ПАРИ
Безусловен базов доход: 840 лева за възрастен и 420 лева за дете
Как ви се струва идеята да не работите, но въпреки това да имате доход по 840 лева на месец? Без уловки и други ангажименти
За лаиците това е същината на въвеждането на безусловен базов доход. Истината е, че проектът за безусловен базов доход (ББД) съвсем не цели да стимулира мързеливите, а да изгради един съвсем нов социално-икономически строй.
В него всички ще бъдат спокойни, защото ще имат пари за най-належащите си нужди и ще могат да си позволят да отглеждат децата си, а не да ги оставят по ясли и градини, за да тичат по офиси. Държавата пък ще завърти колелото на мощно вътрешно потребление, с което да пълни хазната и да стимулира националната икономика. Според идеолозите с въвеждането на ББД може да се сложи край на сивата икономика и корупцията.
България има шанс да бъде една от седемте държави в ЕС с пилотни проекти за въвеждане на безусловен базов доход. В момента тече Европейска гражданска инициатива, с други думи – европейски референдум, за въвеждане на новата схема. Изчислено е, че всеки българин може да получава месечно по 840 лева, а децата – по 420 лева. Подписи се събират на сайта на ЕС https://europa.eu/citi…/initiatives/details/2020/000003_bg
– Г-н Кирилов, какво всъщност означава „безусловен базов доход”? Някой ми дава всеки месец пари, без да се налага да правя нещо, за да ги заслужа?
– Безусловен базов доход (ББД) е много стара идея, спомената е още в книгата на Томас Мор „Утопия”. През 1986 година е възродена от трима млади учени. Те учредяват организацията „Базов доход - Европа”, а по-късно – „Безусловен базов доход Земна мрежа”, тоест на световно ниво.
За последните 10 години организацията е провела над 40 пилотни проекта и всичките те са показали, че хората не спират да се трудят. Идеята е приложена в Кения, Индия, Канада, в Южна Корея, като там интересното е, че проектът стартира с 240 000 души, за да достигне в момента 13 милиона участници.
Там се провежда от държавата в лицето на губернатора на щата Йонгин, място, където са съсредоточени много транснационални компании. Опитът от Южна Корея е много ценен, защото се наблюдава как се развива регионалната икономика, а не националната. Подобен проект имаше и в Италия, Испания и Финландия, но идеята беше политически опорочена.
С една дума – ББД еманципира социалната държава. Дори и мързеливите стават полезни, това е същината.
В теорията за ББД има четири основни точки
Първо, той е универсален, за всеки, независимо от възрастта му, професията и местоживеенето. Всеки има право да получи това преразпределение на обществения ресурс. ББД е индивидуален, получава го всеки мъж, всяка жена, всяко дете. Третото – той наистина е безусловен.
Зачита се като човешко право, което не зависи от други условия като платена работа, други доходи, спестявания или някакви други имуществени ограничения. Единствените условия, за да го получиш, са да имаш българска лична карта и действително да живееш тук. И последно - размерът му трябва да е достатъчен, за да осигурява приличен стандарт на живот и да отговаря на обществените, социални и културни стандарти в съответната държава.
За България, спрямо настоящата икономическа ситуация, на това определение съответстват 840 лева за възрастен и 420 лева за дете. Важно е да се отбележи, че сумата е различна за всяка европейска икономика. Най-високият базов доход, очаквано, се пада на Люксембург – 1350 евро, следват Германия, Франция. Най-ниският съответно е на Румъния и нашият. Но засега само това може да си позволи нашата икономика.
– На теория звучи добре, но откъде пари, за да се стартира идеята за безусловен базов доход?
– Парите идват от ново, по-правилно и справедливо преразпределение на държавния бюджет. В момента той не се преразпределя правилно. По-трудното е, че въвеждането на ББД е наистина голяма реформа и означава редакция на всички закони в държавата.
Пак казвам, парите ги има и ще обясня къде са. Сега всички държави събират част от данъчните си приходи, като облагат доходите на хората. Въвеждането на безусловен доход обаче
предполага нещо съвсем различно – да се облага потреблението.
Когато облагаш потреблението, имаш равенство. България е доказателство, че може да има ББД, защото бюджетът ни се пълни на база косвените данъци, не на база на преките. В момента имаме данък от 10%, с който се облага и най-бедният, и най-богатият. Това дали е справедливо?
А когато облагаш потреблението, всеки харчи според възможностите. На бедния, като похарчи своите 1000 лева и ДДС-то е 20, 30 или 40 процента, му се взимат тези проценти от харченето. А когато богатият похарчи своите 20 000 лева, ще му се вземат същите проценти и това е справедливият вариант.
Бедният няма как да похарчи повече, отколкото има. Харчейки парите си, заможните помагат парите да бъдат преразпределени към по-малко заможните.
Другото важно е, че по този начин се осветлява целият пазар. В момента всички от средната класа нагоре крият данъци.
– Това не наподобява ли данък лукс?
– Не. Данък лукс може да дойде на по-следващ етап, въпреки че във Франция, Гърция и САЩ вече го има. Основното в тази идея е, че не се прави разлика между работещи и безработни, мениджъри и собственици на бизнес и наети. Всички сме равни, защото сме потребители.
