АНАЛИЗИ
Британската корона довършва завладяването на света
Част I: Най-големите агенти и корпорации, чрез които кралица Елизабет контролира света.
Организацията на обединените нации включва 193 държави, които се смятат че са суверенни и независими, че изцяло контролират своята вътрешна и външна политика и че са равни на всички останали държави. Всяка страна има свои учебници по история, в които, наред с уникалния героизъм на съответния народ през вековете, са описани и уникалносттите на всяка отделна държава, борбите за нейната независимост, облени с кръвта на патриоти в поредици от войни и революции.
Но абсолютно всички учебници на всички страни премълчават един прост факт: в действителност, повечето от страните все още са под пълния контрол и властта на кралица Елизабет. В света съществува йерархия и опитите да бъде описана, изпълват терабайти изследвания, доклади, дисертации и статии. Ако трябва да обобщим, повечето от тези нации и народи са управлявани от президенти и министър-председатели, те пък се управляват от мултинационалните корпорации и картели, които от своя страна са управлявани от семейни кланове и банкови къщи – един вид координационен съвет на тези кланове, които имат законодателни органи в лицето на Билдербергския клуб или Трилатералната комисия; и изпълнителните органи в лицето на Световната банка и Международния валутен фонд.
За да се разбере всичко това, не е необходимо да използваме различни “факти”, навеждащи към конспирологични теории. Достатъчно е да се анализират реалните факти, които са обществено достояние и които никой не крие.
Най-демократичният правов ред в Англия пряко забранява да се поставя под съмнение, да се провежда разследване или дори да се пита относно личните владения, собствеността и бизнеса на английската монархия. Същото право се отнася и за всички монархии в Европа, независимо дали са управляващи в своите държави или не. Истинските богатства на всички монархии се намилат извън пределите на страните им, откъдето са натрупани, имевво, в офшорните банки, които са под юрисдикцията на британската корона.
(рус.ез.)
Британская корона завершает захват власти над миром
Часть I Самые крупные агенты и корпорации, через которые королева Елизавета контролирует мир. Организация Объединенных Наций включает в себя 193 государства, которые считают себя суверенными и независимыми, полностью контролирующими свою внутреннюю и внешнюю политику, и считающими себя равными всем остальным государствам. Каждая страна имеет свои учебники истории, в которых наряду с уникальной героической историей народов и стран, написано об уникальности каждой отдельной страны и ее независимости, политой кровью множества патриотов в борьбе за эту самую независимость в череде войн и революций. Но абсолютно все учебники всех стран умалчивают об одном простом факте: в реальности большинство из стран до сих пор находятся под полным управлением и властью королевы Елизаветы. В мире существует иерархия, попыткам описать которую посвящены террабайты исследований, докладов, диссертаций и статей. Если обобщить большинство из них, то странами и народами правят президенты и премьеры, ими правят межнациональные корпорации и картели, которыми в свою очередь правят фамильные кланы и банкирские дома. Некий координирующий совет из этих кланов имеет законодательные органы в виде Бильдербергского клуба или Трехсторонней комиссии, и исполнительные органы в виде Всемирного банка и Международного валютного фонда.
Различные версии того, кто руководит этим советом, ожидаемо относят к конспирологическим теориям, теориям заговора, являющимися, выражаясь современным языком, верхом искусства троллинга, в целях дискредитации реальности и правды. Истина же заключается в том, что подавляющая часть планеты сейчас находится под властью британской короны
Чтобы понять это, совершенно не обязательно использовать различные конспирологические «факты» из серии пришельцев и рептилоидов, контролирующих планету. Достаточно проанализировать реальные факты, которые находятся в открытом доступе, и которые на самом деле особо никто не скрывает.
***
Английское самое демократическое право напрямую запрещает ставить под сомнение, исследовать или проводить дознание об личных владениях, собственности и бизнесе английской монархии. Это же право относится и ко всем монархиям Европы вне зависимости от того, являются ли они правящими в своих странах, или нет. Истинные богатства всех монархий находятся за пределами стран, где они эти богатства обрели – в офшорных банках, которые находятся под юрисдикцией британской короны. Исходя из анализа открытых источников, в настоящее время в офшорах Британской империи находится 35 триллионов долларов различных королевских домов и финансовых учреждений Ватикана. И все они контролируются домом Виндзоров.
