ПАРИ
Безусловен базов доход: 840 лева за възрастен и 420 лева за дете
Как ви се струва идеята да не работите, но въпреки това да имате доход по 840 лева на месец? Без уловки и други ангажименти
За лаиците това е същината на въвеждането на безусловен базов доход. Истината е, че проектът за безусловен базов доход (ББД) съвсем не цели да стимулира мързеливите, а да изгради един съвсем нов социално-икономически строй.
В него всички ще бъдат спокойни, защото ще имат пари за най-належащите си нужди и ще могат да си позволят да отглеждат децата си, а не да ги оставят по ясли и градини, за да тичат по офиси. Държавата пък ще завърти колелото на мощно вътрешно потребление, с което да пълни хазната и да стимулира националната икономика. Според идеолозите с въвеждането на ББД може да се сложи край на сивата икономика и корупцията.
България има шанс да бъде една от седемте държави в ЕС с пилотни проекти за въвеждане на безусловен базов доход. В момента тече Европейска гражданска инициатива, с други думи – европейски референдум, за въвеждане на новата схема. Изчислено е, че всеки българин може да получава месечно по 840 лева, а децата – по 420 лева. Подписи се събират на сайта на ЕС https://europa.eu/citi…/initiatives/details/2020/000003_bg
– Г-н Кирилов, какво всъщност означава „безусловен базов доход”? Някой ми дава всеки месец пари, без да се налага да правя нещо, за да ги заслужа?
– Безусловен базов доход (ББД) е много стара идея, спомената е още в книгата на Томас Мор „Утопия”. През 1986 година е възродена от трима млади учени. Те учредяват организацията „Базов доход - Европа”, а по-късно – „Безусловен базов доход Земна мрежа”, тоест на световно ниво.
За последните 10 години организацията е провела над 40 пилотни проекта и всичките те са показали, че хората не спират да се трудят. Идеята е приложена в Кения, Индия, Канада, в Южна Корея, като там интересното е, че проектът стартира с 240 000 души, за да достигне в момента 13 милиона участници.
Там се провежда от държавата в лицето на губернатора на щата Йонгин, място, където са съсредоточени много транснационални компании. Опитът от Южна Корея е много ценен, защото се наблюдава как се развива регионалната икономика, а не националната. Подобен проект имаше и в Италия, Испания и Финландия, но идеята беше политически опорочена.
С една дума – ББД еманципира социалната държава. Дори и мързеливите стават полезни, това е същината.
В теорията за ББД има четири основни точки
Първо, той е универсален, за всеки, независимо от възрастта му, професията и местоживеенето. Всеки има право да получи това преразпределение на обществения ресурс. ББД е индивидуален, получава го всеки мъж, всяка жена, всяко дете. Третото – той наистина е безусловен.
Зачита се като човешко право, което не зависи от други условия като платена работа, други доходи, спестявания или някакви други имуществени ограничения. Единствените условия, за да го получиш, са да имаш българска лична карта и действително да живееш тук. И последно - размерът му трябва да е достатъчен, за да осигурява приличен стандарт на живот и да отговаря на обществените, социални и културни стандарти в съответната държава.
За България, спрямо настоящата икономическа ситуация, на това определение съответстват 840 лева за възрастен и 420 лева за дете. Важно е да се отбележи, че сумата е различна за всяка европейска икономика. Най-високият базов доход, очаквано, се пада на Люксембург – 1350 евро, следват Германия, Франция. Най-ниският съответно е на Румъния и нашият. Но засега само това може да си позволи нашата икономика.
– На теория звучи добре, но откъде пари, за да се стартира идеята за безусловен базов доход?
– Парите идват от ново, по-правилно и справедливо преразпределение на държавния бюджет. В момента той не се преразпределя правилно. По-трудното е, че въвеждането на ББД е наистина голяма реформа и означава редакция на всички закони в държавата.
Пак казвам, парите ги има и ще обясня къде са. Сега всички държави събират част от данъчните си приходи, като облагат доходите на хората. Въвеждането на безусловен доход обаче
предполага нещо съвсем различно – да се облага потреблението.
Когато облагаш потреблението, имаш равенство. България е доказателство, че може да има ББД, защото бюджетът ни се пълни на база косвените данъци, не на база на преките. В момента имаме данък от 10%, с който се облага и най-бедният, и най-богатият. Това дали е справедливо?
А когато облагаш потреблението, всеки харчи според възможностите. На бедния, като похарчи своите 1000 лева и ДДС-то е 20, 30 или 40 процента, му се взимат тези проценти от харченето. А когато богатият похарчи своите 20 000 лева, ще му се вземат същите проценти и това е справедливият вариант.
Бедният няма как да похарчи повече, отколкото има. Харчейки парите си, заможните помагат парите да бъдат преразпределени към по-малко заможните.
Другото важно е, че по този начин се осветлява целият пазар. В момента всички от средната класа нагоре крият данъци.
– Това не наподобява ли данък лукс?
– Не. Данък лукс може да дойде на по-следващ етап, въпреки че във Франция, Гърция и САЩ вече го има. Основното в тази идея е, че не се прави разлика между работещи и безработни, мениджъри и собственици на бизнес и наети. Всички сме равни, защото сме потребители.
