ПАРИ

„Витошка” в ТОП 50 по скъпотия

Световен лидер е Пето авеню в Ню Йорк с наем от 1756 евро на кв. м.

Софийският бул. “Витоша” се нарежда на 47-а позиция в Европа в класацията за най-скъпи търговски улици. Средният месечен наем за магазин от 100 кв. м на популярната столична дестинация е малко над 50 евро/кв. м, което е с 10 на сто по-малко спрямо нивата от 56 евро/кв. м през 2019 година.

Спадът е резултат от ковид пандемията, като от началото на тази година е налице плавно възстановяване и завръщане към предходните нива.

Данните са от традиционното проучване “Main Streets across the World” на консултантската компания Cushman & Wakefield, представлявана от “Фортън” в България, съобщиха от компанията. Докладът обхваща 47 държави в света, като България е представена със столичния бул. “Витоша”.

“Въпреки че наемните нива на търговски площи и в центъра на София бяха повлияни от пандемията, тенденцията е към плавно повишаване и връщане към нивата от 2019 година”, коментира Красимир Петров, мениджър “Управление на имоти и активи” в Cushman & Wakefield Forton.

“Бул. “Витоша” продължава да се развива като локация, привличаща най-много наематели от сегмента на ресторантите и заведенията.

Преобразуването му в пешеходна зона преди години, високите наемни нива и изместването на търговците към моловете и търговските паркове постепенно допринесоха за сегашния облик на централната улица”, допълни той.

По думите му макар и повечето от съществуващите магазини на централната търговска улица да са по-скоро тип “флагман” обекти, все повече се обръща внимание на икономическото им представяне. Навлизането на нови кафенета и ресторанти на булеварда също е ограничено, тъй като сградите там са основно жилищни и в много случаи етажната собственост отказва промяна на предназначението на партерните помещения в заведения.

Сред останалите балкански столици се отличават Белград с “Кнеза Михаила”, която е на 42 позиция на Стария континент, с наемни нива от 82 евро/кв. м, както и Загреб с улица “Ilica” със среден наем от 73 евро/ кв. м. В Букурещ “Calea Victoriei” се нарежда на 46-о място с месечен наем от 53 евро/кв. м.

Най-скъпата търговска локация в Европа вече е “Via Montenapoleone” в Милано с 1212 евро месечен наем. Следва я New Bond Street в Лондон с месечен наем, равняващ се на 1195 евро/кв. м.

Третата позиция на Стария континент заема Via Condotti в Рим с нива от 1034 евро/кв. м на месец. Парижката Avenue des Champs Elysees изпада от Топ 3 и заема четвърто място с наем от 922 евро/кв. м.

В световен мащаб най-скъпата улица отново е Пето авеню в Ню Йорк, с наем от 1756 евро на кв. м. Пето авеню бележи и ръст с 14 на сто спрямо времето преди ковид пандемията.

На втора позиция, въпреки спада от 41 на сто спрямо 2019 г., се нарежда Tsim Sha Tsui в Хонконг. На трето място в глобален план се подрежда първенецът в Европа – миланската Via Montenapoleone.

Най-голям скок в класацията отчита улицата Nedra Slottsgate в Осло, която се изкачи от 27-о до 22-ро място, докато варшавската Nowy Swiat отбеляза най-голям спад и слезе от 32-ро на 36-о място.

Тенденцията на възстановяване е валидна не само за България, но и в международен план и наемните нива постепенно се завръщат към показателите от 2019 година.

В пика на КОВИД-19 цените в региона на Европа, Близкия изток и Африка /ЕМЕА/ спаднаха средно с 11 на сто, макар да варираха значително в зависимост от тежестта на текущите затваряния. Ирландия, Обединеното кралство, Испания и Франция изпитаха значително въздействие, като наемите спаднаха средно с до 28 на сто. В същото време промените бяха минимални в части от Източна Европа, като Словакия и Словения.

Първокласните наеми в региона се възстановиха до 8 на сто под нивата отпреди пандемията, а в началото на 2022 г. в региона на ЕС бяха регистрирани обеми на продажбите на дребно, които бяха с 4,1 на сто по-високи в сравнение с нивата при появата на КОВИД-19.

Възстановяването обаче е и ще продължи да бъде подложено на предизвикателствaта на инфлацията, което оказва сериозно влияние върху потребителското търсене.

Въпреки предизвикателните краткосрочни икономически перспективи от Cushman & Wakefield регистрират вълна от нови участници, които навлизат на пазара, проучвайки физическата търговия на дребно. През последните 18 месеца 75 на сто от сделките на дребно са нови договори за наем, което значи, че търговците отново оценяват значимостта на физическите магазини.

“Много брандове гледат в дългосрочна перспектива и се стремят да си осигурят най-добрите възможности за адаптиране към все по-взискателните клиенти.

С по-нататъшните инвестиции, целящи да превърнат посещението в магазините в изживяване, както и с напредъка в омниканалните подходи (бел. ред. – омниканалната търговия обединява продажбите и маркетинга), сме уверени в устойчивостта на сектора, особено в луксозния сегмент и в ключовите градове на световните дестинации”, казва Робърт Травърс, ръководител на отдел “Търговия на дребно” за Европа, Близкия изток и Африка в Cushman & Wakefield.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 18

Related Topics:featured trending пари

Up Next

Лошо! Нещо невиждано става с цените на храните, счупихме нов рекорд

Don't Miss

Дървата се оказаха най-ценното нещо тази зима

ПАРИ

Защо има спад при дизела, а бензина запазва почти същата цена?

