АНАЛИЗИ

Всичко е помия и лайна” (Боил Банов за митичния Ангелов и как скандалът стана по-голям)

Януари 2018 г. Цяла България живее под знака на шесторното убийство в Нови Искър. Заподозрян за извършител е Росен Ангелов, по чиито следи хукват жандармерия и военни командоси, включва се и хеликоптер. Вестниците преливат от подробности за бурната любовна връзка на Ангелов с една от жертвите. Той обаче старателно се укрива, както впрочем е правел от 2009 г., когато е обявен за общодържавно издирване. „Предприети са няколко полицейски операции за откриването му, но без резултат. Срещу него се водят досъдебни производства, които не могат да приключат, докато не бъде намерено лицето“, обявява тогавашният главен секретар на МВР Младен Маринов, понастоящем вътрешен министър.

Ангелов има три присъди „лишаване от свобода“. През 1984 г. лежи за кражба, през 1999-а – за изнасилване, а през 2009 г. – за блудство с непълнолетно момиче. Изчезва, преди да влезе в затвора. Той е в неизвестност почти 9 години, няма документи и е безработен, но все пак изкарва някой лев в автосервиз. Обитава незаконно построена къща край малко селце в Искърското дефиле, където се упражнява в стрелба по тенекиени мишени с незаконно притежаван пистолет.

Местните, които все пак са го виждали (а сред тях е и кметът), го наричат Горския човек, защото предпочита да се движи по горските пътеки. Така няма риск да бъде забелязан, но междувременно върти любов и поддържа профил във Фейсбук. След убийството дори се връща във вилата в с. Луково, отоплява я, включва лаптопа, приготвя си храна.

Уви, след близо седмица се съобщава, че Росен Ангелов е предпочел да се самоубие. Трупът му е открит в изоставена постройка на около 500 м от незаконно обитаваната къща. България е разочарована – не успява да види този загадъчен Горски човек, чието лице познава само от една-единствена снимка…

Януари 2019 г. В последните дни на месеца България е разтърсена от корупционен скандал. Депутатът от БСП Елена Йончева изважда записи от разговори на културния министър, датирани от март 2016 г. Тогава Боил Банов е зам.-министър на културата във втория кабинет „Борисов“, а според записите дава указания как да се фалшифицират документи. Целта е да се опрости неустойка на фирмата строител на Ларгото, като по този начин държавата е ощетена с поне 700 хил. лв.

Оказва се, че записите по аферата, наречена от Йончева „Ало, Банов съм“, са направени от бивш служител на министерството. След три години „страх лозе пази“ човекът осъзнава, че е участвал в нещо незаконно, и в един момент решава да потърси възмездие.

Първата реакция на Боил Банов е да нарече записа фалшифициран. По-точно: „Компилация някаква от неща, които съм правил в десетки срещи, за мен той е подработен. Пипан е вътре.“ Банов обаче знае кой го е направил – Ангел Ангелов, директор на дирекция „Европейски програми и проекти“ в МК, който бил уволнен от тогавашния титуляр Вежди Рашидов. Помагал му и някой си Иво Костов, така че ставало дума за организирана престъпна група. „Този Ангелов с неговия партньор, това са схемаджии, това правят тези момчета – шантажират“, обявява министърът, а по-късно ги нарича престъпници.

Но същият този Ангелов, както става ясно пак от думите на Банов, след уволнението от МК е назначен в министерството на образованието. Там той работи по познатия начин – дава на онзи Костов вътрешна информация, така че последният да осигурява проекти, които да печелят съответните поръчки. Освен това продължава да записва всички разговори на висшестоящи, за да ги изнудва. От тази практика, обобщена от министъра с фразата „Всичко е помия и лайна“, вече си пати и директор на агенция към просветното министерство. Нещо повече, този директор дори подава оплакване в полицията, че гумите на автомобила му са срязани!

Впоследствие версията е потвърдена от зам.-министъра на образованието Деница Сачева. Да, срещу Ангелов има сигнали, че е правил опити да заплашва шефа на Изпълнителна агенция „Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. Да, Ангелов е назначен в МОН през септември 2016 г. след конкурс. „Името на този човек ни стана известно през декември (2018 г.), когато за първи път получихме информация за това, че е направил опити да заплашва изпълнителния директор на агенцията и да упражнява върху него натиск в полза на определени изпълнители за определени проекти“.