Представители монархий не являются президентами, военноначальниками или банкирами. Лично они не создают хаос, кризисы, дестабилизацию экономик, революции и войны с целью захвата национальных богатств. Они руководят этими процессами, отбирая у народов их богатства, одновременно внушая им сказки о свободе и независимости через созданные ими многочисленные общественные организации и СМИ.
Сама британская корона возглавляет и контролирует как минимум Содружество наций, состоящее из 53 государств с площадью 39 млн. кв. км. и населением почти 2,5 млрд. Эти государства охватывают весь мир, одну пятую часть Земли, и владеют огромной частью богатств, производств и природных ресурсов. Недавно королева Елизавета сняла с себя обязанности главы Содружества наций в пользу своего сына принца Чарльза. Сама же королева остается одним из руководителей самой могущественной организации – Мальтийского Ордена, реальных хозяев острова Мальта.+ История этого ордена весьма интересна. Суверенный военный орден Мальты (SMOM) стал наследником и взял под свой контроль власть и богатство известного ордена Тамплиеров, а также контролировал военную, экономическую и банковскую системы Римской империи и Ватикана через первый центральный банк – банк Ватикана. В 1798 году при завоевании Мальты Наполеоном, последний передал Мальтийский орден под контроль Римско-католического священнического ордена иезуитов (Общество Иисуса). В дальнейшем иезуиты установили британский контроль над островом Мальта и создали там иезуитский колледж, укомплектованный исключительно британскими иезуитами. Иезуиты подорвали исключительно католическое влияние в Европе, для чего влили полученные ими в Южной Америке богатства в протестантские и иудейские банковские дома, создали контроль венецианского клана Паллавичини над Великобританией и Ротшильдами.
Иезуиты в 1840 году через брак королевы Виктории привели к трону ветвь Саксен-Кобург-Готской династии, которая в дальнейшем стала называться Виндзорской, и сейчас управляет Великобританией и странами Содружества. Аналогичная судьба постигла и Ватикан. Иезуиты взяли его под полный контроль к 1814 году. И Мальтийский орден, и все протестантские церкви фактически оказались под управлением иезуитов, основной орден которых – орден госпиталя Святого Иоанна Иерусалимского, отошел под управление королевы Елизаветы II. Все последние гроссмейстеры Мальтийского ордена – британцы. Бывший гроссмейстер Эндрю Виллоубби Ниниан Берти был двоюродным братом королевы Елизаветы. Британское подразделение Мальтийского ордена известно как Великий Приорат Англии, а его директорат ранее являлся штаб-квартирой рыцарей-тамплиеров в Британии. Ордену Мальты принадлежит и так называемый Лондиниум (TheCityofLondon), который был захвачен иезуитами в 1825 году при помощи семьи Ротшильдов. TheCityofLondon стал самой мощной экономической силой в Англии и в мире – финансовым центром планеты.
Рыцари Мальты сегодня в основном участвуют в работе с так называемым the Black Nobility (Черным Дворянством – королевскими домами без трона), Ватиканом и различными папскими и королевскими орденами, особенно с иезуитами, которые, в конечном счете, контролируют Ватикан и Военный Орден Мальты. Самыми мощными контролирующими внутренними органами SMOM являются Орден Подвязки и Общество Пилигримов, которые управляются королевой Елизаветой.
