Радикала Борисов – „най-добрият ловец в България” и любимото му ловно стопанство „Паламара”, затворено за простосмъртни, са само един от примерите как разпускат оялите се с власт и чекмеджета политици.

Кой, всъщност, стои зад отдадените на олигарси ловни стопанства?

След като падна ГЕРБ, „сега вече всеки може да наеме стая или апартамент в хижата – срещу 100-200 лева на нощувка, с включено ползване на басейна и СПА”, похвали се Панев, визирайки „Паламара”.

Мая Манолова пък показа спалнята, в която Борисов е преспивал по време на ловните си излети в Лудогорието.

Освен бившия премиер от СИК, който обича да стреля по всичко, в това стопанство през последните години са били посрещани и други не толкова известни ловджии, пише 24 часа.

Публична информация за броя на посетителите в 29-те стопанства, от които 19 са дадени на близки до Баце бизнесмени, липсва.

Всъщност “Паламара” е едно от тези 19, за които през 2008 г. държавата подписва договори с частни фирми. Наемателите, избрани с конкурси, обявени от земеделския министър, стават “съдружници” с държавата за 15 г. напред. Важна клауза в договорите е условието какви инвестиции ще направят двете страни и колко дивеч ще се отстреля.

Всъщност бизнесът с частници в държавните ловни стопанства започва след 2000 г., когато с промени в Закона за лова и опазване на дивеча се дава възможност за създаване на държавни дивечовъдни станции. През 2001 г. вече има 14 такива, а през 2008 г. те са 29.

Днес у нас държавата си е запазила общо 10.

Изисквания към частните компании е да не са обявени в несъстоятелност, да не са в ликвидация, да нямат просрочени задължения към държавата или общините, да не са лишени от право да упражняват търговска дейност, да не са осъдени за банкрут или с влязла в сила друга присъда за престъпление против собствеността или престъпление против стопанството, освен ако е реабилитиран.

Освен това частникът е длъжен да сключи договор със специалист по ловно стопанство с висше лесовъдско образование с не по-малко от 3 години стаж. Трябва да има най-малко един специалист по ловно стопанство, който притежава свидетелство за подборен отстрел, за всеки 2500 хектара.

Доклад на Агенцията по горите за 2019 и 2020 г. показва, че известни бизнесмени от хунтата и големи компании имат договори за ловни стопанства.

И въпреки че фирмите наематели имат успешен бизнес, от лова са на загуба. Според извода в този доклад държавата също не печели достатъчно.

За последните 5 г. приходите от ловен туризъм са почти едни и същи, като изключение прави рекордната 2018 г., когато в хазната са влезли 7,5 млн. лв.

През останалите сумите варират от 5,7 млн. до 6,6 млн., като най-слаби са били за 2020 г. заради пандемията.

Приходите от ловен туризъм се разпределят пропорционално мeжду съответното държавното ловно стопанството и юридическото лице на база на направените разходи от двете страни. При разваляне и прекратяване на договорите неустойките са в размер на 80 000 лв.

“Паламара”, което заради акциите на Панев и Манолова привлече интерес, е всъщност едно от двете ловни стопанства, наето през 2009 г. с договор за 15 години от “Тера тур сервиз”, чийто шеф е Васил Златев – баща на бизнесмена Валентин Златев. Второто, което “Тера тур сервиз” стопанисва, е “Росица” в местността Лъгът до Габрово.

За 2019 г. в “Паламара” горските – държавата, са обещали да вложат 453 000 лв., а са похарчили 711 696 лв.

Частникът е планирал 165 000 лв., а отчетени са малко над 140 000 лв. Общото изпълнение на планираните инвестиции през 2019 г. е 139%, но възвращаемостта от приходи от ловностопанската дейност е 12%.

Истината е, че почти всички горски стопанства не достигат плануваното количество отстрел. Особено след като настъпи COVID кризата.