Тъй като два-три дни за Ангел Ангелов само се говори, публиката забравя откъде изобщо е тръгнал скандалът. Появява се неясна снимка на енигматичния бос на организирана престъпна група, който обикалял от министерство на министерство, за да изнудва и върти корупционни схеми. Той обаче упорито мълчи и не се появява да защити името си, което се търкаля от сутрин до вечер. И тъкмо да се усъмним, че Ангел Ангелов не съществува, набеденият чиновник най-сетне заявява пред БНТ, че никога не е бил уволняван. Напротив, за работата си получавал най-високи оценки, „което е обективно проверимо във всяко министерство или агенция, в която съм бил служител“. Той отрича и да има нещо общо със записите, а „единственото, което мога да кажа, е, че на записа (за Ларгото) разпознавам автентичния глас на г-н Банов, мисълта му тече ясно и последователно“…

И така, в един и същи месец на две последователни години двама души с еднакви фамилии се превръщат в олицетворение на държавата България:

Първият се укрива години наред, през които властите ужким го търсят, а той необезпокоявано стреля в двора на безстопанствена вила. Всички от селото знаят, че тя е вдигната без съответните разрешителни; знаят и това, че обитаващият я съмнителен мъж обикаля из района. Ангелов № 1 работи „на черно“ в автосервиз, където пък са наясно, че няма документи. „Сюжетът с масовото убийство показа абсолютното беззаконие и хаос, които царят в страната“, обобщи тогава в. „Сега“, припомняйки, че още 594 души, осъдени да лежат в затвора, живеят безметежно на свобода. А най-вероятно са и въоръжени.

Виж, последното нещо, което може да се каже за Ангелов № 2, е, че е някакъв спотайващ се „Горски човек“. Точно обратното – той е държавен служител, заема отговорни постове и дори е сред факторите, които разпределят европари. В МК е шеф на дирекция „Европейски програми и проекти“, после е в Изпълнителната агенция „Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ към МОН. Когато гръмва скандалът обаче, никой не го издирва трескаво, въпреки че Ангелов се оказва основно действащо лице. В същото време появата му в т.нар. публично пространство е предшествана от твърде подробни разследвания със заглавия като „Схемата на Ангел и Иво – информация, записи и пари от еврофондовете“. В тях мнението му не фигурира, но за сметка на това изобилстват факти, предоставени от отлично запознати източници:

Въпросната схема започнала още през 2009 г., а „е възможно да е работила и в НАП и агенцията за социално подпомагане, където Ангелов също е бил експерт по управлението на еврофондове“. В МК тя била преустановена едва през април 2016 г., когато служителят е уволнен, но още през септември 2016 г. той е назначен в образователното министерство. Там схемата се задействала отново, а Ангелов и неговият съучастник бясно се хвърлили да купуват скъпи имоти в центъра на София и „богаташкото дунавско село Ветрен“. Само за онази 2016 г. фирмата на Иво Костов „Хари С Консулт 8“ имала приходи от 153 000 лв. от консултантска дейност и т.н., и т.н.

С две думи, дори ако не е вярно, че високопоставеният чиновник е напуснал МК по свое желание, възникват няколко логични въпроса:

Щом 7 години в Министерство на културата Ангелов записва разговори на висшестоящите и ги използва за изнудването им, защо изобщо са го търпели?

Щом преди 3 години е уволнен заради шантаж, защо така и не е бил подаден сигнал до прокуратурата?

Щом жертвите му не са обсъждали в разговорите си нищо нередно, с какво толкова е можел да ги изнудва?

Щом след това е назначен в МОН след конкурс, в МОН не са ли се поинтересували какъв човек взимат на работа, не го ли пише поне в служебното му досие?

Щом през декември миналата година в просветното министерство най-после разбират с какво се занимава, по какви причини той продължава да работи там?

