БЪЛГАРИЯ
България икономическа пустиня…
България е икономическа пустиня, соци анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ).
Според него в страната са се оформили икономически центрове, които се развиват бързо и привличат и „периферия“. На първо място това са София и Пловдив. Една трета от държавата се развива активно. В тези центрове се произвежда 86% от продукцията на страната.
Чуждестранните инвестиции също се насочват към тези развити райони. 81 на сто от този привлечен капитал отива точно във въпросната една трета от държавата. Там е съсредоточен и човешкият ресурс – 62% от населението на страната през 2016 г. живее в тези градове.
„Общият брой на икономическите центрове в страната е 20, като тяхната големина, териториален обхват и секторен профил са изключително разнообразни. Не е изненада, че най-големият икономически център е този, формиран около Столична община“, се казва в анализа на ИПИ.
Интересно е, че този извод идва от силна про-пазарна неолиберална организация. Всъщност, на база на неолибералните принципи, е съвсем логично да има региони без никаква икономика. Ако нямат конкурентни предимства, то единствено държавна политика може да им осигури някакво развитие. Но неолибералите изключват държавната политика.
Реално пустини могат да останат дори цели държави и континенти. Ако всичките им бизнеси бъдат изместени от външна конкуренция и няма протекционизъм.
Ето и целият анализ:
През 2017 г. ИПИ си постави за цел да очертае границите на икономическите центрове в страната. Амбицията ни бе да „надскочим“ административно-териториалното деление на областите и районите и да начертаем нови вътрешни граници в страната, основани изцяло на естествените икономически процеси. Групирането в рамките на центровете е правено около т.нар. икономически ядра, които привличат значителна ежедневна трудова миграция от съседни общини, имат висока концентрация на наети лица и генерират относително голяма продукция.
Интерактивна карта на икономическите центрове, както и профилът на всеки един от тях, са достъпни на страницата на изследването “Регионални профили: показатели за развитие”.
Ключов момент в изследването на икономическите центрове е обособяването на т.нар. периферия от общини, които са най-силно обвързани и зависими от ядрото. В настоящия анализ под периферия се разбират тези общини, при които над 10% от наетите пътуват ежедневно и работят в ядрото. Този поглед към икономическите центрове и техните периферии обособява няколко основни типа икономически центрове:
Големи икономически центрове, които имат много силно ядро и огромна периферия – такива например са икономическите центрове “София” и “Пловдив”;
По-малки центрове, които имат периферия, но тя често се ограничава само до съседни общини – такива например са центровете “Русе”, “Плевен” и “Шумен”;
Специфични икономически центрове, които са съседни и имат множество допирни точки, макар и да имат силно ограничена или дори никаква периферия – такива например са центровете “Габрово-Севлиево”, “Стара Загора”, “Казанлък” и “Раднево”.
Важно е да се отбележи, че картата на икономическите центрове по никакъв начин не изчерпва икономическата и инвестиционна карта на страната. Отсъствието на други райони от картата не означава, че в тях няма икономическа активност, инвестиции и перспективи за развитие. Факт е обаче, че общините, които не попадат на картата, отстъпват по степен и темп на икономическо развитие в сравнение с представените центрове. При тях липсва и реална периферия, а оттам и осезаем ефект върху заетостта в съседните им общини. Затова и фокусът на този анализ попада върху 20-те най-големи центъра.
Икономическото райониране на страната разкрива няколко изключително любопитни наблюдения. На първо място това е териториалното покритие на центровете. Малко над 1/3 от територията на страната е покрита от икономически центрове, но в тях се произвеждат 86% от продукцията на страната (по последни данни за 2015 г.). С други думи, около 2/3 от страната е, образно казано, икономическа пустиня с изключение на неголям брой оазиси, в които се генерират останалите 14% от продукцията в страната.
Това, което е особено интересно, е, че процесът на концентрация на икономическа активност в центровете продължава в последните години. През 2011 г. в откроените центрове е била отчетена 85% от произведената продукция в страната, т.е. в рамките на пет години този дял нараства с 1 процентен пункт (пр.п.). Продължаващото привличане на капитал и хора към тях заради подходящата инфраструктура, големината на пазара, синергиите със съществуващия бизнес, социалната среда и други фактори вероятно ще подхранва тази тенденция на концентрация на икономиката на страната.
Икономическите центрове са и тези, които привличат основната част от инвестициите в страната – 81% от всички преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в страната до края на 2015 г. са се насочили към тях. Сходна е картината и с другия основен показател за инвестиции – ежегодните разходи за дълготрайни материални активи (ДМА); 3/4 от всички годишни разходи за ДМА (2015 г.) се правят също в центровете.
В тях работят 75%, или 3/4 от наетите в икономиката през 2015 г. В същото време в центровете живеят 62% от населението на страната през 2016 г., което означава, че над 1/3 от хората в България живеят извън икономически най-активните и перспективни територии на страната. Интересното е, че икономическите центрове освен повече продукция концентрират и все повече население като относителен дял от общото население на страната – през 2000 г. в тях са живеели 59% от населението, а през 2016 г. този дял вече е с 3 пр.п. По-висок.
