АНАЛИЗИ

Вие живеете зле и ще продължавате да живеете зле, но при управлението на ГЕРБ това се нарича стабилност, докато при всяко друго – хаос

През 1455 г. битката при Сейнт Олбанс в Англия слага началото на войната за английския престол между привържениците на Ланкастърите (с отличителен знак червена роза) и управляващата династия на Йорк (с отличителен знак бяла роза).

Конфликтът, продължил 30 години, най-сетне завършва с издигането на Хенри VII за крал. Той успява да обедини партиите на Ланкастърите и Йорките, за двете групировки е създаден и общ герб.

Централизираната английска държава постепенно се стабилизира, но в резултат от Войната на розите хазната е поизпразнена…

И точно тук се проявява геният на Джон Мортън, архиепископ на Кентърбъри, комуто през 1487 г. хрумва гениална идея! Ако човек живее скромно, значи умее да спестява и може да си плати данъците, казва той, а ако живее охолно и в лукс, очевидно притежава достатъчно средства, за да не жали от тях и за краля си. С други думи, както и да живеете, все ще ви се наложи да плащате данъци, защото двата аргумента са като зъбите на вилица – благоприятен избор е изключен, независимо от материалното ви състояние. Оттук под „вилица на Мортън“ се разбира разсъждение, в което противоречащи си аргументи водят до едно и също неприятно заключение.

Наистина хитроумно, нали?

Но друг един англичанин, при това не архиепископ, ами собственик на конюшня в Кеймбридж, измисля нещо по-хубаво от вилица, която да боцка и богатите, и бедните. Томас Хобсън, въпросният собственик на конюшня, направо предлага избор без избор, който в неговия случай изглежда така: или вземате коня, който стои най-близо до вратата, или си тръгвате пеша. За да осигури еднаквото използване и износване на конете, той казва на клиентите си: „Имаш всякакъв избор, стига да е моят“.

Разбира се, и двата принципа гарантират да бъдете прецакани, което не пречи към прецакването да се подхожда и творчески. Да вземем Цветан Цветанов, който вероятно не е и чувал за Мортън и Хобсън, но по повод разгръщащите се в страната протести представи на вниманието ни интересна дилема. След като съзря в масовото недоволство от високите цени на горивата и лошите условия за живот не друго, а опити за провокация, политически действия за дестабилизация и стрес за прибиращите се у дома деца, председателят на парламентарната група на ГЕРБ ни постави пред наглед ясния избор „Хаос или стабилност“. Ясен, повтарям, единствено и само наглед, защото това, което имаме като избор, на практика означава един и същ неблагоприятен изход. А именно:

Вие живеете зле и ще продължавате да живеете зле, но при управлението на ГЕРБ това се нарича стабилност, докато при всяко друго управление – хаос. Каквото и да изберете, то все ще ви одира по сто кожи от гърба, така че грабвайте куция кон до вратата и дим да ви няма от улиците. Ама бил грохнал и изтощен до смърт – абе какви са тия претенции, моля ви се?

Я се прибирайте вкъщи, като пътьом запалите свещ за здравето на управляващата коалиция, че не ви остави да се влачите по корем, неблагодарници с неблагодарници такива!

Това е дълбоката причина за днешното състояние на България

Защо всеки инцидент в България, било то жестоко убийство, катастрофа с много жертви или лош уличен ремонт, се пише директно на сметката на премиера? Отговорът на този въпрос обяснява състоянието на България изобщо. (11.10.2018)

Освен че подобна „вилица“, поставена на врата, е най-нахалното нещо, което можеше да се измисли, то е и възможно най-глупавото. Поне по няколко причини, които оставеният да приказва Цветанов очевидно не осъзнава. Като започнем от обстоятелството, че е оставен да приказва тъкмо той, минем през факта, че ръси додеяли ни клишета за „стаЛбилността“, както сам написа преди време, и стигнем до упоритото криене на премиера Борисов, от чиито уста дни наред не чуваме коментар за протестите, нито едно от гореизброените не успокоява обстановката. Напротив, издава безпомощност, липса на визия, даже паника, които допълнително настройват хората срещу управлението, а оттам и задълбочават кризата. Тъй като на мнозинството българи му дойде до гуша арогантно да му бъдат налагани решения, някои от които и граничещи с абсурда, пък отгоре на всичко и текущо да го плаши, че без него идвало друго зло, разсъждения като тези на Цветанов още повече го дразнят. И не, то не се гневи от високите цени на горивата, вдигането на данъка за старите коли или поскъпването на „Гражданска отговорност“, а е разлютено от несигурността, липсата на перспектива и живеенето от вчера за днес. Вбесено е, че го нямат за нищо, но далеч повече му писна да потъва в лепкава летаргия по отношение на собствения си живот, към който властта се отнася пренебрежително, без капка уважение и дори подигравателно.

