АНАЛИЗИ

Войната за петрола!

Щетите от продължаващата вече седма година война в Сирия се оценяват на 226 млрд. долара. Това гласи доклад от Световната банка, публикуван в средата на 2017 г. Загубени са малко над 530 хиляди работни места, а бежанската вълна надхвърли 5 милиона души.

Преди да говорим за каквото и да е икономическо възстановяване, трябва да посочим какви са структурните особености на сирийската икономика. Добивната промишленост винаги е била гръбнак на националните икономики в този регион на света. Причината за това е проста – Близкият изток е богат на петролни и газови залежи. Сирия не прави изключение. Въпреки че страната не е голям износител на петрол, „черното злато” играе важна роля за ресурсното осигуряване на вътрешната икономика. През 2010 г. петролната индустрия на страната е генерирала 25% от приходите в държавния бюджет – една четвърт от икономиката се крепи на добивния отрасъл. За същата година Сирия е произвеждала 385 хил. барела суров петрол дневно (около 0,6% от световния добив), а добивът на природен газ е възлизал на 5,3 млрд. куб. метра. В този смисъл сирийските запаси може би не са от значение за световните енергийни пазари, но са от изключителна важност за вътрешната икономика на страната.

Къде се намират големите енергийни находища?

Големите петролни залежи се намират предимно в източната част на страната. Най-голямото петролно находище е „Ал-Омар”, което е разположено на изток от град Дейр Ез-Зор. След разгрома на ИДИЛ през 2017 г., това находище, както и прилежащата му инфраструктура, попаднаха под контрола на Сирийските демократични сили (кюрдско-арабски съюз, познат още с абревиатурата SDF, бел.авт.).

Другите по-големи нефтени полета са в крайната североизточна част на страната, в близост до град Маликия. Те също са под юрисдикцията на сирийските кюрди. Съществуват и по-малки находища, ситуирани в Централна Сирия, южно от град Ракка.

Петролните кладенци и съпътстващата ги инфраструктура като тръбопроводи, помпени станции и преработвателни заводи са обекти от стратегическо значение, а значимостта им е съпоставима с тази на военните бази и други ключови обекти от подобен тип. Терористичната групировка „Ислямска държава” оцеляваше години наред именно благодарение на факта, че контролираше почти всички енергийни находища в Сирия. Това позволи на групировката да генерира огромни приходи от нелегалната продажба на петрол и газ.

За разлика от относително не толкова големите петролни запаси, Сирия е държава, богата на природен газ. Големите газови находища са локализирани най-вече в централната част на страната – едната група от тях са позиционирани южно от Ракка, а другата – около Палмира. Тръбите също са основен елемент от енергийната инфраструктура на страната. „Арабският газопровод”, построен през 2003 г., доставя природен газ от Египет за Йордания, Ливан и Сирия. Дължината му е 1200 км., а максималният обем на доставките – 10,3 млрд. кубически метра. Заради терористичните атаки по участъците в Египет и Сирия, газопроводът не работи с пълния си капацитет.

Друг голям неработещ тръбопровод е „Киркук-Банияс”. Той е построен през далечната 1952 г. и транспортира суров петрол от иракския град Киркук до сирийския пристанищен град Банияс. Дължината на тръбата е 800 км., а капацитетът ѝ е сравнително малък – 300 000 барела дневно. От 2003 г. насам петролопроводът не работи заради разрушенията по иракския участък. Помпените станции и трасето в Сирия обаче се използват като хъбове за вътрешните находища в страната. Такъв е случаят с помпените станции Т2, Т3 и Т4, които обработват и транспортират доставки от Дейр Ез-Зор към пристанищните градове на Средиземно море.

Каква е държавната политика в добивния сектор?

