ПОЛИТИКА

Байдън: “Трябва да довършим работата … “

” … да вдигнем Трета световна война”

На американците се предлага избор между Трета световна война и Втора гражданска война

80-годишният президент на САЩ Джо Байдън обяви кандидатурата си за втори мандат. Ако участието му в изборите е физически възможно, на финала на изборната надпревара той със сигурност ще се срещне с Доналд Тръмп. Перспективата за избор между тях двамата буди най-вече изнемога (38%), страх (29%) и тъга (23%) сред анкетираните американци, но има и по-лоши перспективи за тях.

“Ще завършим с Трета световна война.” Това прогнозира бившият президент на САЩ Доналд Тръмп, в случай че настоящият президент на САЩ Джо Байдън бъде преизбран за втори мандат. Във вторник собственикът на Белия дом обяви официално намерението си да го направи.

Неофициално (планирано, казват) Байдън говори за това дълго време, но влизането му в надпреварата беше изненада за мнозина. Изглеждаше, че ще е по-късно, защото сега няма с какво да се хвали, а рейтингите на одобрение се движат в района на индивидуалния минимум – под 40%. Но президентът реши, че повече не може да се чака.

Както подобава на изненадите, настоящата е съпътствана от смут и объркване, което в най-лошия случай за Байдън ще прерасне в объркване и колебание. Перспективите за неговата победа са донякъде съмнителни: според социологическите проучвания повече от една трета от неговите избиратели през 2020 г. не са готови да повторят избора си през 2024 г.

В същото време си струва да се признае, че Байдън и неговият антураж вече спечелиха първата важна победа. Въпросът беше, че Байдън щеше да бъде разубеден да участва в надпреварата в полза на, меко казано, по-млад и по-свеж кандидат: в партийния елит има повече хора, които се интересуват от запазването на контрола над Белия дом, отколкото от запазването на конкретно Байдън като президент.

Чрез форсиране на събитията и придвижване напред в спешен ред, Байдън се спаси от много неприятни разговори и обезсили акциите на онези членове на партията, които бяха против номинацията му, но искаха да се споразумеят – с избор на наследник и без разделяне на партията. Сега раздялата е неизбежна. Противно на традицията за “втори мандат”, действащият президент вероятно ще има много конкуренти на първичните избори, което дори може да е добре за него – конкурентите могат да се тъпчат взаимно.

„Прозорецът на възможностите“, в който екипът на лидера бързо скочи, се отвори за него и него заради наказателния процес срещу Доналд Тръмп. Не защото удари репутацията на основния съперник или по някакъв начин го отслаби, а точно обратното. Рейтингът на одобрение на Тръмп нарасна, той вече лесно заобикаля всички потенциални конкуренти в републиканските първични избори в анкетите, даренията започнаха да текат към него като река.

За уверена кандидатура за втори мандат Байдън се нуждае от Тръмп като съперник – и то не от друг, а от Тръмп. Защото, първо, само Тръмп, с неговия товар от грешки и недостатъци, може да отстъпи пред него, и второ, в политическата култура на Съединените щати се смята за мощен аргумент срещу скептиците максимата „ако съм го победил веднъж, ще го победя и втори път“.

Тръмп, въпреки почти също толкова достолепната си възраст и обща неприязън, също има шанс за втори мандат, но не е фаворит. Той със сигурност ще стане основният кандидат от републиканците, но бъдещето на кампанията до голяма степен зависи от наситеността на процеса над него.

Ако един кандидат бъде влачен по разпити и срещи, няма да му остане време за шоута по стадиони и речи по митинги, за които Тръмп е голям майстор. Ако един процес не е достатъчен, няма значение – подготвя се втори. Те искат да обвинят Тръмп в сексуално насилие срещу журналистка, за което се твърди, че се е случило преди 30 години. Такива обвинения имат срок на давност, но прокуратурата в строго демократичния Ню Йорк обяви нещо като едногодишна акция – “изтичането на сроковете вече не важи”, ако обвиненията могат да бъдат доказани в съда.

Във всеки случай съдебните разноски на обвинителя бяха поети от спонсорите на Демократическата партия: ако тя загуби, тя няма да загуби нищо (обикновено неуспешният жалбоподател трябва да плати загубите на ответника).

Насилието е много по-сериозно от подкупа на порно актриса (тоест обекта на текущия процес срещу Тръмп). Но все пак това е дотолкова удар върху репутацията на кандидата поради факта, че няма къде да се постави клеймо върху тази репутация: Тръмп няма да може да стане по-скандален, отколкото е. Така че новият процес не е атака срещу „доброто му име“, а срещу неговите нерви, време и свобода на маневриране, което като цяло може да остави Байдън в Белия дом. Което е равнозначно на Третата световна война. Според Тръмп.

