На 17 юли 2022 година една дузина български държавници и политически лидери трябва да си посипят главата с пепел заради падането на „македонското вето“ в Народното събрание. След което, ако още имат персонална съвест и национално достойнство, да поискат извънредно заседание на парламента, на което да анулират решението за еврочленството на Скопие.

България вече е официално измамена държава, след като Теодора Генчовска и Буяр Османи подписаха двустранния протокол към Договора за приятелство, сътрудничество и добросъседство между Република България и Република Северна Македония.

България бе измамена от френския президент Макрон, от Европейската комисия, лично от Урсула фон Дер Лайен, както и от 170 български народни представители. С пълното съзнание, че това е във вреда на страната ни, те гласуваха документ, който не съдържа никакви гаранции за българските интереси в преговорите със Скопие.

Ако някой подлага на съмнение горното твърдение, нека се запознае с документа на евроизмамата. Той бе огласен в македонския парламент точно преди 72 часа, при това лично от шефа на Еврокомисията.

В половинчасовото си обръщение към македонските депутати Урсула фон дер Лайен заяви: „Македонският език в преговорите за присъединяване към ЕС ще си остане македонски, македонската идентичност няма да бъде подменена и историческите въпроси няма да бъдат условие в преговорите…“

Това откровение, което е нож в сърцето на българската позиция, бе посрещнато с овации и ставане на крака от депутатите от управляващата коалиция.

„Слушах ви внимателно. Няма съмнение, че македонският език е вашият език и ние цялостно го уважаваме. Ето защо ревизираното френско предложение гласи: Вашият език е без добавки! Въпросите за историята не са условие в преговорите“, каза Фон дер Лайен…
След тези думи трябва да си сляп и глух за очевадното.

Трябва или да си купен, или да си с интелектуални дефицити, за да продължаваш да твърдиш, че няма измама. Измама, която е изцяло за наша сметка.

Днес обаче външната ни министърка излъга: „Не, няма промяна във френското предложение. Няма такава промяна…“

Значи ли това, че Еманюел Макрон и Урсула фон Дер Лайен лъжат?

И наистина ли са предложили на Скопие текст, разминаващ се с приетия от Народното събрание документ?

При това става дума за недопустима френска редакция, лансирана през главата на София. Която обаче е приемлива за Скопие, тъй като зачерква спорните исторически въпроси и те вече не са задължително условие към РС Македония при преговорите.

Но да се върнем на постигнатото до момента, както се представя от българската страна:
Подписаният документ ще е част от преговорната рамка на Скопие и съдържа мерки за учебните програми по история, говора на омразата и културата. Условие и в протокола, и в преговорната рамка е включването на българите в македонската конституция. Ако това не се случи, няма да има отваряне на главите.

Неясно защо протоколът няма да бъде публично достояние веднага, а по-късно – след заседание на постоянните представители в ЕС. Това разкрива гузната съвест на МВнР и страх от общественото мнение, което не бива да знае какво точно е подписано.

Без изобщо да се посочат факти, за кой ли път бе казано, че в историческата комисия имало договор за Св. Наум, Св. Климент, Св. Св. Кирил и Методий, Цар Самуил, а до една година щяло да се постигне съгласие за Средновековието.

След като комисията по историческите въпроси се произнесе, през 2024 г. трябва да се съгласуват учебните програми, българите да бъдат вписани в Конституцията на РСМ, да има реабилитация на жертвите на югорежима и отваряне на архива на тайните служби…
Какво липсва в тези елейни слова? И какво ме съмнява в гаранцията на Генчовска, че няма промяна във френското предложение?

Липсва най-важното – че България дава съгласие в аванс на РС Македония, без до момента да е изпълнено дори едно от условията ни за ревизия на македонизма. Дори само едно!

И най-лошото – говори се само в бъдещо пожелателно време.

За сравнение – при подписването на Преспанското споразумение между Атина и Скопие македонската страна бе изпълнила половината от гръцките искания и най-вече смяна на знамето и името на държавата. Да не говорим за светкавичния отказ от бутафорната „антиквизация“ на македонската история, наложена от правителството на ВМРО-веца Никола Груевски.
В двустранните отношения между държавите има класическа последователност на действията – първо се преговаря, после се договаря и накрая договореното между страните се изписва в документ, подлежащ на ратификация в националните парламенти.

Теодора Генчовска прави обратното – първо подписва документи с Буяр Османи и след това започва да преговаря по спорните въпроси. Като от 72 часа знае, че председателят на ЕК е признала в Скопие това: „Въпросите за историята вече не са условие в преговорите“…

Поведението на Генчовска и на принципала ѝ в оставка Кирил Петков е позорно. Но още по-позорно е мълчанието на партийния бос на външната министърка.

Не беше ли Слави Трифонов човекът, обявил публично, че се оттегля от четворната коалиция заради Македония?
И ако държи на думата си и на своята чест, защо не нареди на Генчовска да не подписва този документ?

Изходът е един и го посочих в началото – ако откаже да следва македонистките директиви от Брюксел и Вашингтон, Народното събрание трябва да анулира решението си за РС Македония.

Всъщност МВнР трябваше още преди 48 часа да поиска от президента Макрон и от Европейската комисия спешно обяснение за скандалното откровение на нейния председател пред македонския парламент.

Сигурен съм – това не е направено! Не е в стила на политкоректната ни дипломация да държи сметка за македонизма на евроатлантическите ни партньори.

При всички случаи този парламент и това правителство носят историческа отговорност за васалното си поведение, трасиращо пътя към поредна катастрофа.
Всъщност с какво премиерът Кирил Петков през 2022-а е по-различен от премиера Георги Димитров през 1946-а, когато започва наредената от Белград и Москва македонизация на Пиринския край?

Тогава заради комунизма на Тито и Съветския съюз, днес заради капитализма на Байдън и Европейския съюз.

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ФАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАНИЦА, ДОМ

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА