ВАКАНЦИЯ
Българското море: Скъпотия и печалбарство. А можем повече
България може да предложи много повече от застроени морски курорти и къса плажна ивица
С малко повече късмет метеоритът, тупнал в Северозапада, можеше да падне някъде по Черноморието и с малко повече комуникационни усилия да бъде обявен за НЛО. Така летният сезон щеше да е не просто спасен, а свръхуспешен. Но туризмът е тези хора да дойдат и следващата, и по-следващата година, и изобщо да си идват и без НЛО, вместо „като за първи път става“.
Още от същото
Като всеки летен сезон на българското море и този е още от предишния, при това на по-високи с 20-30% цени, независимо че до края на 2023 г. се прилага намалената ставка на ДДС от 9 на сто за туристическите, ресторантьорски и кетъринг услуги и за фитнесите. Браншът настоява тя да си остане постоянна, като при хотелиерите, които я ползват от 14 години – макар че аргументът за изсветляването като ефект подлежи на статистическа проверка.
Що се отнася до качеството на почивката няма особено значение дали човек е избрал луксозен или нискобюджетен хотел, например в Слънчев бряг – персоналът и в двата може да е от неопитни младежи, шезлонгите на плажа са наблъскани един до друг, безплатни химически тоалетни няма, а липсата на паркинги може да влуди човек с кола, както и цените за паркиране, които стигат до 20 лева на ден. От балкона и на единия, и на другия се вижда море от постройки и китайска продукция, която се вее от сергиите, а липсата на нормални указателни табели на български и английски език е типична не само за Черноморието, но и за България.







Всички тези липси са поправими, стига печалбарството и известната максима „ден година храни“ да не навредят на туристическия продукт. Всяко лято в социалните мрежи се разпространяват снимки на касови бележки от морето, където се виждат страховити цени и неизбежно се появяват сравнения със съседите гърци. Дали ще са двайсетина лева за бургер, рибена чорба или цаца с пържени картофи, възмущението се излива поради една основна причина – цената не отговаря на качеството.
От една страна е добре, че касови бележки има, от друга обаче да се намери място с вкусна храна и поносими цени по морето си е предизвикателство. А да се открие заведение, в което да посрещат клиенти с усмивка и да ги изпращат с „комплимент“ – парче плод, сладкиш или глътка домашен ликьор, е непосилна задача. Дори „безплатна“ чаша вода се свиди на българските ресторантьори.
Море, алкохол и балконинг
С презастрояването на Черноморието, което се оказа невъзможно да бъде спряно, ще се наложи да се примирим. Късно е за мораториум върху строителството. „Усвояването“ на държавните и общински терени по морето се случваше по всевъзможни начини и по правило за смешно ниски цени – от заменки през смяна на предназначението горски и поземлен фонд и разрешения за строителство в зоните от „Натура 2000“. Ще трябва да се примирим и със собственици на хотели и заведения по морето, които нямат представа от тази индустрия, но е трябвало да центрофугират едни пари. Семейният бизнес, който е гръбнакът на туристическата индустрия в съседна Гърция, в България е ограничен до изхранването и някои малки хотелчета.
Затова и българското море днес няма какво друго да предложи освен море, алкохол и балконинг. Ако иска да е атрактивно и за чужди, и за български туристи ще трябва да развие и друг тип развлечения. С какво разполага сега? Няколко аквапарка и школи за обучения по водни спортове, но като цяло спортът не застъпен – а и места за такъв тип активности няма (фитнесите не се броят, нито корабчетата за разходка). Не е мислено и за забавления, в които да е ангажирано цялото семейство.
На този фон ежегодните вайкания на туристическия бранш по морето, който е и най-рекламираният в чужбина със средства на данъкоплатците, почват да дотягат. Но България може да предложи много повече от презастроени морски курорти и къса плажна ивица, стига най-сетне да бъде разработена умна визия за Бранд „България“, включваща и спа туризма, и винения, историческия, религиозния и т.н. Това е същинската задача на Министерството на туризма – не да организира скъпо струващи български павилиони за изложения в чужбина и да се прави, че не забелязва как „Слънчев бряг“ АД – държавното дружество, стопанисващо инфраструктурата на най-големия морски курорт, е на загуба повече от десет години. За лято 2023 България се рекламира в чужбина с клип от 2020 г., се разбра по време на служебния кабинет. Случаят с обещаните, но неизплатени на големите, предимно германски, туроператори 35 евро на турист, докаран със самолет у нас през 2022 г., също повлия за притока на чужденци по морето този сезон.
Въпреки това прогнозите са туристите по Черноморието да стигнат 4,6 милиона, което е малко повече от предковидната 2019 година. Черно море остава алтернатива и за много българи, които могат да си позволят единствено кратка почивка от три, пет дни, най-много седмица.
А докато българският морски туризъм чака метеорит, да вземе да подобри качеството на обслужването и на предлаганите продукти.
Емилия Милчева
ТЕ СЕ ОПИТВАХА ДА НИ ГО КАЖАТ ОЩЕ ПРЕДИ 40 ГОДИНИ!
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ВАКАНЦИЯ
Пускат полети от София до Бургас с най-новите самолети, обявиха и цените
Планирате лятна почивка по Южното Черноморие или често пътувате между столицата и морето? Летният сезон започва с отлична новина, която ще улесни плановете ви.
Националният авиопревозвач отново пуска сезонната си линия между София и Бургас.
Стартира се на 5 юни с разписание до 4 полета седмично, а от 30 юни полетите стават ежедневни, за да осигурят максимална гъвкавост на пътуващите.