Вярно е, че българите не са най-силни в самоорганизирането, но да се твърди, че някой ги е организирал масово за целите на провокацията и дестабилизацията на държавата, е грубо омаловажаване на ситуацията. Вярно е и това, че петимните да се възползват от нея, не са никак малко, нито подлежат на подценяване, но свеждането на недоволството до някакъв конспиративен заговор също не е от полза за управляващите. Ядосаните не работят за БСП, президента Радев, ДПС и прочие алтернативи, понеже най-сетне са осъзнали, че казанът с подобни алтернативи от бели и червени рози е изгребан до дъно. Всичко, което е къкрило в него, е изсърбано до последната капка, и вече няма място за илюзии. Време е да насочим гнева си не към този или онзи компрометиран политик или партия, а към самия ред, създаващ и легитимиращ тези политици и тези партии – това казват те на всички. И статуквото неслучайно е уплашено: тази енергия, дори да бъде овладяна, то ще е само за известно време.

Радев не е послушният Плевнелиев

Бойко Борисов го знае добре и точно затова предпочита да мълчи; номерът с оставката вече е игран и е познат до болка. За разлика от ситуацията през 2013 г., когато го направи за първи път, оставяйки страната в тежка безпътица, сега има друг силен център на власт в лицето на активния и все по-настъпателен в критиките си президент. Радев не е послушният Плевнелиев и въпреки че също може да бъде атакуван с логичния въпрос какво предложи за две години, тъй щото демокрацията да не е сериозно застрашена, той посочва всичко онова, което гражданите усещат и сами, с всяко свое сетиво. Формулира им го ясно, нищо че те се умориха да им обясняват света от телевизора, и наистина ги провокира, но ги провокира най-вече да не са пасивни наблюдатели. Да придобият нужната самоувереност, за да си поискат държавата от онази прослойка, която подмени демокрацията с партокрация, защото е факт, че „лобизмът и корупцията пронизват цялата система на държавно управление и го правят арогантно, без страх от санкция“, факт е, че „законите се пишат все по-често в интерес на бизнес кръгове и лобита, а не на гражданите.“

На този фон е смешно Цветанов да нарича „стабилност“ тази неприятна конструкция, която далеч повече прилича на картел, нежели на демократично управление, ако ще дори да е фасадно. А да плаши с хаос, е все едно да ни пробутва избор между бетонирането на една отвратителност или замяната й с подобна. Избор, който впрочем много прилича на онзи, който навремето конкистадорът Франсиско Писаро предложил на последния владетел на инките Атауалпа – смърт чрез изгаряне, ако не приеме да бъде покръстен, или удушаване с гарота, ако го направи. А онзи, между другото, избрал второто и бил удушен публично с новото си християнско име Хуан де Атауалпа на 29 август 1533 г. , горе-долу по същото време, когато и на Томас Хобсън му хрумнала идеята за конете…

Проблемът няма да бъде решен с арогантност и заплахи

Та от избор до избор има голяма разлика, нека да е ясно. Преди всичко за управляващите, които няма да решат проблема си с арогантност и подценяване, със заплахи и презрение. Така най-много да ускорят свалянето си от власт, или по-точно самосвалянето си, и да пуснат юздите завинаги, без шанс да изпробват иначе еластичните граници на търпението ни за четвърти път. В което безспорно има добра новина – краят на всяко безпардонно ограбване на обществен ресурс, придружено с цинично отношение към донорите, все някога идва. Само дето тогава идва по-тежкият въпрос, който хората на улицата следва да си зададат още отсега: Ако не знаем какъв точно кон искаме, а всеки тарикат има шанс да ни пробутва негодната си стока до безкрайност, как изобщо си представяме, че ще докретаме до по-светло бъдеще?

Post Views: 16

АНАЛИЗИ

Запада се опитва да откъсне Армения, няма да стане

Лавров натисна, Ереван отстъпи: Армения заговори помирително с Москва.

Русия спря вече много арменски стоки.

85% от продукцията на Армения се изнася за Русия.