Если же мы поинтересуемся, кто контролирует финансовый мир, то обнаружим, что это – Конный орден Святого Гроба Господня Иерусалима (Equestrian Order of the Holy Sepulchre of Jerusalem), Орден Мальты и Опус Деи (Opus Dei). Контроль происходит через City of London Corporation и The Worshipful Company of Mercers, а также позднее через The Worshipful Company of International Bankers. Львиная доля контролируемых ими финансовых активов и потоков проходит через офшорную империю Великобритании. По некоторым оценкам одна треть всего мирового капитала, дающего половину всех торговых и финансовых потоков, спрятана от налоговых органов национальных государств в британских офшорах.+ Джеймс С. Генри, бывший главный экономист McKinsey & Company, считает, что в британских офшорах скрыто около 35 триллионов долларов, а в зависимых от Британии государствах – 6,1 трлн. дол. В результате подобной офшорной политики 60% мировой торговли теперь состоит из внутренних транзакций в многонациональных компаниях. В целом благодаря офшорам многонациональные корпорации не доплачивают около 240 млрд. долл. в год в виде налогов.
Основные оффшорные гавани Великобритании:
– The City of London UK – сегодня является мировой столицей по отмыванию денег. Осуществляется с помощью британских фирм, помогающими коррумпированным чиновникам и преступникам со всего мира скрыть триллионы долларов США неизвестного происхождения. Только с 2000 года британские банки помогли скрыть более 6 трлн. долл. производя нелегальные платежи и легализуя доходы от преступной деятельности.
– Каймановы острова – являются территорией Соединенного Королевства. Они предлагают ряд налоговых льгот, а также низкое финансовое регулирование и надзор. Сегодня страна является пятым по величине центром финансовых услуг в мире. На Кайманах находится более 10 000 паевых инвестиционных фондов, более 200 банков, более 90 000 компаний и 140 целевых компаний. Это лучшее в мире место для хедж-фондов и страховых компаний.
– Бермудские острова – еще одна часть территории Великобритании, давно известная как налоговая гавань. Налоговая система Бермудских островов облагает налогами только оплату труда сотрудников, но не доходы корпораций или доходы от инвестиций.
– Крупнейшим клиентом Багам для офшорных транзакций является США.
– Гернси – принадлежит британской короне, но имеет свои собственные законы в сфере налогообложения. Остров с населением 65 000 человек целиком стал офшорным финансовым раем, а его главная улица застроена частными банками, юридическими и бухгалтерскими фирмами.
– Джерси – зависимый от Короны остров в Ла-Манше. Джерси имеет собственную валюту и налоговое законодательство. Культура секретности и неразглашения финансовой информации на острове привела к тому, что жилье в Джерси оценивается в 5 миллиардов долларов на квадратную милю. Половина всех сделок по уклонению от налогов в Джерси поступает из Великобритании.
АНАЛИЗИ
Запада се опитва да откъсне Армения, няма да стане
Лавров натисна, Ереван отстъпи: Армения заговори помирително с Москва.
Русия спря вече много арменски стоки.
85% от продукцията на Армения се изнася за Русия.
99% от външните приходи на Армения са от Русия.
100% от газа и петрола на Амения са от Русия.
Ереван внезапно смекчи тона към Москва след острите думи на Сергей Лавров за западното влияние в Армения. Но зад помирителната реторика остава старият проблем — властта на Пашинян продължава да търси паралелна опора във Вашингтон и Брюксел.
В Ереван започнаха да говорят по-внимателно. Това се вижда не толкова по думите, колкото по интонацията. Арменският външен министър Арарат Мирзоян даде интервю за News.am и почти във всяко изречение се опитваше да остави впечатлението, че отношенията с Русия не са разрушени окончателно. Това не е случайно. Само часове по-рано Сергей Лавров публично обвини Запада, че се опитва да откъсне Армения от Москва чрез политически, идеологически и институционален натиск. Формулировката беше твърда дори по стандартите на руската дипломация. Лавров рядко използва подобен тон без предварително решение на Кремъл.
Тук има нещо важно. В Москва все по-малко разглеждат арменската политика като тактическо отклонение и все повече като системна промяна. Разликата е огромна.
При тактическо отклонение Москва чака. При системна промяна започва подготовка за дълъг конфликт на интереси.
Затова и интервюто на Мирзоян изглежда като опит за аварийно охлаждане на ситуацията. Арменският министър почти механично повтори, че сближаването със САЩ и Европейския съюз не било насочено срещу Русия. Само че този аргумент вече не работи особено добре в Москва. Причината е проста: в последните две години Армения направи поредица от конкретни стъпки, които трудно могат да бъдат обяснени само с „диверсификация на външната политика“.