Вечерните часове на полетите са изключително удобни за работещите в столицата.
Това ви позволява да тръгнете веднага след края на работния ден и само след 50 минути във въздуха да кацнете в Бургас – перфектно решение за бърз уикенд край вълните, бизнес ангажимент или дълго чакана ваканция.
Полетите по линията се изпълняват с най-новите самолети Airbus A220 от флота на „България Еър“. Модерните машини предлагат по-тиха кабина, адаптивна климатична система, повече лично пространство, широки седалки и увеличени прозорци, които допринасят за по-приятно и спокойно пътуване.
Самолетите са оборудвани с последно поколение технологии, които осигуряват по-висока ефективност с икономия на гориво и по-ниски въглеродни емисии, което прави пътуването не само комфортно, но и по-щадящо околната среда.
А всяка пътническа седалка, независимо дали е в икономична или бизнес класа има USB порт за зареждане на електронни устройства.
Дори при пътуване в икономична класа клиентите на авиокомпанията получават редица включени услуги без допълнително заплащане. Цените там са от 57 до 77 евро в посока. Като евентуално отиване и връщане може да ви излезе 124 евро.

Те могат да се възползват от безплатен ръчен багаж до 10 кг и допълнителна лична вещ (дамска чанта или лаптоп), безплатна регистрация за полет, кетъринг с безплатни напитки, кафе и шоколадово блокче на борда.
Полетите до Бургас също така важат и за натрупване на точки в лоялната програмата Fly More.
ВАКАНЦИЯ
Ще промени ли кризата с авиационното гориво летните ни почивки?
Европейският летен сезон започва с необичаен риск: не липса на туристи, а липса на сигурност около горивото, което трябва да ги превози.
Според EUobserver доставките на реактивно гориво в Европа намаляват, а Lufthansa вече обяви съкращаване на 20 000 полета между май и октомври, за да намали разходите и потреблението на керосин. Причината не е само високата цена на петрола, а нарушената логистика след войната в Иран и блокирането на Ормузкия проток – маршрут, през който минава значима част от глобалния енергиен трафик. Европа все още има гориво – но не достатъчно спокойствие Проблемът е структурен.
Европа потребява повече авиационно гориво, отколкото произвежда. По данни, цитирани от EUobserver и МАЕ, континентът произвежда около 1,1 млн. барела дневно, но потребява около 1,6 млн. барела, а през летния пик – до 1,8 млн. барела. Разликата се покрива с внос, като преди кризата Близкият изток е осигурявал около три четвърти от европейския внос на реактивно гориво. Reuters съобщи, че вносът от Близкия изток към Европа се е сринал от 330 хил. барела дневно през март до 60 хил. барела дневно през април. Алтернативните доставки от САЩ и Нигерия са нараснали до 221 хил. барела дневно, но МАЕ предупреждава, че Европа трябва да замести 80-90% от загубените близкоизточни обеми, за да избегне недостиг през летния сезон. Затова кризата не е просто ценова. Тя е логистична.

