ПАРИ

Веригите ни цакат с цените на храни

Продават ни сирене с до 22% по-скъпо отколкото в Гърция

Големи търговски вериги ни цакат с цени на редица храни, като в България ги продават по-скъпо отколкото в Гърция. Вестник “Труд” провери цените на някои жълти сирена от едни и същи търговски марки в еднакви по грамаж разфасовки, продавани от международна търговска верига, която има много магазини както в България, така и в Гърция. Оказва се, че в магазините в България цените са с до 22% по-високи, отколкото в южната ни съседка.

Например зрялото жълто сирене Пармиджано Реджано в разфасовка от 200 г. в Гърция струва 4,19 евро, което прави 20,95 евро за килограм. Същото жълто сирене в опаковка със същия грамаж на същия производител и със същата търговска марка в магазин от същата търговска верига в България струва 9,99 лв., или 49,95 лв. за килограм. Оказва се, че цената при нас е с 22 на сто по-висока.

При жълтото сирене Грана Падано разликата в цените е по-малка. В Гърция разфасовка от 200 грама струва 4,29 евро, а килограмът излиза 21,45 евро. В магазин от същата търговска верига в България продават абсолютно същото жълто сирене за 8,99 лв., което прави 44,95 лв. за килограм. Цената в България е със 7% по-висока отколкото в Гърция.

Двойно по-голяма е разликата в цената на кашкавала Гауда, продавано нарязано за сандвичи в опаковки от 200 грама. В Гърция цената на този кашкавал е 1,79 евро, което прави 8,95 евро за кг. В България абсолютно същия каекавал в магазин от същата търговска верига струва 3,99 лв., или 19,95 лв. за кг. Оказва се, че цената при нас е с 14 на сто по-висока отколкото в Гърция.

В годините на рекордно висока инфлация след пандемията министърът на финансите по това време Асен Василев често казваше, че цените в България нарастват заради вносна инфлация, тоест цените в другите страни нарастват, затова има висока инфлация и в България. Оказва се обаче, че при редица храни ситуацията не е точно такава. Цените на жълтите сирена, които “Труд news” сравни, са по-високи у нас отколкото в южната ни съседка. И то при положение, че в Гърция заплатите по принцип са по-високи, отколкото у нас. Това означава по-големи разходи на търговската верига за персонала в магазина, за работниците в складовете, за шофьорите, които зареждат магазините и т. н. Минималната заплата в Гърция е 968,33 евро, а в България е 933 лв., което прави 477,04 евро. Оказва се, че минималната заплата в Гърция е точно два пъти по-висока, отколкото в България. Въпреки това цените на редица храни в южната ни съседка са по-ниски, отколкото при нас.

Можем да вземем и друг пример – настъргана Моцарела в опаковка от 500 грама в България струва 9,99 лв., което прави 19,98 лв. за кг. В Гърция Моцарела на същия производител, но в опаковка от 250 грама струва 2,39 евро, или 9,56 евро за килограм. Оказва се, че въпреки по-голямата разфасовка, в България цената за килограм е с 6,8% по-висока, отколкото в Гърция.

Любопитна подробност в България е, че и четирите жълти сирена, проверени от “Труд news”, са с цени, които завършват на 99 стотинки – съответно 9,99 лв., 8,99 лв., 3,99 лв. и 9,99 лв. Това е стандартен маркетингов подход за формиране на цените в търговията и донякъде обяснява защо разликата в цените на трите жълти сирена в Гърция и България е различна.

Практиката цените в България често да завършват на 99 или на 9 стотинки поражда опасения сред потребителите, че влизането на страната ни в еврозоната ще доведе до покачване на цените. Възможно е при въвеждане на еврото редица търговци да определят цените не просто като ги превалутират от левове в евро, а да ги определя така, че отново да завършват на 99 или на 9, но не стотинки, а центове, и то в ущърб на потребителите.

В Гърция на плажа е по-евтино, отколкото у нас в магазина

При чипса разликата в цените е до 16,7%

При нас с копър, в Гърция с риган

Продаваният в България чипс е значително по-скъп отколкото в Гърция, показа проверка на “Труд news”. Най-лесно може да бъдат сравнени цените на един и същи чипс, продаван в магазини от една и съща търговска верига у нас и в южната ни съседка. В Гърция чипс със сол в пакет от 150 грама струва 1,09 евро, което прави 7,27 евро за килограм.

Абсолютно същият чипс в същата търговска верига, но в магазин в България, струва 2,49 лв., или 16,60 лв. за кг. Оказва се, че за един и същи продукт потребителите в България плащат 16,7% повече от тези в Гърция.