През лятото търсенето е по-високо, хората пътуват повече – логично е цените да се покачват, казва експерт.

Продължава спадът на цените на петрола на международните борси, като цената на барел вече е под $ 75, как това се отрази у нас и защо шофьорите констатират, че спад има при дизела, но бензинът запазва почти същата цена?

„Потреблението на дизелово гориво по принцип е почти два пъти по-високо от това на бензина. В периода на военните действия търсенето на дизелово гориво беше значително по-високо, отколкото на бензина, и именно затова цената на дизела нарасна много по-силно“.

Това коментира Димитър Хаджидимитров, зам.-председател на Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива.

„При наличието на преговорна рамка и известно успокояване на ситуацията, виждаме как цената на дизеловото гориво започва да спада по-бързо от тази на бензина. Не защото търсенето намалява, а защото дизелът поскъпна значително повече в началото на кризата“, посочи той.

„Като цяло, ако настоящата ситуация се запази – от тази сутрин. Мисля, че още през следващата седмица ще има спад от 3–5 цента.

Това означава цени под 1,45 евро за литър – за дизела и за бензина, на повечето места в България“, смята Хаджидимитров.

„Като цяло всичко зависи от търсенето и предлагането. Нормално е през лятото търсенето да бъде по-високо, защото хората пътуват повече, бизнесът е по-активен и има по-голяма нужда от горива. При по-високо търсене е логично цените да се покачват“, посочи експертът.

Post Views: 10

ПАРИ

Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг пътЕврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път

Стоян Панчев: Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път.

Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път, коментира във Фейсбук икономистът от ЕКИП Стоян Панчев.

Става дума за данните на БНБ, които отчитат, че през периода януари-април 2026 г. има 2,02 млрд. евро ПЧИ спрямо 276 млн. през същия период миналата година.

1. Започваме с най-големия компонент от тези велики резултати (57% от тях) – т.нар. реинвестирани печалби на стойност 1,14 млрд. – което на практика са парите на банките, хранителнителни вериги, телекомите и други такива бизнеси, които заради отличните си маржове и доходност (и висока инфлация) правят феноменални печалби, които оставят да бъдат развъртяни в страната за поредна година.
Когато можеш да продаваш същото масло, мляко и сирене по-скъпо в България, разбира се, че ще оставиш капитала си при високата доходност. А банките конкретно – за да продължат (чисто регулаторно) да кредитират все повече, им е нужен повече капитал.

2. Вторият компонент са т.нар. “дългови инструменти” с 31% от общите ПЧИ – миналата година те са били силно отрицателни (-400 млн. евро) сравнено със 600 млн. евро през 2026 г. Тези дългови инструменти са вътрешнофирмени задължения – не означава, че чужденци купуват български дългови инструменти или строят фабрики. Всъщност са прехвърляния на пари вътре във фирмите с чуждестранни майки.

Например – Лукойл е твърде голям да се финансира (за оборотни средства) от българската банкова система, затова майката взима кредит в чужбина и го прехвърля на дъщерното дружество. Нищо общо с “инвестиции”.

3. Третият компонент с най-малка тежест (12%) е нов собствен капитал на стойност 243 млн. евро. Най-близо до класическото разбиране за “инвестиции” – някой идва и налива пари (евентуално) в нов бизнес.
Като го сравняваме с 2025 г. изглежда доста повече -67 млн. vs 243 млн., но ако се върнем “малко” назад до 2024 г. (в същия период от време) имаме 213 млн. или до 2023 г., когато имаме 297 млн. евро. Само през месец юли 2022 г.,например, имаме 800 млн. евро инвестиции.

Т.е. тези резултати може да изглеждат добре спрямо една конкретна година – миналата – но всъщност са нищо особено и са били надминавани (дори в пъти) в последните 3-4 години.
Да не говорим, че инвестициите в дялов капитал включват и имотите – та съвсем смешно става.

Прост тест – кой завод се построи от януари?

Малоумници, хващащи се отчаяно за сламки – излизат с безумни заглавия. Мисирска история.
Та – НЕ Е ОТ ЕВРОТО, от неграмотност е.

П.П.П. Нали помните как борсата ни беше пораснала най-много в света? ????

Post Views: 7

ПАРИ

Не вярваме на Тръмп, ще изчакаме да видим какво ще стане

Според FT, корабособствениците няма да възобновят транзита през Ормузкия проток, докато не бъдат уверени в надеждността на сделката между САЩ и Иран.

Това може да отнеме няколко седмици, каза Джотаро Тамура, главен изпълнителен директор на Mitsui OSK Lines, най-големият оператор на танкери в света.

Той припомни, че вече е имало няколко фалшиви опита за повторно отваряне на водния път.

„Като се има предвид опитът от последните няколко месеца, мисля, че е разумно да се предположи, че може да отнеме поне няколко седмици, ако не и месец“, добави Тамура.

Около 500 кораба са блокирани в Персийския залив повече от 100 дни поради войната и чакат скоро да напуснат през Ормузкия проток.