Държавата участва директно в управлението на всички регионални петролни компании, чрез своя собствен холдинг – „Сирийска петролна компания” (СПК). СПК притежава 50% от акциите не само във сирийските, но и в компаниите с международно участие. Такъв е и случаят с най-големия чуждестранен консорциум, опериращ на територията на Сирия – Ал-Фурат. Там, освен 50% дял на СПК, останалите 50% се разпределят между „Shell”, „Китайската национална петролна компания” и „Индийската корпорация за петрол и природен газ”. Трябва да се отбележи, че Сирийската петролна компания е обект на санкции от страна на западните страни още от лятото на 2011 г.

След идването на президента Башар Асад на власт през 2000 г., в Сирия започва мащабна икономическа и социална реорганизация. В икономиката акцентът пада върху отварянето на Сирия както за западните, така и за фирмите на изток, притежаващи солиден „ноу-хау” в енергийния отрасъл.

Свидетелство за доброто партньорство между Сирия и западните държави е договорът подписан през 2008 г. между френската „Тотал” и „Сирийската петролна компания” за разширяване капацитета на петролните и газови находища в Дейр Ез-Зор. Инвестиционните намерения на „Тотал” не се свеждат само до увеличаване на добива – планирано е строителство на нови фабрики и оптимизация на целия производствен процес. Всъщност френското присъствие в Сирия на полето на енергетиката не е новост, дяловото участие на „Тотал” в петролната компания „Дейр Ез-Зор” датира още от 1988 г. За съжаление, в началото на декември 2011 г., само няколко месеца след избухването на размириците, „Тотал” се изтегли от Сирия.

Има ли надежда за възстановяване на сирийските енергийни находища?

В началото на 2017 г. сериозна част от петролните и газови залежи на страната се намираха под контрола на ИДИЛ. Това създаваше огромни проблеми за и без това страдащата сирийска икономика. Рискът за газовите доставки беше постоянен, тръбопроводната инфраструктура беше обект на постоянни атаки, а немалко бяха и случаите, в които терористичните групировки съзнателно унищожаваха газоразпределителни станции и преработващи фабрики. В тези условия Сирия нямаше как да обезпечи енергийната сигурност на своите граждани, а перспективите за по-мащабно икономическо възстановяване и индустриален подем граничеха с абсурда.

При такива условия, сирийската армия, подпомогната от своите съюзници, проведе успешни офанзиви в централната и източна част на страната. Освен че тези операции освободиха стратегически важни градове като Палмира, Дейр Ез-Зор и Абу Камал, върнаха под правителствен контрол и значителна част от енергийните находища. Година по-късно, предпоставките за икономически растеж в страната са налице, тъй като доставките на природен газ са подсигурени. Даден е ход на реконструкцията на разрушената инфраструктура край газовите находища в „Хаян”, „Джазал” и „Джихар”, като някои от производствата вече достигат оптималния си предвоенен капацитет.

Плановете за цялостно икономическо възстановяване минават през задължителната реконструкция на стратегическите енергийни обекти на територията на Сирия. Това, естествено, не е по силите на сирийската държава, която към момента изпитва огромни финансови проблеми, с оглед на продължаващите бойни действия. Тук на помощ могат да се притекат основните съюзници на Сирия – Русия, Иран и Китай.

Икономическото сътрудничество между гореизброените държави и Дамаск не датира от вчера. Русия е традиционен партньор на Сирия още от времето на СССР. В началото на XXI век руската компания „Стройтрансгаз” участваше в ключови енергийни проекти като строежа на 318-километровия сирийски участък от „Арабския газопровод”. Много от газопреработвателните станции и рафинерии също са строени с руско участие.

Иран също ще участва във възстановяването на сирийския енергиен сектор. Техеран и Дамаск вече подписаха няколко важни споразумения за възстановяване на електропреносната система на страната, строеж на нова електроцентрала край Латакия с мощност 540 мегавата, както и рехабилитацията на 90 мегаватовата електроцентрала край Дейр Ез-Зор.