Така отпада необходимостта да ни облагат и с данък общ доход, данък дивиденти, дори общественото осигуряване става излишно. Не е работа на държавата да се бърка в отношенията работник – работодател.
В момента какво се случва? Държавата преследва и работника, и работодателя да плащат здравни, социални и пенсионни вноски, но когато ни дойде времето да ги ползваме, не получаваме нищо. Това се случва от десетилетия, но нищо не се променя.
С въвеждането на ББД може да отпаднат дори част от местните данъци,
като данък сгради например. Само такса смет трябва да остане, но да се изчислява по справедлива формула – на база на чувалчета с боклук, които пълним. Няма никаква логика тя да се начислява на база данъчна оценка на имот, при положение че има празни апартаменти и такива с по един човек.
По този начин държавата ни обира с хиляди левове всяка година. На този етап трябва да остане данък печалба. С ББД няма да има нито корупция, нито инфлация. Той ще легализира пазара и ще го нормализира.
– На прима виста всички ще имаме по-голям разполагаем доход, така ли? Възрастните ще взимат пенсиите си и отгоре 840 лева?
– Пенсията си е пенсия, заплатата си е заплата, а ББД е граждански дивидент. Когато ти получаваш ББД от раждането до смъртта, ти си гарантиран финансово и ако желаеш да работиш – работиш, а ако не – не.
Но ББД може да се харчи само в националната икономика. Той не може да се спестява и да се трупа в банката. Може да си платиш тока или водата с тези пари, но не и лятната почивка в Гърция. За тази цел ще трябва и да работиш.
– Пак Ви връщам на казуса с мързеливите и хората с ниска квалификация. Те няма да имат никакъв интерес да работят. Кой ще мете улиците?
– Всички пилотни проекти, проведени до момента по света, показват, че хората не само че не стават мързеливи, а напротив – стават предприемчиви, развиват се.
Те създават свои собствени бизнеси и започват да се грижат повече за децата и семейството си, защото са спокойни. Гарантирано им е, че няма начин да останат гладни. Освен това светът се автоматизира все повече и повече и ще дойде време, когато улиците ще се метат от машини, а не от хора.
– Има ли изчисления колко средства са нужни за страна като България, за да се стартира въвеждането на ББД?
– За да се въведе базов доход в България, трябват между 15 и 20 милиарда лева. Само за старта, след това системата сама се завърта. А пари в държавата има, дори могат да се пренасочат грантове от ЕС. Защото смятам, че е
по-добре да се дават на всички, отколкото да се пренасочват към определени кръгове
и да изчезват безследно. В схемата на ББД парите не могат да бъдат откраднати, а икономиката е гарантирана, защото всеки месец ще влизат над 5 милиарда лева и те ще трябва да се харчат, при това в националната икономика.
За да не се източва ДДС, пък се въвежда обратно начисляване. В момента такова има при сделки в европейската общност. Данъкът се прехвърля „на хартия”, а фирмата и клиентът стават потребители. Това ще спре междуфирменото прехвърляне на ДДС, откъдето се крадат много пари.
Един от проблемните казуси на нашата икономика обаче е, че тя е отворена над 50%. А това означава, че ние винаги ще бъдем на границата на бедността. САЩ, които претендират, че са много демократични, отворената им икономика е едва 20%. А Доналд Тръмп вероятно още я е намалил. Въвеждането на ББД може да реши и този проблем.
– Какъв път трябва да се извърви, за да се въведе ББД в България?
– В момента в ЕС тече Европейска гражданска инициатива, вид референдум, за въвеждане на ББД. Всяка държава има квота от подписи, които трябва да събере, за да е представително допитването. Минималната квота, която трябва да събере България, е 12 000 подписа.
Целта обаче е 24 000. За да тръгне такава инициатива, всичко е съгласувано предварително с ЕК. Личните данни на хората, които подписват документа, са абсолютно защитени. На финала трябва да се съберат минимум 1 милион подписа от граждани на ЕС и седем от държавите членки да са изпълнили минималната си квота. Тогава се отива на разговор с ЕК, идеята влиза за обсъждане в ЕП и едва след това се изготвя директива.
Това, което ние, инициаторите, ще поискаме, е първите седем държави да получат пилотни проекти. И така да се промени системата. Може да се изберат една или две държави, в които да се направят пилотните проекти на национално ниво, или да се направи в седем държави, но на регионален принцип – представителна извадка с жители от много региони.
ВИЗИТКА
Ивайло Кирилов е един от седемте граждани на ЕС, които са инициатори на Европейската гражданска инициатива за безусловен базов доход. Той е икономист, бизнесмен, издател и консултант. Магистър по икономическа социология.
ПАРИ
Радев ще взима нови милиарди кредити .
Правителството на Румен Радев готви нов дълг от 3.8 млрд. евро.
Средствата са предвидени за покриване на бюджетния дефицит, разходи по ПВУ и осигуряване на плащанията по НПВУ през 2026 г.
Правителството на премиера Румен Радев планира да изтегли нов държавен дълг в размер на 3.8 милиарда евро.