Но най-нелепото в цялата история с Ангелов №2 е самопризнанието на министри – бивши и настоящи, зам.-министри, директори на агенции и прочие, че по коридорите на властта шетат ОПГ-та с достъп до сериозен финансов ресурс. „Вкаран съм в капан от малка организирана престъпна група“, казва в прав текст самият Боил Банов, който съвсем разбираемо се опитва да измести фокуса на вниманието в друга посока. Така обаче аферата, започнала от едни 700 000 лв., за които Йончева твърди, че са „опростени“ неустойки, обраства с нови потресаващи факти и съмнения и е напът да придобие чудовищен вид.

Впрочем и в БСП надали са мечтали за такъв ефект, постигнат от собственото накисване на Банов и сие. Във всеки случай надали някога щяхме да чуем за Ангел Ангелов, ако министърът сам не бе посочил името му и сам не беше направил разкритието за неговите митарства из държавни ведомства. Нямаше и въобще да узнаем, че зам.-министър на образованието случайно е научил за дейността му в ключова агенция към МОН, и то след повече от две години, откакто е назначен в нея.

А представяте ли си всичко, което се твърди за Ангелов, действително да се окаже истина? Прави записи, заплашва, дава информация на свои хора по проекти за 83 млн. евро, реже гумите на шефа си. Само дето още не е извадил незаконно притежаван пистолет, за да стреля по оперативки или да опира дулото му в слепоочието на просветния министър. А защо не и в челото на премиера, та да си трае, нищо че и сега си мълчи? Но кой знае – може пък и него да изнудва по някаква линия, при положение че от 2009 г. е такъв ценен кадър за управляващата партия.

Пак добре, че вторият Ангелов се показа навреме, за да не търсим и него с хеликоптери и жандармерия. И не само защото така сърцевината на аферата съвсем щеше да отиде на кино, ами и вероятността той да бъде превърнат в Горския човек беше осуетена. При такива управленски методи току-виж си изпатил като своя съфамилник от миналата година, за когото така и не се разбра от какъв зор си е приготвял храна във вилата, пък сетне е минал половин километър до друга постройка, където да си тегли куршума. И не, нищо не намеквам, просто така съм чувала, че постъпват в ОПГ-то, когато на някого му се наложи да поеме вината. Или пък внезапно пропее, въпреки че мълчанието му е било заплащано с постове и възможност за съучастие в схеми…

Разбира се, в една държава нещата стоят по съвсем друг начин. Но доколкото в тези истории държава отсъства, все едно е имало опустошително нашествие на скакалци, в крайна сметка „всичко е помия и лайна“. И лично аз ни най-малко не съм възмутена, че изразът е на културния министър, даже го приветствам за честността. Браво, Банов, браво! По-кратко и по-ясно наистина не може да се каже.

Post Views: 20

АНАЛИЗИ

Запада се опитва да откъсне Армения, няма да стане

Лавров натисна, Ереван отстъпи: Армения заговори помирително с Москва.

Русия спря вече много арменски стоки.

85% от продукцията на Армения се изнася за Русия.

99% от външните приходи на Армения са от Русия.

100% от газа и петрола на Амения са от Русия.

Ереван внезапно смекчи тона към Москва след острите думи на Сергей Лавров за западното влияние в Армения. Но зад помирителната реторика остава старият проблем — властта на Пашинян продължава да търси паралелна опора във Вашингтон и Брюксел.

В Ереван започнаха да говорят по-внимателно. Това се вижда не толкова по думите, колкото по интонацията. Арменският външен министър Арарат Мирзоян даде интервю за News.am и почти във всяко изречение се опитваше да остави впечатлението, че отношенията с Русия не са разрушени окончателно. Това не е случайно. Само часове по-рано Сергей Лавров публично обвини Запада, че се опитва да откъсне Армения от Москва чрез политически, идеологически и институционален натиск. Формулировката беше твърда дори по стандартите на руската дипломация. Лавров рядко използва подобен тон без предварително решение на Кремъл.

Тук има нещо важно. В Москва все по-малко разглеждат арменската политика като тактическо отклонение и все повече като системна промяна. Разликата е огромна.

При тактическо отклонение Москва чака. При системна промяна започва подготовка за дълъг конфликт на интереси.