Общият брой на икономическите центрове в страната е 20, като тяхната големина, териториален обхват и секторен профил са изключително разнообразни. Не е изненада, че най-големият икономически център е този, формиран около Столична община. Той е най-мащабен по територия, население, произведена продукция, инвестиции и работещи в него. Столична община се отличава и с наличието на вторично ядро в лицето на община Перник, което е уникална особеност само на този център. Това е така, защото община Перник едновременно привлича трудови мигранти от околни на нея общини и самата тя е донор на ежедневна миграция към Столична община, при това в много големи размери – Перник е общината с най-висока отрицателна нетна трудова миграция в страната. В този център се произвеждат 43% от общата продукция за страната (по последни данни за 2015 г.) – през 2011 г. центърът е отговарял за 42% от продукцията на национално ниво. Като цяло центърът обхваща 18 общини и в него работят около 1/3 от наетите в икономиката. Центърът е много привлекателен и за чужди инвестиции – 55% от всички ПЧИ в икономиката до края на 2015 г. са в него.
Тук безработицата е най-ниска (3,5% през 2016 г.), а заплатите са вторите най-високи (1174 лв. средна брутна месечна заплата през 2015 г.) след относително малкия център “Козлодуй”, в който високото заплащане в ядрената централа има голяма тежест върху средните заплати. В център “София” освен това се вижда концентрация на високообразовано население, като висшистите са с най-голям дял от местното население – около 1/3 спрямо средно 20% за страната. Качеството на образованието, измерено чрез резултатите от матурите по български език и литература, също е най-високо в “София” – 4,48 през 2016 г. (спрямо 4,17 за страната), което говори за възможността на центъра да запази значителен дял на висококвалифицираното население.
Освен този около столицата другите относително големи по мащаб центрове в страната са оформени около ядрата на общините Пловдив, Бургас и Варна. Но дори и вторият по големина на продукцията център – “Пловдив”, е близо пет пъти по-малък по производство спрямо “София”. Сумарната продукция на трите центъра (“Пловдив”, “Бургас” и “Варна”), както и броят на наетите в тях са малко повече от половината на тези за широкия икономически център около София, а чуждите инвестиции (с натрупване) до момента са около 1/3.
Центърът около Пловдив, който е вторият най-голям в страната, обхваща 12 общини и в него се генерира близо 1/10 от производството в страната. Трябва да се отбележи, че благодарение на сериозните инвестиции и привличането на човешки капитал от все по-далечни общини Пловдив е отбелязал един от най-високите темпове на растеж на продукцията сред икономическите центрове за последните пет години. През 2015 г. продукцията на център “Пловдив” е била с 39% повече спрямо 2011 г., което е вторият най-висок ръст за периода след 40-процентното нарастване за далеч по-малкия център около Русе.
Любопитното е, че на юг от Стара планина между всички центрове има “топла връзка”, т.е. те се преливат един в друг. В същото време в Северна България икономическите центрове са по-скоро острови на висока икономическа и инвестиционна активност, заобиколени от големи територии с ниска активност и слаба икономика. Единственото изключение е “агломератът” от няколко центъра в Североизточна България, които са свързани помежду си – “Варна”, “Шумен” и “Търговище”, които обхващат общо 17 общини, от които 10 попадат в икономическия център около Варна. Вероятно липсата на магистрала на север от Стара планина също допринася за това положение.
Плавното преливане от център в център в Южна България навежда на мисълта, че след още няколко години границите между някои от тях вече може и да не съществуват. Така например център “София” в източна посока се прелива в център “Пазарджик”, който от своя страна се прелива в център “Пловдив”. Недалеч от център “Пловдив” в момента се намира център “Хасково” – изключително интересен център, който има сравнително бързо растящо ядро, но към момента няма периферия. “Хасково” вече официално се позиционира като част от “Тракия икономическа зона” (ТИЗ), която се оформи последните години около Пловдив и обедини шест индустриални зони. “Хасково” също може да се причисли към този агломерат от центрове по оста “София” – “Пазарджик” – “Пловдив”. За това, разбира се, значение има цялостното изграждане на две магистрали в Южна България през последните години – “Тракия” (свързваща София и Бургас) и “Марица” (свързваща магистрала “Тракия” при пътен възел Оризово с българо-турската граница при ГКПП Капитан Андреево).
Споменатият агломерат от центрове в Югозападна и Южна Централна България започва да се разраства и на изток. През пролетта на 2017 г. бе съобщено, че ТИЗ ще се разширява и към Бургас. Вече е подписан меморандум между зоната и община Бургас, на базата на който територията на Бургас ще се включи към зоната. Предвид това няма да е изненада появата на един икономически суперцентър в Южна България по оста “София” – “Пазарджик” – “Пловдив” – “Хасково” – “Бургас”.
