ПАРИ
Еврото се изравни с долара: Защо се стигна дотук и какво значи това
За първи път от 20 години насам във вторник еврото се изравни с долара. Към 12.20 ч. българско време общата европейската валута падна с близо 0.4% до 1.0000 долара. Когато икономиката на САЩ се срина по време на световната финансова криза от 2008 г., едно евро струваше около 1.6 пъти щатския долар. Сега комбинацията от излагането на Европа на първа линия на войната в Украйна и закъснението на Европейската централна банка с повишаване на лихвените проценти я доближиха до паритет, или съотношение 1:1 спрямо долара.
Това е първият път, в който единната валута пада до това ниво от 2002 г. – в първата години от физическото съществуване на еврото.
Защо еврото потъва?
Европа страда най-много от войната, която предизвика енергийна криза и може да доведе до потенциално дълга и дълбока рецесия, обяснява Bloomberg в свой анализ. Това поставя Европейската централна банка в трудна позиция – тя се опитва да ограничи инфлацията и да смекчи забавящата се икономика, тъй като се стреми да повиши разходите по заемите за първи път от 2011 г.
В същото време Федералният резерв на САЩ вече започна да повишава лихвените проценти и то много по-бързо, отколкото се предвижда в 19-членната еврозона. Това влияе на доходността на държавните облигации на САЩ, пращайки я над тази на дълга на Европа и тласкайки инвеститорите по-близо до долара и по-далеч от еврото. Нещо повече, зелените пари се възползват от статута си на убежище, което означава, че докато войната продължава и последиците стават по-тежки, еврото ще се обезценява.
Защо по-слабата валута е лоша?
От години политиците приветстват по-слабата валута като средство за стимулиране на икономическия растеж, тъй като тя прави износа на Блока по-конкурентоспособен. Но сега, когато инфлацията в еврозоната е рекордно висока, слабостта на еврото е нежелана, тъй като подхранва ценовия растеж и прави вноса по-скъп.
През юни потребителските цени в еврозоната скочиха с 8.6% спрямо година по-рано. Някои политици определиха по-слабото евро като риск за целта на централната банка да върне инфлацията до 2% в средносрочен план, въпреки че ЕЦБ не се насочва към обменния курс.
Все пак, когато се измерва спрямо други валути освен долара, еврото изглежда по-устойчиво.
Важно ли е съотношението 1:1?
Паритетът между еврото и долара е психологически праг за пазара. Първия път, когато общата валута падна до паритет с долара, беше през декември 1999 г. – година след създаването си (първоначално за данъчни цели и за електронни разплащания – бел. ред.). Точно както сега, тогава анализаторите посочваха увеличаването на спреда между доходността на германските и американските облигации и по-силния растеж в САЩ. Това беше удар по гордостта на европейците, които виждаха общата валута като важен политически проект и съперник на доминиращия долар.
Днес еврото се счита за една от ключовите световни валути за транзакции и резерви, въпреки че достигането на паритет все още е символично.
Търговците на валута очакват сътресения около ниво 1:1, като се има предвид, че милиарди евро в залози на опции са свързани с тази психологическа граница.
Къде е дъното?
Трудно е да се каже къде е дъното. Някои анализатори прогнозираха, че общата валута може да падне до 90 щатски цента, ако Русия ескалира кризата, като спре изцяло доставките на газ за Европа. От началото на юли търговците на опции правят повече залози за ниво около 0.95. Стратезите на Deutsche Bank са изчислили, че спад до 0.95 – 0.97 долара ще съответства на екстремните стойности, наблюдавани в обменните курсове от 1971 г. Тогава се слага краят на така наречената система Бретън Уудс, която след края на Втората световна война обвързва стойността на много валути с щатския долар.
Сега се очаква тези нива да бъдат достигнати, ако има рецесия.
Какво може да предизвика обрат?
Ключът е в намаляването на разликата при лихвените проценти спрямо другите глобални пазари на облигации. Но докато Фед вече вдигна основните лихви със 75 базисни пункта, а този месец вероятно предстои още едно повишение със 75 базисни пункта, ЕЦБ все още не се е задействала и поддържа отрицателни лихви. Политиците на Европейската централна банка все пак обявиха, че предстои вдигане – потенциално с 50 базисни пункта през септември – но все още има съмнения дали тази политика ще продължи и отвъд това действие.
Повишаването на лихвите е по-трудно за ЕЦБ, отколкото за други централни банки. Това е така, защото има риск разходите по заемите на по-задлъжнелите нации от еврозоната да излязат извън контрол, ако инвеститорите започнат да се съмняват в способността им да управляват планините от дългове. Дори намекът за по-скорошно затягане на политиката, отколкото някои очакваха през юни, доведе до скок на доходността на италианските 10-годишни облигации до над 4% – за първи път от 2014 г. Оттогава инвеститорите донякъде бяха успокоени от обещанията за нов инструмент за предотвратяване на неоправдани пикове в доходността на облигациите.
Но ако този план разочарова пазарите, те може да започнат да се съмняват в затягането на ЕЦБ.
Това екзистенциална криза ли е за еврото?
Това не е екзистенциална криза за еврото, въпреки че освен натиска върху стойността, общата валута е изправена пред предизвикателства в концепцията си. Още от създаването ѝ скептиците посочват трудностите при управлението на паричен съюз на различни икономики. Това стана най-очевидно по време на кризата с държавния дълг в еврозоната през 2012 г., когато инвеститорите започнаха да избягват активите на по-задлъжнели страни, като Гърция, Италия и Испания.
Възходът на евроскептичните политици в Италия и на други места също провокира безпокойство относно устойчивостта на Блока. Решаващ момент настъпи през юли 2012 г., когато тогавашният президент на ЕЦБ Марио Драги обеща да направи „каквото е необходимо“, за да спаси общата валута.
Все пак директната намеса в подкрепа на еврото на валутните пазари е рядкост, въпреки че централните банки предприеха действия през 2000 г.
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ФАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАНИЦА, ДОМ
Подходяща музика за любителите на йога.
ПАРИ
Радев ще взима нови милиарди кредити .
Правителството на Румен Радев готви нов дълг от 3.8 млрд. евро.
Средствата са предвидени за покриване на бюджетния дефицит, разходи по ПВУ и осигуряване на плащанията по НПВУ през 2026 г.
Правителството на премиера Румен Радев планира да изтегли нов държавен дълг в размер на 3.8 милиарда евро.

