БЛОГ

БАЩАТА И УЧИТЕЛКАТА

Той бе станал трън в очите на учителката, класна на дъщеря му. Вече няколко пъти го бе викала, във връзка с провинения на дъщеря му, но видима полза нямаше. Вместо да я изслуша и да се съгласи с нея, той облиза страстно устни и я шляпна по дупето. После я покани на вечеря. Даскалицата се облещи и не можа да каже гък. Край тях, по училищния коридор минаваха ученици, гледаха ги и се хилеха пошло. Тя бе станала за присмех, заради един откачен баща, на ученичка от нейния клас Най-после тя успя да си поеме дъх и изсъска:
– Ама вие….! Какво си позволявате?!
– Каня ви на вечеря! Какво толкова?
– Простак! Сега ми е ясно, защо дъщеря ви се бие с момчетата и е толкова невъзпитана! Тя просто прилича на вас!
– Естествено! – отвърна той – Нали съм и баща!
– Смятам, че ще бъде най-добре за Ния и за целия клас, да я преместите в друго училище! Тук тя непрекъснато провокира съучениците и учителите си, държи се арогантно като вас и пречи на учебната дейност! Това просто не може да продължава!
– Добре! – бе невъзмутимият отговор на бащата.
– Какво му е доброто?
– Ами, преместете я!
Учителката започна да обяснява училищния правилник и невъзможността да преместят дъщеря му, след като не е допуснала нужния брой неизвинени отсъствия. Опита се да му внуши, че това е възможно най-добрия начин за решаване на проблема, на което той отвърна:
– Аз проблем нямам! Дъщеря ми също! Ако вие или децата не я одобрявате, направете необходимото да я преместят в друг клас или друго училище! Сам никога няма да преместя дъщеря си!
– Добре! – приключи разговора класната и се прибра в учителската стая.
Бащата се прибра, а когато след часовете се завърна и дъщеря му, той я запита:
– Какъв и е проблема на твоята класна? Защо заради шамара на онзи глупчо, дето те е хванал за циците, изкарват теб виновна?
– Защото глупчото е син на бизнесмен, който ни подари голям монитор за класната стая! А класната ни е недоклатена и вечно в лошо настроение, щото е разведена от няколко години вече! Просто трябва някой да я начеше и ще се укроти! Тя иначе не е толкова лоша..!
– Ама и ти имаш един език! Така говори ли се за учител?!
– Вече съм осми клас, тате! Говоря това, което мисля! Нали сам си ме учил на това?
Бащата се хвана за главата:
– Абе, от една страна е така! Ама от друга…! Учителите трябва да се уважават!
– Ха –ха – ха! – изсмя се дъщеря му – Съучениците ми казаха, че си я шляпнал по дупето! Това поздрав ли е или някаква нова форма на „уважение“?
Бащата стана и се разходи из малката стая. Погледна дъщеря си и въздъхна:
– Не се оправдавам, а само уточнявам! Станаха седем години от смъртта на майка ти! Криво – ляво успях да те отгледам до сега! Нито аз, нито ти сме идеални! Но не крадем, не лъжем и не вършим лоши неща! Не знам как, долових у класната ти нещо изключително женско, нещо като безмълвен вик…! Вик за помощ! Тя говореше за теб и разни училищни глупости, но всъщност виеше като самотна вълчица в нощта! Затова я шляпнах отзад и я поканих на вечеря! Мислех, че ще приеме! Но…. май съм сгрешил!
– Сгрешил си, разбира се! Как можеш да си позволяваш това в училище и то пред децата?! Да беше начупил няколко стръка люляк и да ги подариш! Тъкмо сега е разцъфнал и го има навсякъде. Тя щеше да се зарадва и най-после някой щеше да й даде любимото цвете! Тя вече цяла седмица опява, че люлякът е любимото и цвете, но момчетата от нашия клас са толкова смотани…!
Бащата разроши косата на дъщеря си и помоли:
– Не се бий повече с момчетата, ако обичаш! Ти вече си голяма и сама разбираш мераците им! Съблазняваш ги и няма начин, да не искат да те докоснат!
– Всъщност и сама искам да ме докосва някой, който ми харесва! Но разни смотаняги, дето умът им е още в първи клас не мога да приема! Разбери ме, тате!
– Добре, добре! Гледай все пак да не вършиш глупости!
На следващият ден, след часовете децата излязоха вкупом от сградата на училището и се отправиха към колите с родители, които ги чакаха. Постепенно навалицата намаля и започнаха да излизат учителите. Класната на Ния излезе сама и тръгна към завоя на улицата. Срещу нея застана някакъв мъж, с огромен букет люляки в ръцете. От цветята не се виждаше лицето му, но когато учителката стигна до него, той каза:
– Госпожо, това са вашите цветя! Ще се съгласите ли да ги вземете и да дойдете с мен, до едно малко ресторантче, на брега на морето? Обещавам да съм послушен и де не си позволявам волности!
Учителката позна бащата на своята ученичка и поклати глава:
– Не мога да ги взема, защото са ужасно много! И защото не смятам, че съм ги заслужила от вас! Прекалявате с поканите за ресторант, господине!
– Няма проблем! – остави цветята на тротоара бащата – Но все пак смятам, че сте ги заслужила! Нали сте класна на дъщеря ми?
– Занесете ги на жена си! Всъщност, от колко време не сте и подарявали цветя?
– От миналата събота! Бяха пуснали букети с лалета в „ЛИДЛ“ и взех един. Сигурно вече са увехнали! Лалетата не траят много.
– Не ги ли държите във вода?
– Не слагам вода в мраморната ваза, на гроба на жена си! Преди три години през зимата водата замръзна и после вазата се спука. Сега ги поставям просто така…!
– Прощавайте! – изчерви се учителката – Не исках ..!
– Няма нищо! Жена ми ужасно ми липсва, както и на Ния, но вече сме свикнали!
Учителката се наведе и се опита да събере накършената люляка. Бащата и помогна. Тя се усмихна тъжно и предложи:
– Още е рано да се прибирам у дома! Може да се разходим в Морската градина! Но чак в ресторант да ходим, ми идва множко…!
Бащата смигна дяволито и се облиза:
– В това ресторантче приготвят миди по Бургаски толкова добре, че и на самите миди им харесва яденето! И притежават едно „Каберне“, дето няма равно в страната! Първо да се разходим, а после може само да надникнем там!
– Мидите не се ли консумират с бяло вино? Нали са морска храна, нещо като рибата?
– Това „Каберне“ е тъй добро, че бих ви консумирал натюр, без да ме интересува сметката после! – ухили се бащата.
– Ей! Ама вие пак започвате през просото! Бива ли да сте тъй нахален?
– Не се сърдете, госпожо! Аз съм откровен човек и каквото ми на сърцето, това ми на езика!
Той предложи свита в лакът дясната си ръка, а учителката я хвана. Двамата тръгнаха по улицата, като през цялото време си обясняваха един на друг, как не са се разбрали за едно или друго. Всъщност, те прекрасно се разбираха, защото пролетта бе извършила тайната си магия и бе събрала две самотни души заедно. Останалото бе само въпрос на време.
Красимир Бачков

