ФОКУС
Байдън свали санкциите от Венецуела заради собствени облаги
САЩ решиха да премахнат част от санкциите срещу Венецуела, въпреки факта, че венецуелските власти издадоха заповед за арест на американското протеже Хуан Гуайдо. Защо Вашингтон направи такъв рязък завой? Какво направи президентът Николас Мадуро, за да заслужи прошка? И как това ще се отрази на отношенията на Русия с Венецуела, един от най-верните й съюзници?
Докато политическият свят беше последователно разсеян от Израел, Украйна и Армения, се проведоха преговори между стари врагове – Вашингтон и Каракас, които нито една от страните не искаше да афишира, за да не ги прокълне.

Повече от седмица цялата информация за тях беше предоставена на медиите с позоваване на „източници“. Самите „източници“ понякога бяха изключително съмнителни, но на тях се позоваваха големи новинарски медии и публикации в Америка. Тоест все пак имаше интерес към консултации при закрити врати някъде в Мексико Сити, тъй като успехът им щеше да доведе до глобални последици.
Сега има и успех, и последствия. След като Министерството на финансите на САЩ обяви одобрението на някои транзакции, свързани с петролния и златодобивния сектор на Венецуела, борсовите цени на петрола “Брент” паднаха под 90 долара за барел.
Именно за това беше започнато всичко. Президентът на САЩ Джо Байдън планира да се преизбере за втори мандат следващата есен. Това изглежда изключително съмнително начинание, но никой не е отменил механиката на процеса: за да спечели, Байдън трябва да изпълни редица условия. Една от тях е да се гарантира, че цените на бензина не се вдигат по време на предизборната кампания, а падат.

Касовата бележка от бензиностанция е нещо, което е много по-близко до сърцата на американците от всяка външна политика. А външната политика на Байдън е най-вече вредна за ситуацията. Заради енергийната криза, предизвикана от налагането на санкции срещу Русия, американските енергийни компании получиха свръхпечалби, но американците, по-просто казано, претърпяха загуби.
Освен това конфронтацията с Руската федерация, а сега и подкрепата на Израел, направиха невъзможно „разведряването“ с Иран – и в резултат на това освобождаването на санкционирания от Иран петрол на световния пазар, въпреки че екипът на Байдън сериозно разчиташе това.
Отношенията със саудитската петролна суперсила, които наскоро бяха блестящи, също са в най-ниската си точка. Рияд е съкращавал производството на петрол и преди (в координация с Русия чрез ОПЕК+), а сега дава да се разбере, че американската сила вече не е на уважение в Саудитска Арабия: в началото на седмицата държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен чакаше цяла нощ за аудиенция при престолонаследника принц Мохамед .
В такива условия премахването на санкциите върху венецуелската петролна индустрия би било логично решение, особено след като не Байдън първоначално се опита да се отърве от президента Николас Мадуро, а неговият предшественик Доналд Тръмп. Байдън също не харесва венецуелския лидер, но все пак провалът на идеята за свалянето му е провал на неговия предшественик, а не негов личен. Сегашното облекчаване на режима на санкции срещу Каракас не е първото при Байдън, нито дори второто.
Така че за сегашните американски власти преразглеждането на санкционната политика спрямо Каракас само по себе си е значителен резултат, а не отстъпка. Байдън се нуждае от това не по-малко от Мадуро. В такива условия е лесно да се преговаря.