Затова и интервюто на Мирзоян изглежда като опит за аварийно охлаждане на ситуацията. Арменският министър почти механично повтори, че сближаването със САЩ и Европейския съюз не било насочено срещу Русия. Само че този аргумент вече не работи особено добре в Москва. Причината е проста: в последните две години Армения направи поредица от конкретни стъпки, които трудно могат да бъдат обяснени само с „диверсификация на външната политика“.

Ереван замрази участието си в ОДКС. Проведе съвместни военни учения със САЩ. Активизира контактите с НАТО. Изпрати представители на срещи, които Москва открито определя като антируски формати. Започна преговори за разширено военно сътрудничество с Франция. Париж достави бронирана техника Bastion и започна разговори за противовъздушни системи. Индия също се включи — със сделки за ракетни комплекси Pinaka, артилерия и радари Swathi. В същото време руските миротворци в Карабах бяха постепенно изтласкани от политическата картина след азербайджанската операция през септември 2023 г.

Москва помни тези неща. И ги събира.

Проблемът за Кремъл не е само геополитически. Той е и психологически. Армения дълго време беше разглеждана като една от най-лоялните постсъветски държави в руската зона за сигурност. В Гюмри е разположена 102-ра руска военна база. Руски граничари охраняват части от арменските граници. Арменската икономика е дълбоко свързана с руската — чрез банкови потоци, енергетика, логистика и пазара на труда. Огромна арменска диаспора работи в Русия. Само паричните преводи към Армения формират сериозна част от финансовата стабилност на страната.

И точно тук започва парадоксът.

Армения иска да намали зависимостта си от Москва, но в момента няма с какво да я замени. Европейският съюз може да даде политически сигнали и ограничени финансови програми. Франция може да достави няколко партиди техника. САЩ могат да организират военни тренировки и дипломатическа подкрепа. Но никой от тях не може бързо да замени руската инфраструктура, руските пазари и руската военна архитектура в региона.

Това изглежда логично, но има един проблем.

И самият Кремъл вече не изглежда готов да плаща цената за стария модел на отношения. В Москва расте раздразнение от опитите на Пашинян едновременно да запазва руските гаранции за сигурност и паралелно да изгражда антируски политически контакти. Особено след Карабах.

Там настъпи психологическият срив.

Арменското общество очакваше Русия да спре Азербайджан. Русия не го направи. Причините са много — войната в Украйна, промененият баланс със Турция, отказът на самия Пашинян да признае официално Карабах, вътрешните противоречия в ОДКС. Но политическият резултат беше ясен: в Армения започна ускорено пренасочване на общественото недоволство срещу Москва.

Пашинян използва това настроение много внимателно. Не фронтално. По-скоро чрез постоянни малки сигнали. Интервюта. Изявления. Европейски визити. Разговори за „суверенизация“. Думи за „грешки на съюзниците“. Всичко това постепенно подготвяше нова външнополитическа линия.

Сега обаче Ереван започва да усеща границите на тази игра.

Русия все още има огромни инструменти за влияние в Кавказ. Транспортни коридори. Газови доставки. Военно присъствие. Финансов натиск. Разузнавателни канали. Контакти с местните елити. В Москва отлично знаят колко нестабилна е вътрешната арменска система. Особено след масовото разочарование от загубата на Карабах. Рейтингът на Пашинян вече не изглежда така стабилен, както преди две години.

Тук трябва да се гледа и още нещо — предстоящите избори.

Политологът Геворг Мирзаян неслучайно говори за сигнал към арменския елит. В руската система подобни сигнали рядко се изпращат случайно. Когато близки до Кремъл анализатори започнат публично да обсъждат дали Москва е „доволна“ от даден лидер, това обикновено означава, че вътре вече се обсъждат алтернативни варианти.

Не непременно смяна на властта. Това е опростената версия.

По-скоро подготовка за сценарий, при който Русия престава да инвестира политически ресурс в сегашното ръководство.

Разликата е много опасна за Ереван.

