ПАРИ

Българите се хванаха за главата от поскъпването, вече няма живот

Необходимите средства за издръжка на тричленно семейство (мъж, жена и дете до 14-годишна възраст) са 2 189 лева, това е увеличение с близо 15% на годишна база, отбелязват от КНСБ

Колко пари трябват за нормалния живот на тричленно семейство у нас? Изчисленията направи днес Институтът за социални и синдикални изследвания (ИССИ) на КНСБ и ги представи на брифинг.

Необходимите средства за издръжка на тричленно семейство (мъж, жена и дете до 14-годишна възраст) са 2 189 лева. От началото на годината доходът, необходим за издръжка, нараства с 5.9%, а на годишна база с 14.8%, категорични са експертите на КНСБ.

Те представиха данни, които се разминават с оптимизма на управляващите.

Нарастването на доходите на тричленното семейство е с 283 лева за едногодишен период.

1 216 лв. са необходими на един работещ, сам живеещ човек. За 1 лице нарастването за три месеца е с 68 лева, а за една години със 157 лева.

За една година издръжката на един работещ от тричленно семейство нараства със 183 лева, докато за работещ, сам живеещ човек, нарастването е с 202 лв.

Исканията на КНСБ за увеличение на заплатите не са самоцелни, данните показват, че това е крайно необходимо, заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров.

Нужен е поне 15% ръст на всички доходи, за да се покрие инфлацията, категоричен бе Димитров. Второто и третото тримесечие инфлацията ще продължи да се ускорява и дори това, за което настоява КНСБ, няма да бъде достатъчно.

Причините за нарастване на дохода за издръжка през март 2022 г. отново са драстичното увеличаване в цените на електрическата енергия и природния газ.

Природният газ отбелязва повишение около 4 пъти, докато нарастването на цената на електроенергията за бизнеса е около 5 пъти. Наред с увеличението на тавана на помощите за бизнеса от 250 на 300 лв., цените на тока за бизнеса остават по-високи и пораждат несигурност за бизнеса.

Втората причина за нарастване на дохода за издръжката на живот е повишението на цената на петрола на международните борси. Нарастването от началото на годината е от над 20% на суровия петрол. Бензин А 95 бележи през март годишен ръст от 42%, а дизелът с 45% – това нарастване се пренася в почти всяко производство.

Третата причина за инфлацията е повишението на цените на основни суровини на международните пазари. Като примери синдикатите посочиха медта, която нараства с над 20%, алуминият – с 50%, памукът – с 50%, кафето – със 70%. Повечето зърнени и маслодайни култури също отчитат двуцифрен ръст, а и цената на торовете в края на 2021 г. е скочила с над 100%., отчете КНСБ.

Четвъртата причина – ръстът на цените на производството в промишлеността на вътрешния пазар с 45.2% през месец март на годишна база.

Динамиката на цените при основните хранителни стоки също отбелязва скок. Необходимият доход за храна е 456 лв. за едно работещо лице, което представлява 37.4% от общия доход. Нарастването е с 9.2% спрямо предходното тримесечие и с 17.7% на годишна база.

Ускорено нарастване през последното тримесечие се отчита при:

Хлебните изделия – 4.3% и достигат ръст на годишна база от 20%.

Брашното нараства с 18.4%. Цената на брашното за килограм нараства с около 50-60 стотинки в сравнение със същия период на предходната година с ръст от 35%.

Мляко и млечните продукти – 6.9% увеличение на тримесечна база и с 18% на годишна база. На тримесечна база по-силно изразено е нарастването при групата на сирената и кашкавалите в диапазон от 4% до 11.4%, при млеката с 6.1%. В абсолютни величини нарастването на сиренето е с около 1.60 лв. – 2 лв., а при кашкавалите с около 3-3.50 лв., като отчитат годишен ръст от 11.7 до 27.4%.

Животинските и растителни масла нарастват с 21.8% на тримесечна база, като само слънчогледовото олио това е с 30%. В рамките на годишен период увеличението на олиото е в диапазон 1.30-1.60 лв. и достига ръст от 56.9%.