99% от външните приходи на Армения са от Русия.

100% от газа и петрола на Амения са от Русия.

Ереван внезапно смекчи тона към Москва след острите думи на Сергей Лавров за западното влияние в Армения. Но зад помирителната реторика остава старият проблем — властта на Пашинян продължава да търси паралелна опора във Вашингтон и Брюксел.

В Ереван започнаха да говорят по-внимателно. Това се вижда не толкова по думите, колкото по интонацията. Арменският външен министър Арарат Мирзоян даде интервю за News.am и почти във всяко изречение се опитваше да остави впечатлението, че отношенията с Русия не са разрушени окончателно. Това не е случайно. Само часове по-рано Сергей Лавров публично обвини Запада, че се опитва да откъсне Армения от Москва чрез политически, идеологически и институционален натиск. Формулировката беше твърда дори по стандартите на руската дипломация. Лавров рядко използва подобен тон без предварително решение на Кремъл.

Тук има нещо важно. В Москва все по-малко разглеждат арменската политика като тактическо отклонение и все повече като системна промяна. Разликата е огромна.

При тактическо отклонение Москва чака. При системна промяна започва подготовка за дълъг конфликт на интереси.

Затова и интервюто на Мирзоян изглежда като опит за аварийно охлаждане на ситуацията. Арменският министър почти механично повтори, че сближаването със САЩ и Европейския съюз не било насочено срещу Русия. Само че този аргумент вече не работи особено добре в Москва. Причината е проста: в последните две години Армения направи поредица от конкретни стъпки, които трудно могат да бъдат обяснени само с „диверсификация на външната политика“.

Ереван замрази участието си в ОДКС. Проведе съвместни военни учения със САЩ. Активизира контактите с НАТО. Изпрати представители на срещи, които Москва открито определя като антируски формати. Започна преговори за разширено военно сътрудничество с Франция. Париж достави бронирана техника Bastion и започна разговори за противовъздушни системи. Индия също се включи — със сделки за ракетни комплекси Pinaka, артилерия и радари Swathi. В същото време руските миротворци в Карабах бяха постепенно изтласкани от политическата картина след азербайджанската операция през септември 2023 г.

Москва помни тези неща. И ги събира.

Проблемът за Кремъл не е само геополитически. Той е и психологически. Армения дълго време беше разглеждана като една от най-лоялните постсъветски държави в руската зона за сигурност. В Гюмри е разположена 102-ра руска военна база. Руски граничари охраняват части от арменските граници. Арменската икономика е дълбоко свързана с руската — чрез банкови потоци, енергетика, логистика и пазара на труда. Огромна арменска диаспора работи в Русия. Само паричните преводи към Армения формират сериозна част от финансовата стабилност на страната.

И точно тук започва парадоксът.

Армения иска да намали зависимостта си от Москва, но в момента няма с какво да я замени. Европейският съюз може да даде политически сигнали и ограничени финансови програми. Франция може да достави няколко партиди техника. САЩ могат да организират военни тренировки и дипломатическа подкрепа. Но никой от тях не може бързо да замени руската инфраструктура, руските пазари и руската военна архитектура в региона.

Това изглежда логично, но има един проблем.

И самият Кремъл вече не изглежда готов да плаща цената за стария модел на отношения. В Москва расте раздразнение от опитите на Пашинян едновременно да запазва руските гаранции за сигурност и паралелно да изгражда антируски политически контакти. Особено след Карабах.

Там настъпи психологическият срив.

Арменското общество очакваше Русия да спре Азербайджан. Русия не го направи. Причините са много — войната в Украйна, промененият баланс със Турция, отказът на самия Пашинян да признае официално Карабах, вътрешните противоречия в ОДКС. Но политическият резултат беше ясен: в Армения започна ускорено пренасочване на общественото недоволство срещу Москва.

Пашинян използва това настроение много внимателно. Не фронтално. По-скоро чрез постоянни малки сигнали. Интервюта. Изявления. Европейски визити. Разговори за „суверенизация“. Думи за „грешки на съюзниците“. Всичко това постепенно подготвяше нова външнополитическа линия.

Сега обаче Ереван започва да усеща границите на тази игра.

Русия все още има огромни инструменти за влияние в Кавказ. Транспортни коридори. Газови доставки. Военно присъствие. Финансов натиск. Разузнавателни канали. Контакти с местните елити. В Москва отлично знаят колко нестабилна е вътрешната арменска система. Особено след масовото разочарование от загубата на Карабах. Рейтингът на Пашинян вече не изглежда така стабилен, както преди две години.

