ ПРЕВРЪЩА В КАМИКАДЗЕ!
💰177 000 000 лева данъци
Или преведено на човешки език: „Дай бизнеса. А когато откажеш — къде са ти парите?”

🔹 Денят, който не забравям
Понеделник, 6 юли 2009 г. 9:30 сутринта.
Точно предният ден — 5 юли — ГЕРБ спечели пълно мнозинство на парламентарните избори в България.
Закуската на масата. Детето тръгнало за училище. Жена ми тъкмо беше сложила кафето.
Звънец на вратата. Апартаментът ми в Лозенец.
— „Полиция.”
Отварям. Трима души — полиция, АФР и данъчни.
— „Какво искате?”
— „Пълна ревизия на всичките Ви компании. Още два екипа чакат пред двата Ви офиса в квартал Оборище.”
И така започна. На първия ден след изборите. Като по часовник.
🔹 Запорът — без акт, без нищо
Докато ме проверяваха през следващите дни — блокираха всички банкови сметки на всичките ми дружества.
Като „предварително обезпечение.”
📌 Без ревизионен акт.
📌 Без установено нарушение.
📌 Без съдебно решение.
📌 Без нищо.
Само едно подозрение. И край на бизнеса ми за 3 години.
🔹 Първата „оферта”
Скоро дойде първата оферта. 150 000 евро. От един от големите шефове на НАП.
Помислих и казах:
„ОК. Ще дам парите. При едно условие. Кажете ми какво точно ще ми „оправите” по компаниите. Защото аз нямам нередности. Нямам проблеми с ДДС. При металите имам постоянни проверки — там денонощно стои контрол.”
Той ме погледна и каза честно:
„Не. Даваш парите, за да можеш изобщо да работиш.”
Категорично отказах.
Минал бях целия мутренски преход на 90-те. Не бях дал на никой да ме рекетира. Затова и ходех с много охрана. И сега — на 2009 г., в „новата демокрация”, в член на ЕС от 2 години — щях да плащам „данък спокойствие” на държавни служители?
Не.
🔹 Истинското искане — на маса
И тогава картите се отвориха.
Същите проверяващи ми казаха директно — както съм писал и в предходни постове:
„Ако прехвърлиш дялове от компанията на посочени от нас хора — всичко се оправя моментално.”
Отказах. Няколко пъти.
Тогава работех с изключително силни и големи компании от дълги години. Бяхме приятели. Мислех си, че имам сили да се оправя.
Лъгал съм се.
🔹 Три години без акт. Без обяснение.
Запорите продължиха 3 години — до 2012 г.
Многократно исках срещи с данъчните и с ДАНС. Исках да разбера защо съм запориран. Какво ми е нарушението. Какво искат от мен.
Нищо. Тишина. 3 години тишина.
Това в правова държава се нарича „незаконно ограничаване на дейност.” В България се нарича „стандартна процедура.”
🔹 2012 г. — Внезапно идват „актовете”
През 2012 г. — изведнъж — се появиха множество ревизионни актове. За всичко. На всички компании.
Ревизията обхвана периода 2005–2012 г. — седем години. Тоест: цялата активна история на компаниите.
Не се притесних. Казах си:
„ОК. Ще спечеля в съда. Всичко ми е чисто. Документи — пълни. Сделки — реални. Контрагенти — реални. Платени данъци — всички.”
Започнаха процеси по обжалване на ревизионните актове.
И тогава те видяха, че се измъквам.
Видяха, че всичко е наред с фирмите ми. Знаеха, че ще спечеля.
🔹 11 декември 2012 г. — Часове преди първото съдебно заседание
Сутринта на 11 декември 2012 г. — точно часове преди първото данъчно дело в Софийски административен съд…
Пет цивилни коли ми препречиха пътя на път за работа. Арестуваха ме.
В същия час — 20 полицаи влязоха в офиса на компанията. Иззеха и унищожиха цялата документация. Сървъри. Дискове. Папки. Всичко.
3 месеца в ареста.
Какво успя да направи адвокатът ми? Едно-единствено нещо: подаде уведомление до всички съдебни състави, че при липса на документи не могат да се водят делата.
И така — между 2014 и 2015 г. — всички актове влязоха в сила. Не защото бяха правилни. А защото нямаше с какво да ги обжалваме. Документите ги нямаше. Защото те самите ги бяха унищожили.
177 000 000 лева.
Сто седемдесет и седем милиона лева.
Това бяха общите задължения на 6 ЕООД-та, които бях влял в „КОРИНА БГ” ЕАД, Кърджали.
Сред тях:
▪️ Финансово-счетоводната компания „Добрин Добрев” ЕООД
▪️ „Демо Яв” ЕООД — притежаваща безсрочен лиценз за търговия с отпадъци от черни и цветни метали
Всички тези компании бяха регистрирани в периода 2002–2004 г. Работеха законно. Декларираха всичко. Плащаха данъци.
Всичко без изключение, което беше правено от моите компании през цялото им съществуване — беше обложено по 2-3 пъти. Без право на обжалване.
От сериозна компания с многомилионен оборот — станахме „данъчни длъжници”.
А аз — се превърнах във вечен обвиняем.
Забележете — по съвсем друго дело. Защото това е важно. Едни и същи факти — на две съвсем различни релси. Данъчна и наказателна. И двете — за натиск.
🔹 А сега — истинският въпрос
Според данъчните органи моята компания разполагаше със собствен капитал от 320 милиона лева.
И знаете ли каква беше целта на цялата акция?
❗️ Не данъци.
❗️ Не справедливост.
❗️ Не „възстановяване на щети”.
Целта беше една — да се намери:
💰 „Къде са парите?”
🔹 Доказателството
През следващите години — всички мои познати, бизнес партньори и клиенти, които бяха викани на разпити в ГДБОП, в полицията или в прокуратурата…
…след приключване на „официалната” част на разпита — бяха извеждани на „кафе”.
И там, неофициално, им се задаваше точно един въпрос:
„Къде са парите на този?”
Не за нарушения. Не за престъпления. Не за доказателства.
Само за парите.
И това продължи години. Хора, които не бях виждал от десетилетия, ми се обаждаха да ме предупредят:
„Викаха ме. Питаха само за парите ти.”
🔹 Та къде са парите, дами и господа?
Това е въпросът, който всички задават.
И отговорът — ще го разберете, ако ме следвате тук и в другите ми социални медии.
Но преди да го дам — искам да помислите за нещо много по-важно:
❓ Какъв вид държава „търси парите” на свой гражданин с арести, унищожаване на документи и натиск върху приятелите му?
❓ Какъв вид държава първо унищожава бизнеса, а после се чуди защо човекът не плаща данъци?
❓ Какъв вид държава 3 години държи всичко запорирано без акт — и след това издава актове за периода, в който е спирала бизнеса ?
Отговорете си сами. Тихо. На глас не е безопасно. Още не.
📌 Следва продължение.
В следващите постове ще ви разкажа:
▪️ Как точно изчезнаха парите и активите.
▪️ Кои хора бяха посочени, за да им се прехвърли бизнесът.
▪️ Какво се случи с тези „посочени хора” в годините след това.
▪️ И защо това, което се случи на мен, се случва на стотици други и до днес — точно по същата схема.
177 милиона лева „данъци.”
320 милиона лева „собствен капитал.”
0 доказателства.
Това е България.
📌 Споделете, ако смятате, че повече хора трябва да знаят как работи системата. Профилът ми е с рестрикции. Истината — не може да бъде запорирана.
Dobrin Dobrev
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ФОКУС
Радев малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит
Бойко Станкушев: Радев малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит.
“Дотук аз не видях нито една изненада. Всички тези имена бяха дискутирани не само последните през два месеца, а в последните девет години, откакто чакаме президентът Радев да стане премиер”. Това коментира в “Тази сутрин” по bTV бившият министър на енергетиката Мирослав Севлиевски за новия редовен кабинет и назначенията на новата власт.
“Аз очаквах Кутев да бъде председател на парламентарната група, но виждаме, че и настоящият председател на парламентарната група се справя много добре. Артикулира добре, има ясна позиция”, допълни той.