Китайските компании също имат потенциала и възможностите да участват в рехабилитацията на енергийната система на страната. Китайската национална петролна компания вече има дялово участие в няколко сирийски петролни фирми. Освен сферата на енергетиката, Китай предявява интерес към реконструкцията на пътната инфраструктура, гарите, летищата и телекомуникациите. Интересът на Китай е продиктуван и от друго обстоятелство със стратегическо значение – Новият път на коприната. Амбициозният проект на Пекин цели изграждането на съвършено нова система на взаимодействие с държавите от Близкия изток и Европа. Сирия е важна страна по този маршрут.

В съвременната икономика, особено в индустриалния сектор, трансферът на технологии и знания е задължителен. В този смисъл няма как Сирия да не разчита на преките чуждестранни инвестиции. Отговорността на сирийските власти е огромна, защото те трябва да проявят майсторство в икономическата дипломация, за да успеят да сключат взаимноизгодни договори с чуждите компании. Ситуацията е сложна, защото в Сирия се преплитат много регионални и геополитически интереси, но ролята на сирийските политици и техните управленчески решения изобщо не е маловажна.

Какви могат да бъдат препятствията?

На първо място, това са продължаващите военни действия. Нито една компания, било то държавна, частна или смесена, не би се решила на мащабни инвестиции, ако в региона се водят бойни действия. Краят на войната, или поне прекратяването на битките в определени райони, е задължително условие за осъществяването на мащабни инвестиционни проекти.

На второ място това са различията между воюващите страни. Доста от енергийните находища бяха върнати под контрола на сирийското правителство, но най-големите от тях остават под кюрдски контрол. Такива са случаите с петролните находища в басейна „Ал-Омар”, както и големите язовирни съоръжения по поречието на река Ефрат – Тишрин и Табка. Твърде вероятно е в даден момент, особено при затихване на военните действия и навлизане във фазата на политическия и икономически преход, сирийската държава да си ги поиска обратно. Проблемът тук произтича от факта, че нито една от страните по конфликта не е готова на драматични компромиси, а това създава потенциална опасност за ескалация на напрежението.

Post Views: 38

Related Topics:война новини свят

Up Next

Войната за петрола!

Don't Miss

Повече от година истерия

АНАЛИЗИ

Запада се опитва да откъсне Армения, няма да стане

Лавров натисна, Ереван отстъпи: Армения заговори помирително с Москва.

Русия спря вече много арменски стоки.

85% от продукцията на Армения се изнася за Русия.

99% от външните приходи на Армения са от Русия.

100% от газа и петрола на Амения са от Русия.

Ереван внезапно смекчи тона към Москва след острите думи на Сергей Лавров за западното влияние в Армения. Но зад помирителната реторика остава старият проблем — властта на Пашинян продължава да търси паралелна опора във Вашингтон и Брюксел.

В Ереван започнаха да говорят по-внимателно. Това се вижда не толкова по думите, колкото по интонацията. Арменският външен министър Арарат Мирзоян даде интервю за News.am и почти във всяко изречение се опитваше да остави впечатлението, че отношенията с Русия не са разрушени окончателно. Това не е случайно. Само часове по-рано Сергей Лавров публично обвини Запада, че се опитва да откъсне Армения от Москва чрез политически, идеологически и институционален натиск. Формулировката беше твърда дори по стандартите на руската дипломация. Лавров рядко използва подобен тон без предварително решение на Кремъл.

Тук има нещо важно. В Москва все по-малко разглеждат арменската политика като тактическо отклонение и все повече като системна промяна. Разликата е огромна.

При тактическо отклонение Москва чака. При системна промяна започва подготовка за дълъг конфликт на интереси.

Затова и интервюто на Мирзоян изглежда като опит за аварийно охлаждане на ситуацията. Арменският министър почти механично повтори, че сближаването със САЩ и Европейския съюз не било насочено срещу Русия. Само че този аргумент вече не работи особено добре в Москва. Причината е проста: в последните две години Армения направи поредица от конкретни стъпки, които трудно могат да бъдат обяснени само с „диверсификация на външната политика“.