Яйцата отбелязват ръст с 24% на годишна база, а на тримесечна – с 6.7%.

Месото и месните продукти нарастват със 7.1% на тримесечна база и с 10.8% на годишна база, като агнешкото месо нараства с 28.6%, пилето – с около 22%.

Захар и захарните изделия нарастват с 6.5%. Захарта за килограм нараства с повече от 45-50 стотинки на годишна база.

Цените на услугите в заведенията за обществено хранене също нарастват със 7.8% на тримесечна база. По-силно е изразено нарастването в заведенията за бързо хранене с 9%. Храните за бърза консумация бележат ръст от 11%.

Динамиката на цените при основните нехранителни стоки и услуги също нарастват на годишна база от 13.2%, а на тримесечна база с 4.1%. На тримесечна база групата “Разходи за поддържане на жилището и ремонт” бележат ръст от 3.8%, а на годишен – 17%.

Електроенергията, газообразните и други горива нарастват с 20.7% на годишна база, като този ръст се държи основно на нарастването на цената на природен газ за битови потребители със 148% на годишна база. Дървата за горене нарастват с около 50%.

Групата на транспорта бележи ръст от 9.9% от началото на годината, а нарастването на годишна база е с 21.8%. Само при групата “Горивата и смазочните материали за ЛТС” нарастването е с 19.9% на тримесечна база и с 46.2% на годишна база.

Здравеопазването бележи ръст с 2.6% и лекарствата с 2.3% на тримесечна база. На годишна база за здравеопазването – 5% и за лекарствата 4.4%.

Post Views: 18

ПАРИ

Радев ще взима нови милиарди кредити .

Правителството на Румен Радев готви нов дълг от 3.8 млрд. евро.

Средствата са предвидени за покриване на бюджетния дефицит, разходи по ПВУ и осигуряване на плащанията по НПВУ през 2026 г.

Правителството на премиера Румен Радев планира да изтегли нов държавен дълг в размер на 3.8 милиарда евро.

Предложените промени ще дадат възможност на Министерския съвет да поема държавен дълг до посочения размер. Средствата са предназначени за покриване на бюджетния дефицит, както и за рефинансиране на разходи по Плана за възстановяване и устойчивост на България (ПВУ).

Част от необходимото финансиране може да бъде осигурено и чрез международните финансови пазари посредством специална средносрочна програма за емитиране на държавен дълг.

Основната цел е да бъдат осигурени достатъчно средства в държавния бюджет за очакваните по-големи плащания през 2026 г. по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).

Според заложените намерения това ще позволи по-редовно финансиране и ще ускори изпълнението на инвестициите по плана, като същевременно ще намали риска от недостиг на средства и ликвидни затруднения.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 25

ПАРИ

Ключови промени със заплатите влизат в сила скоро

Всеки служител ще има право да получи информация от работодателя си за средното ниво на заплатите в предприятието на същото длъжностно ниво.

Това предвиждат скоростно задвижени промени в Закона за защита от дискриминация, които трябва да влязат в сила съвсем скоро – на 7 юни 2026 г. Бързането е заради изтичащи срокове да въведем в законодателството си европейска директива, без което ни заплашват наказателни процедури.

Промените бяха пуснати за обществено обсъждане тази седмица.

Директивата, заради която се правят промените, е за равно заплащане на жените и мъжете чрез въвеждане на прозрачност на правилата за равно заплащане. В България тази разлика възлиза на около 12% по данни за 2024 г., което надхвърля средното равнище за Европейския съюз (11,1%), пише в мотивите към законопроекта. Макар да се наблюдава известно намаление в дългосрочен план, темпът на сближаване е бавен и неравномерен.

Предложените текстове дават нови права на служителите, но въвеждат и доста нови изисквания към работодателите. По писмено искане на служителя работодателят ще е длъжен да му предостави писмена информация за неговото възнаграждение и средните нива на заплащане в предприятието, с разбивка по пол, за служителите, които полагат еднакъв или равностоен труд, до два месеца от получаване на искането, казват промените.

