ПАРИ

Бизнесът остър към кабинета: Не сте осигурили газ, цената му е абсолютно неясна

Много хора може да останат без работа, а икономиката да спре заради липсата на синьо гориво, алармират от Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори

Големият бизнес, обединен в Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК), иска предвидимост в доставките на природен газ и яснота при цената. Това става ясно от писмо до премиера в оставка Кирил Петков и председателя на КЕВР Станислав Тодоров.

“В последните седмици като управляващи чертаете непрестанно червени линии, които биха ви позволили да участвате в преговори за бъдещо управление. Уважаваме вашите политически червени линии, но има една линия, която е на път да взриви всякакви бъдещи планове за нов кабинет в рамките на това Народно събрание, а и работата на евентуално служебно правителство”, се казва в писмото.

Линията, според индустриалците, е синя и е тежката ситуация с осигуряване на природния газ за България.

Бизнесът е разтревожен, че по-малко от 3 месеца преди началото на отоплителния сезон синьо гориво за България не е осигурено, а и цената му е абсолютно неясна. Ефективни мерки за това не били взети от правителството, смятат от БФИЕК.

“Ние, представителите на производствените предприятия в страната, се наслушахме на твърдения, че българската икономика не била голям консуматор, че нямало страшно и няма да останем без газ. Очевидно тези мантри са произнасяни от хора на високо ниво, които обаче нямат идея колко предприятия в страната зависят изцяло от природния газ, на колко семейства те дават поминък и колко физически лица се отопляват с природен газ и за тях също алтернатива на практика няма за зимата”, пише още в писмото и се дава съвет първо да се познава българската икономика преди да се говори и още повече – да се действа.

“Далеч сме от идеята да звучим драматично, но без доставки на природен газ много работещи хора ще са на улицата, икономиката ще бъде изключително застрашена, а държавният бюджет няма да може да поеме голяма част от социалните плащания”, казват индустриалците.

Те припомнят, че изпълнителният директор на „Булгаргаз“ при изслушването си в Народното събрание е заявил, че не са гарантирани количествата, необходими за икономиката за август и септември. Не е ясно как се договаря доставката на тези количества. Няма и абсолютно никаква информация дали се работи за договарянето на дългосрочни доставки на природен газ, включително от 1 януари 2023 г.

“Дори и при получаването на целите количества газ от Азербайджан, световният пазар е в дефицит – наблюдаваме аварии, стачки и планови престои на съоръжения на ключови доставчици. Наблюдаваме свръхзаетост на терминалите за регазификация на втечнен газ в Европа. Много от „алтернативните“ доставчици почти нямат свободни количества газ за продан извън дългосрочните им ангажименти. Тези обстоятелства далеч не ни карат да гледаме оптимистично на възможността за осигуряване на газа за България.

На този фон не е ясно дали има газ, който да бъде нагнетяван в „Чирен“. Съгласно публични данни, ПГХ „Чирен“ е запълнено на 38%, а средната запълненост в Европа е 62%! В Германия средната запълненост е 65%, като редица хранилища там са запълнени над 90%. Да не забравяме, че сме на средата на летния сезон, когато потреблението е сравнително ниско. Какво ще се случи през зимните месеци, когато трябва да се доставя гориво за топлофикациите?!

Много въпроси, на които трябваше да бъде отговорено още вчера, смятат от БФИЕК и припомнят, че за тези рискове са предупредили още в началото на март с писмо до премиера и министрите и са поискали създаване на кризисен щаб с участието на потребителите, който да изготвел план за действие при спиране на доставките от Русия.

“С настоящото писмо настояваме още веднъж за кризисни мерки и за спешна среща за изясняване на ситуацията! Предупреждаваме, че спирането на газа освен пагубни ефекти за икономиката, създава и значителни рискове за технологични аварии и опазването на околната среда и човешкия живот!”, са заключителните думи на голямата индустрия.

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ФАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАНИЦА, ДОМ

Подходяща музика за любителите на йога.

Post Views: 21

ПАРИ

Защо има спад при дизела, а бензина запазва почти същата цена?

През лятото търсенето е по-високо, хората пътуват повече – логично е цените да се покачват, казва експерт.

Продължава спадът на цените на петрола на международните борси, като цената на барел вече е под $ 75, как това се отрази у нас и защо шофьорите констатират, че спад има при дизела, но бензинът запазва почти същата цена?

„Потреблението на дизелово гориво по принцип е почти два пъти по-високо от това на бензина. В периода на военните действия търсенето на дизелово гориво беше значително по-високо, отколкото на бензина, и именно затова цената на дизела нарасна много по-силно“.