Предложените промени ще дадат възможност на Министерския съвет да поема държавен дълг до посочения размер. Средствата са предназначени за покриване на бюджетния дефицит, както и за рефинансиране на разходи по Плана за възстановяване и устойчивост на България (ПВУ).
Част от необходимото финансиране може да бъде осигурено и чрез международните финансови пазари посредством специална средносрочна програма за емитиране на държавен дълг.

Основната цел е да бъдат осигурени достатъчно средства в държавния бюджет за очакваните по-големи плащания през 2026 г. по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).
Според заложените намерения това ще позволи по-редовно финансиране и ще ускори изпълнението на инвестициите по плана, като същевременно ще намали риска от недостиг на средства и ликвидни затруднения.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ПАРИ
Ключови промени със заплатите влизат в сила скоро
Всеки служител ще има право да получи информация от работодателя си за средното ниво на заплатите в предприятието на същото длъжностно ниво.
Това предвиждат скоростно задвижени промени в Закона за защита от дискриминация, които трябва да влязат в сила съвсем скоро – на 7 юни 2026 г. Бързането е заради изтичащи срокове да въведем в законодателството си европейска директива, без което ни заплашват наказателни процедури.
Промените бяха пуснати за обществено обсъждане тази седмица.

Директивата, заради която се правят промените, е за равно заплащане на жените и мъжете чрез въвеждане на прозрачност на правилата за равно заплащане. В България тази разлика възлиза на около 12% по данни за 2024 г., което надхвърля средното равнище за Европейския съюз (11,1%), пише в мотивите към законопроекта. Макар да се наблюдава известно намаление в дългосрочен план, темпът на сближаване е бавен и неравномерен.

