СВЯТ

Вече знаем защо Дунав пресъхва

От осем години планетата се върти в небивали жеги, съобщи ООН пред Конференцията за климата в Египет

Последните осем години са най-горещите осем години в историята на планетата, пише в доклад на ООН, изнесен на климатичната конференция КОП27 (Conference of the Parties), която започна вчера, но днес продължава на високо равнище в Египет. Много европейски реки, включително Рейн, Лоара и Дунав, стигнаха до критично ниски равнища. В доклада на Световната метеорологична организация (СМО) е обяснена причинно-следствената връзка между рекордно високите нива на парникови газове в атмосферата и повишаването на морското равнище, невижданото топене на ледниците и екстремните метеорологични явления, на които ставаме свидетели от Пакистан до Пуерто Рико, предаде БТА.

Според експертите от СМО средната глобална температура през настоящата година ще бъде с около 1,5 градуса по Целзий по-висока от средната годишна температура през т.нар. прединдустриална епоха от 1850 до 1900 г. Това означава, че от 2016 г. всяка година е била сред най-горещите в историята на измерванията, а също че международно договореният лимит от 1,5 градуса за глобалното затопляне едва ли ще бъде достигнат, пише в доклада.

Емисиите на въглероден двуокис, метан и двуазотен окис в атмосферата са на рекордни нива и продължават да се увеличават; морското равнище се повишава два пъти по-бързо, отколкото преди 30 години и океаните са по-топли от когато и да било в миналото; през 2022 г. са подобрени рекордите по бързо топене на ледниците в Алпите; за пръв път на най-високия леден връх на Гренландия (3200 м) е валял дъжд, а не сняг; изтъняването на леда над водите около Антарктида също е достигнало рекордни размери.

В анализа на СМО се припомня за опустошителните наводнения в Пакистан, които отнеха живота на 1700 души и принудиха близо 8 милиона да напуснат домовете си; за поредицата циклони в южната част на Африка, поразили най-силно Мадагаскар с проливни дъждове; за изключителните горещини и засушавания в Северното полукълбо и за факта, че ураган нанесе огромни материални щети и взе човешки жертви в Куба и Флорида.

Лондонският вестник „Гардиън“ привежда коментар на проф. Майк Меридит от Британския антарктически институт, според когото посланията в доклада на СМО едва ли могат да бъдат по-мрачни, тъй като „различни части от климатичната система започват да се разпадат“. Според него именно това трябва да бъде в центъра на вниманието на световните лидери на конференцията КОП27.

На разговорите за глобалния климат развиващите се страни имат послание: „Замърсители, платете!“, извежда в заглавие „Ню Йорк таймс“. Бедните държави, които са изложени на климатични рискове, искат САЩ и другите индустриални държави да ги възмездят за щетите от парниковите газове, изтъква американското издание и припомня за изтеглянето навътре в сушата на хората от цели села във Фиджи заради повишаване на морското равнище; за трайната суша в Кения, довела до измиране на добитъка и унищожила храната. Богатите държави се противопоставят на идеята пряко да компенсират бедните страни за климатичните бедствия, защото се опасяват, че това ще ги изложи на неограничена отговорност.

Миналата година, припомня „Ню Йорк таймс“, богатите държави обещаха да отпускат до 2025 г. по 40 милиарда долара годишно на бедните държави, с чиято помощ те да се приспособяват към климатичните промени, вкл. да изграждат защити срещу наводнения. Според доклад на ООН обаче тази сума покрива само една пета от нуждите на бедните страни, което породи призиви за отделно финансиране на загуби и щети от климатични бедствия, от които страните не могат да се опазят сами. Много от развиващите се страни понасят сериозни щети заради климатичните изменения, но тези страни имат малък принос за възникването на кризите. И сега те искат компенсация от държавите, които от десетилетия горят петрол, газ и въглища и предизвикват замърсяването, довело до опасно затопляне на планетата.

Поради нарастващия натиск Джон Кери, специалният пратеник на американския президент Джо Байдън по климатичните въпроси, се е съгласил да обсъжда идеята за финансиране на загуби и щети. Този негов ход помогна за осуетяването на остри спорове относно дневния ред на конференцията КОП27, изтъква „Ню Йорк таймс“.

Президентът Румен Радев пристигна в Египет, заедно с ръководена от него делегация, за участие в КОП27. Повече от 100 лидери от цял свят ще се включат в срещата на върха в египетския град Шарм ел Шейх.

Българският президент ще направи изказване пред държавните и правителствени ръководители на 8 ноември.

Предвидено е в рамките на форума Радев да проведе двустранни срещи и да участва в дискусии на високо равнище. Сред членовете на ръководената от президента делегация са служебните министри на околната среда и водите Росица Карамфилова и на енергетиката Росен Христов.

Повече от 45 000 представители на държавите, които са страни по конвенцията, международни и регионални организации, на бизнеса, научната общност, гражданското общество са се регистрирали за участие в конференцията на ООН в Египет. Сред целите на форума е да се обсъди ускоряването на съвместното изпълнението на ангажиментите в областта на климата за смекчаване на последиците от климатичните изменения. Общо 198 държави са ратифицирали Рамковата конвенция на ООН.

Международната конференция за климата ще продължи до 18 ноември. Предходната конференция се проведе в Глазгоу преди година. Конференциите са част от Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата, която тази година навършва 30 години. Тя е била създадена по време на срещата на върха на Земята, проведена в Рио де Жанейро през 1992 г.

Post Views: 16

Related Topics:featured trending свят

Up Next

България ще разубеждава ЕК за обещаните реформи в енергетиката

Don't Miss

Модерна натовска техника няма да се появи в Украйна и за това има редица причини

СВЯТ

Унгария забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна

Големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.