Така отпада необходимостта да ни облагат и с данък общ доход, данък дивиденти, дори общественото осигуряване става излишно. Не е работа на държавата да се бърка в отношенията работник – работодател.
В момента какво се случва? Държавата преследва и работника, и работодателя да плащат здравни, социални и пенсионни вноски, но когато ни дойде времето да ги ползваме, не получаваме нищо. Това се случва от десетилетия, но нищо не се променя.
С въвеждането на ББД може да отпаднат дори част от местните данъци,
като данък сгради например. Само такса смет трябва да остане, но да се изчислява по справедлива формула – на база на чувалчета с боклук, които пълним. Няма никаква логика тя да се начислява на база данъчна оценка на имот, при положение че има празни апартаменти и такива с по един човек.
По този начин държавата ни обира с хиляди левове всяка година. На този етап трябва да остане данък печалба. С ББД няма да има нито корупция, нито инфлация. Той ще легализира пазара и ще го нормализира.
– На прима виста всички ще имаме по-голям разполагаем доход, така ли? Възрастните ще взимат пенсиите си и отгоре 840 лева?
– Пенсията си е пенсия, заплатата си е заплата, а ББД е граждански дивидент. Когато ти получаваш ББД от раждането до смъртта, ти си гарантиран финансово и ако желаеш да работиш – работиш, а ако не – не.
Но ББД може да се харчи само в националната икономика. Той не може да се спестява и да се трупа в банката. Може да си платиш тока или водата с тези пари, но не и лятната почивка в Гърция. За тази цел ще трябва и да работиш.
– Пак Ви връщам на казуса с мързеливите и хората с ниска квалификация. Те няма да имат никакъв интерес да работят. Кой ще мете улиците?
– Всички пилотни проекти, проведени до момента по света, показват, че хората не само че не стават мързеливи, а напротив – стават предприемчиви, развиват се.
Те създават свои собствени бизнеси и започват да се грижат повече за децата и семейството си, защото са спокойни. Гарантирано им е, че няма начин да останат гладни. Освен това светът се автоматизира все повече и повече и ще дойде време, когато улиците ще се метат от машини, а не от хора.
– Има ли изчисления колко средства са нужни за страна като България, за да се стартира въвеждането на ББД?
– За да се въведе базов доход в България, трябват между 15 и 20 милиарда лева. Само за старта, след това системата сама се завърта. А пари в държавата има, дори могат да се пренасочат грантове от ЕС. Защото смятам, че е
по-добре да се дават на всички, отколкото да се пренасочват към определени кръгове
и да изчезват безследно. В схемата на ББД парите не могат да бъдат откраднати, а икономиката е гарантирана, защото всеки месец ще влизат над 5 милиарда лева и те ще трябва да се харчат, при това в националната икономика.
За да не се източва ДДС, пък се въвежда обратно начисляване. В момента такова има при сделки в европейската общност. Данъкът се прехвърля „на хартия”, а фирмата и клиентът стават потребители. Това ще спре междуфирменото прехвърляне на ДДС, откъдето се крадат много пари.
Един от проблемните казуси на нашата икономика обаче е, че тя е отворена над 50%. А това означава, че ние винаги ще бъдем на границата на бедността. САЩ, които претендират, че са много демократични, отворената им икономика е едва 20%. А Доналд Тръмп вероятно още я е намалил. Въвеждането на ББД може да реши и този проблем.
– Какъв път трябва да се извърви, за да се въведе ББД в България?
– В момента в ЕС тече Европейска гражданска инициатива, вид референдум, за въвеждане на ББД. Всяка държава има квота от подписи, които трябва да събере, за да е представително допитването. Минималната квота, която трябва да събере България, е 12 000 подписа.
Целта обаче е 24 000. За да тръгне такава инициатива, всичко е съгласувано предварително с ЕК. Личните данни на хората, които подписват документа, са абсолютно защитени. На финала трябва да се съберат минимум 1 милион подписа от граждани на ЕС и седем от държавите членки да са изпълнили минималната си квота. Тогава се отива на разговор с ЕК, идеята влиза за обсъждане в ЕП и едва след това се изготвя директива.
Това, което ние, инициаторите, ще поискаме, е първите седем държави да получат пилотни проекти. И така да се промени системата. Може да се изберат една или две държави, в които да се направят пилотните проекти на национално ниво, или да се направи в седем държави, но на регионален принцип – представителна извадка с жители от много региони.
ВИЗИТКА
Ивайло Кирилов е един от седемте граждани на ЕС, които са инициатори на Европейската гражданска инициатива за безусловен базов доход. Той е икономист, бизнесмен, издател и консултант. Магистър по икономическа социология.
ПАРИ
Защо има спад при дизела, а бензина запазва почти същата цена?
През лятото търсенето е по-високо, хората пътуват повече – логично е цените да се покачват, казва експерт.
Продължава спадът на цените на петрола на международните борси, като цената на барел вече е под $ 75, как това се отрази у нас и защо шофьорите констатират, че спад има при дизела, но бензинът запазва почти същата цена?
„Потреблението на дизелово гориво по принцип е почти два пъти по-високо от това на бензина. В периода на военните действия търсенето на дизелово гориво беше значително по-високо, отколкото на бензина, и именно затова цената на дизела нарасна много по-силно“.