“Няма и изненада, няма и разочарование. Аз не виждам разочарование, но и не бива да чакаме в първите дни тези хора да направят нещо толкова голямо, някаква заря да стане. Последният път, като бях при вас, завършихме разговора с това, че при Триумфа, когато победителите са влизали в Рим, имало един роб, който шушнел на ухото на победителя: „Помни, че си смъртен“. И като продължим тази приказка – шествието върви. И сега отзад има първите пленени – пленените пълководци, тези, които са победени. След тях върви плячката и най-накрая вървят пленниците. Очаквам тази седмица ние да видим какво ще стане с победените генерали или с политическите опоненти”, коментира Севлиевски.
“Една от основните причини да имаме този изборен резултат е, защото основният мотив на хората да излязат да гласуват за Радев беше, защото те очакват от него възмездие и справедливост. И големият въпрос наистина е дали ще има възмездие и справедливост през следващите дни. Една от другите големи причини да имаме този изборен резултат е, защото хората се уплашиха, че посредствеността започна да става масова по времето на управлението на Бойко Борисов”, посочи още той.
„Няма изненади особени. Ясно беше, че гръбнакът на новия кабинет ще бъде от лицата, фигурите, които са участвали в предишните служебни кабинети на Румен Радев. Не виждам някакви особени изненади в това отношение. А дали ще има чистка, дали ще има метла? Да, разбира се. И това смятам, че е в правилата на играта.
За да овладееш политическата власт, трябва, разбира се, да прецениш кои да махнеш, кои свои хора да оставиш. Това е нормалното“, коментира социологът Кольо Колев.
„Мисля, че Румен Радев направи много добър ход, като остави главния секретар на МВР на своя пост, с което даде знак на цялата администрация, че всъщност чистката няма да бъде просто така – „наши срещу ваши“, а ще се гледа кой какво прави. Това е хубав знак, защото по този начин ти можеш да опитваш и с част от предишната администрация, за да я превърнеш в свои работници. Това е нещо, което според мен не е зле“, посочи още той.

„Няма какво да проверяваме. Ние просто ще чакаме да видим първите послания на този, както и на всички други министри, и съответно първите действия, което е много по-важно“, заяви Бойко Станкушев, директор на “Антикорупционен фонд“, за назначението на Николай Найденов като министър на правосъдието.
„Трябва да се има предвид, че Румен Радев, според мен, малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит. Това да си девет години президент е едно, а да поемеш цялата тази сложна машина, наречена изпълнителна власт, където много зависи от теб, обаче зависи и от хората, с които си обграден“, посочи той.








