ПОЛИТИКА

Борисов пак ще загуби, вече е минало

Какво ще стане при нови избори?

Дори папата като се появи на служба, не го излъчват директно телевизии, освен тази на Ватикана. Българските национални телевизии, обаче, плюс новата „Евронюз – България”, прекъсват програмите си и излъчват българския папа Бойко Борисов директно, едновременно и продължително при негови появявания на пресконференция или на срещи с актива на ГЕРБ.

Това се случи няколко пъти през последния месец и след падането на правителството. Натрапва се изводът, че телевизиите обслужват тесен политически интерес и участват в някакъв сценарий, който води към нови избори. И още нещо подсказва този синхрон на телевизиите – формулата на Борисов-Пеевски, доказано работещи в комбина в медиите в последните години е – няма нужда да си купувам телевизия или вестник, след като мога да си купя отделни шефове и журналисти.

И какво следва?

Надеждите за ново правителство се изчерпаха, след като ГЕРБ обяви още преди от ”Продължаваме промяната” да върнат мандата, че и те като втора политическа сила ще върнат мандата. Трети мандат да направи правителство е много далеч от вероятностите. По численост следват ДПС с 34 депутати, БСП с 26, но няма кой да подкрепи тяхно правителство. Ако президентът прескочи тези две парламентарни групи и отиде към следващата „Има такъв народ” с 19-те им останали депутати, това ще означава, че има някакво задкулисно споразумение те да правят правителство с подкрепа на партиите, които свалиха сегашното, тоест ГЕРБ, ДПС, „Има такъв народ” и „Възраждане”. И това е далеч от вероятностите.

Всъщност партиите, които събориха правителството, искат нови избори, като изключим „Има такъв народ”. На Слави Трифонов може някой нещо да му е обещал, за да събори правителството или той сам да се е излъгал в реакциите от това негово действие, което представи шумно като еднолично решение. Неговите обвинения в национално предателство към Кирил Петков изведнъж станаха смешни на фона на протестите в Скопие.

Бъдещето на „Има такъв народ“ можеше да е друго. Като не са били съгласни с политиката на правителството, да се бяха оттеглили от него без крясъци. Вместо Слави да прави гръмки изявления „национално предателство“, „изтеглям министрите“, закривам коалицията, „прекратявам тази агония“ и подобни, можеше без скандали министрите да подадат оставки, а „Има такъв народ“ да остави подкрепата си за кабинета. С нищо нямаше да загубят.

Това, което направи Слави Трифонов, беше предателство към избирателите, които очакваха от него изчегъртване, смяна на Гешев, Борисов на съд и подобни. Вместо това, той изчегърта коалицията и правителството. Затова не само депутати, ами и избиратели го напускат.

„Има такъв народ“ започна с 48 депутати през април, стигна 65 през юли, свиха се до 25 през ноември, в следващия парламент да влязат най-много 15 депутати. Ако влязат въобще.

Най-големи надежди на новите избори възлагат в ГЕРБ. Само че социологическите сондажи на „Алфа Рисърч“ („На тая най-много ѝ вервам“, както казва Борисов за Боряна Димитрова) показват, че ГЕРБ води с процент и половина пред „Продължаваме промяната“. На последните избори през ноември същата агенция даваше, че ГЕРБ води с 3 процента пред „Продължаваме промяната“, пък загуби с 3 процента. Така беше и през юли – социолозите даваха преднина за ГЕРБ, пък спечели „Има такъв народ“.

Тоест – може да се очаква на избори през октомври, че ГЕРБ пак ще загуби. И засега единствената партия, която може да го победи, е „Продължаваме промяната“. Всички други са доста назад.

„Възраждане” и привържениците им си въобразяват, че едва ли не ще спечелят изборите с мнозинство и ще управляват сами. Само че не растат, а намаляват за сметка на новата партия на ген. Янев. Напразни са надеждите и за нея – „Български възход”. По всичко личи, че тя ще е следващата малка парламентарна група в бъдещия още по-раздробен парламент.