Ереван замрази участието си в ОДКС. Проведе съвместни военни учения със САЩ. Активизира контактите с НАТО. Изпрати представители на срещи, които Москва открито определя като антируски формати. Започна преговори за разширено военно сътрудничество с Франция. Париж достави бронирана техника Bastion и започна разговори за противовъздушни системи. Индия също се включи — със сделки за ракетни комплекси Pinaka, артилерия и радари Swathi. В същото време руските миротворци в Карабах бяха постепенно изтласкани от политическата картина след азербайджанската операция през септември 2023 г.
Москва помни тези неща. И ги събира.
Проблемът за Кремъл не е само геополитически. Той е и психологически. Армения дълго време беше разглеждана като една от най-лоялните постсъветски държави в руската зона за сигурност. В Гюмри е разположена 102-ра руска военна база. Руски граничари охраняват части от арменските граници. Арменската икономика е дълбоко свързана с руската — чрез банкови потоци, енергетика, логистика и пазара на труда. Огромна арменска диаспора работи в Русия. Само паричните преводи към Армения формират сериозна част от финансовата стабилност на страната.
И точно тук започва парадоксът.
Армения иска да намали зависимостта си от Москва, но в момента няма с какво да я замени. Европейският съюз може да даде политически сигнали и ограничени финансови програми. Франция може да достави няколко партиди техника. САЩ могат да организират военни тренировки и дипломатическа подкрепа. Но никой от тях не може бързо да замени руската инфраструктура, руските пазари и руската военна архитектура в региона.
Това изглежда логично, но има един проблем.
И самият Кремъл вече не изглежда готов да плаща цената за стария модел на отношения. В Москва расте раздразнение от опитите на Пашинян едновременно да запазва руските гаранции за сигурност и паралелно да изгражда антируски политически контакти. Особено след Карабах.
Там настъпи психологическият срив.
Арменското общество очакваше Русия да спре Азербайджан. Русия не го направи. Причините са много — войната в Украйна, промененият баланс със Турция, отказът на самия Пашинян да признае официално Карабах, вътрешните противоречия в ОДКС. Но политическият резултат беше ясен: в Армения започна ускорено пренасочване на общественото недоволство срещу Москва.
Пашинян използва това настроение много внимателно. Не фронтално. По-скоро чрез постоянни малки сигнали. Интервюта. Изявления. Европейски визити. Разговори за „суверенизация“. Думи за „грешки на съюзниците“. Всичко това постепенно подготвяше нова външнополитическа линия.
Сега обаче Ереван започва да усеща границите на тази игра.
Русия все още има огромни инструменти за влияние в Кавказ. Транспортни коридори. Газови доставки. Военно присъствие. Финансов натиск. Разузнавателни канали. Контакти с местните елити. В Москва отлично знаят колко нестабилна е вътрешната арменска система. Особено след масовото разочарование от загубата на Карабах. Рейтингът на Пашинян вече не изглежда така стабилен, както преди две години.
Тук трябва да се гледа и още нещо — предстоящите избори.
Политологът Геворг Мирзаян неслучайно говори за сигнал към арменския елит. В руската система подобни сигнали рядко се изпращат случайно. Когато близки до Кремъл анализатори започнат публично да обсъждат дали Москва е „доволна“ от даден лидер, това обикновено означава, че вътре вече се обсъждат алтернативни варианти.
Не непременно смяна на властта. Това е опростената версия.
По-скоро подготовка за сценарий, при който Русия престава да инвестира политически ресурс в сегашното ръководство.
Разликата е много опасна за Ереван.
Защото Армения няма ресурс за дълга конфронтация едновременно с Азербайджан, Турция и Русия. А икономическите показатели не изглеждат толкова спокойни, колкото твърди официалната статистика. Да, през последните години Армения регистрира силен ръст — включително заради прехвърлянето на руски капитали и компании след санкциите срещу Москва. Но този модел е нестабилен. Част от този ръст зависи именно от посредническата роля между Русия и външните пазари. Ако отношенията с Москва започнат да се влошават по-сериозно, ударът може да бъде много неприятен.
