ПАРИ

Баснословни печалби отчитат големите вериги супермаркети

Смайващи данни за заплатите и приходите в големите търговски вериги у нас

Потокът от големите вериги към българските производители на хранителни стоки е за 2,9 млрд лв, подкрепяйки производители на месо, млечни продукти и т.н.

Общият ефект върху българската икономика на модерната търговия или т.нар. прекупвачи (“ритейлъри”) е 9,8 млрд. лева, като говорим съвкупен ефект към търсенето.

Трябва да гледаме на модерната търговия като на един интересен, развиващ се и разрастващ се сектор, носещ добавена стойност в доста големи размери в сравнение с това, което прави един квартален магазин. Това каза Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика.

Близо една трета от приходите в търговията на дребно в България са от големите вериги, сочи последния доклад на Института за пазарна икономика. Според доклада заплатите при ритейлърите са 73% от средните за бранша.

“Около една трета от приходите в търговията на дребно е фокусирана в модерната търговия. Наетите са малко над 20% (около 21% в цялата ритейл търговия), разположени в цялата страна. Това, което се важно е, че средната заплата в модерната търговия, като това е оценка за 2021 година, е близо 1700 лв.- средна брутна заплата.

На практика това е с над 60% повече от средната за сектора. Модернизирането на търговията, по подобие на модернизирането в индустрията, води до много по-различни индустриални отношения, до по-висока производителност и до заплати, конкурентни със средните за икономиката ни.

А под индустриални отношения имам предвид, че взаимодействието с търговията е по-дългосрочно, стандартизирано има възможност и за излаз на външен пазар”, каза Ганев.

За приноса към българските производители експертът сподели, че директният ефект е 5,9 млрд. лева, като това са средства, които “потичат директно към българската икономика през доставчици, външни услуги, инвестиции и т.н., а допълнителният ефект е 3,5 млрд”. “И вече през възнагражденията на наетите имаме един третичен, индуциран ефект от около 400 млн. лв”.

“Потокът от големите вериги към българските производители на хранителни стоки е за 2,9 млрд лв, подкрепяйки производители на месо, млечни продукти и т.н., докато при нехранителните стоки този поток – за около 900 млн. лв. Това са мебели, лекарства и др. Има и външни услуги за около 1 млрд. лв., които могат да включват и реклама и др. Те отново влизат в българската икономика”, посочи икономистът.

Развитието на инвестициите в сектора изминава интересен път през последните 10 години, каза той.

“Това, което се наблюдава до 2015-2016 година е, че има огромен ръст на чуждите капитали в хранителните вериги. Разрастването на веригите се случва тогава и се привлича много чуждестранен ресурс в икономиката, което също помага за растежа. След това самите хранителни вериги могат със собствени средства да се разрастват и те го правят”.

“Особено в годините на пандемията имаме изключително много реинвестиции. Това е един от секторите, които минаха доста гладко през пандемията, отбелязаха ръст, за разлика от много други сектори, които бяха ударени”, обясни Ганев.

Две са тенденциите към настоящия момент, които Ганев очерта. От една страна се забелязва насочване на чужди капитали към развитие на модерни търговски вериги в нехранителния сектор.

“Имаме разрастване и развитие на сектора. Този преглед показва, че модерната търговия е един от секторите, които инвестират и към момента. Имат планове за разрастване. Това е сектор, който продължава да инвестира – по време на пандемията, след пандемията, продължава да привлича чужди капитали, което е един от големите въпроси през последните години при политическа нестабилност и невъзможност да привлечем големи инвеститор.

Ефектът на годишна база е около 400 млн. лева – инвестирани в дълготрайни материални активи, което създава допълнителен ефект от около 270 млн. лв. (в строителство, покупка на земя и др).

Това оказва допълнителен ефект върху икономиката”, подчерта той.

Втората тенденция според Ганев е, че на фона на факта, че развитието на големите вериги ще продължи, се очаква “това да се предаде и на по-малките играчи, които преобладават на пазара”. “По-голямата част от търговията на дребно е в малките магазини. Най-вероятно при тях ще имаме модернизация на отношенията”, прогнозира Ганев.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 22

Related Topics:featured trending българия пари финанси

Up Next

Ужасяващи сметки за парно шокираха столичани

Don't Miss

Край с оправданията за неприсъствие на събранието на входа

ПАРИ

Защо има спад при дизела, а бензина запазва почти същата цена?

През лятото търсенето е по-високо, хората пътуват повече – логично е цените да се покачват, казва експерт.

Продължава спадът на цените на петрола на международните борси, като цената на барел вече е под $ 75, как това се отрази у нас и защо шофьорите констатират, че спад има при дизела, но бензинът запазва почти същата цена?