Post Views: 19

БЛОГ

Тогава, какъв съм аз?

Роден съм бял, което ме прави расист.

Аз съм хетеро и живея с жена, което ме прави хомофоб.

Притежавам къщата си, с всякакви екстри, която ме прави богат собственик.

Обичам гъши дроб, агнешко, свинско, телешко и пилешко, и всеки зеленчук, расъл на кокал, което ме прави привърженик на насилието над животни.

Аз съм християнин и не съм Атеист..

Аз съм на 50, което ме прави вече стар гадняр.

Мисля, без да вярвам на всичко, което ми казват медиите, което ме прави реакционер.

Грижа ме е за българската ми идентичност и култура, което ме прави ксенофоб.

Бих искал да живея безопасно и да видя престъпниците в затвора, което ме прави гестапист.

Карам хибрид на бензин, което ме прави замърсител, щото не е чиста електричка все пак …

Мисля, че всеки трябва да бъде възнаграден въз основа на заслугите си, което ме прави антинационалист и либерален.
Образовах се и съм благодарен на родителите си.

Вярвам, че защитата на държава е дело на всички граждани, което ме прави милитарист.

Правя каквото си искам ,без да преча на другите, което ме прави антисоциален и малоумен.

Пия значи съм Алкохолик.

Пуша цигари, което ме прави наркоман.

Аз съм твърдо за Русия, което ме прави копейка, комунист и всичките там зли неща и страдания на Земята…

Затова благодаря на всички приятели, познати роднини които все още се осмеляват да се мотаят с мен, въпреки многото ми недостатъци…

А наздраве!
😁😁😁😁😁

Post Views: 6

БЛОГ

Дебилно поколение

Стоим с майка ми пред английското посолство в София. Аз съм на 17.

И единственото в главата ми е: не ми се ходи никъде.

Приятели, купони, целият ми свят, всичко е тук.

Майка ми знае, че пуша, но никога не съм палил пред нея. И докато гледам посолството, ми идва най-зрялата мисъл, на която е способен 17-годишен: „Мамка му. Дадат ли ми визата, заминавам. Значи трябва да пропуша пред майка ми.“

Това ми беше големият философски проблем. Келеш, който си няма идея какво го чака.
Е дадоха ми визата, явно щом пиша тези неща сега 🙂

Лондон ме посрещна с урок по реалност. По онова време беше трудно с квартирите. Озовах се в къща с три спални, в която живеехме осем души. В моята стая бяхме четирима. Къщата в която бяхем я бяха взели майка ми и нейният приятел. Чрез техния първи шеф, като гарант. Там живяхме 2 години и половина.

Знам, че много хора са го минали това. Но малцина го признават на глас, срам ги е. Мен вече не ме е.