Ереван замрази участието си в ОДКС. Проведе съвместни военни учения със САЩ. Активизира контактите с НАТО. Изпрати представители на срещи, които Москва открито определя като антируски формати. Започна преговори за разширено военно сътрудничество с Франция. Париж достави бронирана техника Bastion и започна разговори за противовъздушни системи. Индия също се включи — със сделки за ракетни комплекси Pinaka, артилерия и радари Swathi. В същото време руските миротворци в Карабах бяха постепенно изтласкани от политическата картина след азербайджанската операция през септември 2023 г.

Москва помни тези неща. И ги събира.

Проблемът за Кремъл не е само геополитически. Той е и психологически. Армения дълго време беше разглеждана като една от най-лоялните постсъветски държави в руската зона за сигурност. В Гюмри е разположена 102-ра руска военна база. Руски граничари охраняват части от арменските граници. Арменската икономика е дълбоко свързана с руската — чрез банкови потоци, енергетика, логистика и пазара на труда. Огромна арменска диаспора работи в Русия. Само паричните преводи към Армения формират сериозна част от финансовата стабилност на страната.

И точно тук започва парадоксът.

Армения иска да намали зависимостта си от Москва, но в момента няма с какво да я замени. Европейският съюз може да даде политически сигнали и ограничени финансови програми. Франция може да достави няколко партиди техника. САЩ могат да организират военни тренировки и дипломатическа подкрепа. Но никой от тях не може бързо да замени руската инфраструктура, руските пазари и руската военна архитектура в региона.

Това изглежда логично, но има един проблем.

И самият Кремъл вече не изглежда готов да плаща цената за стария модел на отношения. В Москва расте раздразнение от опитите на Пашинян едновременно да запазва руските гаранции за сигурност и паралелно да изгражда антируски политически контакти. Особено след Карабах.

Там настъпи психологическият срив.

Арменското общество очакваше Русия да спре Азербайджан. Русия не го направи. Причините са много — войната в Украйна, промененият баланс със Турция, отказът на самия Пашинян да признае официално Карабах, вътрешните противоречия в ОДКС. Но политическият резултат беше ясен: в Армения започна ускорено пренасочване на общественото недоволство срещу Москва.

Пашинян използва това настроение много внимателно. Не фронтално. По-скоро чрез постоянни малки сигнали. Интервюта. Изявления. Европейски визити. Разговори за „суверенизация“. Думи за „грешки на съюзниците“. Всичко това постепенно подготвяше нова външнополитическа линия.

Сега обаче Ереван започва да усеща границите на тази игра.

Русия все още има огромни инструменти за влияние в Кавказ. Транспортни коридори. Газови доставки. Военно присъствие. Финансов натиск. Разузнавателни канали. Контакти с местните елити. В Москва отлично знаят колко нестабилна е вътрешната арменска система. Особено след масовото разочарование от загубата на Карабах. Рейтингът на Пашинян вече не изглежда така стабилен, както преди две години.

Тук трябва да се гледа и още нещо — предстоящите избори.

Политологът Геворг Мирзаян неслучайно говори за сигнал към арменския елит. В руската система подобни сигнали рядко се изпращат случайно. Когато близки до Кремъл анализатори започнат публично да обсъждат дали Москва е „доволна“ от даден лидер, това обикновено означава, че вътре вече се обсъждат алтернативни варианти.

Не непременно смяна на властта. Това е опростената версия.

По-скоро подготовка за сценарий, при който Русия престава да инвестира политически ресурс в сегашното ръководство.

Разликата е много опасна за Ереван.

Защото Армения няма ресурс за дълга конфронтация едновременно с Азербайджан, Турция и Русия. А икономическите показатели не изглеждат толкова спокойни, колкото твърди официалната статистика. Да, през последните години Армения регистрира силен ръст — включително заради прехвърлянето на руски капитали и компании след санкциите срещу Москва. Но този модел е нестабилен. Част от този ръст зависи именно от посредническата роля между Русия и външните пазари. Ако отношенията с Москва започнат да се влошават по-сериозно, ударът може да бъде много неприятен.

Особено за банковия сектор.

Особено за логистиката през Грузия.

Особено за енергетиката.