Може и да не вярвате. Любовта на Тръмп към гръмките (понякога очевидно невъзможни) обещания и апокалиптичните прогнози е една от стоте причини да не го обичат у дома. Но откровено мръсната игра, която се водеше и играе срещу него, в известен смисъл го оправдава.

Той се бори срещу “началото на Третата световна”, както неговите съперници (Байдън, а преди него Клинтън) се бореха срещу него като “фашистка заплаха”, “опасен фанатик” и “кръгъл идиот”. Той не е нито едно от изброените неща, въпреки всичките си недостатъци.

Може и да е прав за войната. Байдън върви по пътя на конфронтация с две ядрени сили – Русия и Китай. Основната конфронтация с Китай, но все още не е гореща, теоретично все още е възможно да се изключи този път. Но в случая с Русия Байдън определено няма да даде заден – поради инерцията и факта, че оттеглянето на САЩ от украинския конфликт ще бъде признание за неговата некомпетентност и че десетки хиляди украинци са загинали напразно и десетки милиарди долара са били пропилени.

И би било добре, ако това се превърне в крах на кариерата му – в деветото десетилетие и във втория президентски мандат това е незначителна загуба. Но това ще бъде и крахът на целия му политически живот за половин век. Така се случи, че битката на Байдън с нас е една от основните и последни и затова стана принципна.

Тръмп не е обременен с лични претенции срещу Москва, корупционните интереси на децата в Киев и други неприятности на своя предшественик, но има подозрение, че веднъж му е даден шанс и съпротивата на системата ще бъде по-силна. Въпреки че веднъж успя да я победи, това, което последва, показа, че Тръмп няма нито сила, нито авторитет, нито талант да промени външната политика на САЩ.

Идеалният вариант за Русия е събитията да се развият в посока Байдън да стане по-малко способен, борбата срещу Тръмп да стане по-провокативна, пред американците да се поставят ултиматуми в духа на „живот или смърт“ (тоест „или нас, или тях”), че разложението ще се засилва и консервативната половина на Америка ще намрази и презре още повече либералната половина, и обратното.

Тогава няма да има Трета световна война, но ще има, ако не се опомнят, Втора гражданска война в САЩ. Ако избират от тези два варианта (а демократите предлагат да избират – или ние, или Тръмп и нова Гражданска), вторият е много по-евтин и за предпочитане за света. Героят на Никита Михалков във филма “Държавен съветник” подписва писмата си до революционерите с ИЕД- “Изяжте се един друг”. Имайки предвид сегашните отношения между Русия и Съединените щати, е трудно да измислим по-добър призив, независимо с кой ще си имаме работа – с Тръмп или с Байдън.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 22

Related Topics:featured trending конспирация корупция политика свят

Up Next

Депутатските заплати станаха гигантски с новия правилник

Don't Miss

Радев се държи цинично с партиите

ПОЛИТИКА

Районният кмет като връзка между гражданите и институциите

Кандидатурата на инж.-ик. Георги Неделчев за район „Средец“, София, поставя въпроса как местната власт може да чува хората, особено там, където правомощията ѝ са ограничени.

На 14 юни 2026 г. в район „Средец“, София, ще се проведат частични избори за районен кмет. Сред регистрираните кандидати е инж.-ик. Георги Неделчев, издигнат от ПП „Български съюз за директна демокрация“. Регистрацията му е обявена с решение на Общинската избирателна комисия в Столична община от 19 май 2026 г.

Район „Средец“ е особен градски организъм. Той е едновременно административно, културно, историческо и жилищно пространство. В него се срещат институции, училища, паркове, културни средища, малък бизнес, заведения, туристи, дневно население и хора, за които това е дом. Точно това прави управлението на района чувствително: проблемите не са абстрактни, а ежедневни.

Чистота, шум, паркиране, осветление, графити, занемарени фасади и трудна комуникация с администрацията са теми, които често се появяват в разговорите между жители на централните градски зони. Те изглеждат малки поотделно, но заедно определят качеството на живот. За един човек проблемът може да е тъмна улица. За друг, невъзможност да паркира близо до дома си. За трети, шум под прозорците до късно вечер. За четвърти, усещането, че сигналите към институциите потъват някъде между няколко администрации.

Тук се появява големият въпрос: какво реално може да направи един районен кмет?