От друга страна, в района около Стара Загора по методологията на ИПИ се обособяват четири икономически центъра – “Сопот”, “Казанлък”, “Стара Загора” и “Раднево”. Към тях можем да прибавим и “Гълъбово”, където данните от последните години сигнализират за появата на нов център, който обаче все още не е прехвърлил заложните прагове. На практика обаче тези пет центъра предвид тяхната териториална близост, инфраструктурна и икономическа свързаност са част от един по-широк икономически център с преобладаващо индустриален профил около Стара Загора. Това естествено оформяне на икономически център около Стара Загора е и причината за започналата работа на местните власти по обособяването и позиционирането на Индустриална зона “Загоре”. Безспорно, тази стъпка е провокирана от положителното развитие на Пловдив, което в немалка степен е резултат от позиционирането на ТИЗ като водеща инвестиционна дестинация у нас. Очевидно зона “Загоре” ще бъде първият опит за репликиране на успешния модел на ТИЗ. Социално-икономическият профил на Стара Загора на практика налага решението тя да се обособи като отделна инвестиционна дестинация, а не просто да се “прикачи” към ТИЗ. Двете, разбира се, могат да имат много допирни точни и взаимно да се усилват, но като две отделни зони с различен профил. Центровете около Стара Загора са сравнително равномерно развити между петте основни ядра. Този район има неизползван потенциал да се развие и в сферата на информационните технологии и аутсорсинга по примера на Пловдив, което е важно за задържането на висококвалифицирани млади хора в областта.
Липсата на добри и бързи инфраструктурни връзки между Северна и Южна България е друг фактор, който влияе на границите на икономическите центрове в страната. Така например се наблюдава струпване на няколко икономически центъра в Централна България от двете страни на Стара планина – на юг от Балкана това са споменатите центрове около Стара Загора, а на север са разположени други два икономически центъра – “Габрово-Севлиево” и “Велико Търново”. Липсата на адекватна инфраструктурна свързаност през планината възпрепятства връзките между икономически активните територии от двете страни на планината и де факто ограничава потенциала им за растеж.
Икономическият център “Габрово-Севлиево” на север от Стара планина също е много интересен като формирование. Той се състои от две ядра – общините Габрово и Севлиево, обединени заради географската си близост и относително високата трудова миграция помежду им. Центърът няма периферия, а профилът му е изявено индустриален. Все пак той е сред относително по-малките с дял в местната икономика от малко над 1%. Центърът около Велико Търново от своя страна е сред относително по-малките формирования, като се състои от една община ядро – Велико Търново, и периферия, която също е представена от една община – Лясковец.
Освен тези два центъра на север от Стара планина се оформят още четири с относително ограничен мащаб – това са тези около ядрата Русе, Плевен, Козлодуй и Добрич. Центърът около Добрич обхваща само община Добрич-селска като периферия и е по-скоро следствие от относително малката площ на община Добрич-град и от факта, че Добрич-селска огражда града от всички страни. По този начин община Добрич-селска е естествена част от местната икономика на община Добрич-град и границите между двете са по-скоро чисто административни, отколкото икономически. Между другото аналогична е ситуацията с относително малката по площ община Ямбол и обикалящата я околовръст община Тунджа, която е част от Ямболския икономически център, както и с община Сопот и ограждащата я община Карлово, като последната се е превърнала в естествена периферия на Сопот.
Сред споменатите икономически центрове на север като най-голям по произведена продукция се откроява “Русе” с неговия дял от около 3% в производството на страната. Той се нарежда на второ място в Северна България след центъра около Варна и на 5-о място в страната. Центърът около Русе обхваща 5 общини и в него работят близо 3% от наетите в икономиката (за 2015 г.).
Направеният преглед на икономическите центрове в страната и техните периферии следва да се разглежда като първа стъпка към оформянето на успешни инвестиционни дестинации. Позиционирането на един икономически център като инвестиционна дестинация не бива да следва строгите административно-териториални рамки на въпросната община, а да обедини в себе си естествения икономически ареал, образувал се около центъра. Изготвените от ИПИ карта и профил на отделните икономически центрове позволяват да се оформят правилните инвестиционни дестинации – като се започне от разрастването на икономическия център “Пловдив”, в т.ч. към Хасково, мине се през адекватното обединение на силните центрове около Стара Загора и се стигне от голямото предизвикателство на север, а именно оформянето на силни инвестиционни дестинации от няколко центъра, които към момента работят самостоятелно.
БЪЛГАРИЯ
В София се монтират ударно камери на пътни артерии
📰📣 Сигурно сте забелязали новите едри камери с кръгли прожектори, които изникнаха по Околовръстното на София.
Ако не сте, то в София се монтират ударно камери на пътни артерии и споделям един интересен анализ на колега занимаваш се като мен с информационна сигурност.
Хубаво е да има ред, но за мен остава въпроса, кой управлява данните?
Смятам да попитам управлявашите, чрез нашите депутати. Също така е важно да знаем дали ще има отново “ списъци за наши хора” ? Как се управляват false positive резултатите? Кои регистри са свързани в момента с тази система? Има ли човешка проверка преди санкция? И как се защитава централната система от злоупотреба или компрометиране?