Особено за банковия сектор.
Особено за логистиката през Грузия.
Особено за енергетиката.
И тук се появява още едно противоречие. Пашинян опитва да представи курса си като „балансирана многовекторност“. Само че Западът не гледа на Кавказ по този начин. За Вашингтон и Брюксел Армения постепенно се превръща в още една площадка за ограничаване на руското влияние в постсъветското пространство. Това не значи, че Западът ще защитава Армения при военна криза. Историята показва друго. Но ще използва арменската тема като инструмент срещу Москва.
В Кремъл отлично разбират това.
Затова Лавров говори толкова рязко.
Неговите думи всъщност не бяха насочени само към Пашинян. Те бяха адресирани към цялата арменска бюрокрация, към военния елит, към бизнеса и към хората около системата за сигурност. Посланието беше просто: Москва вижда процеса и вече няма намерение да се преструва, че не го забелязва.
Това обяснява и бързата реакция на Мирзоян.
Но и тя съдържа един неприятен детайл. Арменският външен министър не каза, че Ереван ще ограничи сближаването със САЩ и ЕС. Напротив. Той само се опита да увери Москва, че този процес не бил насочен срещу Русия. Тоест курсът остава. Променя се само опаковката.
Тази версия звучи добре, но числата не я потвърждават. Военните контакти между Армения и западните държави растат. Европейската наблюдателна мисия по арменската граница постепенно разширява активността си. Франция увеличава военното присъствие в дипломатическата линия. Американските структури засилват работата с арменски неправителствени организации и медии. Това вече не е символичен процес.
Той е институционален.
Москва реагира бавно на подобни неща. Но когато реагира, обикновено вече е решила, че проблемът е стратегически.
Поради това сегашното помирително изявление на Ереван изглежда по-скоро като опит за печелене на време. Арменското ръководство очевидно не иска рязък разрив с Русия — поне не сега. Ситуацията около Зангезурския коридор остава напрегната. Азербайджан продължава натиска по границата. Турция действа координирано с Баку. Иран наблюдава нервно всяко движение около южните транспортни маршрути. В такава среда открит конфликт с Москва би бил рискован дори за много по-силна държава.
А Армения не е такава държава.
Затова в Ереван днес говорят на два езика едновременно. Един за вътрешната публика — за суверенитет, Европа и нова външна политика. И втори за Москва — за партньорство, исторически връзки и конструктивен диалог.
Тези два езика все по-трудно се събират в едно изречение.
И точно там започва истинският проблем за Пашинян.
АНАЛИЗИ
Инфлация, цени, заплати: от какъв бюджет има нужда България?
The Sofia Times публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.
От какъв бюджет има нужда България: кои са предизвикателствата и трудностите, но и шансовете? “Активни политики”, ИПИ и BESCO стартират кампанията “Бюджет на растежа”.
“Разходите надскачат доходите, много сметки стоят неплатени, често се прибягва до заеми”, така финансовият министър Гълъб Донев описа състоянието на публичните финанси.

Вицепремиерът обяви редица мерки, за да се овладее дефицитът и да “спрат кранчетата” в бюджета. Сред тях са краят на автоматичното обвързване на заплатите със средната работна заплата, таванът на възнагражденията в бюджетния сектор, съкращаването на администрацията.
Защо обаче харченето на парите на държавата е толкова недалновидно?
Индексирането – перпетуум мобиле за вдигане на заплати
От години автоматичното повишаване на заплатите на депутати, министри, членове на регулатори, служители на ръководни постове в държавната администрация и работещите в сектор „Сигурност”, които се равняват на определен процент от средната работна заплата, са обект на критика. Индексирането спрямо средната работа заплата води до все по-голяма ножица в заплащането спрямо тези, чиито заплати не се индексират. А самото това индексиране на свой ред допринася за повишаването на средната работа заплата и съответно – за нови увеличения.