„Възраждане” се бори за онези избиратели, които през годините са преливали към „Атака” като протестен вот и са достигали до най-много 400 хил. гласа, когато освен Сидеров там имаше и фигури като Петър Берон и др. „Възраждане” са доста по-бедни откъм личности. Също и партията на генерала.

Положението с растящата инфлация, цени на енергия, храни и др. се нажежава допълнително от бруталния популизъм на Борисов и всякакви политици. С помощта на въпросните телевизии картината не става по-ясна, те просто разпространяват безкритично лъжите на популисти.

В такава обстановка всичко може да се промени в неочаквана посока и пластовете между партиите да се разместят. Но картината засега е такава.
Едно е сигурно – изборите толкова начесто, предизвикани от партии, жадни за по-голям брой депутати в парламента, неминуемо водят пак до нестабилно правителство. След половин година пак някой ще поиска да го събори.

Също така, при избори начесто избирателната активност пада. Така армията негласуващи ще увеличи депутатите на ДПС, които си имат твърд електорат от около 350 хил. гласа. Вместо 34 депутати може да се очаква да стигнат 45 със същия брой гласове.
Иван Бакалов

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ФАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАНИЦА, ДОМ

Подходяща музика за любителите на йога.

Post Views: 24

ПОЛИТИКА

Районният кмет като връзка между гражданите и институциите

Кандидатурата на инж.-ик. Георги Неделчев за район „Средец“, София, поставя въпроса как местната власт може да чува хората, особено там, където правомощията ѝ са ограничени.

На 14 юни 2026 г. в район „Средец“, София, ще се проведат частични избори за районен кмет. Сред регистрираните кандидати е инж.-ик. Георги Неделчев, издигнат от ПП „Български съюз за директна демокрация“. Регистрацията му е обявена с решение на Общинската избирателна комисия в Столична община от 19 май 2026 г.

Район „Средец“ е особен градски организъм. Той е едновременно административно, културно, историческо и жилищно пространство. В него се срещат институции, училища, паркове, културни средища, малък бизнес, заведения, туристи, дневно население и хора, за които това е дом. Точно това прави управлението на района чувствително: проблемите не са абстрактни, а ежедневни.

Чистота, шум, паркиране, осветление, графити, занемарени фасади и трудна комуникация с администрацията са теми, които често се появяват в разговорите между жители на централните градски зони. Те изглеждат малки поотделно, но заедно определят качеството на живот. За един човек проблемът може да е тъмна улица. За друг, невъзможност да паркира близо до дома си. За трети, шум под прозорците до късно вечер. За четвърти, усещането, че сигналите към институциите потъват някъде между няколко администрации.

Тук се появява големият въпрос: какво реално може да направи един районен кмет?

Районният кмет не е самостоятелен кмет на отделна община. Част от решенията зависят от Столична община, Столичния общински съвет, Центъра за градска мобилност, Столичния инспекторат, полицията, общински дружества, външни изпълнители и други институции. Това обаче не означава, че районният кмет трябва да бъде пасивен посредник или администратор на формални отговори.

Напротив, именно при ограничени правомощия ролята на районния кмет може да стане още по-важна. Той може да бъде човекът, който чува гражданите, подрежда проблемите им, прави ги видими, насочва ги към компетентните органи и следи дали има отговор. В този смисъл районният кмет може да бъде не просто местен администратор, а организатор на гражданска енергия.

Това е и една от основните теми в публичните позиции на инж.-ик. Георги Неделчев: директната демокрация като модел и прякото гражданско участие като практичен инструмент. Разликата е важна. Демокрацията като модел е директна, близка до швейцарската логика на участие и контрол. Участието на гражданите е пряко: чрез инициативи, обсъждания, подписки, срещи, сигнали, предложения и публично проследяване на резултатите.