Защото Армения няма ресурс за дълга конфронтация едновременно с Азербайджан, Турция и Русия. А икономическите показатели не изглеждат толкова спокойни, колкото твърди официалната статистика. Да, през последните години Армения регистрира силен ръст — включително заради прехвърлянето на руски капитали и компании след санкциите срещу Москва. Но този модел е нестабилен. Част от този ръст зависи именно от посредническата роля между Русия и външните пазари. Ако отношенията с Москва започнат да се влошават по-сериозно, ударът може да бъде много неприятен.

Особено за банковия сектор.

Особено за логистиката през Грузия.

Особено за енергетиката.

И тук се появява още едно противоречие. Пашинян опитва да представи курса си като „балансирана многовекторност“. Само че Западът не гледа на Кавказ по този начин. За Вашингтон и Брюксел Армения постепенно се превръща в още една площадка за ограничаване на руското влияние в постсъветското пространство. Това не значи, че Западът ще защитава Армения при военна криза. Историята показва друго. Но ще използва арменската тема като инструмент срещу Москва.

В Кремъл отлично разбират това.

Затова Лавров говори толкова рязко.

Неговите думи всъщност не бяха насочени само към Пашинян. Те бяха адресирани към цялата арменска бюрокрация, към военния елит, към бизнеса и към хората около системата за сигурност. Посланието беше просто: Москва вижда процеса и вече няма намерение да се преструва, че не го забелязва.

Това обяснява и бързата реакция на Мирзоян.

Но и тя съдържа един неприятен детайл. Арменският външен министър не каза, че Ереван ще ограничи сближаването със САЩ и ЕС. Напротив. Той само се опита да увери Москва, че този процес не бил насочен срещу Русия. Тоест курсът остава. Променя се само опаковката.

Тази версия звучи добре, но числата не я потвърждават. Военните контакти между Армения и западните държави растат. Европейската наблюдателна мисия по арменската граница постепенно разширява активността си. Франция увеличава военното присъствие в дипломатическата линия. Американските структури засилват работата с арменски неправителствени организации и медии. Това вече не е символичен процес.

Той е институционален.

Москва реагира бавно на подобни неща. Но когато реагира, обикновено вече е решила, че проблемът е стратегически.

Поради това сегашното помирително изявление на Ереван изглежда по-скоро като опит за печелене на време. Арменското ръководство очевидно не иска рязък разрив с Русия — поне не сега. Ситуацията около Зангезурския коридор остава напрегната. Азербайджан продължава натиска по границата. Турция действа координирано с Баку. Иран наблюдава нервно всяко движение около южните транспортни маршрути. В такава среда открит конфликт с Москва би бил рискован дори за много по-силна държава.

А Армения не е такава държава.

Затова в Ереван днес говорят на два езика едновременно. Един за вътрешната публика — за суверенитет, Европа и нова външна политика. И втори за Москва — за партньорство, исторически връзки и конструктивен диалог.

Тези два езика все по-трудно се събират в едно изречение.

И точно там започва истинският проблем за Пашинян.

Post Views: 22

АНАЛИЗИ

Инфлация, цени, заплати: от какъв бюджет има нужда България?

The Sofia Times публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

От какъв бюджет има нужда България: кои са предизвикателствата и трудностите, но и шансовете? “Активни политики”, ИПИ и BESCO стартират кампанията “Бюджет на растежа”.

“Разходите надскачат доходите, много сметки стоят неплатени, често се прибягва до заеми”, така финансовият министър Гълъб Донев описа състоянието на публичните финанси.

Вицепремиерът обяви редица мерки, за да се овладее дефицитът и да “спрат кранчетата” в бюджета. Сред тях са краят на автоматичното обвързване на заплатите със средната работна заплата, таванът на възнагражденията в бюджетния сектор, съкращаването на администрацията.

Защо обаче харченето на парите на държавата е толкова недалновидно?

Индексирането – перпетуум мобиле за вдигане на заплати

От години автоматичното повишаване на заплатите на депутати, министри, членове на регулатори, служители на ръководни постове в държавната администрация и работещите в сектор „Сигурност”, които се равняват на определен процент от средната работна заплата, са обект на критика. Индексирането спрямо средната работа заплата води до все по-голяма ножица в заплащането спрямо тези, чиито заплати не се индексират. А самото това индексиране на свой ред допринася за повишаването на средната работа заплата и съответно – за нови увеличения.