Районният кмет не е самостоятелен кмет на отделна община. Част от решенията зависят от Столична община, Столичния общински съвет, Центъра за градска мобилност, Столичния инспекторат, полицията, общински дружества, външни изпълнители и други институции. Това обаче не означава, че районният кмет трябва да бъде пасивен посредник или администратор на формални отговори.

Напротив, именно при ограничени правомощия ролята на районния кмет може да стане още по-важна. Той може да бъде човекът, който чува гражданите, подрежда проблемите им, прави ги видими, насочва ги към компетентните органи и следи дали има отговор. В този смисъл районният кмет може да бъде не просто местен администратор, а организатор на гражданска енергия.

Това е и една от основните теми в публичните позиции на инж.-ик. Георги Неделчев: директната демокрация като модел и прякото гражданско участие като практичен инструмент. Разликата е важна. Демокрацията като модел е директна, близка до швейцарската логика на участие и контрол. Участието на гражданите е пряко: чрез инициативи, обсъждания, подписки, срещи, сигнали, предложения и публично проследяване на резултатите.

При такъв подход районната администрация не чака проблемите да се натрупат. Тя ги регистрира, картографира, насочва и връща информация към хората. Един сигнал не трябва да бъде просто входящ номер. Той трябва да има път: получен, разгледан, насочен, проследен, отчетен.

Тази логика е особено приложима в район като „Средец“, София. Ако уличното осветление се поддържа по договори на Столична община, районната администрация може да поддържа карта на тъмните и рискови места и да настоява за реакция. Ако паркирането зависи от по-широки градски политики, районният кмет може да формулира конкретни предложения от името на живущите. Ако шумът изисква участие на инспекторат и полиция, районният кмет може да събира сигналите, да търси координация и да настоява за контрол. Ако графитите засягат както общински, така и частни сгради, районът може да бъде посредник между собственици, домоуправители, институции и граждански инициативи.

Това не е обещание за чудо. Това е обещание за различен начин на работа.

В центъра на София хората не очакват само големи думи. Те очакват някой да чува, да отговаря и да не оставя ежедневните проблеми да се превръщат в постоянен фон. Район „Средец“ не е само витрина на столицата. Той е дом, в който хората живеят, работят, почиват, отглеждат деца, грижат се за възрастни родители и искат нормална градска среда.

Кандидатурата на инж.-ик. Георги Неделчев поставя именно този въпрос: може ли районният кмет да бъде мост между гражданите и институциите, вместо стена между тях?

Отговорът ще зависи не само от изборния резултат, а и от това дали в местната власт ще се наложи нов стандарт: повече чуваемост, повече отчетност и повече пряко участие на гражданите в управлението на собствения им район.

Кратко представяне към статията

инж.-ик. Георги Неделчев е кандидат за кмет на район „Средец“, София, издигнат от ПП „Български съюз за директна демокрация“. Професионалният му профил съчетава инженерно-икономическо образование с допулнителна специалност Право на интелектуалната собственост, опит в интегрираните комуникации, технологиите, предприемачеството и управлението на проекти. Основен акцент в публичните му позиции е идеята за истинска демокрация и пряко гражданско участие на районно ниво.

Post Views: 25

ПОЛИТИКА

Колонизаторите от Брюксел ще ни изтръскат с нов милиард за невъобръжаеми клаузи

България ще внесе 1 млрд. евро в Механизма за стабилност на еврозоната, който ще финансира държави пред фалит.

Народното събрание гласува на първо и второ четене ратификация на Договора за създаване на Европейския механизъм за стабилност, който цели да осигури финансиране на държавите членки на еврозоната, които са изправени пред фалит. Европейският механизъм за стабилност (ЕСМ) предоставя помощ на държави членки, които изпитват затруднения или са застрашени от затруднения с финансирането и фалит.

Към момента пет държави от еврозоната се считат за финансово уязвими или изложени на по-висок риск заради дълга си.

Основните държави, които икономистите и институциите следят отблизо, са:

Италия

Италия има едно от най-високите нива на публичен дълг в еврозоната (около 135–140% от БВП).
Бавният икономически растеж прави изплащането по-трудно с течение на времето.
МВФ и анализатори многократно посочват Италия като една от най-уязвимите големи икономики в Европа.

Франция

Франция има нарастващи дефицити и нарастващ дълг.
Политическата нестабилност и слабата бюджетна дисциплина увеличиха опасенията на инвеститорите.