Тук трябва да се гледа и още нещо — предстоящите избори.

Политологът Геворг Мирзаян неслучайно говори за сигнал към арменския елит. В руската система подобни сигнали рядко се изпращат случайно. Когато близки до Кремъл анализатори започнат публично да обсъждат дали Москва е „доволна“ от даден лидер, това обикновено означава, че вътре вече се обсъждат алтернативни варианти.

Не непременно смяна на властта. Това е опростената версия.

По-скоро подготовка за сценарий, при който Русия престава да инвестира политически ресурс в сегашното ръководство.

Разликата е много опасна за Ереван.

Защото Армения няма ресурс за дълга конфронтация едновременно с Азербайджан, Турция и Русия. А икономическите показатели не изглеждат толкова спокойни, колкото твърди официалната статистика. Да, през последните години Армения регистрира силен ръст — включително заради прехвърлянето на руски капитали и компании след санкциите срещу Москва. Но този модел е нестабилен. Част от този ръст зависи именно от посредническата роля между Русия и външните пазари. Ако отношенията с Москва започнат да се влошават по-сериозно, ударът може да бъде много неприятен.

Особено за банковия сектор.

Особено за логистиката през Грузия.

Особено за енергетиката.

И тук се появява още едно противоречие. Пашинян опитва да представи курса си като „балансирана многовекторност“. Само че Западът не гледа на Кавказ по този начин. За Вашингтон и Брюксел Армения постепенно се превръща в още една площадка за ограничаване на руското влияние в постсъветското пространство. Това не значи, че Западът ще защитава Армения при военна криза. Историята показва друго. Но ще използва арменската тема като инструмент срещу Москва.

В Кремъл отлично разбират това.

Затова Лавров говори толкова рязко.

Неговите думи всъщност не бяха насочени само към Пашинян. Те бяха адресирани към цялата арменска бюрокрация, към военния елит, към бизнеса и към хората около системата за сигурност. Посланието беше просто: Москва вижда процеса и вече няма намерение да се преструва, че не го забелязва.

Това обяснява и бързата реакция на Мирзоян.

Но и тя съдържа един неприятен детайл. Арменският външен министър не каза, че Ереван ще ограничи сближаването със САЩ и ЕС. Напротив. Той само се опита да увери Москва, че този процес не бил насочен срещу Русия. Тоест курсът остава. Променя се само опаковката.

Тази версия звучи добре, но числата не я потвърждават. Военните контакти между Армения и западните държави растат. Европейската наблюдателна мисия по арменската граница постепенно разширява активността си. Франция увеличава военното присъствие в дипломатическата линия. Американските структури засилват работата с арменски неправителствени организации и медии. Това вече не е символичен процес.

Той е институционален.

Москва реагира бавно на подобни неща. Но когато реагира, обикновено вече е решила, че проблемът е стратегически.

Поради това сегашното помирително изявление на Ереван изглежда по-скоро като опит за печелене на време. Арменското ръководство очевидно не иска рязък разрив с Русия — поне не сега. Ситуацията около Зангезурския коридор остава напрегната. Азербайджан продължава натиска по границата. Турция действа координирано с Баку. Иран наблюдава нервно всяко движение около южните транспортни маршрути. В такава среда открит конфликт с Москва би бил рискован дори за много по-силна държава.

А Армения не е такава държава.

Затова в Ереван днес говорят на два езика едновременно. Един за вътрешната публика — за суверенитет, Европа и нова външна политика. И втори за Москва — за партньорство, исторически връзки и конструктивен диалог.

Тези два езика все по-трудно се събират в едно изречение.

И точно там започва истинският проблем за Пашинян.

Post Views: 20

АНАЛИЗИ

Инфлация, цени, заплати: от какъв бюджет има нужда България?

The Sofia Times публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

От какъв бюджет има нужда България: кои са предизвикателствата и трудностите, но и шансовете? “Активни политики”, ИПИ и BESCO стартират кампанията “Бюджет на растежа”.

“Разходите надскачат доходите, много сметки стоят неплатени, често се прибягва до заеми”, така финансовият министър Гълъб Донев описа състоянието на публичните финанси.

Вицепремиерът обяви редица мерки, за да се овладее дефицитът и да “спрат кранчетата” в бюджета. Сред тях са краят на автоматичното обвързване на заплатите със средната работна заплата, таванът на възнагражденията в бюджетния сектор, съкращаването на администрацията.