Повишаването на заплатите на депутатите, които са 240 души, е съвсем малка част от проблема. “Служителите в публичния сектор са 550 000. Голяма част от техните възнаграждения са обвързани по някакъв начин с минималната или средната работна заплата. Това са грамадни ръстове, които по никакъв начин не могат да бъдат покрити от нормалния ръст на приходите в бюджета” коментира пред ДВ Петя Георгиева от “Института за пазарна икономика” (ИПИ).

“Бюджет на растеж” – в търсене на диалог и прозрачност

От ИПИ, заедно с платформата „Активни политики” и Българската предприемаческа асоциация (BESCO), стартираха кампанията „Бюджет на растежа” за отговорни публични финанси и активен диалог за парите на държавата. „Перфектният вариант би бил създаването на бюджета да мине с максимална прозрачност и публичност”, коментира Ивайло Маджаров от „Активни политики”. „Необходими са реформи и анализи, за да се оправи бюджетът. В противен случай ще правим същото нещо всяка година.” А същото означава дългове, харчене на пари на парче, липса на дългосрочна перспективна и несигурност.

„Бюджетът е важен за всички – както за бизнеса, така и за гражданите”, казва Петя Георгиева. „Моето впечатление е, че за бюджета за тази година няма да има много сериозен разговор. Но се надявам ,че това ще се промени с бюджета за 2027 година, който ще започне да се обсъжда през септември.”

Идеята на организации, които стоят зад „Бюджет на растежа”, е обществото и експертите активно да участват в изготвянето на политиките занапред. От „Активни политики”, платформа, която достига до стотици хиляди в социалните мрежи, връщат фокуса на младите към бюджета – темата, която изкара голяма част от тях по площадите в края на 2025 година. „Ще имаме образователни публикации – искаме да обясним какво е дълг, какво е инфлация, какво е лична инфлация. Ще обясним как инвестиции могат да помогнат за развитието на България, кои са секторите, които дърпат икономиката напред”, казва Ивайло Маджаров.

Инвестиции в бъдещето

Въпросът за развитието на българската икономика трябва да е в дневния ред както на политиците, така и на обществото, убеден е той. „Трябва да се инвестират средства в образованието и във високотехнологичната сфера. България може да привлича центрове за данни и специалисти в сферата на изкуствения интелект”, допълва един от създателите на „Активни политики”.

Според него държавата трябва да обърне повече внимание на квалификацията и придобиването на технологични знания от цялото население: „Умението за учене през целия живот е ключово. Нещата се променят толкова динамично, че университетското образование не е достатъчно, необходими са инвестиции в ежегодно обучение на хората, за да може техните умения да са адаптивни”.

По-малко сива икономика, по-голяма събираемост

За да са възможни тези инвестиции обаче, държавата трябва да адресира проблемите, отдавна превърнали се в обществена тайна. „Сивата зона често е подценявана на ниво институции, но присъства ежедневно в разговорите на хората. Достатъчно е да си правил ремонт през последните няколко години, за да знаеш какви суми се въртят в сивата икономика. Държавата губи, губим и ние”, коментира Ивайло Маджаров.

„Между 20 и 30% от БВП е сивият сектор според различните оценки”, подчерта Петя Георгиева от ИПИ. „Сивият сектор се изсветлява по различни начини, свързани с достъп до информация, това трябва да продължи. Трябва да се правят проверки в тези сектори, които са ноторно известни. Не може в цял сектор всички да са с минимална или под минималната работна заплата”, допълва тя. Според изследване на американската консултантска компания „Киърни” към 2023 година делът на сивата икономика от БВП на България е 34,6%, което превръща страната в абсолютен първенец в ЕС. Същото изследване, поръчано от „Виза”, поставя страната на първо място и по кешови плащания.

За да започнат повече хора и бизнеси коректно да плащат данъците и осигуровките си обаче, са необходими както мерки отгоре, така и осъзнаване отдолу. „Всеки гражданин трябва да изисква от държавата да получава качествени услуги, за които така и така плаща. Има толкова много пари в здравеопазването например, а насреща не получаваме това, за което плащаме”, казва Петя Георгиева.