Предложените промени ще дадат възможност на Министерския съвет да поема държавен дълг до посочения размер. Средствата са предназначени за покриване на бюджетния дефицит, както и за рефинансиране на разходи по Плана за възстановяване и устойчивост на България (ПВУ).
Част от необходимото финансиране може да бъде осигурено и чрез международните финансови пазари посредством специална средносрочна програма за емитиране на държавен дълг.

Основната цел е да бъдат осигурени достатъчно средства в държавния бюджет за очакваните по-големи плащания през 2026 г. по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).
Според заложените намерения това ще позволи по-редовно финансиране и ще ускори изпълнението на инвестициите по плана, като същевременно ще намали риска от недостиг на средства и ликвидни затруднения.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПАРИ
Ключови промени със заплатите влизат в сила скоро
Всеки служител ще има право да получи информация от работодателя си за средното ниво на заплатите в предприятието на същото длъжностно ниво.
Това предвиждат скоростно задвижени промени в Закона за защита от дискриминация, които трябва да влязат в сила съвсем скоро – на 7 юни 2026 г. Бързането е заради изтичащи срокове да въведем в законодателството си европейска директива, без което ни заплашват наказателни процедури.
Промените бяха пуснати за обществено обсъждане тази седмица.

Директивата, заради която се правят промените, е за равно заплащане на жените и мъжете чрез въвеждане на прозрачност на правилата за равно заплащане. В България тази разлика възлиза на около 12% по данни за 2024 г., което надхвърля средното равнище за Европейския съюз (11,1%), пише в мотивите към законопроекта. Макар да се наблюдава известно намаление в дългосрочен план, темпът на сближаване е бавен и неравномерен.