Освен това Съединените щати премахнаха санкциите върху венецуелското злато и в замяна поискаха конкурентни президентски избори да се проведат следващата година под международно наблюдение. След като венецуелското правителство и представители на опозицията сключиха предварително споразумение по този въпрос, Вашингтон обяви премахването на санкциите.
За Мадуро това също не е отстъпка: президентските избори във Венецуела трябваше да се проведат през 2024 г., а кой ще участва в тях и как ще бъде позволено да ги следят, ще се реши по-късно в Каракас.
Вестникът на американския истаблишмънт “Вашингтон ПосТ” твърди, че сделката ще бъде приключена след сключване на окончателно споразумение между венецуелците в Барбадос. Това предполага премахване на забраната за участие в избори за членове на опозицията, които са били лишени от това право заради участие в опит за преврат.
Изглежда като конкретна отстъпка, но също така не изглежда като жертва от страна на Мадуро: той сам наложи ограничения и ги премахна по време на пазарлъка – такава търговия не е загуба за него. Все пак резултатът от тези избори ще бъде определен от венецуелските бедни – масови избиратели, които подкрепят Мадуро главно от страх, че либералите, които му се противопоставят, ще им отнемат и последното нещо (като магазините, чиито цени са субсидирани от държавата).
Сега, след премахването на част от санкциите, за Мадуро ще бъде още по-лесно да спечели. Но не много. Да бъдем честни честен, Венецуела стигна до дъното с него.
Трансформацията от влиятелна регионална сила с активен и харизматичен президент Чавес в нуждаеща се и почти карикатурна „бананова република“ до голяма степен се дължи на кризата в петролната индустрия. Още преди въвеждането на американските санкции производството на петрол се срина повече от половината за двадесет години – от 3,5 до 1,6 милиона барела на ден, а след въвеждането – до 676 хиляди.
Една от причините е хроничното недофинансиране на индустрията: „излишъкът“ беше отнет за социални програми и външна политика. Чавес правеше скъпи подаръци на своите съюзници, например доставяше петрол на Куба почти безплатно.
Тези мрачни времена са зад гърба ни; Венецуела е в хронична криза и няма да излезе скоро от нея. В най-добрия случай, според експерти от индустрията, ще бъде възможно да се върнете към предишните обеми на производство на петрол след десет години. Но други двигатели на икономическото развитие при Мадуро не са се появили и не се очакват.

Но той спаси режима си: седнал на брега на реката, той изчака момента, когато труповете на враговете му започнаха да плуват. На първо място, Хуан Гуайдо, който в Съединените щати беше наречен “легитимният лидер на Венецуела”. След като беше отхвърлен от опозицията, венецуелските прокурори издадоха заповед за арест за него по подозрение в присвояване на обществени средства и държавна измяна. Това се случи няколко дни преди вдигането на американските санкции.
Между другото, това е и причината Байдън да не се похвали със споразуменията с Каракас: режимът на Мадуро ще бъде реабилитиран сякаш когато е особено жесток, но нищо не може да се направи – наистина е необходим по-евтин бензин.
Следователно подозренията, че Каракас променя курса и сключва мир с Вашингтон, нямат основание: американците се нуждаят от петрол, а не от лоялност от Мадуро. Затова венецуелските власти ще продължат да подкрепят Русия буквално във всичко. Миналата седмица беше обявено, че въвеждат руската платежна система “Мир” и се подготвят за посещението на президента в Москва преди края на годината.
Проблемът е друг: нашият верен съюзник вече не е влиятелна регионална сила, а вегетираща. И вдигането на част от американските санкции ще коригира малко в този смисъл, тъй като Съединените щати носят само част от отговорността за тежкото положение на Боливарската република
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
ФОКУС
Да се замразят депутатските заплати, а не да се режат парите на лекари и полицаи
Мика Зайкова: Да се замразят депутатските заплати, а не да се режат парите на лекари и полицаи
Икономистът заяви, че бюджетът не е в толкова тежко състояние и разкритикува разходите за Народното събрание.
Положението с бюджета не е толкова страшно, колкото твърдят от “Прогресивна България“. Това каза в интервю за предаването “Нюзрум“ икономистът Мика Зайкова.

“Първо, във фискалния резерв има над 4 милиарда. Освен това има още 2 милиарда, които са в Сребърния фонд и които също са резерв. Тоест фискалният резерв е пълен. Не можем да упрекнем служебното правителство, но и то взе 1 милиард. Лошото е да не стане една верига от вземане на заеми, които обаче отиват за текущи разходи, а не за капиталови“, обясни тя.
По думите ѝ най-големият проблем на България е, че не обновява основните си средства, технологиите и техниката, тоест не прави достатъчно капиталови инвестиции.
“Миналата и по-миналата година капиталовите разходи бяха изпълнени на 30-35%. Тоест ние сме похарчили повечето пари от капиталовите разходи за текущи“, заяви Зайкова.
Тя подчерта, че не е съгласна непрекъснато да се гледа към заплатите на хората в обществения сектор.
“В така наречения обществен сектор са учителите, лекарите от държавните и общинските болници, там са полицаите. Но ако погледнете, фактически не са повишени заплатите на медицинските сестри, които са изключително важни и много дефицитни, както и на лекарите в общинските и държавните болници“, каза икономистът.

