БАНКЕРЪ
БНБ с черна прогноза: Чака ни икономически шок, ако не осигурим необходимия газ
Започналата на 24 февруари 2022 г. война в Украйна води до значително засилване на несигурността относно перспективите пред икономическата активност и инфлацията в България.
Това посочва БНБ с свой анализ озаглавен „Икономическа обвързаност на България с Русия, Украйна и Беларус и зависимост на българската икономика от използването на природен газ“, той е част от редовното изследване на българската икономика и е поместен тук.
Целта на това тематично изследване е да представи до каква степен България е икономически обвързана по линия на външнотърговските и финансовите потоци със страните, които участват във военния конфликт (Русия, Украйна и Беларус) и да представи оценки за степента на зависимост на българската икономика от използването на природен газ предвид преустановяването на доставките от Русия на 27 април 2022 г. Външнотърговските потоци, особено по линия на вноса на ключови енергийни суровини от Русия (суров петрол, природен газ и ядрено гориво), представляват основният канал на икономическа експозиция на България към военния конфликт в Украйна
Вносът на стоки и услуги от Русия, Украйна и Беларус представлява 8.8% от целия внос на България през 2021 г. в номинално изражение, или 5.7% от БВП.
Българският износ на стоки и услуги за Русия, Украйна и Беларус възлиза на 3.3% от целия износ на България през 2021 г., или 2.1% от БВП, като е разпределен почти поравно към Русия и Украйна.
Вносът на България от Русия е значително по-голям от този от Украйна и Беларус и формира близо три четвърти от вноса на стоки и услуги от трите държави.
Внасяният от Русия суров петрол се използва в рафинерията „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД. Според отчетите на компанията делът на внесения руски суров петрол в общия внос на суров петрол от страна на дружеството е спаднал от 92% през 2013 г. на 60% през 2020 г., като е бил частично заменен с внос на суров петрол от Близкия изток.
Природният газ представлява средно около 25% от българския внос от Русия при групата на минералните продукти и горивата за периода 2014–2021 г., като с повишението на цената му делът на газообразното гориво се е покачил до 44.1%84 през 2021 г. В допълнение България зависи от Русия за внос на ядрено гориво за „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД, но данните за конкретните количества внос не са публично оповестени.
Природният газ и българската икономика
През 2021 г. България има нетен внос на природен газ, възлизащ на около 1.6% от БВП, като 76.1% от вноса е от Русия по дългосрочен договор с ООО „Газпром Експорт“.
По данни от енергийния баланс на България през 2020 г. общо вложеният в икономиката ресурс от природен газ е в размер на около 2524 хил. т.н.е. преобладаващо от внос и в по-малка степен от изменение на запасите и местно производство.
Вложеният в икономиката ресурс от природен газ представлява 14.2% от общо използваната през годината енергия.
По начин на използване 41.4% (1045 хил. т.н.е.) от природния газ е вложен за преобразуване в други източници на енергия – най-вече топлоенергия и електроенергия.
Това се реализира предимно чрез инсталации за комбинира но производство на електрическа и топлинна енергия, които се използват например от някои от топлофикационните дружества в страната.
Останалата част от природния газ в България през 2020 г. (58.6% от цялото налично количество, или 1479 хил. т.н.е.) е била използвана за крайно потребление под формата главно на енергийно потребление и в по-малка степен като суровина, вложена в производствената дейност на фирмите в индустрията (неенергийно потребление).
По икономически сектори най-голям потребител на природен газ през 2020 г. (общо енергийно и неенергийно потребление) са:
индустрията (998.5 хил. т.н.е.)
транспорта (122 хил. т.н.е.)
услугите (99 хил. т.н.е.)
домакинствата (96 хил. т.н.е.).
Съответно в най-негативния сценарий, включващ пълно спиране на доставките на природен газ от Русия, липса на алтернативни възможности за набавяне на природен газ от друга държава и невъзможност за заместването му в краткосрочен период с други производствени фактори, може да се очаква, че брутната продукция и добавената стойност на сектор „D35: Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и газ“ ще се понижат със 76.1%.
В резултат на това общо за икономиката брутната продукция и добавената стойност се понижават съответно с 2.5% и 2.4%. Това обаче са директните загуби ако се изчислят и косвените то загубите в брутна продукция биха достигнали 5% от брутната продукция
С неруски газ, който е по-скъп с 10% от този на Газпром
Спирането на доставките на природен газ от Русия представлява негативен шок за икономиката както по отношение на реалната активност, така и по линия на динамиката на цените. В случай на преминаване на икономиката към алтернативни доставки на втечнен природен газ (LNG) през Гърция по цена, която е по-висока от тази на тръбния руски газ
Ефектите за българската икономика при хипотетичен сценарий, при който внесеният от Русия природен газ бъде заменен с внос от друг доставчик, чиято цена е с 10% по-висока от тази на руския газ.
При заместване на доставките на природен газ от Русия с по-скъпи алтернативи може да се очаква покачване на общото ценово равнище в страната, като оценките на базата на таблиците „ресурс – използване“ предполагат, че хипотетичен сценарий от по-висока с 10% цена на алтернативните доставки ще се отрази като повишение на цените на местно произведените стоки средно с 0.12%.
ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Подходяща музика за любителите на йога.
БАНКЕРЪ
Задава се двойно увеличение на лихвите през тази година
Πpичинaтa зa пpoмянaтa e влoшeнaтa инфлaциoннa ĸapтинa.
Eвpoпeйcĸaтa цeнтpaлнa бaнĸa мoжe дa пoвиши лиxвeнитe пpoцeнти двa пъти пpeз тaзи гoдинa, cлeд ĸaтo вoйнaтa c Иpaн зacили oпaceниятa oт нoв инфлaциoнeн нaтиcĸ. Toвa пoĸaзвa пpoyчвaнe нa Вlооmbеrg cpeд иĸoнoмиcти, пpoвeдeнo мeждy 4 и 7 мaй.
Cпopeд aнĸeтиpaнитe eĸcпepти EЦБ щe пpeдпpиeмe двe yвeличeния нa дeпoзитнaтa лиxвa c пo 0,25 пpoцeнтни пyнĸтa — пpeз юни и ceптeмвpи. Taĸa тя мoжe дa ce пoвиши oт ceгaшнитe 2% дo 2,5% дo eceнтa. Πpoгнoзaтa вeчe e пo-близo дo oчaĸвaниятa нa финaнcoвитe пaзapи, ĸoитo зaлaгaт нa пoнe двe пoвишeния пpeз 2026 г.