Големите хъбове – Франкфурт, Амстердам, Париж, Мадрид – могат по-лесно да бъдат снабдени с танкери, тръбопроводи и железопътен транспорт. По-малките вътрешни и регионални летища са по-уязвими. Именно там могат да се появят първо временни ограничения, каквито вече бяха отчетени в Северна Италия. Керосинът не може просто да бъде заменен Реактивното гориво не е обикновен петролен продукт. В Европа стандартът е Jet A-1 – високо рафиниран керосин, който остава течен при около минус 47 градуса. САЩ използват Jet A, който има по-висока точка на замръзване. Това прави американските доставки полезни, но не напълно безпроблемни за европейския пазар.
Европейската агенция за авиационна безопасност EASA вече издаде указания за безопасно използване на Jet A в среда, в която обичайният стандарт е Jet A-1. Комисията посочи, че няма регулаторни пречки за употребата на Jet A, ако преходът се управлява правилно и се комуникира по цялата верига на доставки. Това е важна временна мярка, но не решава основния проблем – Европа е нетен вносител на реактивно гориво, а рафинерийната ѝ база е отслабнала. FuelsEurope отбелязва, че от 2009 г. насам са затворени 35 европейски рафинерии, което представлява около 20% спад на капацитета. Какво прави Брюксел Европейската комисия вече подготвя координиран отговор.
На 7 май тя обяви, че събира данни за запасите и пазарните условия, а в рамките на инициативата AccelerateEU ще бъде създадена обсерватория за горивата, която да следи производството, вноса, износа и запасите на транспортни горива. Това е признание за слабост, посочена и от EUobserver: за разлика от газа и електроенергията, пазарите на петролни продукти са непрозрачни, а данните за запаси и потоци често идват със закъснение. По-добрият мониторинг може да помогне за пренасочване на доставки между държави и летища, но няма сам по себе си да произведе керосин. Еврокомисарят по енергетиката Дан Йоргенсен предупреди, че дългосрочен риск от недостиг съществува, ако кризата в Близкия изток продължи.
Комисията засега твърди, че няма непосредствен недостиг в ЕС, но ситуацията остава приоритетно наблюдавана. Какво означава това за самолетните билети Първият ефект е върху цените и разписанията. Горивото е един от най-големите разходи на авиокомпаниите. Когато керосинът поскъпне рязко, компаниите имат три възможности: да повишат цените, да намалят капацитета или да летят с по-ниски маржове. Обикновено правят и трите. IATA предупреди още през април, че от края на май може да започнат отменени полети в Европа заради недостиг на реактивно гориво.