Между пазара на чипс у нас и в Гърция има някои разлики – в южната ни съседка продават чипс с риган, а при нас по-често има чипс с копър и сметана. Макар да са от една и съща марка и продавани в магазини от едва верига, чипсът с копър в България струва 2,49 лв., а този с риган в Гърция е 1,15 евро. Отново цената в България е по-висока.

При чипсове от други търговски марки, продавани в други търговски обекти, разликата между цените в България и Гърция е още по-голяма, видя репортер на “Труд news”. В Гърция в малка будка близо до плажа може да бъде купен чипс на по-ниска цена дори от продаваните в България чипсове от същата марка на промоция. При една от марките чипсове, продавани и при нас и в южната ни съседка, в Гърция може да бъдат купени опаковки с около два пъти по-ниски цени.

Най-евтино е в Полша и Румъния

Млечните продукти у нас са сред най-скъпите в ЕС

Ние сме на трето място сред страните членки

България е сред страните от ЕС с най-високи цени на млякото, сиренето и яйцата, показват данни на Евростат.

Млечните продукти в България са сред най-скъпите в страните от ЕС, показват данни на европейската статистическа служба Евростат. У нас цените на млякото, сиренето и яйцата са с 26,9% по-високи от средното ниво за страните-членки. И то при положение, че заплатите в страната са в пъти по-ниски от икономически по-развитите страни.

Млякото, сиренето и яйцата са по-скъпи, отколкото у нас, само в Гърция (там цените са с 38% над средното за ЕС ниво) и в Малта (с 29% над средните за ЕС). Според данните на Евростат общо цените на тези три хранителни продукта са най-високи в Гърция. Но редица жълти сирена в България са по-скъпи дори и от тези в Гърция.

От страните от ЕС млякото, сиренето и яйцата са най-евтини в Полша и Румъния, показват данните на Евростат. В Полша цените на тези храни са с 22,2% по-ниски от средното ниво за страните от ЕС, а в Румъния цените са с 19,1% по-ниски от средните.

Всъщност цените на млякото, сиренето и яйцата в Белгия са точно на средното ниво за страните-членки. Оказва се, че тези основни хранителни продукти у нас струват с близо 27% по-скъпо, отколкото в Белгия. И то при положение, че минималната заплата в Белгия е 2070,48 евро, което е над четири пъти повече от минималната заплата в България.

Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

#thesofiatimes

Post Views: 27

Related Topics:featured trending българия измама корупция кражба лъжа пари финанси

Up Next

Германската индустрия се връща към кризата от 1945 г.

Don't Miss

САЩ припалват атомните си електроцентрали

ПАРИ

Радев ще взима нови милиарди кредити .

Правителството на Румен Радев готви нов дълг от 3.8 млрд. евро.

Средствата са предвидени за покриване на бюджетния дефицит, разходи по ПВУ и осигуряване на плащанията по НПВУ през 2026 г.

Правителството на премиера Румен Радев планира да изтегли нов държавен дълг в размер на 3.8 милиарда евро.

Предложените промени ще дадат възможност на Министерския съвет да поема държавен дълг до посочения размер. Средствата са предназначени за покриване на бюджетния дефицит, както и за рефинансиране на разходи по Плана за възстановяване и устойчивост на България (ПВУ).

Част от необходимото финансиране може да бъде осигурено и чрез международните финансови пазари посредством специална средносрочна програма за емитиране на държавен дълг.

Основната цел е да бъдат осигурени достатъчно средства в държавния бюджет за очакваните по-големи плащания през 2026 г. по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).

Според заложените намерения това ще позволи по-редовно финансиране и ще ускори изпълнението на инвестициите по плана, като същевременно ще намали риска от недостиг на средства и ликвидни затруднения.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 25

ПАРИ

Ключови промени със заплатите влизат в сила скоро

Всеки служител ще има право да получи информация от работодателя си за средното ниво на заплатите в предприятието на същото длъжностно ниво.

Това предвиждат скоростно задвижени промени в Закона за защита от дискриминация, които трябва да влязат в сила съвсем скоро – на 7 юни 2026 г. Бързането е заради изтичащи срокове да въведем в законодателството си европейска директива, без което ни заплашват наказателни процедури.

Промените бяха пуснати за обществено обсъждане тази седмица.

Директивата, заради която се правят промените, е за равно заплащане на жените и мъжете чрез въвеждане на прозрачност на правилата за равно заплащане. В България тази разлика възлиза на около 12% по данни за 2024 г., което надхвърля средното равнище за Европейския съюз (11,1%), пише в мотивите към законопроекта. Макар да се наблюдава известно намаление в дългосрочен план, темпът на сближаване е бавен и неравномерен.