Александър Димитров:
Първоначално и аз ги взех за обикновени ANPR камери, които просто четат номера. Излезе, че греша – зад тях стои доста по-мащабна система, отколкото личи от заглавията по новините.
Прерових обществената поръчка на МВР и 86-те страници техническа спецификация. Проектът се казва „Национална интелигентна система за сигурност“ и далеч не е просто доставка на камери.
Само за Околовръстното и Северната тангента на София са заложени 35 контролирани пътни възела, 220 специализирани камери за номера и нарушения, 234 обзорни камери, поне 130 метални конструкции, оптична свързаност до всеки възел и 150 локални монтажни табла с индустриална мрежова техника.
Локациите: Ринг Мол, „Александър Малинов“, „Черни връх“, „България“, Бояна, „Цар Борис III“, „Сливница“, „Ломско шосе“, Северната тангента и останалите основни входове и изходи на София.
Камерите на снимките са Hikvision iDS-TCV900-HI – специализиран 9 MP модел за пътен контрол, а не стандартна охранителна камера. Една такава покрива поне три ленти едновременно и по спецификация трябва да:
– трябва надеждно да разпознава регистрационни номера при движение със скорост до поне 25 m/s, тоест около 90 км/ч
– записва минимум 3 снимки и видеоклип за всяко събитие
– определя тип, марка и цвят на автомобила
– засича преминаване на червен сигнал
– установява движение в грешна посока
– следи за навлизане в забранена зона
– разпознава неправилно използване на лента
– разпознава неизползване на предпазен колан
– разпознава използване на мобилен телефон от водача