Според нея проблемът идва от това, че държавните и общинските болници са превърнати в търговски дружества:
“Това е безобразие. Не може една болница да бъде търговско дружество, ако е държавна или общинска. Частните нека си бъдат и нека печелят. Ако има кой да им плаща – да им плаща. Но държавните и общинските болници да бъдат търговски дружества – това е голям проблем. Имаме проблем не само в съдебната система, но и в здравеопазването, да не говорим за образованието.“
На въпрос какво би направила, ако сега беше финансов министър на мястото на Гълъб Донев, Мика Зайкова отговори: “Гълъб Донев е един много разумен и начетен човек, но той не е финансист. Той има повече социален уклон и би бил прекрасен социален министър. Във финансовото министерство се изисква екип от хора-финансисти, които при всички положения ще спрат тези заеми.“
По думите ѝ първата мярка трябва да бъде замразяване на депутатските възнаграждения.
“Минималната работна заплата се определя веднъж в годината. Увеличаването на пенсиите става веднъж в годината – в средата на годината. Откъде-накъде депутатите всяко тримесечие ще си увеличават заплатите? Според мен първо трябва да се замразят техните заплати“, заяви тя.

Икономистът призова да бъдат прегледани и всички допълнителни плащания към народните представители.
“След като нямат нужда и са много знаещи, защо им се дават пари за сътрудници? Това са много пари. От 4400 евро базисна заплата в момента те всеки месец получават по 15-16 хиляди. За участие в комисии, за зам.-председателски постове, за временни комисии, за сътрудници, за квартира. От къде-накъде? Хората, които идват тук да работят, си плащат наем. И депутатът трябва да си го плаща от заплатата“, коментира Зайкова, като се обяви и срещу допълнителните средства за автомобили, квартири и охрана.
“Първо бих замразила заплатите им и то на базово ниво – да получават и те по 4000. Кой в България получава 4400 месечно само за това, че ходи два дни в парламента – сряда и четвъртък, в краен случай и петък? А те всяко тримесечие си актуализират заплатите на базата на средната работна заплата в обществения сектор, която е по-висока, и то от последния месец на тримесечието. Сакън да не загубят някоя стотинка“, заяви икономистът.
“Ако съм на мястото на председателя на Народното събрание и на премиера Румен Радев, първото нещо, което ще направя, е не да бръкна в джоба на полицаите и лекарите, а да бръкна в джоба на депутатите“, каза в заключение Мика Зайкова.
ФОКУС
БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ ИМАХА ОТ НСО ЗА ДА МОГАТ ДА КРАДАТ БИЗНЕСИ!
КОГАТО СПОМЕНАВАМЕ КРАДЕЦА БОРИСОВ, ТРЯБВА СПОМЕНЕМ И КОЛКО БИЗНЕСИ ОТКРАДНА ПО ТАЗИ СХЕМА! И ДВАМАТА – И БОРИСОВ И ПЕЕВСКИ ЗАТОВА ИСКАХА ОХРАНА ОТ НСО.
ЗНАЯТ МРЪСНИЦИТЕ ЧЕ КОГАТО ОТНЕМЕШ ВСИЧКО НА НЯКОЙ, ТОЙ ЛЕСНО СЕ ПРЕВРЪЩА В КАМИКАДЗЕ!
💰177 000 000 лева данъци
Или преведено на човешки език: „Дай бизнеса. А когато откажеш — къде са ти парите?”