Предложените текстове дават нови права на служителите, но въвеждат и доста нови изисквания към работодателите. По писмено искане на служителя работодателят ще е длъжен да му предостави писмена информация за неговото възнаграждение и средните нива на заплащане в предприятието, с разбивка по пол, за служителите, които полагат еднакъв или равностоен труд, до два месеца от получаване на искането, казват промените.
Когато тази информация може да доведе до разкриването на индивидуалния размер на заплатата на друг служител, работодателят ще има право да ограничи достъпа до информацията, като я предостави на синдикалната организация или на Комисията за защита от дискриминация. Те съответно ще могат да консултират служителя за възможностите му да предяви иск за изравняване на заплащането, без да се разкрива размерът на възнаграждението на отделни хора.

Работодателят ще трябва да изготвя със служителите съвместна оценка на заплащането за установяване, коригиране и предотвратяване на разлики в заплащането между жените и мъжете, когато се установи разлика от най-малко 5%. По-големите фирми със 100 и повече служители вече ще трябва периодично да докладват разликата в заплащането по седем показателя, заедно с механизъм за корекция на необосновани разлики над 5%. За предприятия с 250 и повече служители това ще се прави всяка година, а за предприятия със 100 до 249 служители – на три години. Последните две изисквания ще влизат в сила поетапно – първото от 2027 г., а второто – от 2031 г.
Съществуващата разлика в заплащането се дължи на комбинация от структурни и нормативни фактори, сред които основно значение имат липса на прозрачност по отношение на заплащането, липса на задължителни механизми за наблюдение и отчетност на равнище работодател, както и ограничения в действащите механизми за правна защита, посочват авторите на промените.
ПАРИ
КЗК удря „Кауфланд“ и „Т-Маркет“ заради нелоялни практики
КЗК удря „Кауфланд“ и „Т-Маркет“ заради нелоялни практики
Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) образува производство срещу две търговски вериги за нелоялни практики спрямо доставчици и производители – „Кауфланд България ЕООД енд КО“ (ТВ Кауфланд) и „Максима България“ ЕООД (ТВ Т-Маркет), съобщиха от пресцентъра на регулатора.
Двете производства се образуват в рамките на секторния анализ на пазара на храни от първа необходимост и на базата на данни от проучване на КЗК на ценовата политика, отстъпките, надценките и търговските условия между търговци и доставчици/производители.

Решенията за двете производства са взети след последните промени в Закона за защита на конкуренцията от 7 ноември 2025 г., с които се увеличи и максималната санкция – до 10% от оборота за предходната финансова година. По настояване на КЗК търговските вериги получиха тримесечен срок да приведат търговските си отношения с производители и доставчици според новите правила. Този срок изтече на 9 февруари 2026 г.
В рамките на задълбоченото проучване на ценовата политика на големите търговци антимонополният орган изиска от производители и доставчици на основни храни (мляко и млечни продукти, месо и месни продукти, олио, яйца) информация относно механизма и критериите, по които се сключват договори за доставка и спогодби за рамкови условия с търговските вериги. Изискана е и информация относно начина на определяне на доставните цени (цени на едро) с търговските вериги.
Изследвани са общи търговски условия, договори, споразумения и други документи, действащи и след 9 февруари 2026 г., които уреждат търговските отношения на веригите с доставчиците на селскостопански и хранителни продукти.
В хода на проучване на базата на цялата информация и доказателства КЗК констатира, че има данни за продължаващо прилагане на възможни нелоялни търговски практики при ценовата политика на търговците към доставчиците/производителите.

Нелоялни търговски практики са например: изискването за плащания от страна на доставчиците към купувача, които не са пряко свързани с продажбата на селскостопански и хранителни продукти; изискване за годишно предоговаряне и намаление на цени, без отчитане на обективни фактори като инфлация, увеличение на цените на суровини и материали, електроенергия и др. Сред забраните по ЗЗК са и сключване на договори за доставка на стоки и искания за намаление на цени със задна дата; предупреждаване от купувача за предприемане на ответни търговски действия срещу доставчика или предприемането на такива действия, ако доставчикът упражнява своите договорни или законни права и други.
На базата на данните и доказателствата от секторния анализ по отношение на дейността на „Кауфланд“ и Т-Маркет се установи, че при воденето на преговори и при предоговаряне на търговски условия поведението на двете вериги е възможно да попада в обхвата на Глава седма „б“ от Закона за защита на конкуренцията – „Нелоялни търговски практики по веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти“.