В “Росица” до Габрово приходите през 2019 г. от ловен туризъм са били 422 186 лв., а до 30 септември 2020 г. са 207 895 лв. През 2019 г. има възвращаемост на разходите вече са 56%. Фирмата “Тера тур сервиз” се е отказала на 1 юли 2020 г. от третото си ловно стопанство – “Несебър”, въпреки че от 2007 г. 13 години го е стопанисвала.

Според доклада на Агенцията по горите през 2019 г. горските инвестират в “Несебър” 651 261 лв., а частникът 184 000 лв. Приходите са разпределени съответно 22 973 лв. за “Тера тур сервиз” и 117 114 лв. за държавата.

Очевидно сметките не излизат и на още успешни в други бизнеси българи и затова, например, в средата на миналата година заради липсата на печалба е бил прекратен договорът за съвместна дейност между стопанство “Витиня” и “Геотехмин“, чийто управител и основен акционер е Цоло Вутов.

Компанията е стопанисвала “Витиня” от почти 15 години, но и там отстреляният дивеч е 2 пъти по-малко от определения по план.

За периода на договора от държавното стопанство са вложени 1,019 млн. лева, а от “Геотехмин” почти два пъти повече – 2,127 млн. лева, което е рядка практика в останалите ловни стопанства.

Сред известните имена, които са сключили договори с Агенцията по горите, е адвокат Тодор Батков, който наема “Кормисош” – едно от любимите места за лов по времето на социализма на славните тогава ловци Тодор Живков и Пенчо Кубадински.

Любопитното е, че бившият собственик на “Левски” сключва договор за базата край Лъки чрез фирмата “Стандарт Нюз”, която през 2007 г. издава едноименния вестник.

Тогава Батков е и издател, а по-късно прехвърля акциите си на журналистите, но очевидно “Стандарт Нюз” продължава да се занимава с ловен туризъм. За 2019 г. горските е трябвало да вложат в “Кормисош” 1 025 000 лв., а частникът – 316 000 лв., държавата го е направила, но от “Стандарт Нюз” са дали 77% от сумата.

За същата година приходите са 317 691 лв. През 2020 г. инвестициите са наполовина от поетите и за двете страни, а приходите към края на септември са 151 156 лв. Възвръщаемостта е 24%.

За “Балчик” има договор за съвместна дейност с “Манекс стар” на Наско Манасиев, който държи един от най-големите свинекомплекси у нас. За 2019-а държавата е вложила там 63 562 лв., “Манекс стар” има разходи за 23 230 лв. Приходите са скромните 2854 лв.

“Шерба” до средата на март 2020 г. се държи от “Фабрика Медикет”. В средата на миналата година е подписан договор за съвместна дейност с “Етрополски бук”. И двете компании са свързани с бившия депутат от ГЕРБ Емил Димитров. За 2020 г. е било предвидено държавата да вложи 692 500 лв., а частникът – 31 000 лева. Приходите от ловен туризъм към 30 септември 2020 г. са 4075 лв.

“Тервел” се държи от фирма “Агриком С” на “Инжстрой холдинг” на варненеца Пламен Стилиянов. За 15 години държавата и частникът трябва да вложат по 975 000 лв. Приходите за 2019 г. от ловен туризъм са 109 094 лв. Заключението от проверката е, че “Агриком С” не изпълнява своевременно поетите ангажименти за 2019 г. За същата година възвращаемостта на разходите е само 18%.

Стопанство “Дунав” се стопанисва от “Ловен комплекс синаница” ООД с договор от 2017 г. Собственици на фирмата са Менко Менков и Стефан Даскалов. Тук обаче през 2019 г. възвращаемостта на разходите е сериозна е почти 3 пъти по-голяма от тази в “Тервел” – 59%.

“Еленово” се стопанисава от “Пътинжинеринг строй – Т” на Григор Иванов. Договорът е един от малкото, при които държавата влага по-малко от частника – за 2019 г. сумите са съответно 40 000 лв. и 158 000 лв., като инвестициите са почти 100% изпълнени. Приходите за 2019-а са 44 799 лв.