Унгарският премиер Петер Мoдяр заяви, че правителството забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна. Той написа това в социалната медийна платформа X, цитиран от “Укринформ”.

“Правителството оттегля намерението на Унгария да напусне Международния наказателен съд и забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна”, написа Мoдяр.

Hungary Today отбеляза, че в рамките на унгарската селскостопанска политика е възникнал дебат относно правната рамка за ограниченията върху вноса на украински селскостопански продукти, предава The Sofia Times.

По-специално, министърът на земеделието и хранителното производство Саболч Бона написа в социалните медии, че предишното правителство е оставило след себе си правна несигурност.

Според него ограниченията за внос, приети при правителството на Фидес, са били обвързани със специалните разпоредби на националното извънредно положение. Когато това извънредно положение приключи, ограниченията не бяха автоматично закрепени в закона, което министърът критикува като недостатък на планирането.

Бона заяви, че неговото министерство ще подготви ново законодателство, за да възстанови правната сигурност по отношение на защитата на унгарския пазар и местните производители.

Мерките ще се прилагат за месни продукти – включително говеждо, свинско, агнешко, козе месо и птиче месо – както и замразени зеленчуци и зърнени продукти.

На 14 май Унгария обяви отмяната на извънредното положение, въведено по време на мандата на бившия премиер Виктор Орбан.

Унгария въведе забрана за внос на украински селскостопански продукти за първи път през април 2023 г.

След началото на войната Украйна, Европейският съюз (ЕС) създаде мерки по границите с Украйна в отговор на блокадата на Русия на украинските черноморски пристанища, за да може украинско зърно да бъде изнасяно за световните пазари преди войната.

Няколко държави, включително Унгария, поискаха от Европейската комисия да въведе мерки за ограничаване на вноса на селскостопански продукти от Украйна, твърдейки, че големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.

Post Views: 24

СВЯТ

Париж обяви израелския министър на вътрешната сигурност за персона нон грата

Франция реши да забрани на министъра на вътрешната сигурност на Израел Итамар Бен-Гвир достъп до нейната територия, предадоха Ройтерс и Франс прес, като се позовават на днешно изявление на френския министър по въпросите на Европа и външните работи Жан-Ноел Баро.

Баро отбеляза, че решението отразява гнева от отношението на Бен-Гвир към активисти от международната хуманитарна флотилия за ивицата Газа “Глобъл Сумуд”. “Смятано от днес, Итамар Бен-Гвир няма право да стъпва на френска територия”, написа Баро в социалната платформа Екс.

“Заедно с моя италиански колега (Антонио Таяни – бел. ред.) призоваваме ЕС да наложи също така санкции срещу Итамар Бен-Гвир”, добавя френският първи дипломат.

Бен-Гвир стана обект на вълна от критики от международната общност, след като публикува клип, в който се подиграва на задържани активисти от хуманитарната флотилия за Газа.

Във видеото се вижда как в негово присъствие израелски полицаи карат активисти да застанат в редици и да коленичат на земята с вързани зад гърба ръце. На свой ред министърът им казва “Добре дошли в Израел, ние сме господарите”.

Post Views: 27

СВЯТ

Ердоган иска да прави петролопровод през България за Европа

Турция и НАТО правят тръбопровод за военни цели през България.

Проектът е за 1,2 млрд. долара и ще бъде предложен на срещата на върха в Анкара.

Турция е предложила изграждането на тръбопровод за гориво за военни цели през България, който да подсигурява енергийните доставки за източноевропейския фланг на НАТО, съобщи Bloomberg. Очакваната цена на проекта е 1,2 млрд. долара.

Предложеният тръбопровод ще минава от Турция до Румъния през България. Анкара планира да представи предложението преди срещата на върха на НАТО, на която ще бъде домакин през юли.

Турският маршрут е с около 1/5 по-евтин от алтернативните предложения, включително маршрути през Гърция или западните съседи на Румъния. Тези алтернативи биха разчитали на морски транспорт, което ги прави по-уязвими от смущения.

Военният министър Атанас Запрянов пришпори темата за бързо прокарване на военни коридори през България. Той направи това по време на своето изказване на форума „Сигурността в Черно море и Балканския регион” в Букурещ, Румъния.

Войната в Украйна и конфликтите в Близкия Изток, включително прекъсванията на енергийните доставки заради затварянето на Ормузкия проток, накараха НАТО да преразгледа инфраструктурата си за доставки на гориво. Държавите членки търсят надеждна и рентабилна верига за доставки за източните членове на алианса.

Турция търси съюзническа подкрепа за предложението, което може да бъде решено преди или по време на срещата на върха в Анкара, коментира Bloomberg. Планираният тръбопровод ще бъде ограничен за военна, но не и за гражданска употреба.

Европейският съюз и НАТО се споразумяха и за инфраструктурен проект на стойност 100 млрд. евро, който ще положи основите на „военна Шенгенска зона” за ускоряване на движението на войски и оборудване в цяла Европа, заяви комисарят по транспорта и туризма Апостолос Дзидзикостас на конференция в Атина.

Проектът включва разработването на 500 „горещи точки“, където през следващите три до четири години ще бъде създадена или укрепена инфраструктура за улесняване на военната мобилност.

“Това бързо ще ускори времето, необходимо за прехвърляне на войски и материали от една част на блока в друга, както за учения, така и в случай на извънредни ситуации, каза Дзидзикостас на „Срещата на върха за енергиен преход: Източно Средиземноморие и Югоизточна Европа. Ще бъде създаден и споделен резерв или „пул“ от военно оборудване, по модел на механизма за гражданска защита на ЕС.

Регламентът ще бъде готов до 2027 г., а инфраструктурата – до началото на 2030 г.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