ПАРИ

Бандата герп силно нашмъркани, тежък алцхаймер или магарета

Бившият финансов министър Кирил Ананиев от правителството на Бойко Борисов забрави, че е писал Бюджет 2021 с дефицит от 4.9 млрд. лв., които да бъдат покрити с нов дълг до 4.5 млрд. лв Ананиев лично е правил бюджета за 2021 г., а депутатите от ГЕРБ го приеха с дефицит от 4.9 млрд. лв. (3.6% от БВП), който трябва да бъде покрит с емисии нов държавен дълг.

За целта ГЕРБ преди година гласува 4.5 млрд. лв. таван на новопоетия дълг. Впоследствие при актуализацията на бюджета при предишното Народно събрание дефицитът бе намален до 4.7 млрд. лв.

От началото на годината до момента са емитирани ДЦК на вътрешния пазар за 3.8 млрд. лв. От тях 1 млрд. лева бяха пласирани още по времето на редовното правителство на Бойко Борисов.

Останалите 2.8 млрд. лв. бяха емитирани през последните три месеца от служебния кабинет. До таванът от 4.5 млрд. лв. явно няма да се стигне и предупрежденията на ГЕРБ за “загробване на бъдещи поколения” повече приличат на черен пиар. Белчев вече обясни, че 1/3 от новия дълг ще отиде за покриване на стари задължения, чийто падеж е в началото на 2022 г.

Според него е добре България да потърси това финансиране на международните пазари.

Cпpaвĸa във финaнcoвoтo миниcтepcтвo показва, че през първото тримесечие на 2022 г. България тpябвa дa пoгacи дълг в paзмep нa 3 млpд. лв. От economic.bg припомнят, че нaд 80% oт нeгo e пo външeн зaeм, изтeглeн пpeз 2015 г. oт ГEPБ c финaнcoв миниcтъp Bлaдиcлaв Гopaнoв, a ocтaнaлитe 20% ca вътpeшни eмиcии, плacиpaни пpeз 2012 г. oт дpyг финaнcoв миниcтъp нa ГEPБ – Cимeoн Дянĸoв.
…
Екстремисткага групировка ГЕРБ безмислено иска мораториум върху тегленето на нов дълг

Министерството на финансите няма намерение да емитира нов държавен дълг през декември. Ведомството се принуди да обясни за пореден път това, след като днес ГЕРБ призова в парламента да се наложи мораториум върху тегленото на нов дълг.
Служебният финансов министър Валери Белчев вече обяви през седмицата, че няма да има повече дългови емисии тази година и че държавният бюджет вероятно ще приключи 2021 г. с лек излишък.

От ГЕРБ обаче са притеснени и поискаха да се забрани поемането на нови задължения, докато не се приеме бюджетът за следващата година, в който новите управляващи да поемат отговорност пред избирателите по въпроса. Бившият финансов министър Кирил Ананиев заяви, че във фискалния резерв към края на ноември има 12 млрд. лв., което осигурява изпълнението на бюджета.

Тази загриженост е доста пресилена. Ананиев лично е правил бюджета за 2021 г., а депутатите от ГЕРБ го приеха с дефицит от 4.9 млрд. лв. (3.6% от БВП), който трябва да бъде покрит с емисии нов държавен дълг. За целта ГЕРБ преди година гласува 4.5 млрд. лв. таван на новопоетия дълг. Впоследствие при актуализацията на бюджета при предишното Народно събрание дефицитът бе намален до 4.7 млрд. лв.

Темата за държавния дълг през последните дни разбуни обществеността, след като служебният финансов министър Валери Белчев обяви, че изготвеният от него проектобюджет за 2022 г.

планира таван на дълга от 10-12 млрд. лв. Сумата е огромна на фона на обявения бюджетен дефицит за догодина от 2.9% от БВП. Все още не са известни параметрите на бюджета, но тези 2.9% от БВП се равняват на не повече от 4 млрд. лв.

Белчев вече обясни, че 1/3 от новия дълг ще отиде за покриване на стари задължения, чийто падеж е в началото на 2022 г. Според него е добре България да потърси това финансиране на международните пазари.

Днес след брифинга на ГЕРБ от финансовото министерство обясниха, че заложеният лимит на новопоетия дълг в проектобюджета за догодина е около 10 млрд. лв. и ще бъде похарчен за три основни направления. Първите две са рефинансиране на стар дълг и за финансиране на планирания бюджетен дефицит през 2022 г., който е свързан с осъществяването на политики в социалната сфера, възстановяването и развитието на бизнеса. Останалата част ще се използва за набавянето на ресурс за обезпечаване на директните плащания по Общата селскостопанска политика (ОСП) на Република България.

Post Views: 158

ПАРИ

Защо има спад при дизела, а бензина запазва почти същата цена?

През лятото търсенето е по-високо, хората пътуват повече – логично е цените да се покачват, казва експерт.