Това коментира Димитър Хаджидимитров, зам.-председател на Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива.

„При наличието на преговорна рамка и известно успокояване на ситуацията, виждаме как цената на дизеловото гориво започва да спада по-бързо от тази на бензина. Не защото търсенето намалява, а защото дизелът поскъпна значително повече в началото на кризата“, посочи той.

„Като цяло, ако настоящата ситуация се запази – от тази сутрин. Мисля, че още през следващата седмица ще има спад от 3–5 цента.

Това означава цени под 1,45 евро за литър – за дизела и за бензина, на повечето места в България“, смята Хаджидимитров.

„Като цяло всичко зависи от търсенето и предлагането. Нормално е през лятото търсенето да бъде по-високо, защото хората пътуват повече, бизнесът е по-активен и има по-голяма нужда от горива. При по-високо търсене е логично цените да се покачват“, посочи експертът.

Post Views: 10

ПАРИ

Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг пътЕврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път

Стоян Панчев: Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път.

Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път, коментира във Фейсбук икономистът от ЕКИП Стоян Панчев.

Става дума за данните на БНБ, които отчитат, че през периода януари-април 2026 г. има 2,02 млрд. евро ПЧИ спрямо 276 млн. през същия период миналата година.

1. Започваме с най-големия компонент от тези велики резултати (57% от тях) – т.нар. реинвестирани печалби на стойност 1,14 млрд. – което на практика са парите на банките, хранителнителни вериги, телекомите и други такива бизнеси, които заради отличните си маржове и доходност (и висока инфлация) правят феноменални печалби, които оставят да бъдат развъртяни в страната за поредна година.
Когато можеш да продаваш същото масло, мляко и сирене по-скъпо в България, разбира се, че ще оставиш капитала си при високата доходност. А банките конкретно – за да продължат (чисто регулаторно) да кредитират все повече, им е нужен повече капитал.

2. Вторият компонент са т.нар. “дългови инструменти” с 31% от общите ПЧИ – миналата година те са били силно отрицателни (-400 млн. евро) сравнено със 600 млн. евро през 2026 г. Тези дългови инструменти са вътрешнофирмени задължения – не означава, че чужденци купуват български дългови инструменти или строят фабрики. Всъщност са прехвърляния на пари вътре във фирмите с чуждестранни майки.

Например – Лукойл е твърде голям да се финансира (за оборотни средства) от българската банкова система, затова майката взима кредит в чужбина и го прехвърля на дъщерното дружество. Нищо общо с “инвестиции”.

3. Третият компонент с най-малка тежест (12%) е нов собствен капитал на стойност 243 млн. евро. Най-близо до класическото разбиране за “инвестиции” – някой идва и налива пари (евентуално) в нов бизнес.
Като го сравняваме с 2025 г. изглежда доста повече -67 млн. vs 243 млн., но ако се върнем “малко” назад до 2024 г. (в същия период от време) имаме 213 млн. или до 2023 г., когато имаме 297 млн. евро. Само през месец юли 2022 г.,например, имаме 800 млн. евро инвестиции.

Т.е. тези резултати може да изглеждат добре спрямо една конкретна година – миналата – но всъщност са нищо особено и са били надминавани (дори в пъти) в последните 3-4 години.
Да не говорим, че инвестициите в дялов капитал включват и имотите – та съвсем смешно става.

Прост тест – кой завод се построи от януари?

Малоумници, хващащи се отчаяно за сламки – излизат с безумни заглавия. Мисирска история.
Та – НЕ Е ОТ ЕВРОТО, от неграмотност е.

П.П.П. Нали помните как борсата ни беше пораснала най-много в света? ????

Post Views: 7

ПАРИ

Не вярваме на Тръмп, ще изчакаме да видим какво ще стане

Според FT, корабособствениците няма да възобновят транзита през Ормузкия проток, докато не бъдат уверени в надеждността на сделката между САЩ и Иран.

Това може да отнеме няколко седмици, каза Джотаро Тамура, главен изпълнителен директор на Mitsui OSK Lines, най-големият оператор на танкери в света.

Той припомни, че вече е имало няколко фалшиви опита за повторно отваряне на водния път.

„Като се има предвид опитът от последните няколко месеца, мисля, че е разумно да се предположи, че може да отнеме поне няколко седмици, ако не и месец“, добави Тамура.

Около 500 кораба са блокирани в Персийския залив повече от 100 дни поради войната и чакат скоро да напуснат през Ормузкия проток.