Защо обаче харченето на парите на държавата е толкова недалновидно?

Индексирането – перпетуум мобиле за вдигане на заплати

От години автоматичното повишаване на заплатите на депутати, министри, членове на регулатори, служители на ръководни постове в държавната администрация и работещите в сектор „Сигурност”, които се равняват на определен процент от средната работна заплата, са обект на критика. Индексирането спрямо средната работа заплата води до все по-голяма ножица в заплащането спрямо тези, чиито заплати не се индексират. А самото това индексиране на свой ред допринася за повишаването на средната работа заплата и съответно – за нови увеличения.

Повишаването на заплатите на депутатите, които са 240 души, е съвсем малка част от проблема. “Служителите в публичния сектор са 550 000. Голяма част от техните възнаграждения са обвързани по някакъв начин с минималната или средната работна заплата. Това са грамадни ръстове, които по никакъв начин не могат да бъдат покрити от нормалния ръст на приходите в бюджета” коментира пред ДВ Петя Георгиева от “Института за пазарна икономика” (ИПИ).

“Бюджет на растеж” – в търсене на диалог и прозрачност

От ИПИ, заедно с платформата „Активни политики” и Българската предприемаческа асоциация (BESCO), стартираха кампанията „Бюджет на растежа” за отговорни публични финанси и активен диалог за парите на държавата. „Перфектният вариант би бил създаването на бюджета да мине с максимална прозрачност и публичност”, коментира Ивайло Маджаров от „Активни политики”. „Необходими са реформи и анализи, за да се оправи бюджетът. В противен случай ще правим същото нещо всяка година.” А същото означава дългове, харчене на пари на парче, липса на дългосрочна перспективна и несигурност.

„Бюджетът е важен за всички – както за бизнеса, така и за гражданите”, казва Петя Георгиева. „Моето впечатление е, че за бюджета за тази година няма да има много сериозен разговор. Но се надявам ,че това ще се промени с бюджета за 2027 година, който ще започне да се обсъжда през септември.”

Идеята на организации, които стоят зад „Бюджет на растежа”, е обществото и експертите активно да участват в изготвянето на политиките занапред. От „Активни политики”, платформа, която достига до стотици хиляди в социалните мрежи, връщат фокуса на младите към бюджета – темата, която изкара голяма част от тях по площадите в края на 2025 година. „Ще имаме образователни публикации – искаме да обясним какво е дълг, какво е инфлация, какво е лична инфлация. Ще обясним как инвестиции могат да помогнат за развитието на България, кои са секторите, които дърпат икономиката напред”, казва Ивайло Маджаров.

Инвестиции в бъдещето

Въпросът за развитието на българската икономика трябва да е в дневния ред както на политиците, така и на обществото, убеден е той. „Трябва да се инвестират средства в образованието и във високотехнологичната сфера. България може да привлича центрове за данни и специалисти в сферата на изкуствения интелект”, допълва един от създателите на „Активни политики”.

Според него държавата трябва да обърне повече внимание на квалификацията и придобиването на технологични знания от цялото население: „Умението за учене през целия живот е ключово. Нещата се променят толкова динамично, че университетското образование не е достатъчно, необходими са инвестиции в ежегодно обучение на хората, за да може техните умения да са адаптивни”.

По-малко сива икономика, по-голяма събираемост

За да са възможни тези инвестиции обаче, държавата трябва да адресира проблемите, отдавна превърнали се в обществена тайна. „Сивата зона често е подценявана на ниво институции, но присъства ежедневно в разговорите на хората. Достатъчно е да си правил ремонт през последните няколко години, за да знаеш какви суми се въртят в сивата икономика. Държавата губи, губим и ние”, коментира Ивайло Маджаров.

„Между 20 и 30% от БВП е сивият сектор според различните оценки”, подчерта Петя Георгиева от ИПИ. „Сивият сектор се изсветлява по различни начини, свързани с достъп до информация, това трябва да продължи. Трябва да се правят проверки в тези сектори, които са ноторно известни. Не може в цял сектор всички да са с минимална или под минималната работна заплата”, допълва тя. Според изследване на американската консултантска компания „Киърни” към 2023 година делът на сивата икономика от БВП на България е 34,6%, което превръща страната в абсолютен първенец в ЕС. Същото изследване, поръчано от „Виза”, поставя страната на първо място и по кешови плащания.