“Черни Лом” се стопанисва от “Таурус Консулт” на чешкия милиардер Яромир Тесарж – собственика на “Енерго-Про”. За 2019 г. горските е трябвало да инвестират 812 839 лв., а частникът два пъти по-малко. Общо приходите от ловен туризъм са 242 070 лв.

“Преслав“ от 2009 г. се държи от шуменската “Жълта локва хънтинг”, в която има петима съдружници – Нешко Неделчев, Валери Иванов, Иван Воденичаров, Георги Георгиев и Огнян Ганев.

През 2016 г. обаче е изтекла банковата гаранция на компанията и тя не е предоставила нова. Двустранни протоколи за взаимно признати разходи за 2019 г. не са подписвани. За същата година горските са похарчили в “Преслав” 185 745 лв., а частникът не е дал нито лев.

“Арамлиец” е на бургаската “Ловни хълмове” от 2015 г. Фирмата е на Емил Манов и Екатерина Мангъфова-Капинчева. Тук се изпълняват поетите ангажименти за инвестиции, макар горските да дават над 2 пъти повече от частника, който се е ангажирал с 46 100 лв. През миналата година приходите от ловен туризъм са 35 031 лв.

“Витошко-Студена”, където Баце често се криеше покарай протестите, от 2012 г. е на “Марина 2003” със собственик Георги Дюлгяров от Стара Загора. Предвидените разходи за 2019 и 2020 г. са изпълнени, приходите от ловен туризъм за двете години са съответно 141 543 и 57 020 лв. в края на септември 2020 г. Възвращаемостта е едва 15% за 2019-а.

“Искър” край Самоков се стопанисва от “Био Майнинг” , свързана с Румен Гайтански, известен като Вълка. Той го е наел от 2016 г. Планираните инвестции се спазват от горските и частника. Това е стопанството с най-голямо установено нарушение – незаконен строеж на хотел, в който дори са намеси прокуратурата. (Виж карето).

“Извора” край Девин е на “Юпитер метал” и Николай Иванов. Този пловдивски холдинг наема стопанството от 2014 г. Иванов преди години бе и сред собствениците на футболния клуб “Левски”.

За 15 г. горските трябва да вложат 514 950 лв., а частникът – 1 000 139 лв. Всички разходи от двете страни за 2019 г. са признати. Приходите от ловен туризъм са 234 716 лв., а в края на септември 2020 г. са 64 201 лв.

“Тракия” до Стряма е поверено на друг столичен адвокат – “ТИТ – Тихомир Трендафилов” от 2007 г. През 2019 г. горските са инвестирали 851 009 лв., което е 30% от планираното. Частникът е похарчил 164 775 лв. при ангажимент за 283 320 лв. Приходите са 193 679 лв.

И през 2020 г. инвестициите от горските са наполовина от планираните – 1 534 173 лв., а “ТИТ – Тихомир Трендафилов” влага 65 526 лв., което е 24% от заложеното. Приходите в края на септемри 2020 г. са 110 371 лв.

“Чепино” край Велинград се стопанисва от един от съсобственик на “Белла България” чрез “Допелман” ЕООД за 15 г. Компанията е на кипърската “Клармион холдинг”, чийто собственик е Димитриос Винтзилеос. За срока на договора горските трябва да вложат 1 523 950 лв., а частникът – 990 710 лв. От данните за 2019 и 2020 г. става ясно, че поетите ангажименти се изпълняват. За 2019 г. приходите са 47 674 лв., а за деветте месеца на 2020 г. са 17 801 лв.

“Граматиково” до едноименното село е дадено на “Ем Си инвест” през 2006 г. Компанията притежава луксозни хотели в Созопол и Пловдив. Собственик е Албена Атанасова, която е съпруга на Румен Атанасов с прякор Козела.

Отчетът на двете страни показва, че през 2019 г. са похарчени 749 373 лв. от горските и 5000 лв. от частника.