Πpи пpeдишнoтo пpoyчвaнe иĸoнoмиcтитe oчaĸвaxa caмo eднo yвeличeниe нa лиxвaтa.
Πpичинaтa зa пpoмянaтa e влoшeнaтa инфлaциoннa ĸapтинa. Aнaлизaтopитe вeчe пpoгнoзиpaт, чe инфлaциятa в eвpoзoнaтa щe дocтигнe 2,9% пpeз тaзи гoдинa cпpямo 2,8% в пpeдишнaтa aнĸeтa. Oчaĸвaниятa ca тя дa ce зaбaви дo 2,1% пpeз 2027 г. и дa ce въpнe ĸъм цeлтa нa EЦБ oт 2% пpeз 2028 г.
Πpипoмнямe, чe пpeди двe ceдмици иĸoнoмиcт oт итaлиaнcĸaтa Униĸpeдит ĸoмeнтиpa cъщo пpeд Моnеу.bg, чe вeчe ce oчaĸвa двoйнo yвeличeниe нa лиxвитe пpeз тaзи гoдинa.
Зaceгa цeнтpaлнaтa бaнĸa ce въздъpжa oт дeйcтвия, дoĸaтo oцeнявa иĸoнoмичecĸитe пocлeдcтвия oт ĸoнфлиĸтa в Близĸия изтoĸ. Члeнът нa Изпълнитeлния cъвeт нa EЦБ Изaбeл Шнaбeл вeчe пpeдyпpeди, чe пapичнaтa пoлитиĸa тpябвa дa бъдe зaтeгнaтa, aĸo eнepгийният шoĸ ce paзшиpи ĸъм ocтaнaлaтa чacт oт иĸoнoмиĸaтa.
Kлючoв фaĸтop зa peшeниeтo пpeз юни щe бъдe дaли Opмyзĸият пpoтoĸ ocтaвa oтвopeн, зaяви нaпycĸaщият пocтa cи зaмecтниĸ-пpeдceдaтeл нa EЦБ Лyиc дe Гиндoc. Πo дyмитe мy нивoтo нa нecигypнocт в мoмeнтa e “бpyтaлнo”.