Продължава спадът на цените на петрола на международните борси, като цената на барел вече е под $ 75, как това се отрази у нас и защо шофьорите констатират, че спад има при дизела, но бензинът запазва почти същата цена?

„Потреблението на дизелово гориво по принцип е почти два пъти по-високо от това на бензина. В периода на военните действия търсенето на дизелово гориво беше значително по-високо, отколкото на бензина, и именно затова цената на дизела нарасна много по-силно“.

Това коментира Димитър Хаджидимитров, зам.-председател на Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива.

„При наличието на преговорна рамка и известно успокояване на ситуацията, виждаме как цената на дизеловото гориво започва да спада по-бързо от тази на бензина. Не защото търсенето намалява, а защото дизелът поскъпна значително повече в началото на кризата“, посочи той.

„Като цяло, ако настоящата ситуация се запази – от тази сутрин. Мисля, че още през следващата седмица ще има спад от 3–5 цента.

Това означава цени под 1,45 евро за литър – за дизела и за бензина, на повечето места в България“, смята Хаджидимитров.

„Като цяло всичко зависи от търсенето и предлагането. Нормално е през лятото търсенето да бъде по-високо, защото хората пътуват повече, бизнесът е по-активен и има по-голяма нужда от горива. При по-високо търсене е логично цените да се покачват“, посочи експертът.

Post Views: 10

ПАРИ

Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг пътЕврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път

Стоян Панчев: Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път.

Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път, коментира във Фейсбук икономистът от ЕКИП Стоян Панчев.

Става дума за данните на БНБ, които отчитат, че през периода януари-април 2026 г. има 2,02 млрд. евро ПЧИ спрямо 276 млн. през същия период миналата година.

1. Започваме с най-големия компонент от тези велики резултати (57% от тях) – т.нар. реинвестирани печалби на стойност 1,14 млрд. – което на практика са парите на банките, хранителнителни вериги, телекомите и други такива бизнеси, които заради отличните си маржове и доходност (и висока инфлация) правят феноменални печалби, които оставят да бъдат развъртяни в страната за поредна година.
Когато можеш да продаваш същото масло, мляко и сирене по-скъпо в България, разбира се, че ще оставиш капитала си при високата доходност. А банките конкретно – за да продължат (чисто регулаторно) да кредитират все повече, им е нужен повече капитал.

2. Вторият компонент са т.нар. “дългови инструменти” с 31% от общите ПЧИ – миналата година те са били силно отрицателни (-400 млн. евро) сравнено със 600 млн. евро през 2026 г. Тези дългови инструменти са вътрешнофирмени задължения – не означава, че чужденци купуват български дългови инструменти или строят фабрики. Всъщност са прехвърляния на пари вътре във фирмите с чуждестранни майки.

Например – Лукойл е твърде голям да се финансира (за оборотни средства) от българската банкова система, затова майката взима кредит в чужбина и го прехвърля на дъщерното дружество. Нищо общо с “инвестиции”.

3. Третият компонент с най-малка тежест (12%) е нов собствен капитал на стойност 243 млн. евро. Най-близо до класическото разбиране за “инвестиции” – някой идва и налива пари (евентуално) в нов бизнес.
Като го сравняваме с 2025 г. изглежда доста повече -67 млн. vs 243 млн., но ако се върнем “малко” назад до 2024 г. (в същия период от време) имаме 213 млн. или до 2023 г., когато имаме 297 млн. евро. Само през месец юли 2022 г.,например, имаме 800 млн. евро инвестиции.

Т.е. тези резултати може да изглеждат добре спрямо една конкретна година – миналата – но всъщност са нищо особено и са били надминавани (дори в пъти) в последните 3-4 години.
Да не говорим, че инвестициите в дялов капитал включват и имотите – та съвсем смешно става.

Прост тест – кой завод се построи от януари?

Малоумници, хващащи се отчаяно за сламки – излизат с безумни заглавия. Мисирска история.
Та – НЕ Е ОТ ЕВРОТО, от неграмотност е.

П.П.П. Нали помните как борсата ни беше пораснала най-много в света? ????

Post Views: 7

ПАРИ

Не вярваме на Тръмп, ще изчакаме да видим какво ще стане

Според FT, корабособствениците няма да възобновят транзита през Ормузкия проток, докато не бъдат уверени в надеждността на сделката между САЩ и Иран.

Това може да отнеме няколко седмици, каза Джотаро Тамура, главен изпълнителен директор на Mitsui OSK Lines, най-големият оператор на танкери в света.

Той припомни, че вече е имало няколко фалшиви опита за повторно отваряне на водния път.

„Като се има предвид опитът от последните няколко месеца, мисля, че е разумно да се предположи, че може да отнеме поне няколко седмици, ако не и месец“, добави Тамура.

Около 500 кораба са блокирани в Персийския залив повече от 100 дни поради войната и чакат скоро да напуснат през Ормузкия проток.