Приходите са 217 399 лв. В края на октомври 2020 г. държавата е похарчила 292 650 лв., а частната фирма не е направила разходи при ангажимент за 5000 лв. Приходите са 62 513 лв.

“Мазалат” до Горно Сахране е дадено на “Фопис Консулт” на Дилян Дилов през 2014 г. За 15 години държавата поема ангажимент да вложи 1 310 595 лв., а частникът да осигури 1 102 895 лв. Договорът с “Фопис Консулт” е прекратен на 10 декември 2019 г.

През май 2020 г. е подписан договор с фирма “Вавона”, която е регистрирана в Елена и е собственост на Красимир Кънев. Занимава се с дърводобив, ловен туризъм, хотелиерство, търговия с горски продукти, както и други. До края на миналата година горските са вложили 26 009 лв. при обещани 144 800 лв., а частната фирма не е дала нито лев, а е поела ангажимент за 177 800 лв.

Изводите от проверката са, че по-голямата част от сключените договори се изпълняват добросъвестно. Но с уговорката, че инвестициите от държавата се изпълняват на едни места 30%, а на други стигат 157% спрямо плануваното. При частниците изпълнението е от 36 до 103%.

Възвръщаемостта през 2019 г. на инвестициите е в рамките от 3 до 59%. Препоръчва се договорът за “Преслав” да бъде прекратен заради неизпълнение.

Хотелът на Румен Гайтански – Вълка до яз. “Искър” трябва да се събори

В средата на тази година главният архитект на София Здравко Здравков издаде заповед за събаранято на двуетажния хотел край язовир “Искър”, построен незаконно през 2020 г. от фирмата “Био майнинг” на Румен Гайтански.

Сградата била без одобрени инвестиционни проекти и разрешения за строеж.

Възраженията на ловното стопанство и фирмата строител не представляват доказателства за законност на строежа и не са уважени, посочиха тогава от столичната община.

А те оспорват, че има незаконно строителство, защото по-рано на същото място е имало стара работилница и няма ново строителство, а само ремонт.

Казусът започна през август 2020 г. Тогава във фейсбук като общински съветник Владислав Панев – съпредседател на Зелено движение и на “Демократична България”, пусна снимка, че край язовира се строи масивна постройка.

Бе разпоредена проверка от Върховна административна прокуратура, която да се извърши от Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) и Министерството на земеделието.

ДНСК препрати произнасянето по случая към Столичната община, тъй като обектът е IV категория, а те се занимават само с незаконни строежи от I и II категория. Така след проверка от район “Панчарево” се установи, че сградата няма разрешение за строеж, нито одобрен проект, нито строителен надзор.

От 2015 до 2020 г. са отстреляни глигани с трофеи за над 140 точки в “Паламара”, “Кормисош”, “Извора”, “Боровец”, “Юндола” и дивечовъден участък “Мурата”.

Ловът на дива свиня е най-предпочитан

Ловът на дива свиня остава най-предпочитаният от чуждестранните ловци. Причината – атрактивни райони и възможността за трофеи. От 2015 до 2020 г. са отстреляни глигани с трофеи за над 140 точки в “Паламара”, “Кормисош”, “Извора”, “Боровец”, “Юндола” и дивечовъден участък “Мурата”.

От едрия дивеч освен дивата свиня предпочитани видове са благороден елен, муфлон, сърна и елен лопатар. Що се отнася до дребния дивеч, интерес предизвикват бекас, гургулица, пъдпъдък, фазан и яребица. През последните 5 г. преобладаваща част от отстреляните трофеи са оценени с бронзов, сребърен и златен медал.

През 2016 г. има регистриран рекорд за елен лопатар, отстрелян в стопанство “Тервел”. Същото стопанство дърлжи и рекорда за сръндак от 2020 г. Трофеи с оценка над 250 точки за отстреляни благородни елени има в стопанствата “Каракуз” през 2015 г., “Черни Лом” през 2019 г. и “Свищов” през 2020 г.