Предложените текстове дават нови права на служителите, но въвеждат и доста нови изисквания към работодателите. По писмено искане на служителя работодателят ще е длъжен да му предостави писмена информация за неговото възнаграждение и средните нива на заплащане в предприятието, с разбивка по пол, за служителите, които полагат еднакъв или равностоен труд, до два месеца от получаване на искането, казват промените.
Когато тази информация може да доведе до разкриването на индивидуалния размер на заплатата на друг служител, работодателят ще има право да ограничи достъпа до информацията, като я предостави на синдикалната организация или на Комисията за защита от дискриминация. Те съответно ще могат да консултират служителя за възможностите му да предяви иск за изравняване на заплащането, без да се разкрива размерът на възнаграждението на отделни хора.

Работодателят ще трябва да изготвя със служителите съвместна оценка на заплащането за установяване, коригиране и предотвратяване на разлики в заплащането между жените и мъжете, когато се установи разлика от най-малко 5%. По-големите фирми със 100 и повече служители вече ще трябва периодично да докладват разликата в заплащането по седем показателя, заедно с механизъм за корекция на необосновани разлики над 5%. За предприятия с 250 и повече служители това ще се прави всяка година, а за предприятия със 100 до 249 служители – на три години. Последните две изисквания ще влизат в сила поетапно – първото от 2027 г., а второто – от 2031 г.
Съществуващата разлика в заплащането се дължи на комбинация от структурни и нормативни фактори, сред които основно значение имат липса на прозрачност по отношение на заплащането, липса на задължителни механизми за наблюдение и отчетност на равнище работодател, както и ограничения в действащите механизми за правна защита, посочват авторите на промените.
ПАРИ
КЗК удря „Кауфланд“ и „Т-Маркет“ заради нелоялни практики
КЗК удря „Кауфланд“ и „Т-Маркет“ заради нелоялни практики
Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) образува производство срещу две търговски вериги за нелоялни практики спрямо доставчици и производители – „Кауфланд България ЕООД енд КО“ (ТВ Кауфланд) и „Максима България“ ЕООД (ТВ Т-Маркет), съобщиха от пресцентъра на регулатора.
Двете производства се образуват в рамките на секторния анализ на пазара на храни от първа необходимост и на базата на данни от проучване на КЗК на ценовата политика, отстъпките, надценките и търговските условия между търговци и доставчици/производители.

Решенията за двете производства са взети след последните промени в Закона за защита на конкуренцията от 7 ноември 2025 г., с които се увеличи и максималната санкция – до 10% от оборота за предходната финансова година. По настояване на КЗК търговските вериги получиха тримесечен срок да приведат търговските си отношения с производители и доставчици според новите правила. Този срок изтече на 9 февруари 2026 г.
В рамките на задълбоченото проучване на ценовата политика на големите търговци антимонополният орган изиска от производители и доставчици на основни храни (мляко и млечни продукти, месо и месни продукти, олио, яйца) информация относно механизма и критериите, по които се сключват договори за доставка и спогодби за рамкови условия с търговските вериги. Изискана е и информация относно начина на определяне на доставните цени (цени на едро) с търговските вериги.
Изследвани са общи търговски условия, договори, споразумения и други документи, действащи и след 9 февруари 2026 г., които уреждат търговските отношения на веригите с доставчиците на селскостопански и хранителни продукти.
В хода на проучване на базата на цялата информация и доказателства КЗК констатира, че има данни за продължаващо прилагане на възможни нелоялни търговски практики при ценовата политика на търговците към доставчиците/производителите.

Нелоялни търговски практики са например: изискването за плащания от страна на доставчиците към купувача, които не са пряко свързани с продажбата на селскостопански и хранителни продукти; изискване за годишно предоговаряне и намаление на цени, без отчитане на обективни фактори като инфлация, увеличение на цените на суровини и материали, електроенергия и др. Сред забраните по ЗЗК са и сключване на договори за доставка на стоки и искания за намаление на цени със задна дата; предупреждаване от купувача за предприемане на ответни търговски действия срещу доставчика или предприемането на такива действия, ако доставчикът упражнява своите договорни или законни права и други.
На базата на данните и доказателствата от секторния анализ по отношение на дейността на „Кауфланд“ и Т-Маркет се установи, че при воденето на преговори и при предоговаряне на търговски условия поведението на двете вериги е възможно да попада в обхвата на Глава седма „б“ от Закона за защита на конкуренцията – „Нелоялни търговски практики по веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти“.