При такъв подход районната администрация не чака проблемите да се натрупат. Тя ги регистрира, картографира, насочва и връща информация към хората. Един сигнал не трябва да бъде просто входящ номер. Той трябва да има път: получен, разгледан, насочен, проследен, отчетен.

Тази логика е особено приложима в район като „Средец“, София. Ако уличното осветление се поддържа по договори на Столична община, районната администрация може да поддържа карта на тъмните и рискови места и да настоява за реакция. Ако паркирането зависи от по-широки градски политики, районният кмет може да формулира конкретни предложения от името на живущите. Ако шумът изисква участие на инспекторат и полиция, районният кмет може да събира сигналите, да търси координация и да настоява за контрол. Ако графитите засягат както общински, така и частни сгради, районът може да бъде посредник между собственици, домоуправители, институции и граждански инициативи.

Това не е обещание за чудо. Това е обещание за различен начин на работа.

В центъра на София хората не очакват само големи думи. Те очакват някой да чува, да отговаря и да не оставя ежедневните проблеми да се превръщат в постоянен фон. Район „Средец“ не е само витрина на столицата. Той е дом, в който хората живеят, работят, почиват, отглеждат деца, грижат се за възрастни родители и искат нормална градска среда.

Кандидатурата на инж.-ик. Георги Неделчев поставя именно този въпрос: може ли районният кмет да бъде мост между гражданите и институциите, вместо стена между тях?

Отговорът ще зависи не само от изборния резултат, а и от това дали в местната власт ще се наложи нов стандарт: повече чуваемост, повече отчетност и повече пряко участие на гражданите в управлението на собствения им район.

Кратко представяне към статията

инж.-ик. Георги Неделчев е кандидат за кмет на район „Средец“, София, издигнат от ПП „Български съюз за директна демокрация“. Професионалният му профил съчетава инженерно-икономическо образование с допулнителна специалност Право на интелектуалната собственост, опит в интегрираните комуникации, технологиите, предприемачеството и управлението на проекти. Основен акцент в публичните му позиции е идеята за истинска демокрация и пряко гражданско участие на районно ниво.

Post Views: 25

ПОЛИТИКА

Колонизаторите от Брюксел ще ни изтръскат с нов милиард за невъобръжаеми клаузи

България ще внесе 1 млрд. евро в Механизма за стабилност на еврозоната, който ще финансира държави пред фалит.

Народното събрание гласува на първо и второ четене ратификация на Договора за създаване на Европейския механизъм за стабилност, който цели да осигури финансиране на държавите членки на еврозоната, които са изправени пред фалит. Европейският механизъм за стабилност (ЕСМ) предоставя помощ на държави членки, които изпитват затруднения или са застрашени от затруднения с финансирането и фалит.

Към момента пет държави от еврозоната се считат за финансово уязвими или изложени на по-висок риск заради дълга си.

Основните държави, които икономистите и институциите следят отблизо, са:

Италия

Италия има едно от най-високите нива на публичен дълг в еврозоната (около 135–140% от БВП).
Бавният икономически растеж прави изплащането по-трудно с течение на времето.
МВФ и анализатори многократно посочват Италия като една от най-уязвимите големи икономики в Европа.

Франция

Франция има нарастващи дефицити и нарастващ дълг.
Политическата нестабилност и слабата бюджетна дисциплина увеличиха опасенията на инвеститорите.

Белгия

Дългът на Белгия нараства постоянно, а МВФ предупреди за влошаваща се динамика на дълга и необходимостта от по-силна фискална консолидация.

Финландия

Финландия не е близо до криза, но рейтинговите агенции наскоро предупредиха за бързо нарастващ дълг поради застаряващото население, разходите за отбрана и слабия растеж.

Гърция

Гърция беше центърът на дълговата криза в еврозоната.
Дългът й все още е много висок, но положението се е подобрило значително от 2010-те години насам.

Европейският механизъм за стабилност (ЕСМ) е създаден на 2 февруари 2012 г. Седалището му е в Люксембург, а акционери са държавите от еврозоната. Чрез емитирането на дългови инструменти ЕСМ финансира заеми и други форми на помощ в подкрепа на държавите членки.