Предложените текстове дават нови права на служителите, но въвеждат и доста нови изисквания към работодателите. По писмено искане на служителя работодателят ще е длъжен да му предостави писмена информация за неговото възнаграждение и средните нива на заплащане в предприятието, с разбивка по пол, за служителите, които полагат еднакъв или равностоен труд, до два месеца от получаване на искането, казват промените.

Когато тази информация може да доведе до разкриването на индивидуалния размер на заплатата на друг служител, работодателят ще има право да ограничи достъпа до информацията, като я предостави на синдикалната организация или на Комисията за защита от дискриминация. Те съответно ще могат да консултират служителя за възможностите му да предяви иск за изравняване на заплащането, без да се разкрива размерът на възнаграждението на отделни хора.

Работодателят ще трябва да изготвя със служителите съвместна оценка на заплащането за установяване, коригиране и предотвратяване на разлики в заплащането между жените и мъжете, когато се установи разлика от най-малко 5%. По-големите фирми със 100 и повече служители вече ще трябва периодично да докладват разликата в заплащането по седем показателя, заедно с механизъм за корекция на необосновани разлики над 5%. За предприятия с 250 и повече служители това ще се прави всяка година, а за предприятия със 100 до 249 служители – на три години. Последните две изисквания ще влизат в сила поетапно – първото от 2027 г., а второто – от 2031 г.

Съществуващата разлика в заплащането се дължи на комбинация от структурни и нормативни фактори, сред които основно значение имат липса на прозрачност по отношение на заплащането, липса на задължителни механизми за наблюдение и отчетност на равнище работодател, както и ограничения в действащите механизми за правна защита, посочват авторите на промените.

Post Views: 17

ПАРИ

КЗК удря „Кауфланд“ и „Т-Маркет“ заради нелоялни практики

КЗК удря „Кауфланд“ и „Т-Маркет“ заради нелоялни практики

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) образува производство срещу две търговски вериги за нелоялни практики спрямо доставчици и производители – „Кауфланд България ЕООД енд КО“ (ТВ Кауфланд) и „Максима България“ ЕООД (ТВ Т-Маркет), съобщиха от пресцентъра на регулатора.

Двете производства се образуват в рамките на секторния анализ на пазара на храни от първа необходимост и на базата на данни от проучване на КЗК на ценовата политика, отстъпките, надценките и търговските условия между търговци и доставчици/производители.

Решенията за двете производства са взети след последните промени в Закона за защита на конкуренцията от 7 ноември 2025 г., с които се увеличи и максималната санкция – до 10% от оборота за предходната финансова година. По настояване на КЗК търговските вериги получиха тримесечен срок да приведат търговските си отношения с производители и доставчици според новите правила. Този срок изтече на 9 февруари 2026 г.

В рамките на задълбоченото проучване на ценовата политика на големите търговци антимонополният орган изиска от производители и доставчици на основни храни (мляко и млечни продукти, месо и месни продукти, олио, яйца) информация относно механизма и критериите, по които се сключват договори за доставка и спогодби за рамкови условия с търговските вериги. Изискана е и информация относно начина на определяне на доставните цени (цени на едро) с търговските вериги.

Изследвани са общи търговски условия, договори, споразумения и други документи, действащи и след 9 февруари 2026 г., които уреждат търговските отношения на веригите с доставчиците на селскостопански и хранителни продукти.

В хода на проучване на базата на цялата информация и доказателства КЗК констатира, че има данни за продължаващо прилагане на възможни нелоялни търговски практики при ценовата политика на търговците към доставчиците/производителите.

Нелоялни търговски практики са например: изискването за плащания от страна на доставчиците към купувача, които не са пряко свързани с продажбата на селскостопански и хранителни продукти; изискване за годишно предоговаряне и намаление на цени, без отчитане на обективни фактори като инфлация, увеличение на цените на суровини и материали, електроенергия и др. Сред забраните по ЗЗК са и сключване на договори за доставка на стоки и искания за намаление на цени със задна дата; предупреждаване от купувача за предприемане на ответни търговски действия срещу доставчика или предприемането на такива действия, ако доставчикът упражнява своите договорни или законни права и други.

На базата на данните и доказателствата от секторния анализ по отношение на дейността на „Кауфланд“ и Т-Маркет се установи, че при воденето на преговори и при предоговаряне на търговски условия поведението на двете вериги е възможно да попада в обхвата на Глава седма „б“ от Закона за защита на конкуренцията – „Нелоялни търговски практики по веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти“.

Post Views: 24