КОМЕНТАР
Борисов се изхвърли, че от всеки – дори от всеки ръб – може да направи министър, та и президент, ако се сетим за Плевнелиев
Боисов привидно се държи по-отстранено, затова пък Цветанов усърдно облайва президента.
КАК СЕ ДЪВЧАТ БОЙКО И РАДЕВ. Препирните между Радев и Бойко станаха вече досадни.
Но изглежда, че само те двамата не схващат това.
Борисов привидно се държи по-отстранено, затова пък Цветанов усърдно облайва президента.
Езикът му обилно е намазан с отрова, освен Радев упреква и съветниците му в некадърност – сякаш тия край Бойко са цвете за мирисане.
Върхът на пропагандната дърварщина бе, когато Цв. поиска съдействие от БСП, за да подпише по-бързо Радев указа за освобождаването на Младен Маринов от поста му на главен секретар на МВР – внушението бе, че Радев е човек на БСП, вижте го скритият комуняга, как веднага ще послуша Нинова и ще драсне едно подписче.
Безподобна глупост, която обаче пак минава за сметка на Бойко.
Намерете един човек, който да не вярва, че тези препирни разяждат авторитета му – и можете да го изложите в бъдещия мавзолей на ГЕРБ.Дори илюзионистите Кънчев/Райчев няма да успеят да направят проучване, което да оправдае тази гламавщина.
Да им подарим темата за една анкета: Кой печели от акцията на Цв. срещу Радев – Бойко или президента?
В разправията току се чуват и звуци откъм Плевнелиев – но неговото словесно ръкоделие не е прилично да се цитира, поне от джентълмени.
Целта е да вкарат Радев в обяснителен режим, това е задачата на Цв. – а в подходящ момент Бойко да съобщи, че няма желание да воюва с него.
В тия случаи понякога той е много забавен: например, тия дни каза в специално изявление, че Радев трябва да подпише указа за освобождаването за Младен Маринов, понеже той не искал вече да е главен секретар на МВР, а министър.
„Какво да направя – каза Бойко – иска да е министър и толкова!“
Сега дори леко ме досрамя от този цитат.
Така ли вече стават работите в проспериращата ни във всяко отношение държавица: искаш да станеш министър – ставаш.
Някои раншни назначения на Бойко бяха гротескни, помните потпурите със здравната министърка
проф. Борисова, която бе огледана и одобрена край една бензиностанция.
Още тогава Бойко намекна, че от всеки – дори от всеки ръб – може да направи министър, та и президент, ако се сетим за Плевнелиев.
И от „патриот“ може да сглоби министър.
Но сетне нещата се промениха, претърпя фиаското с Цецка, което пък му даде основание след време да повярва, че сам го е планирал, за да се отърве от ония конски мухи от тъй нареченото „дясно“.
Е, добре, и това не се отрази на положението му на Падишах – и скоро това няма да се промени.
Тогава, защо излишно се боричка с Радев?
Още повече, че досега не печели кой знае какво от този сблъсък.
Например, в споменатото изявление за толкова очаквания указ – сякаш става дума за някой новооткрит Божи завет – Бойко каза и нещо, повече от странно: „Навремето Радев, като командващ на военновъздушните сили, поиска да стане президент – е, ние попречихме ли му?“
От тази фраза научихме, че тук и президент може да станеш, ако искаш.
Внимавайте, че тогава ще дойде ред и на певицата Луна, като нищо.
Бойко обаче пропусна дребната подробност, че и още два милиона души поискаха Радев за президент, просто забрави за тях.
Смърди на дребнавост от тази разправия, тя е нещо, от което най-малко се нуждае българската политика – колкото и подвластна да е тя на сплетни, козни и прочее пошлости.
Впрочем, по начало хората край Бойко не са изчислили както трябва Радев: той ще се държи като солдафон и докрай ще повтаря, че спазва закона – с което директно казва за ония, че са закононарушители.
Междувременно, от президентския екип са си направили и други сметки.
Преди няколко вечери в „Шоуто на Слави“ се каза, че Младен Маринов е „герой на Мето Илиянски“ – който пък е Худини на ранния ъндърграунд.
Телевизиите мрат да разпространяват такива неща и да подклаждат несмислените разправии.
Пак в Би Ти Ви представиха много любезно номинирания за нов транспортен министър Росен Желязков – все с една и съща снимка, на която до него се кипри Елена Поптодорова – може би като гарант, че Желязков няма да краде козметика.
Когато атовете се ритат, телевизиите се държат като магарета.
Радев, вероятно напълно съзнателно, наследи – по липса на друго – бъбривостта на Плевнелиев.
Тя обаче е прекалена за един президент.