🔹 Денят, който не забравям
Понеделник, 6 юли 2009 г. 9:30 сутринта.
Точно предният ден — 5 юли — ГЕРБ спечели пълно мнозинство на парламентарните избори в България.
Закуската на масата. Детето тръгнало за училище. Жена ми тъкмо беше сложила кафето.
Звънец на вратата. Апартаментът ми в Лозенец.
— „Полиция.”
Отварям. Трима души — полиция, АФР и данъчни.
— „Какво искате?”
— „Пълна ревизия на всичките Ви компании. Още два екипа чакат пред двата Ви офиса в квартал Оборище.”
И така започна. На първия ден след изборите. Като по часовник.
🔹 Запорът — без акт, без нищо
Докато ме проверяваха през следващите дни — блокираха всички банкови сметки на всичките ми дружества.
Като „предварително обезпечение.”
📌 Без ревизионен акт.
📌 Без установено нарушение.
📌 Без съдебно решение.
📌 Без нищо.
Само едно подозрение. И край на бизнеса ми за 3 години.
🔹 Първата „оферта”
Скоро дойде първата оферта. 150 000 евро. От един от големите шефове на НАП.
Помислих и казах:
„ОК. Ще дам парите. При едно условие. Кажете ми какво точно ще ми „оправите” по компаниите. Защото аз нямам нередности. Нямам проблеми с ДДС. При металите имам постоянни проверки — там денонощно стои контрол.”
Той ме погледна и каза честно:
„Не. Даваш парите, за да можеш изобщо да работиш.”
Категорично отказах.
Минал бях целия мутренски преход на 90-те. Не бях дал на никой да ме рекетира. Затова и ходех с много охрана. И сега — на 2009 г., в „новата демокрация”, в член на ЕС от 2 години — щях да плащам „данък спокойствие” на държавни служители?
Не.
🔹 Истинското искане — на маса
И тогава картите се отвориха.
Същите проверяващи ми казаха директно — както съм писал и в предходни постове:
„Ако прехвърлиш дялове от компанията на посочени от нас хора — всичко се оправя моментално.”
Отказах. Няколко пъти.
Тогава работех с изключително силни и големи компании от дълги години. Бяхме приятели. Мислех си, че имам сили да се оправя.
Лъгал съм се.
🔹 Три години без акт. Без обяснение.
Запорите продължиха 3 години — до 2012 г.
Многократно исках срещи с данъчните и с ДАНС. Исках да разбера защо съм запориран. Какво ми е нарушението. Какво искат от мен.
Нищо. Тишина. 3 години тишина.
Това в правова държава се нарича „незаконно ограничаване на дейност.” В България се нарича „стандартна процедура.”
🔹 2012 г. — Внезапно идват „актовете”
През 2012 г. — изведнъж — се появиха множество ревизионни актове. За всичко. На всички компании.
Ревизията обхвана периода 2005–2012 г. — седем години. Тоест: цялата активна история на компаниите.
Не се притесних. Казах си:
„ОК. Ще спечеля в съда. Всичко ми е чисто. Документи — пълни. Сделки — реални. Контрагенти — реални. Платени данъци — всички.”
Започнаха процеси по обжалване на ревизионните актове.
И тогава те видяха, че се измъквам.
Видяха, че всичко е наред с фирмите ми. Знаеха, че ще спечеля.
🔹 11 декември 2012 г. — Часове преди първото съдебно заседание
Сутринта на 11 декември 2012 г. — точно часове преди първото данъчно дело в Софийски административен съд…
Пет цивилни коли ми препречиха пътя на път за работа. Арестуваха ме.
В същия час — 20 полицаи влязоха в офиса на компанията. Иззеха и унищожиха цялата документация. Сървъри. Дискове. Папки. Всичко.
3 месеца в ареста.
Какво успя да направи адвокатът ми? Едно-единствено нещо: подаде уведомление до всички съдебни състави, че при липса на документи не могат да се водят делата.
И така — между 2014 и 2015 г. — всички актове влязоха в сила. Не защото бяха правилни. А защото нямаше с какво да ги обжалваме. Документите ги нямаше. Защото те самите ги бяха унищожили.
177 000 000 лева.
Сто седемдесет и седем милиона лева.
Това бяха общите задължения на 6 ЕООД-та, които бях влял в „КОРИНА БГ” ЕАД, Кърджали.
Сред тях:
▪️ Финансово-счетоводната компания „Добрин Добрев” ЕООД
▪️ „Демо Яв” ЕООД — притежаваща безсрочен лиценз за търговия с отпадъци от черни и цветни метали
Всички тези компании бяха регистрирани в периода 2002–2004 г. Работеха законно. Декларираха всичко. Плащаха данъци.
Всичко без изключение, което беше правено от моите компании през цялото им съществуване — беше обложено по 2-3 пъти. Без право на обжалване.
От сериозна компания с многомилионен оборот — станахме „данъчни длъжници”.
А аз — се превърнах във вечен обвиняем.
Забележете — по съвсем друго дело. Защото това е важно. Едни и същи факти — на две съвсем различни релси. Данъчна и наказателна. И двете — за натиск.
🔹 А сега — истинският въпрос
Според данъчните органи моята компания разполагаше със собствен капитал от 320 милиона лева.
И знаете ли каква беше целта на цялата акция?
❗️ Не данъци.
❗️ Не справедливост.
❗️ Не „възстановяване на щети”.
Целта беше една — да се намери:
💰 „Къде са парите?”
🔹 Доказателството
През следващите години — всички мои познати, бизнес партньори и клиенти, които бяха викани на разпити в ГДБОП, в полицията или в прокуратурата…
…след приключване на „официалната” част на разпита — бяха извеждани на „кафе”.
И там, неофициално, им се задаваше точно един въпрос:
„Къде са парите на този?”
Не за нарушения. Не за престъпления. Не за доказателства.
Само за парите.
И това продължи години. Хора, които не бях виждал от десетилетия, ми се обаждаха да ме предупредят:
„Викаха ме. Питаха само за парите ти.”
🔹 Та къде са парите, дами и господа?
Това е въпросът, който всички задават.
И отговорът — ще го разберете, ако ме следвате тук и в другите ми социални медии.
Но преди да го дам — искам да помислите за нещо много по-важно:
❓ Какъв вид държава „търси парите” на свой гражданин с арести, унищожаване на документи и натиск върху приятелите му?
❓ Какъв вид държава първо унищожава бизнеса, а после се чуди защо човекът не плаща данъци?
❓ Какъв вид държава 3 години държи всичко запорирано без акт — и след това издава актове за периода, в който е спирала бизнеса ?
Отговорете си сами. Тихо. На глас не е безопасно. Още не.
📌 Следва продължение.
В следващите постове ще ви разкажа:
▪️ Как точно изчезнаха парите и активите.
▪️ Кои хора бяха посочени, за да им се прехвърли бизнесът.
▪️ Какво се случи с тези „посочени хора” в годините след това.
▪️ И защо това, което се случи на мен, се случва на стотици други и до днес — точно по същата схема.
177 милиона лева „данъци.”
320 милиона лева „собствен капитал.”
0 доказателства.
Това е България.
📌 Споделете, ако смятате, че повече хора трябва да знаят как работи системата. Профилът ми е с рестрикции. Истината — не може да бъде запорирана.
Dobrin Dobrev
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ФОКУС
Радев малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит
Бойко Станкушев: Радев малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит.
“Дотук аз не видях нито една изненада. Всички тези имена бяха дискутирани не само последните през два месеца, а в последните девет години, откакто чакаме президентът Радев да стане премиер”. Това коментира в “Тази сутрин” по bTV бившият министър на енергетиката Мирослав Севлиевски за новия редовен кабинет и назначенията на новата власт.
“Аз очаквах Кутев да бъде председател на парламентарната група, но виждаме, че и настоящият председател на парламентарната група се справя много добре. Артикулира добре, има ясна позиция”, допълни той.