След обнародването на решението на българския парламент за ратификация в Държавен вестник България ще трябва да внесе и свой капиталов дял в ЕСМ. В началото се очаква държавата да се възползва от възможността за „временен корекционен период“ от 12 години, което значи, че за 5 години вноски България ще даде на ЕСМ около 600 млн. евро. След изтичането на корекционния период, ще трябва да изплатим и остатъка, докато общият внесен капитал в ЕСМ достигне 992 млн. евро.

Всички парламентарни групи, освен „Възраждане“, подкрепиха предложението.

Константин Проданов от „Прогресивна България“, посочи, че присъединяването ни към еврозоната вече е факт, цената за това е платена и тя е висока.

„Тук дебатираме присъединяване към Европейския механизъм за стабилизация, който е своеобразна застраховка за страната ни в случай на големи финансови проблеми“, каза депутатът.

„Всяка страна може да изпадне във временна неплатежоспособност, независимо от нивото на дълга си, Механизмът не плаща на фалирали държави, а точно обратно – целта е да не се допусне държави с проблеми, които са членки на еврозоната, да фалират, като им се отпускат целеви помощи за да се стабилизират“, заяви Проданов.

Според народния представител „това, което плащаме, не е просто цена на застраховката, получаваме участие в уставния капитал на Механизма за стабилност в размер на 8,5-8,6 млрд. евро“.

Председателят на „Възраждане“ Костадин Костадинов коментира, че е ликвидирана българската финансова независимост.

„Очаквам да ни обяснят, че вече няма българска държава, валутата не е наша“, посочи той. „Ние сме в „клуба на богатите“ като сервитьори и ще плащаме чужди дългове“, каза Костадинов.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 25

ПОЛИТИКА

Ислямистки сектанти превземат властта във Великобритания

Местните избори във Великобритания предизвикаха остър дебат за религията, идентичността и бъдещето на политиката.

Лейбъристката партия претърпя тежко поражение на местните избори във Великобритания. Резултатите предизвикаха силни реакции в политическите среди и медиите.

Според анализи, цитирани от британски издания, независими кандидати с мюсюлманска подкрепа са постигнали значителни успехи. Темата бързо се превърна в централен политически спор.

Ислямистки движения разтърсиха Великобритания, след като кандидати, подкрепени от организации като MuslimVote, спечелиха места в местни съвети. Част от кампаниите са били фокусирани върху въпроси, свързани с мюсюлманските общности.

Най-силен ефект се наблюдава в Бирмингам, Лондон и Голям Манчестър. В тези райони независими кандидати и представители на Зелената партия отчетоха сериозни победи.

В Бирмингам Независимият алианс и Зелените постигнаха силни резултати. Победите бяха посрещнати с шумни празненства по улиците и парковете.

В Лондон вниманието беше насочено към Тауър Хамлетс и Нюхам. Там местни формации, свързани с етнически и религиозни общности, увеличиха влиянието си.

Ислямистки движения разтърсиха Великобритания и заради езика на предизборните кампании. Част от кандидатите са използвали листовки и речи на езици, различни от английския.

Критиците виждат в това опасност от разделение на обществото. Според тях британската политика може да се фрагментира по религиозни, етнически и културни линии.

Поддръжниците на тези кандидати обаче твърдят, че става дума за демократично представителство. Те настояват, че местните общности имат право на политически глас.

Поражението на лейбъристите поставя под натиск премиера Киър Стармър. Партията губи подкрепа в райони, които дълго време смяташе за сигурни.

Ислямистки движения разтърсиха Великобритания в момент на по-широка политическа нестабилност. Възходът на нови формации показва промяна в настроенията на избирателите.

Предстои британските партии да търсят отговор на този нов политически пейзаж. Въпросът е дали страната ще запази общия си граждански модел.

Post Views: 27