Първият ми ден в къщата трябваше да си сглобявам рафтове за стаята. Един от хората, с които живеех, ми даде дрил и винтове: „Лесно е, ще се справиш.“ ми каза.

Натискам аз. Винтът не влиза. Натискам по-силно, пак нищо. Ама упорит келеш, бутам с все сила. Добре че дървото беше меко, та поне се захвана нещо.

Вечерта човекът се прибира, аз му се оплаквам, защо ме излъга, че било лесно. Той поглежда дрила и ми се смее: 😂😂😂„Ти си я сложил на развиване, не на навиване.“

Цял ден бях натискал с все сила… в грешната посока.

В България бях виждал само отвертка и чук.😳

Поуката от онзи ден я нося и до днес: упоритостта без правилната посока е просто хабене на сила. Можеш да буташ с цялото си сърце и пак да не помръднеш ако въртиш на грешната страна.
Не бях смотан в онзи ден, просто никой не ми беше показал, че има друг начин. Затова и до днес, преди да натисна по-силно, първо спирам да проверя дали изобщо въртя накъдето трябва.

Това беше Ден 1. Утре, как от тук тръгна всичко. 👇

💬 Спомняш ли си първия път, в който трябваше да се правиш, че знаеш нещо, а нямаше идея? Разкажи, преодолей срама.

Post Views: 5

БЛОГ

Няколко неудобни факта за майчинството и работещите жени

Няколко неудобни факта за майчинството и работещите жени, защото въпреки, че изчезваме като народ, в момента се говори в напълно грешна посока.

– Да тръгват децата на ясла преди 3-годишна възраст е абсолютно вредно за тях и всеки, запознат с темата, може да ви го каже. Ако трябва да се прави нещо по майчиството, то трябва да се увеличи до 3-годишна възраст на детето.

– Майчинството е най-малкият ни проблем финансово. Почти никой, освен измамниците, не си избива осигурителните вноски, защото финансовата пирамида, наречена осигурителна система е изначално сбъркана. Ние трябва да вървим в посока осигурителната системата да функционира повече на инвестициионен принцип и вносителите да си получават парите с лихвите. Най-доброто нещо е да се започне с осигуряването за майчинство, което освен да е за 3, вместо за 2 години, да се покрива напълно, а не с минимални обезщетения след първата година. Това дори за бюджета няма да е кой знае колко тежко, защото се харчи за какви ли не други глупости.

– Трябва да се стимулират жените да раждат преди да влязат на пазара на труда, защото моделът “едно дете след 35-тата година” е катастрофален и освен че изчезваме като народ е медицински вреден за жената, детето, а и за обществото, поради множеството медицински усложнения (които съответно здравната система харчи пари да лекува). Фертилността започва да спада около 27-мата година на жената, а усложненията около бременността и раждането са много повече, ако няма навременно първо раждане.

– Нека сме реалисти – “кариерите” на повечето хора не са кариери, а поредица от работни места. Аргументът, че “кариерата” на редовата HR-ка или касиерка в Lidl много страда от взети 5-10 години майчинство е абсурден и не отговаря на реалността. Той е просто пропаганда, която се продава на младите момичета и губи най-ценните години от младостта им в посрествени работни места. Да вземаме решения за демографската политика на база десетина процента от населението жени, които имат супер успешни корпоративни кариери, е чиста проба малоумие. И още нещо – много жени преосмислят кариерите си след раждане, защото виждат света по различен начин. Още една причина да раждат рано и едва като им пораснат децата, да прекарат 40 години на пазара на труда.

– И голямата бомба – има горе-долу нулева качествена добавена стойност за обществото от това, че жените работят. Едно, че увеличаването двойно на работната сила на пазара на труда намалява заплатите на индивида. Второ, има нещо, наречено two-income trap – по-евтиния труд води до абсурда двама работещи родители едва да свързват двата края. Има книга по въпроса, писана от жена (Елизабет Уорън). За всичко, което жената не въриш като си остава вкъщи, някой трябва да плаща – ясли, кола и бензин да ходиш до работа, всякакви услуги и пособия, готова храна и т.н. Трето – атомизацията прави хората по-лесно манипулируеми, а държавата прибира данъци от двама, вместо един.

Ако целта ни е да решим демографския проблем, то трябва да се дават сериозни привилегии на младите семейства и конкретно на жените да раждат по-млади, да раждат по повече деца и едва след това (или паралелно с майчинството) да завършват образованието си и да започват сериозната си кариера, след като децата им са пораснали.

Ако искаме да растат здрави деца, трябва да удължим майчинството.

Ако искаме здрави семейства, трябва да гарантираме и правата на бащата, а не да го третираме като банкомат.

Ако искаме по-независима и силна средна класа, със стимул да работи, трябва плащащите осигуровките да си връщат парите и те да са управлявани добре.

Това другаде няма да го чуете.

ПП: Имам три деца.

Post Views: 22