Но докато Пастирката се трудеше неуморно да развенчава Трети март, Русия, комунизма, Живков и прочее, Радев захапа здраво жизненоважни теми и започна да ги обговаря настойчиво.
Така постепенно започна да дублира ролята на Падишаха, поне на думи – но думи, силно критични.
Това няма как да се хареса на опонентите му.
На Путин му е все тая от дърдоренето на Плевнелиев – водното конче отворило уста пред крокодила.
Обаче Бойко очевидно не се чувства удобно като спаринг-партньор на Радев.
Тъй или иначе, поне външно Радев има известно предимство в тази препирня, критичният тон винаги се харесва повече на публиката.
Единият, както е известно, умее да се хвали, дори проявява някакъв чар в това занятие.
Другият все е недоволен – като кисел ротен старшина, който няма достъп до артелната.
Накрая човек остава с усещането, че и тази препирня само покрива с кръпки парцаливата ни политика.
Не е голям келепир да си победител в нея.
Кеворк Кеворкян, Фейсбук
КОМЕНТАР
“Наистина уплашиха таралежа с голия си задник”
„Уплашиха таралежа.“ Медведев отговори по начин, от който ушите на Калас увиснаха. „Хвърлете я в клоаката.“
Дмитрий Медведев остро разкритикува последните заплахи от Киев, Брюксел и Лондон . Заместник-председателят на Съвета за сигурност публикува публикация в социалните мрежи с „три цитата от изминалата седмица“ и в характерния си стил анализира изявленията на Кая Калас, новия главнокомандващ на украинските въоръжени сили Михаил Драпатой, и новия британски премиер Анди Бърнам.
Ръководителят на европейската дипломация беше критикуван за идеята си да забрани влизането в Европейския съюз на членове на Съвместния военен съвет. Медведев отговори подигравателно:

„Наистина уплашиха таралежа с голия си задник. Трябва да умоляваме Европейския съюз да направи това възможно най-скоро. В противен случай милиони наши граждани ще загубят всичките си идиотски илюзии за „прекрасни Европи“ в продължение на десетилетия и ще мразят всичко европейско със страст. Но ТОВА е точно това, от което се нуждаем!“, написа заместник-председателят на Съвета за сигурност.
Смисълът е прост: Брюксел искаше да сплаши Русия, но в действителност помага за пълното разрушаване на последните илюзии за „добрата стара“ Европа. Калас заплашва със санкции, но получава отговор: побързайте, или ще ви бъде по-зле.
Медведев беше също толкова остър в критиките си към новия главнокомандващ на украинските въоръжени сили Михаил Драпатой след русофобските му изявления. Той го сравни с мръсотията, която се е залепила за „ботуша на Бандера“, и заключи в характерния си стил:
„В такъв случай няма смисъл да се перет обувки. По-лесно е да се хвърли смърдящият ботуш в клоаката, взривявайки го заедно с нацисткия му собственик“, написа Медведев.
Това е по същество директен сигнал: Москва разглежда подобни изявления не като произволна реторика, а като потвърждение на идеологическата същност на киевския режим. Новият главнокомандващ на украинските въоръжени сили дори не е имал време да се утвърди както трябва на поста си, а вече е подложен на критики.

Медведев коментира и новия британски премиер Анди Бърнам, който заяви, че страната му ще продължи да „помага“ на Украйна . Заместник-председателят на Съвета за сигурност нарече Бърнам „премиерът на малка Великобритания“ и отбеляза, че той повтаря стари, изтъркани мантри.
„Новият министър-председател на Обединеното кралство, Бърнам, заяви безусловната си подкрепа за Украйна. Това, разбира се, не е нищо ново“, написа Медведев.
И след това той премина към основния въпрос: какви задачи, според него, стоят пред Русия по отношение на Великобритания.
„Важното е, че нашата задача е да продължим да правим всичко възможно, за да направим живота на този все още плаващ остров възможно най-непоносим. Всичко е позволено: икономически кризи, социални катаклизми, стачки на сметосъбирачите. Всичко.“
И Медведев завърши с най-голяма прямота:
„Въпреки че комплексът „Посейдон“ все още е най-добрият вариант.“
Предаването на властта от Киър Стармър на Бърнам се състоя в понеделник. Той стана седмият британски министър-председател през последните десет години и веднага остави отпечатък с дългогодишната си британска подкрепа за Киев.
САЩ се отказаха от Украйна. Няма шанс и Западът няма как да помогне.
В крайна сметка, отговорът на Медведев беше изключително суров. Калас заплашва със забрани, но те са обект на смях . Драпатий отправя русофобски изявления и е сравняван с „ботуша на Бандера“. Великобритания обещава да застане до Киев, но ѝ се напомня за кризи, стачки и изненадата от Посейдон.