Белгия

Дългът на Белгия нараства постоянно, а МВФ предупреди за влошаваща се динамика на дълга и необходимостта от по-силна фискална консолидация.

Финландия

Финландия не е близо до криза, но рейтинговите агенции наскоро предупредиха за бързо нарастващ дълг поради застаряващото население, разходите за отбрана и слабия растеж.

Гърция

Гърция беше центърът на дълговата криза в еврозоната.
Дългът й все още е много висок, но положението се е подобрило значително от 2010-те години насам.

Европейският механизъм за стабилност (ЕСМ) е създаден на 2 февруари 2012 г. Седалището му е в Люксембург, а акционери са държавите от еврозоната. Чрез емитирането на дългови инструменти ЕСМ финансира заеми и други форми на помощ в подкрепа на държавите членки.

След обнародването на решението на българския парламент за ратификация в Държавен вестник България ще трябва да внесе и свой капиталов дял в ЕСМ. В началото се очаква държавата да се възползва от възможността за „временен корекционен период“ от 12 години, което значи, че за 5 години вноски България ще даде на ЕСМ около 600 млн. евро. След изтичането на корекционния период, ще трябва да изплатим и остатъка, докато общият внесен капитал в ЕСМ достигне 992 млн. евро.

Всички парламентарни групи, освен „Възраждане“, подкрепиха предложението.

Константин Проданов от „Прогресивна България“, посочи, че присъединяването ни към еврозоната вече е факт, цената за това е платена и тя е висока.

„Тук дебатираме присъединяване към Европейския механизъм за стабилизация, който е своеобразна застраховка за страната ни в случай на големи финансови проблеми“, каза депутатът.

„Всяка страна може да изпадне във временна неплатежоспособност, независимо от нивото на дълга си, Механизмът не плаща на фалирали държави, а точно обратно – целта е да не се допусне държави с проблеми, които са членки на еврозоната, да фалират, като им се отпускат целеви помощи за да се стабилизират“, заяви Проданов.

Според народния представител „това, което плащаме, не е просто цена на застраховката, получаваме участие в уставния капитал на Механизма за стабилност в размер на 8,5-8,6 млрд. евро“.

Председателят на „Възраждане“ Костадин Костадинов коментира, че е ликвидирана българската финансова независимост.

„Очаквам да ни обяснят, че вече няма българска държава, валутата не е наша“, посочи той. „Ние сме в „клуба на богатите“ като сервитьори и ще плащаме чужди дългове“, каза Костадинов.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 25

ПОЛИТИКА

Ислямистки сектанти превземат властта във Великобритания

Местните избори във Великобритания предизвикаха остър дебат за религията, идентичността и бъдещето на политиката.

Лейбъристката партия претърпя тежко поражение на местните избори във Великобритания. Резултатите предизвикаха силни реакции в политическите среди и медиите.

Според анализи, цитирани от британски издания, независими кандидати с мюсюлманска подкрепа са постигнали значителни успехи. Темата бързо се превърна в централен политически спор.

Ислямистки движения разтърсиха Великобритания, след като кандидати, подкрепени от организации като MuslimVote, спечелиха места в местни съвети. Част от кампаниите са били фокусирани върху въпроси, свързани с мюсюлманските общности.

Най-силен ефект се наблюдава в Бирмингам, Лондон и Голям Манчестър. В тези райони независими кандидати и представители на Зелената партия отчетоха сериозни победи.

В Бирмингам Независимият алианс и Зелените постигнаха силни резултати. Победите бяха посрещнати с шумни празненства по улиците и парковете.

В Лондон вниманието беше насочено към Тауър Хамлетс и Нюхам. Там местни формации, свързани с етнически и религиозни общности, увеличиха влиянието си.

Ислямистки движения разтърсиха Великобритания и заради езика на предизборните кампании. Част от кандидатите са използвали листовки и речи на езици, различни от английския.

Критиците виждат в това опасност от разделение на обществото. Според тях британската политика може да се фрагментира по религиозни, етнически и културни линии.

Поддръжниците на тези кандидати обаче твърдят, че става дума за демократично представителство. Те настояват, че местните общности имат право на политически глас.

Поражението на лейбъристите поставя под натиск премиера Киър Стармър. Партията губи подкрепа в райони, които дълго време смяташе за сигурни.

Ислямистки движения разтърсиха Великобритания в момент на по-широка политическа нестабилност. Възходът на нови формации показва промяна в настроенията на избирателите.

Предстои британските партии да търсят отговор на този нов политически пейзаж. Въпросът е дали страната ще запази общия си граждански модел.

Post Views: 27