Любопитен детайл: системата трябва сама да „разчита“ цвета на светофара чрез видеоанализ, дори без пряка връзка със светофарния контролер. Кръглите устройства до камерата са IR ( инфраред)прожектори, които работят на около 850 nm – затова нощните кадри са ясни, без видима светкавица към водача.
Но камерите всъщност са само периферията.
Зад тях стои сериозна инфраструктура: две централни сървърни системи, шест blade сървъра за виртуализация, бързи дискови масиви и файлов storage, backup система и специализирана мрежа между центровете за данни. Към това се добавят 400 нови лиценза за Milestone XProtect и 1800(!) за BriefCam, самостоятелна система за интелигентен видеоанализ, поне 10 сървъра и локални системи за видеоанализ, централно хранилище за индексиране, търсене и анализ, и ESB шина за обмен на данни с останалите системи на МВР.
Тези 1800 лиценза за BriefCam сами по себе си говорят много – новите пътни камери са общо 454, така че платформата явно е замислена да анализира и доста по-голям брой вече съществуващи камери, не само новите.

Системата не пази просто видео, а създава структурирани събития: номер, дата, час, локация, посока, лента, тип и цвят на автомобила, аларма и връзка към снимките и видеото. Има интеграции с информационните системи на МВР за издирвателна дейност, документи за самоличност, граничен контрол, ГИС и съществуващите LPR системи. На практика кола, засечена на едно място, може да бъде свързана със събития от други контролни точки.
Любопитно е, че техническата
спецификация от 2022 г. наистина включва изрично изискване за автоматично разпознаване на телефон в ръката на водача и на непоставен колан – значи не е по-късна добавка, а е заложено от самото начало на проекта.
Не открих обаче изрично изискване за автоматична проверка за ГТП или „Гражданска отговорност“ – за това вероятно ще е нужна отделна интеграция с регистрите на КАТ или Гаранционния фонд.
Не открих и данни самите камери да са сертифицирани скоростомери от БИМ. Те могат да заснемат бързо движещи се автомобили, но това не е същото като метрологично измерване на скорост – за глоба за скорост обикновено е нужно отделно сертифицирано измервателно средство или одобрена комплексна система. Любопитно е, че в datasheet-а на камерата е посочена и възможност за свързване с външен радар за измерване на скоростта, така че опцията за реално метрологично измерване на скорост е възможна, дори ако не е активна в момента.Общата стойност на договора е около 12.9 млн. евро без ДДС. Тук влиза цялата инфраструктура – конструкции, оптика, мрежа, сървъри, storage, софтуер, лицензи, интеграции, монтаж и поддръжка, не само самите камери.
Системата е сериозна, няма спор. Затова и въпросите по-горе не са просто хипотетични.
БЪЛГАРИЯ
16 НАБОЛЕЛИ ВЪПРОСА КЪМ ПРЕМИЕРА РАДЕВ. За референдума, Пеевски, БТВ/Нова, Демерджиев, хазарта, Алексей Петров и Маман Олеся
16 ВЪПРОСА КЪМ ПРЕМИЕРА РАДЕВ, КОИТО СИ ЗАДАВАТ МНОЗИНА МОИ СЪМИШЛЕНИЦИ. И ЗАЩОТО “НЯМАМ ВРЕМЕ ОТ НЯКОЙ ДА МИ ДРЕМЕ”…
1. Кога ще започнете разследване на кабинета “Желязков” и неговите ментори от ГЕРБ, ППДБ, БСП, ДПС и ИТН, които фалшифицираха данните (инфлация и бюджетен дефицит) за влизането ни в еврозоната?
2. Какво се случи с резерва от 80 млрд. лв., които гарантираха валутния борд? По закон част от тези резерви отиват в ЕЦБ, друга част остава на управление в БНБ. Какви обаче са точните пропорции? Не трябва ли да информирате обществеността, за да не се пораждат спекулации?