Това коментира Димитър Хаджидимитров, зам.-председател на Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива.
„При наличието на преговорна рамка и известно успокояване на ситуацията, виждаме как цената на дизеловото гориво започва да спада по-бързо от тази на бензина. Не защото търсенето намалява, а защото дизелът поскъпна значително повече в началото на кризата“, посочи той.
„Като цяло, ако настоящата ситуация се запази – от тази сутрин. Мисля, че още през следващата седмица ще има спад от 3–5 цента.

Това означава цени под 1,45 евро за литър – за дизела и за бензина, на повечето места в България“, смята Хаджидимитров.
„Като цяло всичко зависи от търсенето и предлагането. Нормално е през лятото търсенето да бъде по-високо, защото хората пътуват повече, бизнесът е по-активен и има по-голяма нужда от горива. При по-високо търсене е логично цените да се покачват“, посочи експертът.

ПАРИ
Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг пътЕврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път
Стоян Панчев: Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път.
Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път, коментира във Фейсбук икономистът от ЕКИП Стоян Панчев.
Става дума за данните на БНБ, които отчитат, че през периода януари-април 2026 г. има 2,02 млрд. евро ПЧИ спрямо 276 млн. през същия период миналата година.

1. Започваме с най-големия компонент от тези велики резултати (57% от тях) – т.нар. реинвестирани печалби на стойност 1,14 млрд. – което на практика са парите на банките, хранителнителни вериги, телекомите и други такива бизнеси, които заради отличните си маржове и доходност (и висока инфлация) правят феноменални печалби, които оставят да бъдат развъртяни в страната за поредна година.
Когато можеш да продаваш същото масло, мляко и сирене по-скъпо в България, разбира се, че ще оставиш капитала си при високата доходност. А банките конкретно – за да продължат (чисто регулаторно) да кредитират все повече, им е нужен повече капитал.
2. Вторият компонент са т.нар. “дългови инструменти” с 31% от общите ПЧИ – миналата година те са били силно отрицателни (-400 млн. евро) сравнено със 600 млн. евро през 2026 г. Тези дългови инструменти са вътрешнофирмени задължения – не означава, че чужденци купуват български дългови инструменти или строят фабрики. Всъщност са прехвърляния на пари вътре във фирмите с чуждестранни майки.
Например – Лукойл е твърде голям да се финансира (за оборотни средства) от българската банкова система, затова майката взима кредит в чужбина и го прехвърля на дъщерното дружество. Нищо общо с “инвестиции”.
3. Третият компонент с най-малка тежест (12%) е нов собствен капитал на стойност 243 млн. евро. Най-близо до класическото разбиране за “инвестиции” – някой идва и налива пари (евентуално) в нов бизнес.
Като го сравняваме с 2025 г. изглежда доста повече -67 млн. vs 243 млн., но ако се върнем “малко” назад до 2024 г. (в същия период от време) имаме 213 млн. или до 2023 г., когато имаме 297 млн. евро. Само през месец юли 2022 г.,например, имаме 800 млн. евро инвестиции.
Т.е. тези резултати може да изглеждат добре спрямо една конкретна година – миналата – но всъщност са нищо особено и са били надминавани (дори в пъти) в последните 3-4 години.
Да не говорим, че инвестициите в дялов капитал включват и имотите – та съвсем смешно става.
Прост тест – кой завод се построи от януари?
Малоумници, хващащи се отчаяно за сламки – излизат с безумни заглавия. Мисирска история.
Та – НЕ Е ОТ ЕВРОТО, от неграмотност е.
П.П.П. Нали помните как борсата ни беше пораснала най-много в света? ????
ПАРИ
Не вярваме на Тръмп, ще изчакаме да видим какво ще стане
Според FT, корабособствениците няма да възобновят транзита през Ормузкия проток, докато не бъдат уверени в надеждността на сделката между САЩ и Иран.
Това може да отнеме няколко седмици, каза Джотаро Тамура, главен изпълнителен директор на Mitsui OSK Lines, най-големият оператор на танкери в света.
Той припомни, че вече е имало няколко фалшиви опита за повторно отваряне на водния път.

„Като се има предвид опитът от последните няколко месеца, мисля, че е разумно да се предположи, че може да отнеме поне няколко седмици, ако не и месец“, добави Тамура.
Около 500 кораба са блокирани в Персийския залив повече от 100 дни поради войната и чакат скоро да напуснат през Ормузкия проток.

Ройтерс съобщи по-рано, че пълното възстановяване на корабоплаването в пролива ще отнеме 40-50 дни.

Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