Повишаването на заплатите на депутатите, които са 240 души, е съвсем малка част от проблема. “Служителите в публичния сектор са 550 000. Голяма част от техните възнаграждения са обвързани по някакъв начин с минималната или средната работна заплата. Това са грамадни ръстове, които по никакъв начин не могат да бъдат покрити от нормалния ръст на приходите в бюджета” коментира пред ДВ Петя Георгиева от “Института за пазарна икономика” (ИПИ).

“Бюджет на растеж” – в търсене на диалог и прозрачност
От ИПИ, заедно с платформата „Активни политики” и Българската предприемаческа асоциация (BESCO), стартираха кампанията „Бюджет на растежа” за отговорни публични финанси и активен диалог за парите на държавата. „Перфектният вариант би бил създаването на бюджета да мине с максимална прозрачност и публичност”, коментира Ивайло Маджаров от „Активни политики”. „Необходими са реформи и анализи, за да се оправи бюджетът. В противен случай ще правим същото нещо всяка година.” А същото означава дългове, харчене на пари на парче, липса на дългосрочна перспективна и несигурност.
„Бюджетът е важен за всички – както за бизнеса, така и за гражданите”, казва Петя Георгиева. „Моето впечатление е, че за бюджета за тази година няма да има много сериозен разговор. Но се надявам ,че това ще се промени с бюджета за 2027 година, който ще започне да се обсъжда през септември.”
Идеята на организации, които стоят зад „Бюджет на растежа”, е обществото и експертите активно да участват в изготвянето на политиките занапред. От „Активни политики”, платформа, която достига до стотици хиляди в социалните мрежи, връщат фокуса на младите към бюджета – темата, която изкара голяма част от тях по площадите в края на 2025 година. „Ще имаме образователни публикации – искаме да обясним какво е дълг, какво е инфлация, какво е лична инфлация. Ще обясним как инвестиции могат да помогнат за развитието на България, кои са секторите, които дърпат икономиката напред”, казва Ивайло Маджаров.

Инвестиции в бъдещето
Въпросът за развитието на българската икономика трябва да е в дневния ред както на политиците, така и на обществото, убеден е той. „Трябва да се инвестират средства в образованието и във високотехнологичната сфера. България може да привлича центрове за данни и специалисти в сферата на изкуствения интелект”, допълва един от създателите на „Активни политики”.
Според него държавата трябва да обърне повече внимание на квалификацията и придобиването на технологични знания от цялото население: „Умението за учене през целия живот е ключово. Нещата се променят толкова динамично, че университетското образование не е достатъчно, необходими са инвестиции в ежегодно обучение на хората, за да може техните умения да са адаптивни”.

По-малко сива икономика, по-голяма събираемост
За да са възможни тези инвестиции обаче, държавата трябва да адресира проблемите, отдавна превърнали се в обществена тайна. „Сивата зона често е подценявана на ниво институции, но присъства ежедневно в разговорите на хората. Достатъчно е да си правил ремонт през последните няколко години, за да знаеш какви суми се въртят в сивата икономика. Държавата губи, губим и ние”, коментира Ивайло Маджаров.
„Между 20 и 30% от БВП е сивият сектор според различните оценки”, подчерта Петя Георгиева от ИПИ. „Сивият сектор се изсветлява по различни начини, свързани с достъп до информация, това трябва да продължи. Трябва да се правят проверки в тези сектори, които са ноторно известни. Не може в цял сектор всички да са с минимална или под минималната работна заплата”, допълва тя. Според изследване на американската консултантска компания „Киърни” към 2023 година делът на сивата икономика от БВП на България е 34,6%, което превръща страната в абсолютен първенец в ЕС. Същото изследване, поръчано от „Виза”, поставя страната на първо място и по кешови плащания.
За да започнат повече хора и бизнеси коректно да плащат данъците и осигуровките си обаче, са необходими както мерки отгоре, така и осъзнаване отдолу. „Всеки гражданин трябва да изисква от държавата да получава качествени услуги, за които така и така плаща. Има толкова много пари в здравеопазването например, а насреща не получаваме това, за което плащаме”, казва Петя Георгиева.