3. Защо не внесете за гласуване в парламента (където имате пълно мнозинство) провеждането на референдуми за лева, за които има събрани подписи, веднъж от “Възраждане”, втори път – от движение “Дойран”?
4. Кога ще започне разследване на прословутия модел Борисов/Пеевски, който обещахте, че ще бъде демонтиран след идването ви на власт?
5. “Разследването” само със свалянето на охраните им ли се изчерпва?

6. Как ще коментирате очевидния факт, че медиите на Делян Пеевски ви се подмазват безобразно? На каква цена го правят? Помните ли, че през 2009 г. медиите на ДПС се “обърнаха” по същата схема и по отношение на Бойко Борисов? Има ли сделка между вас и Пеевски? Защо името на шефа на кабинета ви Николай Копринков е табуирано в медийната империя на ДПС – информация, с която разполагам от “първо лице”…?
7. Знаете ли, че голяма част от тези медии се управляват чрез подставени лица, а Пеевски укрива реалната си собственост? Знаете ли, че така се нарушава Закона за задължително депозиране на собствеността на печатни и други произведения? Какво ще направите по въпроса?
8. Ще разследвате ли собствеността на тъй наречените “национални телевизии” БТВ и Нова, както и на мобилните оператори, които формално стоят зад тях?

9. Отстранени ли са комисионерите на ДПС от разпределението и усвояването на обществените поръчки и еврофондовете в пътната инфраструктура, транспорта и земеделието?
10. Защо покровителствате грубото погазване на закона от страна на хазартните фирми, които рекламират залози във всички медии, включително в обществената БНТ по време на Световното по футбол? Не знаете ли, че рекламата на хазарта е забранена с решение на НС от май 2024 г., а СЕМ и НАП трябва да съблюдават спазването на рестрикциите?

11. Разполагате ли с данни, че хазартните “бетове” всъщност обслужват корпоративните интереси на ГЕРБ и ДПС, срещу което получават партийна и институционална защита от тях?
12. Теглите пореден държавен заем от 3,8 млрд. евро (с подкрепата на ДПС!), а в същото време България ще гарантира 1,4 млрд. евро по общоевропейския заем за Украйна?! Каква е икономическата логика и съответства ли с декларираното намерение да поставяте на първо място българските национални интереси?
13. Защо вашата партия “Прогресивна България” (категоричен победител в парламентарния вот) отказа да издигне кандидат за кмет в ключовия столичен район “Средец” и подари победата на Трайчо Трайков от ДБ? Как ще коментирате интригата, че сте дали “рамо” на Трайков, защото е адвокатствал на договора “Боташ” по време на мандата му на служебен министър на енергетиката?

14. Кога вътрешният ви министър Демерджиев ще предостави публично всички събрани улики и доказателства по аферата “Петрохан”? Докога ще усуква, че имало “някои съмнителни неща”, докога ще захранва общественото напрежение, след като са налице десетки експертизи, свидетелски показания и видеозаписи?
15. Ще поднови ли МВР замразените разследвания за убийствата на Алексей Петров, Нотариуса и Къро, както и за бомбата срещу бившия главен прокурор Иван Гешев? Защо г-н Демерджиев ме излъга, че ще ми предостави нови данни около тези престъпления, а после се скри? Има ли договорка между новото и старите правителства за разпъване на чадър над гореспоменатите криминални случаи, които според мен са свързани с политическата мафия на най-високо равнище?!

16. Няма ли най-после да поискате отзоваването на украинската посланичка, която – според признанията на собственото ви МВР, е покровителствала босовете на т. нар. анклав “Баба Алино”?
БЪЛГАРИЯ
Кога последно управляващ политик да постави интересите на България на първо място, а не да скача с ентусиазъм на всяко директива на еврофашистите!
Ружа Райчева:Кога последно управляващ политик да постави интересите на България на първо място, а не да скача с ентусиазъм на всяко директива на еврофашшстите в Брюксел!
С частичния си отказ да подкрепи поредния пакет санкции срещу Русия премиерът Радев отново каза нещо, което казва от 2022 г. като президент: войната в Украйна няма да се реши по този начин – начинът на лутащите се като мухи без глави европейски лидери. Ще се реши само с дипломация. Каза го много категорично и на ЕС, когато те очакваха нашето вечно раболепно съгласие – налично още преди да са ни попитали.
Разбира се, че обвиняващите го за кремълски агент групово писнаха в истерия, защото единственото, което чакаха откакто той дойде на власт, беше само да “се качи на влака за Москва”.

Това коментира във “Фейсбук” Ружа Райчева.
Такъв влак обаче НЯМА. Има България със столица София, която за ПРЪВ път от ужасно много време казва едно много аргументирано “не” на ЕС по въпрос, който не е маловажен за нас.
“Имайки предвид, че “Лукойл” предяви арбитраж към България за 3 млрд. евро, няма да допуснем точно на съсобственика на “Лукойл” Вагит Алекперов да бъдат наложени санкции. Това означава ние да се простреляме в крака. (…) Ние просто няма да подкрепим санкциите в този им вид. Имаме право на глас и ще го използваме. Лидерите тук ме познават много добре. Те знаят, че моите позиции винаги са аргументирани и се приемат с уважение”.
Това каза Радев и то е изключително ясно.

Кога последно управляващ политик да постави интересите на България на първо място, а не да скача с ентусиазъм на всяко наставление, директива или акт на ЕС? От десетилетия ние само се натискаме, готови на всичко, само и само да се докажем, че не сме “втора ръка европейци”. Това обаче се доказва не с натискане и жалко подмазване (на каквото се нагледахме вече), а с категорични и аргументирани позиции. Каквито Радев изложи.
P.S. Ще има още вой и писъци от чакащите да видят “влака за Москва”. Той живее в главите им със СТРАШНА сила.