“Няма и изненада, няма и разочарование. Аз не виждам разочарование, но и не бива да чакаме в първите дни тези хора да направят нещо толкова голямо, някаква заря да стане. Последният път, като бях при вас, завършихме разговора с това, че при Триумфа, когато победителите са влизали в Рим, имало един роб, който шушнел на ухото на победителя: „Помни, че си смъртен“. И като продължим тази приказка – шествието върви. И сега отзад има първите пленени – пленените пълководци, тези, които са победени. След тях върви плячката и най-накрая вървят пленниците. Очаквам тази седмица ние да видим какво ще стане с победените генерали или с политическите опоненти”, коментира Севлиевски.
“Една от основните причини да имаме този изборен резултат е, защото основният мотив на хората да излязат да гласуват за Радев беше, защото те очакват от него възмездие и справедливост. И големият въпрос наистина е дали ще има възмездие и справедливост през следващите дни. Една от другите големи причини да имаме този изборен резултат е, защото хората се уплашиха, че посредствеността започна да става масова по времето на управлението на Бойко Борисов”, посочи още той.
„Няма изненади особени. Ясно беше, че гръбнакът на новия кабинет ще бъде от лицата, фигурите, които са участвали в предишните служебни кабинети на Румен Радев. Не виждам някакви особени изненади в това отношение. А дали ще има чистка, дали ще има метла? Да, разбира се. И това смятам, че е в правилата на играта.
За да овладееш политическата власт, трябва, разбира се, да прецениш кои да махнеш, кои свои хора да оставиш. Това е нормалното“, коментира социологът Кольо Колев.
„Мисля, че Румен Радев направи много добър ход, като остави главния секретар на МВР на своя пост, с което даде знак на цялата администрация, че всъщност чистката няма да бъде просто така – „наши срещу ваши“, а ще се гледа кой какво прави. Това е хубав знак, защото по този начин ти можеш да опитваш и с част от предишната администрация, за да я превърнеш в свои работници. Това е нещо, което според мен не е зле“, посочи още той.

„Няма какво да проверяваме. Ние просто ще чакаме да видим първите послания на този, както и на всички други министри, и съответно първите действия, което е много по-важно“, заяви Бойко Станкушев, директор на “Антикорупционен фонд“, за назначението на Николай Найденов като министър на правосъдието.
„Трябва да се има предвид, че Румен Радев, според мен, малко сляпо и прекомерно си вярва, че има голям политически опит. Това да си девет години президент е едно, а да поемеш цялата тази сложна машина, наречена изпълнителна власт, където много зависи от теб, обаче зависи и от хората, с които си обграден“, посочи той.