Bъпpeĸи oчaĸвaниятa зa двe пoвишeния, пpoгнoзaтa нe e eднoзнaчнa. Caмo мaлĸo мнoзинcтвo oт иĸoнoмиcтитe пpeдвиждaт втopo yвeличeниe пpeз ceптeмвpи. Cъщeвpeмeннo пpoyчвaнeтo пoĸaзвa, чe oщe пpeз мapт 2027 г. мoжe дa пocлeдвa пoнижeниe нa лиxвитe.
Πpичинaтa e oтcлaбвaнeтo нa иĸoнoмичecĸитe пepcпeĸтиви. Aнaлизaтopитe вeчe oчaĸвaт pacтeжът в eвpoзoнaтa пpeз 2026 г. дa бъдe 0,8% вмecтo 0,9%, ĸoлĸoтo бeшe пpeдишнaтa пpoгнoзa. Зa 2027 г. ce oчaĸвa иĸoнoмиĸaтa дa нapacнe c 1,3%, a пpeз 2028 г. — c 1,5%.
БАНКЕРЪ
Как да реагирате? Банкомат отчете теглене без да изплати сумата
Кошмар за всеки – банкоматът отчита теглене, а пари… няма! Спокойно – ситуацията е неприятна, но в повечето случаи решима , ако реагираш навреме. Ето какво да направиш веднага.
1. Провери сметката си на секундата Отвори мобилното банкиране или онлайн профила си: Ако сумата е „чакаща“ – има шанс да се върне автоматично до няколко часа Ако е окончателно изтеглена – трябва да действаш
2. Звънни на банката – ВЕДНАГА Обади се на номера на гърба на картата си. Това е най-бързият начин да стартираш процедурата.

3. Подготви ключова информация За да мине рекламацията гладко, ще ти поискат: Час и място на банкомата Точната сума Номер на устройството (има го на самия банкомат) Касова бележка (ако имаш)
Важно: Дори банкоматът да е на друга банка – пак се обръщаш към твоята!
4. Колко ще чакаш парите? Ако е банкомат на твоята банка → 1 до 5 работни дни Ако е на друга банка → до 30 дни (заради проверки между институциите)
Как доказват грешката? Прави се техническа проверка – сравняват се транзакциите с реалните пари в машината. Ако има „излишък“ – това е твоят липсващ кеш.

Грешка, която НЕ трябва да правиш Не тегли пак от същия банкомат! Това може да усложни случая и да забави връщането на парите.
Златно правило: Запази разписката и реагирай веднага – това увеличава шансовете да си получиш парите бързо и без излишни нерви.
Да, банкоматите понякога „грешат“… но системата почти винаги връща парите – стига да знаеш как да действаш!
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
БАНКЕРЪ
Политическите партии вече са в пълен предизборен режим, обикалят страната, организират събития, дават обещания и рисуват „нови начала“, но забравиха за държавния дълг
А вие това разбрахте ли го?
Докато политическите партии вече са в пълен предизборен режим, обикалят страната, организират събития, дават обещания и рисуват „нови начала“, една много по-неудобна тема остава на заден план – държавният дълг.
А той не просто съществува, а расте.Само от началото на 2026 година новият държавен дълг вече е надхвърлил 1 милиард евро. Това се случва чрез серия от аукциони на държавни ценни книжа, включително последния за 150 милиона евро. На хартия всичко изглежда „нормално“ – емисии, лихви, инвеститорски интерес, покритие на поръчки.

В реалността обаче това означава едно: държавата продължава да се финансира чрез заеми. И тук идва големият политически парадокс. В публичното пространство почти не се говори за това какво означава този дълг, как ще се обслужва и най-вече как ще се връща.
Вместо това вниманието е насочено към познатия предизборен театър – кой е „новият лидер“, кой ще „реформира системата“, кой ще „спаси държавата“. Всяка партия се опитва да заеме позиция, която да звучи убедително, но рядко някой дава конкретен отговор на финансовата сметка, която вече се пише. Фактите обаче са ясни.
Само за 2026 година новият дълг е достигнал 1,05 милиарда евро, а през предходната 2025 година България е емитирала още около 8,9 милиарда евро дълг на международните пазари. Това не са абстрактни числа, а реални ангажименти, които ще тежат върху бюджета години напред.
Още по-притеснителното е, че всичко това се случва в условия на политическа несигурност и удължителни бюджети, при които правителството има по-ограничен контрол и повече възможности за краткосрочно финансиране чрез заеми.
Законът допуска това, но въпросът не е дали е позволено, а дали е устойчиво. В същото време политическият дебат се върти около всичко друго, но не и около фискалната реалност. Говори се за реформи, за корупция, за нови модели на управление, но рядко се задава най-елементарният въпрос: ако държавата продължава да взема заеми с тази скорост, какъв ще бъде крайният резултат?
Дългът не е просто счетоводна позиция в бюджета – той е ангажимент към бъдещето. И когато той расте тихо, без сериозен обществен дебат, това означава, че реалната цена се отлага, но не се избягва. В крайна сметка политическите кампании ще минат, лозунгите ще се забравят, но заемите ще останат.
И ще бъдат платени – не от партиите, не от говорителите, а от всички граждани.