И тук се появява още едно противоречие. Пашинян опитва да представи курса си като „балансирана многовекторност“. Само че Западът не гледа на Кавказ по този начин. За Вашингтон и Брюксел Армения постепенно се превръща в още една площадка за ограничаване на руското влияние в постсъветското пространство. Това не значи, че Западът ще защитава Армения при военна криза. Историята показва друго. Но ще използва арменската тема като инструмент срещу Москва.

В Кремъл отлично разбират това.

Затова Лавров говори толкова рязко.

Неговите думи всъщност не бяха насочени само към Пашинян. Те бяха адресирани към цялата арменска бюрокрация, към военния елит, към бизнеса и към хората около системата за сигурност. Посланието беше просто: Москва вижда процеса и вече няма намерение да се преструва, че не го забелязва.

Това обяснява и бързата реакция на Мирзоян.

Но и тя съдържа един неприятен детайл. Арменският външен министър не каза, че Ереван ще ограничи сближаването със САЩ и ЕС. Напротив. Той само се опита да увери Москва, че този процес не бил насочен срещу Русия. Тоест курсът остава. Променя се само опаковката.

Тази версия звучи добре, но числата не я потвърждават. Военните контакти между Армения и западните държави растат. Европейската наблюдателна мисия по арменската граница постепенно разширява активността си. Франция увеличава военното присъствие в дипломатическата линия. Американските структури засилват работата с арменски неправителствени организации и медии. Това вече не е символичен процес.

Той е институционален.

Москва реагира бавно на подобни неща. Но когато реагира, обикновено вече е решила, че проблемът е стратегически.

Поради това сегашното помирително изявление на Ереван изглежда по-скоро като опит за печелене на време. Арменското ръководство очевидно не иска рязък разрив с Русия — поне не сега. Ситуацията около Зангезурския коридор остава напрегната. Азербайджан продължава натиска по границата. Турция действа координирано с Баку. Иран наблюдава нервно всяко движение около южните транспортни маршрути. В такава среда открит конфликт с Москва би бил рискован дори за много по-силна държава.

А Армения не е такава държава.

Затова в Ереван днес говорят на два езика едновременно. Един за вътрешната публика — за суверенитет, Европа и нова външна политика. И втори за Москва — за партньорство, исторически връзки и конструктивен диалог.

Тези два езика все по-трудно се събират в едно изречение.

И точно там започва истинският проблем за Пашинян.

Post Views: 20

АНАЛИЗИ

Инфлация, цени, заплати: от какъв бюджет има нужда България?

The Sofia Times публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

От какъв бюджет има нужда България: кои са предизвикателствата и трудностите, но и шансовете? “Активни политики”, ИПИ и BESCO стартират кампанията “Бюджет на растежа”.

“Разходите надскачат доходите, много сметки стоят неплатени, често се прибягва до заеми”, така финансовият министър Гълъб Донев описа състоянието на публичните финанси.

Вицепремиерът обяви редица мерки, за да се овладее дефицитът и да “спрат кранчетата” в бюджета. Сред тях са краят на автоматичното обвързване на заплатите със средната работна заплата, таванът на възнагражденията в бюджетния сектор, съкращаването на администрацията.

Защо обаче харченето на парите на държавата е толкова недалновидно?

Индексирането – перпетуум мобиле за вдигане на заплати

От години автоматичното повишаване на заплатите на депутати, министри, членове на регулатори, служители на ръководни постове в държавната администрация и работещите в сектор „Сигурност”, които се равняват на определен процент от средната работна заплата, са обект на критика. Индексирането спрямо средната работа заплата води до все по-голяма ножица в заплащането спрямо тези, чиито заплати не се индексират. А самото това индексиране на свой ред допринася за повишаването на средната работа заплата и съответно – за нови увеличения.