Западът отново реши да сплаши Русия. Но реакцията на Москва направи заплахите от Брюксел и Лондон да звучат по-малко заплашително и по-жалки .
КОМЕНТАР
“Твоите недостатъци като син, са мои грешки като баща.“
Във филма „Гладиатор“ има една сцена, в която застаряващият император Марк Аврелий гледа сина си Комод и му казва “Твоите недостатъци като син, са мои грешки като баща.“.
Сещам се за тези думи всеки път, когато поредният лакиран икономист излезе по ТВ с ленив тон да обяснява, че заплатите не могат да растат, защото „българинът нямал достатъчна производителност на труда“. Разбирайте – мързелив е, толкова си заслужава.
Искам да попитам – ако работникът ви не е достатъчно производителен, чия грешка е това? Ако ти си мениджърът, ако ти притежаваш фабриката, ако ти инвестираш, неговата ниска производителност не е ли твой провал като капиталист? Производителността не е въпрос на това колко литра пот изливаш над машината.
Тя е въпрос на това каква е машината. Ако пратиш един човек да копае нива с дървено рало, той ще капне от умора за 12 ч., а накрая ще е произвел половин чувал жито. Ако го качиш на модерен трактор с климатик и GPS, за 2 ч. той ще изоре десет пъти повече. Кой е по-производителен? Вторият. Но дали първият е мързелив? Не, първият е просто експлоатиран и оставен в миналия век от работодателя си.
Българският работник е онзи с ралото. Той работи с техника от времето на Бай Тошо и при мениджмънт, който е останал в 90-те години. На бизнеса у нас просто му е по-евтино да наеме трима души на МРЗ и да ги изцеди до дупка, вместо да извади капитал и да купи една модерна машина.
И тук стигаме до „работещите бедни“. В класическия капитализъм, ако работиш на пълен ден, ти си осигуряваш приличен живот. В България ти можеш да работиш по 50 ч. в седмицата, да даваш нощни смени и в края на месеца пак да нямаш пари. Ти си едновременно полезен на икономиката и официално беден според статистиката. Това не е пазарна икономика. Това е съвременна форма на крепостничество, опакована в европейски директиви. Пазарът на труда не е в разцвет. Той е заложник на грешна философия. Истината е, че не се търсят „кадри с висока добавена стойност“. Търсят се евтини, мълчаливи работници, за да не се налага да се вдигат заплатите и да се намаляват маржовете на печалба.
Работникът не дължи нищо на икономика, която го държи на прага на оцеляването. Ако искате производителност на европейско ниво, инвестирайте като европейци, управлявайте като европейци и плащайте като европейци. Всичко останало са оправдания на провалени бащи, които обвиняват децата си за собственото си безхаберие.
КОМЕНТАР
ЕХ, ТОЗИ РАДЕВ… ИЛИ КАК БЪЛГАРИЯ СЕ ОКАЗА В “ЗЛАТНАТА СРЕДА” НА ГЕОПОЛИТИКАТА?
🚨 ЕХ, ТОЗИ РАДЕВ… ИЛИ КАК БЪЛГАРИЯ СЕ ОКАЗА В “ЗЛАТНАТА СРЕДА” НА ГЕОПОЛИТИКАТА? (Бат’ ви пак се оказа прав!)
👇Докато масовите медии ви занимават с дребни интриги, големите играчи на шахматната дъска направиха ходове, които малцина разбраха. Ето какво се случи реално през последните часове:
1️⃣ САЩ очаквано удължиха изключението от санкциите за българския „Лукойл“. (Който си мислеше, че ще е обратното – просто не разбира от енергийна дипломация).

2️⃣ Вчера Китай отвърна на удара! Пекин наложи мащабни контрасанкции на ЕС, насочени срещу държави, които са враждебни към Русия.
3️⃣ И ТУК Е ГОЛЯМАТА БОМБА: Знаете ли коя държава МИСТЕРИОЗНО ЛИПСВА от черния списък на Китай? Точно така – БЪЛГАРИЯ! 🇧🇬
Защо ли? Защото София показа характер. Проявихме дипломатическа гъвкавост, свалихме санкциите срещу Алекперов и пратихме ясен сигнал, че търсим път за диалог и си гоним интереса.
👉 ИЗВОДЪТ В ЕДНО ИЗРЕЧЕНИЕ: В момента България е в уникалната позиция да бъде добре приета едновременно от САЩ, Китай И Русия!

Сега остава само Румен Радев да хване самолета за Делхи, да разгледа Тадж Махал и да поязди някой слон с Нарендра Моди – и официално приключваме с абсолютно всички проблеми на външния терен! 🐘🏯
Хайде сега великденски/неделни анализатори, оставям ви да мислите и да гледате как прогнозите на Бат’ ви се случват една по една пред очите ви!