Зелените си признаха, че са мамили за Натура
„Аз чрез моето Сдружение за дива природа „Балкани“ се намесихме в правенето на Натура 2000 през 2005–2006 година. Там имаше един голям проект към Министерство на околната среда и водите (за 9 млн. лв., бел. на редакцията), изпълняван от „Зелени Балкани“. Със „Зелени Балкани“ (НПО, на което по това време председател на Управителния съвет е Тома Белев, докато е бил и директор на парк Витоша) се координирахме и навсякъде, където ние внасяхме – те не внесоха документи. Така само нашето предложение остана на масата и когато започнахме протестите през 2007 г., че не са обявени всички зони, МОСВ беше притиснато до стената – или обявява нашите зони, или почват тежки санкции от Европейската комисия.“эТова обяснява във Facebook Андрей Ковачев – бивш главен съветник на Борислав Сандов и бивш съпредседател на ПП „Зелено движение“.
Словоизлиянията на Ковачев продължават с: „Правихме зоните по Натура големи и представителни, както искаше Европейската комисия, а не малки и раздробени, както МОСВ ги беше почнало.“
Точно тези думи обясняват проблемите, които създават на хората и бизнеса зоните по Натура в България.
Повечето страни в Европейския съюз определиха в Натура да се включат места, където с достоверни научни доказателства, теренни проучвания и ортофото снимки са установени ценни растителни и животински видове, които трябва да се опазват. Това са малки, ограничени по площ зони, които не влияят на поминъка на хората, държавните проекти и бизнеса.

А не както се случи у нас, където зоните по Натура са огромни по площ – стотици квадратни километри. И когато в единия им край има някое местообитание или вид за опазване, забраната важи и за другия край на десетки километри разстояние.
Че „зелените“ не са определяли зоните на терен, което е задължително изискване, а от бюрата си, се доказва от следните думи на Ковачев:
„НЯМАШЕ КАК ДА ХОДИМ ДА ПРАВИМ НЕЩО НА ТЕРЕН. НО НАПРАВИХМЕ ДОСТА ГИС СЛОЕВЕ С КАРТИ НА ВИДОВЕ И ХАБИТАТИ И ПОЛЗВАХМЕ ЕДИН ГИС НА WWF ЗА ГОРИТЕ – ЗА ДА МОЖЕ ГРАНИЦИТЕ ДА СА АРГУМЕНТИРАНИ. И ПРАВИХМЕ ЗОНИТЕ ГОЛЕМИ И ПРЕДСТАВИТЕЛНИ, А НЕ МАЛКИ И РАЗДРОБЕНИ, КАКТО МОСВ ГИ БЕШЕ ПОЧНАЛО.“
Данните, които „зелените“ на Ковачев са ползвали, са на WWF България – частно НПО, на което управител е Веселина Кавръкова, жената на Тома Белев. Колко са били достоверни тези данни може само да се гадае, но факт е, че в зоните по Натура има огромно разминаване между данните и реалността.
Това обяснява защо в зоните по Натура има включени гробищни паркове, кариери за инертни материали, промишлени предприятия, пристанища и други индустриални обекти – защото никой не е ходил на тези места да види какво има там.
Думите на Ковачев разкриват и още нещо – защо България е сред европейските шампиони по територии в Натура 2000. Повече от 35% от страната – над 40 000 квадратни километра, или 344 зони по Натура – 230 по местообитанията и 114 по директивата за птиците.
На тази 1/3 от територията на страната всяка човешка дейност, включително паша, засаждане на овошки или други земеделски култури, е забранена или подлежи на екологична оценка. Процедура, която е толкова тежка, че на практика е невъзможно да се преодолее.
Това е първото официално самопризнание от „зелен“ активист , че зоните по Натура в България са правени само от еколозите и техните НПО – чрез натиск и изнудване, а не от научните институти и Българската академия на науките, каквато е била практиката във всички други страни членки на Европейския съюз.

Там Натура е правена не от неправителствени организации, както у нас, а от авторитетни национални институти . На всичкото отгоре, за тази работа нашите еколози са получили общо 9 милиона лева от Европейската комисия и от държавния бюджет.
Тези признания на Андрей Ковачев, че при определяне на зоните по Натура не е имало теренни проучвания, поставят остро въпроса, че вече е крайно необходимо – за да се защитят националните интереси, собствеността на гражданите и приоритетите на държавата при изграждането на инфраструктурни проекти – да се извърши пълна ревизия на данните , според които са определяни зоните по Натура, респективно и техните граници.
И това трябва да бъде направено или от Българската академия на науките , или от независим европейски институт – а не от самозваните нашенски еколози.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