Повишаването на заплатите на депутатите, които са 240 души, е съвсем малка част от проблема. “Служителите в публичния сектор са 550 000. Голяма част от техните възнаграждения са обвързани по някакъв начин с минималната или средната работна заплата. Това са грамадни ръстове, които по никакъв начин не могат да бъдат покрити от нормалния ръст на приходите в бюджета” коментира пред ДВ Петя Георгиева от “Института за пазарна икономика” (ИПИ).

“Бюджет на растеж” – в търсене на диалог и прозрачност

От ИПИ, заедно с платформата „Активни политики” и Българската предприемаческа асоциация (BESCO), стартираха кампанията „Бюджет на растежа” за отговорни публични финанси и активен диалог за парите на държавата. „Перфектният вариант би бил създаването на бюджета да мине с максимална прозрачност и публичност”, коментира Ивайло Маджаров от „Активни политики”. „Необходими са реформи и анализи, за да се оправи бюджетът. В противен случай ще правим същото нещо всяка година.” А същото означава дългове, харчене на пари на парче, липса на дългосрочна перспективна и несигурност.

„Бюджетът е важен за всички – както за бизнеса, така и за гражданите”, казва Петя Георгиева. „Моето впечатление е, че за бюджета за тази година няма да има много сериозен разговор. Но се надявам ,че това ще се промени с бюджета за 2027 година, който ще започне да се обсъжда през септември.”

Идеята на организации, които стоят зад „Бюджет на растежа”, е обществото и експертите активно да участват в изготвянето на политиките занапред. От „Активни политики”, платформа, която достига до стотици хиляди в социалните мрежи, връщат фокуса на младите към бюджета – темата, която изкара голяма част от тях по площадите в края на 2025 година. „Ще имаме образователни публикации – искаме да обясним какво е дълг, какво е инфлация, какво е лична инфлация. Ще обясним как инвестиции могат да помогнат за развитието на България, кои са секторите, които дърпат икономиката напред”, казва Ивайло Маджаров.

Инвестиции в бъдещето

Въпросът за развитието на българската икономика трябва да е в дневния ред както на политиците, така и на обществото, убеден е той. „Трябва да се инвестират средства в образованието и във високотехнологичната сфера. България може да привлича центрове за данни и специалисти в сферата на изкуствения интелект”, допълва един от създателите на „Активни политики”.

Според него държавата трябва да обърне повече внимание на квалификацията и придобиването на технологични знания от цялото население: „Умението за учене през целия живот е ключово. Нещата се променят толкова динамично, че университетското образование не е достатъчно, необходими са инвестиции в ежегодно обучение на хората, за да може техните умения да са адаптивни”.

По-малко сива икономика, по-голяма събираемост

За да са възможни тези инвестиции обаче, държавата трябва да адресира проблемите, отдавна превърнали се в обществена тайна. „Сивата зона често е подценявана на ниво институции, но присъства ежедневно в разговорите на хората. Достатъчно е да си правил ремонт през последните няколко години, за да знаеш какви суми се въртят в сивата икономика. Държавата губи, губим и ние”, коментира Ивайло Маджаров.

„Между 20 и 30% от БВП е сивият сектор според различните оценки”, подчерта Петя Георгиева от ИПИ. „Сивият сектор се изсветлява по различни начини, свързани с достъп до информация, това трябва да продължи. Трябва да се правят проверки в тези сектори, които са ноторно известни. Не може в цял сектор всички да са с минимална или под минималната работна заплата”, допълва тя. Според изследване на американската консултантска компания „Киърни” към 2023 година делът на сивата икономика от БВП на България е 34,6%, което превръща страната в абсолютен първенец в ЕС. Същото изследване, поръчано от „Виза”, поставя страната на първо място и по кешови плащания.

За да започнат повече хора и бизнеси коректно да плащат данъците и осигуровките си обаче, са необходими както мерки отгоре, така и осъзнаване отдолу. „Всеки гражданин трябва да изисква от държавата да получава качествени услуги, за които така и така плаща. Има толкова много пари в здравеопазването например, а насреща не получаваме това, за което плащаме”, казва Петя Георгиева.