Ръководителят на организацията Уили Уолш заяви, че рискът от поскъпване на билетите през лятото е реален, макар масови анулации да могат да бъдат избегнати, ако алтернативните доставки се осигурят навреме.
Парадоксът е, че в краткосрочен план някои билети поевтиняват. Financial Times отчита спад на цените по част от маршрутите към Средиземноморието, защото несигурните туристи отлагат резервации, а нискотарифните превозвачи се опитват да запълнят самолетите. Но това е временен ефект. Ако хеджираните договори за гориво изтекат, а керосинът остане скъп, натискът ще се прехвърли върху билетите. Почивките няма да се провалят, но ще станат по-несигурни За туристите това означава няколко практически риска. Първо – по-малък избор на полети, особено при маршрути с прекачване през големи европейски хъбове. Второ – възможни промени в часовете, обединяване на полети или пренасочване към по-натоварени летища. Трето – по-високи цени за нови резервации, особено в края на лятото.
Най-рискови са по-малко печелившите кратки маршрути, защото авиокомпаниите ще пазят горивото и самолетите за по-доходни линии. Lufthansa вече заяви, че съкращенията са насочени основно към нерентабилни къси полети. При отменен полет правата на пътниците остават в сила – възстановяване на сумата или пренасочване, както и грижа при чакане. Но при недостиг на гориво авиокомпаниите може да се позовават на извънредни обстоятелства, което би ограничило допълнителните обезщетения. Българският контекст: по-малък риск от дефицит, по-голям риск от цена За България непосредственият риск от физически недостиг изглежда по-нисък от този в някои западноевропейски пазари.
Български публикации цитират позиция на ръководството на летище София, че страната разполага с достатъчно авиационно гориво и е в сравнително добра позиция заради местната рафинерия в Бургас. Това обаче не означава, че България е изолирана от кризата. Българските летища са част от европейска авиационна мрежа. Ако има отмени във Франкфурт, Мюнхен, Виена или Милано, български пътници с прекачвания ще бъдат засегнати. Ако чартърните програми поскъпнат заради горивни надбавки, туроператорите ще трябва да решат дали да поемат част от разхода или да го прехвърлят към клиентите. За входящия туризъм рискът е двупосочен. От една страна, по-скъпите полети от Германия, Великобритания и Скандинавия могат да ограничат част от въздушния поток към Черноморието.
Министерството на туризма отчита очаквания за устойчив интерес към семейни ваканции, пакетни продукти и традиционни пазари, но за Варна вече бе съобщено, че сезонът започва без директни чартъри от Великобритания и с намалени полети от Германия. От друга страна, България може да спечели от автотуризма. При поскъпване на полетите повече българи могат да изберат родното Черноморие, а туристи от Румъния, Сърбия, Северна Македония и Централна Европа могат да предпочетат пътуване с автомобил. Това прави българския сезон по-устойчив от дестинации, които зависят почти изцяло от авиация. Хотелиерите може да не загубят, но туроператорите ще бъдат под натиск Най-уязвими са туроператорите с чартърни програми, договорени при различни горивни предпоставки.
Ако разходът за керосин остане висок, маржовете им ще се свият. Хотелите по Черноморието може да запазят добра заетост, но с променена структура на гостите – повече регионални и вътрешни туристи, по-малко далечни пазари и по-силен натиск върху цената. Министерството на туризма вече проведе срещи с бранша и застрахователите за по-добра подготовка при кризи и форсмажорни обстоятелства, включително напрежението в Близкия изток. От една страна на избора на туристите за се отразява позитивно представянето на България като спокойна и сигурна дестинация. Това показва, че институциите гледат на сезона не само през маркетинга, а и през риска за веригата на пътуванията.
Лятото ще се случи, но евтината авиация вече не е гаранция Кризата с реактивното гориво няма непременно да провали летните отпуски. Но тя показва колко зависим е европейският туризъм от един невидим ресурс – керосина. Ако Европа успее да замести почти всички загубени доставки от Персийския залив, сезонът ще премине с поскъпване и ограничени смущения. Ако заместването остане частично, локални недостиги, отмени и по-високи билети ще станат по-вероятни. За България добрата новина е, че физическият риск изглежда по-нисък. Лошата е, че ценовият риск е неизбежен. Най-разумното поведение за туристите това лято е ранна проверка на полетите, директни маршрути, застраховка при скъпи пътувания и готовност за алтернатива.
За бизнеса – повече гъвкавост, повече регионален маркетинг и по-малко зависимост от един канал за пристигане.
Керосинът не може просто да бъде заменен
Какво прави Брюксел
Почивките няма да се провалят, но ще станат по-несигурни
Лятото ще се случи, но евтината авиация вече не е гаранция.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
ВАКАНЦИЯ
Хотелите по Черноморието остават празни за Великден
Основните причини са по-ранният Великден и хладното време, както и несигурната икономическа обстановка.
По Великден традиционно курортите по Северното Черноморие посрещат много туристи, но тази година се отчита значително по-слаб интерес и по-малко резервации.
Според хотелиерите основните причини са по-ранният Великден и хладното време, както и несигурната икономическа обстановка и поскъпналите горива заради войната в Близкия изток.

Повечето хотели в Северното Черноморие ще отворят направо в началото на летния сезон, т.е. в началото на май. В курорта „Златни пясъци“ прогнозите са за около 20% спад на туристите спрямо предходни години, заяви пред Нова тв Станислав Стоянов от Съюза на хотелиерите в „Златни пясъци“.
Според него вина за ниската посещаемост по Великденските празници има и Министерството на туризма, което не е направило навреме реклама на страната ни.
Най-голяма заетост имат спа-хотелите, които успешно привличат целогодишно уикенд туристи, допълни Стоянов.
Традиционно около празниците за Великден регионът привлича гости основно от Румъния, макар че и там икономическата ситуация ограничава пътуванията. Туристите от северната ни съседка посещават морските ни курорти предимно с лични автомобили.
Интересът от други пазари остава слаб заради проблеми, свързани с несигурност при полетите.

На този фон прогнозите за предстоящия летен сезон остават неясни. От бранша посочват, че отпадането на част от ключови пазари, включително германския, и динамичната международна обстановка правят ситуацията трудна за предвиждане. Въпреки това се очаква част от туристите, които избягват дестинации в Близкия изток, да се насочат към българското Черноморие.
Хотелиерите по морето основно разчитат на засилен интерес от български туристи. Към момента заявките са за 10% ръст на цените на морската почивка това лято.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