Визия за бъдещето, вместо регулиране на цената на доматите
Мерки като контролиране на цените трудно могат да пречупят инфлацията, смятат повечето експерти. Оздравяването на икономиката минава през устойчиво развитие, нови възможности и структурни реформи.
„Изключително трудно е за едно правителство чрез административни мерки да пребори инфлацията. Това, което правителството в момента смята да прави, го приемам като отговор на очакванията на избирателите. Не мисля, че ще има сериозен ефект обаче, защото е много трудно да се опитваш да контролираш милиони цени в една пазарна икономика”, обяснява Петя Георгиева. „Увеличанието на доходите през последните десетина години е значително в България. Това е една от причините за по-високата инфлация. Друга причина са външните шокове, нашата икономика е отворена и е силно повлияна от събитията в Европа и в света като цяло – енергийна криза, войни.”
Ивайло Маджаров настоява за по-дългосрочна визия и по-ясни приоритети: „Какво искаме да правим в бъдеще? Какво искаме да произвеждаме и как да го постигнем?”.

Въпреки трудностите пред българската икономика има много възможности. И то не само заради домакинстването на Евровизия догодина.
АНАЛИЗИ
Българските и Европейски слуги поддържати и финансират военнопрестъпници
- Чудовищно престъпление, извършено от подкрепяната от Европейския съюз и НАТО украинска фашистка хунта!
„Мамо, бомбардират ни!“ Само това е успяла да каже по телефона на майка си 18 годишната Анастасия Василенко (на снимката), вечерта на 21 срещу 22 май по време на целенасочената украинска бомбардировка на общежитието и сградата на Педагогическия колеж в Старобилск, Луганска народна република.
Повече за Анастасия не се знае. През целия ден продължава разчистването на развалините на общежитието и търсенето на оцелели младежи.

От 23:00 часа на 21 май до 2:00 часа на 22 май е продължила атаката на украински дронове, пренасящи големи количества взривни вещества, срещу учебната сграда и общежитието на Старобилския колеж. Колежът обучава бъдещи учители в началното училище, учители на деца в предучилищна възраст и специалисти по управление на документацията и архивистиката. Нито до Колежа, нито в самия град Старобилск, има разположени военни обекти и критична инфраструктура.
Това е било добре известно на укрофашистите.
Тяхната цел е била именно унищожаването на педагогическото учреждение и убийството на младежите, настанени в общежитието. По време на нападението в сградата на общежитието са се намирали 86 младежи на възраст от 14 до 18 години. Досега са открити 6 загинали, а 39 младежи са с наранявания в различни степени. Продължава издирването на все още затрупаните под развалините деца.
Като чудовищна трагедия и безпрецедентен акт на нечовешко отношение бе определено от руската общественост случилото се в мирното и спокойно градче Старобилск.
Президентът Владимир Путин остро осъди украинското нападение и го определи като терористична атака.
От руското Министерство на външните работи заявиха, че това е военно престъпление и акт на тероризъм, извършен от украинските въоръжени сили срещу цивилни и непълнолетни лица.
„Нацистите, като притиснати в ъгъла плъхове, се опитват да хапят там, където боли най-много, насочвайки се към невинни цивилни и непълнолетни. Това е военно престъпление и наказанието за нацистите е неизбежно“, се казва от Министерството.

Screenshot
„Терористите атакуват деца с прецизност и удоволствие. Всички мълчат. Мълчанието е особено брутално сред поддръжниците на Зеленски“, коментира Мария Захарова.
„Терористите, които атакуваха общежитието, са истински дегенерати. Това гнусно престъпление ще бъде посрещнато с жесток отговор“, заяви ръководителят на Запорожка област Владимир Салдо.
След поредното престъпление на киевската фашистка хунта, днес, 22 май от 22:00 часа московско време, е насрочено извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН.
Владимир Путин заяви, че е възложил на Министерството на отбраната на Руската федерация да подготви предложения за отговор на атаката срещу младежите от Старобилск.
„Този път не е възможно да се ограничим само с изявления“, уточни руският президент…