Визия за бъдещето, вместо регулиране на цената на доматите

Мерки като контролиране на цените трудно могат да пречупят инфлацията, смятат повечето експерти. Оздравяването на икономиката минава през устойчиво развитие, нови възможности и структурни реформи.

„Изключително трудно е за едно правителство чрез административни мерки да пребори инфлацията. Това, което правителството в момента смята да прави, го приемам като отговор на очакванията на избирателите. Не мисля, че ще има сериозен ефект обаче, защото е много трудно да се опитваш да контролираш милиони цени в една пазарна икономика”, обяснява Петя Георгиева. „Увеличанието на доходите през последните десетина години е значително в България. Това е една от причините за по-високата инфлация. Друга причина са външните шокове, нашата икономика е отворена и е силно повлияна от събитията в Европа и в света като цяло – енергийна криза, войни.”

Ивайло Маджаров настоява за по-дългосрочна визия и по-ясни приоритети: „Какво искаме да правим в бъдеще? Какво искаме да произвеждаме и как да го постигнем?”.

Въпреки трудностите пред българската икономика има много възможности. И то не само заради домакинстването на Евровизия догодина.

Post Views: 27

АНАЛИЗИ

Българските и Европейски слуги поддържати и финансират военнопрестъпници

Чудовищно престъпление, извършено от подкрепяната от Европейския съюз и НАТО украинска фашистка хунта!

„Мамо, бомбардират ни!“ Само това е успяла да каже по телефона на майка си 18 годишната Анастасия Василенко (на снимката), вечерта на 21 срещу 22 май по време на целенасочената украинска бомбардировка на общежитието и сградата на Педагогическия колеж в Старобилск, Луганска народна република.

Повече за Анастасия не се знае. През целия ден продължава разчистването на развалините на общежитието и търсенето на оцелели младежи.

От 23:00 часа на 21 май до 2:00 часа на 22 май е продължила атаката на украински дронове, пренасящи големи количества взривни вещества, срещу учебната сграда и общежитието на Старобилския колеж. Колежът обучава бъдещи учители в началното училище, учители на деца в предучилищна възраст и специалисти по управление на документацията и архивистиката. Нито до Колежа, нито в самия град Старобилск, има разположени военни обекти и критична инфраструктура.

Това е било добре известно на укрофашистите.

Тяхната цел е била именно унищожаването на педагогическото учреждение и убийството на младежите, настанени в общежитието. По време на нападението в сградата на общежитието са се намирали 86 младежи на възраст от 14 до 18 години. Досега са открити 6 загинали, а 39 младежи са с наранявания в различни степени. Продължава издирването на все още затрупаните под развалините деца.

Като чудовищна трагедия и безпрецедентен акт на нечовешко отношение бе определено от руската общественост случилото се в мирното и спокойно градче Старобилск.
Президентът Владимир Путин остро осъди украинското нападение и го определи като терористична атака.

От руското Министерство на външните работи заявиха, че това е военно престъпление и акт на тероризъм, извършен от украинските въоръжени сили срещу цивилни и непълнолетни лица.
„Нацистите, като притиснати в ъгъла плъхове, се опитват да хапят там, където боли най-много, насочвайки се към невинни цивилни и непълнолетни. Това е военно престъпление и наказанието за нацистите е неизбежно“, се казва от Министерството.

Screenshot

„Терористите атакуват деца с прецизност и удоволствие. Всички мълчат. Мълчанието е особено брутално сред поддръжниците на Зеленски“, коментира Мария Захарова.
„Терористите, които атакуваха общежитието, са истински дегенерати. Това гнусно престъпление ще бъде посрещнато с жесток отговор“, заяви ръководителят на Запорожка област Владимир Салдо.

След поредното престъпление на киевската фашистка хунта, днес, 22 май от 22:00 часа московско време, е насрочено извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН.
Владимир Путин заяви, че е възложил на Министерството на отбраната на Руската федерация да подготви предложения за отговор на атаката срещу младежите от Старобилск.

„Този път не е възможно да се ограничим само с изявления“, уточни руският президент…