Когато тази информация може да доведе до разкриването на индивидуалния размер на заплатата на друг служител, работодателят ще има право да ограничи достъпа до информацията, като я предостави на синдикалната организация или на Комисията за защита от дискриминация. Те съответно ще могат да консултират служителя за възможностите му да предяви иск за изравняване на заплащането, без да се разкрива размерът на възнаграждението на отделни хора.

Работодателят ще трябва да изготвя със служителите съвместна оценка на заплащането за установяване, коригиране и предотвратяване на разлики в заплащането между жените и мъжете, когато се установи разлика от най-малко 5%. По-големите фирми със 100 и повече служители вече ще трябва периодично да докладват разликата в заплащането по седем показателя, заедно с механизъм за корекция на необосновани разлики над 5%. За предприятия с 250 и повече служители това ще се прави всяка година, а за предприятия със 100 до 249 служители – на три години. Последните две изисквания ще влизат в сила поетапно – първото от 2027 г., а второто – от 2031 г.

Съществуващата разлика в заплащането се дължи на комбинация от структурни и нормативни фактори, сред които основно значение имат липса на прозрачност по отношение на заплащането, липса на задължителни механизми за наблюдение и отчетност на равнище работодател, както и ограничения в действащите механизми за правна защита, посочват авторите на промените.

Post Views: 17

ПАРИ

КЗК удря „Кауфланд“ и „Т-Маркет“ заради нелоялни практики

КЗК удря „Кауфланд“ и „Т-Маркет“ заради нелоялни практики

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) образува производство срещу две търговски вериги за нелоялни практики спрямо доставчици и производители – „Кауфланд България ЕООД енд КО“ (ТВ Кауфланд) и „Максима България“ ЕООД (ТВ Т-Маркет), съобщиха от пресцентъра на регулатора.

Двете производства се образуват в рамките на секторния анализ на пазара на храни от първа необходимост и на базата на данни от проучване на КЗК на ценовата политика, отстъпките, надценките и търговските условия между търговци и доставчици/производители.

Решенията за двете производства са взети след последните промени в Закона за защита на конкуренцията от 7 ноември 2025 г., с които се увеличи и максималната санкция – до 10% от оборота за предходната финансова година. По настояване на КЗК търговските вериги получиха тримесечен срок да приведат търговските си отношения с производители и доставчици според новите правила. Този срок изтече на 9 февруари 2026 г.

В рамките на задълбоченото проучване на ценовата политика на големите търговци антимонополният орган изиска от производители и доставчици на основни храни (мляко и млечни продукти, месо и месни продукти, олио, яйца) информация относно механизма и критериите, по които се сключват договори за доставка и спогодби за рамкови условия с търговските вериги. Изискана е и информация относно начина на определяне на доставните цени (цени на едро) с търговските вериги.

Изследвани са общи търговски условия, договори, споразумения и други документи, действащи и след 9 февруари 2026 г., които уреждат търговските отношения на веригите с доставчиците на селскостопански и хранителни продукти.

В хода на проучване на базата на цялата информация и доказателства КЗК констатира, че има данни за продължаващо прилагане на възможни нелоялни търговски практики при ценовата политика на търговците към доставчиците/производителите.

Нелоялни търговски практики са например: изискването за плащания от страна на доставчиците към купувача, които не са пряко свързани с продажбата на селскостопански и хранителни продукти; изискване за годишно предоговаряне и намаление на цени, без отчитане на обективни фактори като инфлация, увеличение на цените на суровини и материали, електроенергия и др. Сред забраните по ЗЗК са и сключване на договори за доставка на стоки и искания за намаление на цени със задна дата; предупреждаване от купувача за предприемане на ответни търговски действия срещу доставчика или предприемането на такива действия, ако доставчикът упражнява своите договорни или законни права и други.

На базата на данните и доказателствата от секторния анализ по отношение на дейността на „Кауфланд“ и Т-Маркет се установи, че при воденето на преговори и при предоговаряне на търговски условия поведението на двете вериги е възможно да попада в обхвата на Глава седма „б“ от Закона за защита на конкуренцията – „Нелоялни търговски практики по веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти“.

Post Views: 24