За да започнат повече хора и бизнеси коректно да плащат данъците и осигуровките си обаче, са необходими както мерки отгоре, така и осъзнаване отдолу. „Всеки гражданин трябва да изисква от държавата да получава качествени услуги, за които така и така плаща. Има толкова много пари в здравеопазването например, а насреща не получаваме това, за което плащаме”, казва Петя Георгиева.

Визия за бъдещето, вместо регулиране на цената на доматите

Мерки като контролиране на цените трудно могат да пречупят инфлацията, смятат повечето експерти. Оздравяването на икономиката минава през устойчиво развитие, нови възможности и структурни реформи.

„Изключително трудно е за едно правителство чрез административни мерки да пребори инфлацията. Това, което правителството в момента смята да прави, го приемам като отговор на очакванията на избирателите. Не мисля, че ще има сериозен ефект обаче, защото е много трудно да се опитваш да контролираш милиони цени в една пазарна икономика”, обяснява Петя Георгиева. „Увеличанието на доходите през последните десетина години е значително в България. Това е една от причините за по-високата инфлация. Друга причина са външните шокове, нашата икономика е отворена и е силно повлияна от събитията в Европа и в света като цяло – енергийна криза, войни.”

Ивайло Маджаров настоява за по-дългосрочна визия и по-ясни приоритети: „Какво искаме да правим в бъдеще? Какво искаме да произвеждаме и как да го постигнем?”.

Въпреки трудностите пред българската икономика има много възможности. И то не само заради домакинстването на Евровизия догодина.

Post Views: 26

АНАЛИЗИ

Българските и Европейски слуги поддържати и финансират военнопрестъпници

Чудовищно престъпление, извършено от подкрепяната от Европейския съюз и НАТО украинска фашистка хунта!

„Мамо, бомбардират ни!“ Само това е успяла да каже по телефона на майка си 18 годишната Анастасия Василенко (на снимката), вечерта на 21 срещу 22 май по време на целенасочената украинска бомбардировка на общежитието и сградата на Педагогическия колеж в Старобилск, Луганска народна република.

Повече за Анастасия не се знае. През целия ден продължава разчистването на развалините на общежитието и търсенето на оцелели младежи.

От 23:00 часа на 21 май до 2:00 часа на 22 май е продължила атаката на украински дронове, пренасящи големи количества взривни вещества, срещу учебната сграда и общежитието на Старобилския колеж. Колежът обучава бъдещи учители в началното училище, учители на деца в предучилищна възраст и специалисти по управление на документацията и архивистиката. Нито до Колежа, нито в самия град Старобилск, има разположени военни обекти и критична инфраструктура.

Това е било добре известно на укрофашистите.

Тяхната цел е била именно унищожаването на педагогическото учреждение и убийството на младежите, настанени в общежитието. По време на нападението в сградата на общежитието са се намирали 86 младежи на възраст от 14 до 18 години. Досега са открити 6 загинали, а 39 младежи са с наранявания в различни степени. Продължава издирването на все още затрупаните под развалините деца.

Като чудовищна трагедия и безпрецедентен акт на нечовешко отношение бе определено от руската общественост случилото се в мирното и спокойно градче Старобилск.
Президентът Владимир Путин остро осъди украинското нападение и го определи като терористична атака.

От руското Министерство на външните работи заявиха, че това е военно престъпление и акт на тероризъм, извършен от украинските въоръжени сили срещу цивилни и непълнолетни лица.
„Нацистите, като притиснати в ъгъла плъхове, се опитват да хапят там, където боли най-много, насочвайки се към невинни цивилни и непълнолетни. Това е военно престъпление и наказанието за нацистите е неизбежно“, се казва от Министерството.

Screenshot

„Терористите атакуват деца с прецизност и удоволствие. Всички мълчат. Мълчанието е особено брутално сред поддръжниците на Зеленски“, коментира Мария Захарова.
„Терористите, които атакуваха общежитието, са истински дегенерати. Това гнусно престъпление ще бъде посрещнато с жесток отговор“, заяви ръководителят на Запорожка област Владимир Салдо.

След поредното престъпление на киевската фашистка хунта, днес, 22 май от 22:00 часа московско време, е насрочено извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН.
Владимир Путин заяви, че е възложил на Министерството на отбраната на Руската федерация да подготви предложения за отговор на атаката срещу младежите от Старобилск.

„Този път не е възможно да се ограничим само с изявления“, уточни руският президент…