Визия за бъдещето, вместо регулиране на цената на доматите

Мерки като контролиране на цените трудно могат да пречупят инфлацията, смятат повечето експерти. Оздравяването на икономиката минава през устойчиво развитие, нови възможности и структурни реформи.

„Изключително трудно е за едно правителство чрез административни мерки да пребори инфлацията. Това, което правителството в момента смята да прави, го приемам като отговор на очакванията на избирателите. Не мисля, че ще има сериозен ефект обаче, защото е много трудно да се опитваш да контролираш милиони цени в една пазарна икономика”, обяснява Петя Георгиева. „Увеличанието на доходите през последните десетина години е значително в България. Това е една от причините за по-високата инфлация. Друга причина са външните шокове, нашата икономика е отворена и е силно повлияна от събитията в Европа и в света като цяло – енергийна криза, войни.”

Ивайло Маджаров настоява за по-дългосрочна визия и по-ясни приоритети: „Какво искаме да правим в бъдеще? Какво искаме да произвеждаме и как да го постигнем?”.

Въпреки трудностите пред българската икономика има много възможности. И то не само заради домакинстването на Евровизия догодина.

Post Views: 26

АНАЛИЗИ

Българските и Европейски слуги поддържати и финансират военнопрестъпници

Чудовищно престъпление, извършено от подкрепяната от Европейския съюз и НАТО украинска фашистка хунта!

„Мамо, бомбардират ни!“ Само това е успяла да каже по телефона на майка си 18 годишната Анастасия Василенко (на снимката), вечерта на 21 срещу 22 май по време на целенасочената украинска бомбардировка на общежитието и сградата на Педагогическия колеж в Старобилск, Луганска народна република.

Повече за Анастасия не се знае. През целия ден продължава разчистването на развалините на общежитието и търсенето на оцелели младежи.

От 23:00 часа на 21 май до 2:00 часа на 22 май е продължила атаката на украински дронове, пренасящи големи количества взривни вещества, срещу учебната сграда и общежитието на Старобилския колеж. Колежът обучава бъдещи учители в началното училище, учители на деца в предучилищна възраст и специалисти по управление на документацията и архивистиката. Нито до Колежа, нито в самия град Старобилск, има разположени военни обекти и критична инфраструктура.

Това е било добре известно на укрофашистите.

Тяхната цел е била именно унищожаването на педагогическото учреждение и убийството на младежите, настанени в общежитието. По време на нападението в сградата на общежитието са се намирали 86 младежи на възраст от 14 до 18 години. Досега са открити 6 загинали, а 39 младежи са с наранявания в различни степени. Продължава издирването на все още затрупаните под развалините деца.

Като чудовищна трагедия и безпрецедентен акт на нечовешко отношение бе определено от руската общественост случилото се в мирното и спокойно градче Старобилск.
Президентът Владимир Путин остро осъди украинското нападение и го определи като терористична атака.

От руското Министерство на външните работи заявиха, че това е военно престъпление и акт на тероризъм, извършен от украинските въоръжени сили срещу цивилни и непълнолетни лица.
„Нацистите, като притиснати в ъгъла плъхове, се опитват да хапят там, където боли най-много, насочвайки се към невинни цивилни и непълнолетни. Това е военно престъпление и наказанието за нацистите е неизбежно“, се казва от Министерството.

Screenshot

„Терористите атакуват деца с прецизност и удоволствие. Всички мълчат. Мълчанието е особено брутално сред поддръжниците на Зеленски“, коментира Мария Захарова.
„Терористите, които атакуваха общежитието, са истински дегенерати. Това гнусно престъпление ще бъде посрещнато с жесток отговор“, заяви ръководителят на Запорожка област Владимир Салдо.

След поредното престъпление на киевската фашистка хунта, днес, 22 май от 22:00 часа московско време, е насрочено извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН.
Владимир Путин заяви, че е възложил на Министерството на отбраната на Руската федерация да подготви предложения за отговор на атаката срещу младежите от Старобилск.

„Този път не е възможно да се ограничим само с изявления“, уточни руският президент…