„Потреблението на дизелово гориво по принцип е почти два пъти по-високо от това на бензина. В периода на военните действия търсенето на дизелово гориво беше значително по-високо, отколкото на бензина, и именно затова цената на дизела нарасна много по-силно“.

Това коментира Димитър Хаджидимитров, зам.-председател на Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива.

„При наличието на преговорна рамка и известно успокояване на ситуацията, виждаме как цената на дизеловото гориво започва да спада по-бързо от тази на бензина. Не защото търсенето намалява, а защото дизелът поскъпна значително повече в началото на кризата“, посочи той.

„Като цяло, ако настоящата ситуация се запази – от тази сутрин. Мисля, че още през следващата седмица ще има спад от 3–5 цента.

Това означава цени под 1,45 евро за литър – за дизела и за бензина, на повечето места в България“, смята Хаджидимитров.

„Като цяло всичко зависи от търсенето и предлагането. Нормално е през лятото търсенето да бъде по-високо, защото хората пътуват повече, бизнесът е по-активен и има по-голяма нужда от горива. При по-високо търсене е логично цените да се покачват“, посочи експертът.

Post Views: 10

ПАРИ

Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг пътЕврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път

Стоян Панчев: Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път.

Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път, коментира във Фейсбук икономистът от ЕКИП Стоян Панчев.

Става дума за данните на БНБ, които отчитат, че през периода януари-април 2026 г. има 2,02 млрд. евро ПЧИ спрямо 276 млн. през същия период миналата година.

1. Започваме с най-големия компонент от тези велики резултати (57% от тях) – т.нар. реинвестирани печалби на стойност 1,14 млрд. – което на практика са парите на банките, хранителнителни вериги, телекомите и други такива бизнеси, които заради отличните си маржове и доходност (и висока инфлация) правят феноменални печалби, които оставят да бъдат развъртяни в страната за поредна година.
Когато можеш да продаваш същото масло, мляко и сирене по-скъпо в България, разбира се, че ще оставиш капитала си при високата доходност. А банките конкретно – за да продължат (чисто регулаторно) да кредитират все повече, им е нужен повече капитал.

2. Вторият компонент са т.нар. “дългови инструменти” с 31% от общите ПЧИ – миналата година те са били силно отрицателни (-400 млн. евро) сравнено със 600 млн. евро през 2026 г. Тези дългови инструменти са вътрешнофирмени задължения – не означава, че чужденци купуват български дългови инструменти или строят фабрики. Всъщност са прехвърляния на пари вътре във фирмите с чуждестранни майки.

Например – Лукойл е твърде голям да се финансира (за оборотни средства) от българската банкова система, затова майката взима кредит в чужбина и го прехвърля на дъщерното дружество. Нищо общо с “инвестиции”.

3. Третият компонент с най-малка тежест (12%) е нов собствен капитал на стойност 243 млн. евро. Най-близо до класическото разбиране за “инвестиции” – някой идва и налива пари (евентуално) в нов бизнес.
Като го сравняваме с 2025 г. изглежда доста повече -67 млн. vs 243 млн., но ако се върнем “малко” назад до 2024 г. (в същия период от време) имаме 213 млн. или до 2023 г., когато имаме 297 млн. евро. Само през месец юли 2022 г.,например, имаме 800 млн. евро инвестиции.

Т.е. тези резултати може да изглеждат добре спрямо една конкретна година – миналата – но всъщност са нищо особено и са били надминавани (дори в пъти) в последните 3-4 години.
Да не говорим, че инвестициите в дялов капитал включват и имотите – та съвсем смешно става.

Прост тест – кой завод се построи от януари?

Малоумници, хващащи се отчаяно за сламки – излизат с безумни заглавия. Мисирска история.
Та – НЕ Е ОТ ЕВРОТО, от неграмотност е.

П.П.П. Нали помните как борсата ни беше пораснала най-много в света? ????

Post Views: 7

ПАРИ

Не вярваме на Тръмп, ще изчакаме да видим какво ще стане

Според FT, корабособствениците няма да възобновят транзита през Ормузкия проток, докато не бъдат уверени в надеждността на сделката между САЩ и Иран.

Това може да отнеме няколко седмици, каза Джотаро Тамура, главен изпълнителен директор на Mitsui OSK Lines, най-големият оператор на танкери в света.

Той припомни, че вече е имало няколко фалшиви опита за повторно отваряне на водния път.

„Като се има предвид опитът от последните няколко месеца, мисля, че е разумно да се предположи, че може да отнеме поне няколко седмици, ако не и месец“, добави Тамура.

Около 500 кораба са блокирани в Персийския залив повече от 100 дни поради войната и чакат скоро да напуснат през Ормузкия проток.