СВЯТ
В Германия се заговори за демонтаж на ЕС
Германия започна да мисли за демонтажа на Европейския съюз.
Германия преживява структурна икономическа криза – рутинно изявление от германското правителство; подобни са се случвали и преди и ще се случват отново. Това не е нито новина, нито сензация.
Системните проблеми на германската икономика са свързани с Европейския съюз, който се е превърнал в „регулаторна спирачка“, карайки Германия да губи конкурентоспособността си. Това вече определено е новина, сензация и дори малко скандал.

Защото изявлението за ЕС не е направено от утвърдените, несистемни и проблемни организации като „Алтернатива за Германия“ (AfD), а от германския министър на икономиката и енергетиката Катерина Райхе. Тя призна, че структурните реформи на германската публична администрация няма да проработят без подобни реформи на апарата и регулациите на ЕС – националната и брюкселската бюрокрация са станали твърде тясно преплетени.
През двете седмици след изявлението на Райхе, още няколко емблематични германски фабрики затвориха, около половината от индустриалците обявиха бъдещи съкращения, а демонтирането на най-голямата атомна електроцентрала в Германия е завършено. Стана ясно, че германското правителство не може просто да обяви структурна икономическа криза и след това да изчезне в неизвестност, без да предложи решение.
Наскоро Катерина Райхе се появи отново публично, признавайки кризата и очертавайки пакет от планирани реформи. Пакетът включва много реформи – добри и разнообразни. Но Европейският съюз се третира като скъп покойник: или добро, или нищо. Докосването на свещената крава никога не е опция.

Следователно, всички предложени реформи ще се провалят, поради гореспоменатата неразривна взаимовръзка.
Но самият факт, че германското правителство се осмели да наруши голямото табу и да каже нещо негативно за европейската интеграция, е впечатляващ: кризата в германската икономика трябва да е много напреднала, ако Берлин признава, че ЕС е бреме за Германия. Не е чудно, че това се случи веднъж – и подобна ерес вече не се изрича: веднъж е достатъчно.
Накратко, Европейският съюз е свещен за Германия. Той е алфата и омегата. Съвременна Германия е немислима без ЕС, защото европейската интеграция е преодоляла „стратегическото проклятие“ на страната. Германия е „твърде малка за света и твърде голяма за Европа“ – тази ситуация се очертава след създаването на централизираната немска държава от Бисмарк и води до две световни войни, и двете от които оставят германците да пожънат националните катастрофи.
Създаването на ЕС до голяма степен реши проблема. Германската икономика откри в себе си Четвърти райх, без бруталните методи, които Хитлер използва за създаването на Третия райх. Европейските граници се отвориха за германски стоки без война, от Лисабон до Варшава и от Стокхолм до Атина. Това е колосален пазар!

Делегирането на част от националния суверенитет на Брюксел се оказа малка цена. Първо, Берлин беше делегирал много повече от суверенитета си на Вашингтон; второ, в рамките на брюкселските коридори германците станаха майстори в промотирането на своите интереси и, като генерални спонсори на проекта, в гарантирането, че ключовите решения в обединена Европа в крайна сметка са техни.
Ако германското правителство дори намекне, че Европейският съюз е спирачка, а не двигател, за германската икономика, това е голяма работа. Означава, че вече са достигнали точката на пречупване. Това е все едно някога Централният комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз да заяви, че съветската икономическа криза е причинена от доминирането на комунистическата идеология.

Всички помним какво последва. Ако в процеса на справяне със системната криза Берлин се убеди, че реформирането на брюкселската бюрокрация е невъзмо и стигне до заключението, че Европейският съюз трябва да бъде разрушен, последствията за Европа и света ще бъдат сравними с разпадането на СССР.
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
СВЯТ
Унгария забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна
Големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
Унгарският премиер Петер Мoдяр заяви, че правителството забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна. Той написа това в социалната медийна платформа X, цитиран от “Укринформ”.
“Правителството оттегля намерението на Унгария да напусне Международния наказателен съд и забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна”, написа Мoдяр.

Hungary Today отбеляза, че в рамките на унгарската селскостопанска политика е възникнал дебат относно правната рамка за ограниченията върху вноса на украински селскостопански продукти, предава The Sofia Times.
По-специално, министърът на земеделието и хранителното производство Саболч Бона написа в социалните медии, че предишното правителство е оставило след себе си правна несигурност.
Според него ограниченията за внос, приети при правителството на Фидес, са били обвързани със специалните разпоредби на националното извънредно положение. Когато това извънредно положение приключи, ограниченията не бяха автоматично закрепени в закона, което министърът критикува като недостатък на планирането.

Бона заяви, че неговото министерство ще подготви ново законодателство, за да възстанови правната сигурност по отношение на защитата на унгарския пазар и местните производители.
Мерките ще се прилагат за месни продукти – включително говеждо, свинско, агнешко, козе месо и птиче месо – както и замразени зеленчуци и зърнени продукти.
На 14 май Унгария обяви отмяната на извънредното положение, въведено по време на мандата на бившия премиер Виктор Орбан.
Унгария въведе забрана за внос на украински селскостопански продукти за първи път през април 2023 г.

След началото на войната Украйна, Европейският съюз (ЕС) създаде мерки по границите с Украйна в отговор на блокадата на Русия на украинските черноморски пристанища, за да може украинско зърно да бъде изнасяно за световните пазари преди войната.
Няколко държави, включително Унгария, поискаха от Европейската комисия да въведе мерки за ограничаване на вноса на селскостопански продукти от Украйна, твърдейки, че големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
СВЯТ
Париж обяви израелския министър на вътрешната сигурност за персона нон грата
Франция реши да забрани на министъра на вътрешната сигурност на Израел Итамар Бен-Гвир достъп до нейната територия, предадоха Ройтерс и Франс прес, като се позовават на днешно изявление на френския министър по въпросите на Европа и външните работи Жан-Ноел Баро.
Баро отбеляза, че решението отразява гнева от отношението на Бен-Гвир към активисти от международната хуманитарна флотилия за ивицата Газа “Глобъл Сумуд”. “Смятано от днес, Итамар Бен-Гвир няма право да стъпва на френска територия”, написа Баро в социалната платформа Екс.

“Заедно с моя италиански колега (Антонио Таяни – бел. ред.) призоваваме ЕС да наложи също така санкции срещу Итамар Бен-Гвир”, добавя френският първи дипломат.

Бен-Гвир стана обект на вълна от критики от международната общност, след като публикува клип, в който се подиграва на задържани активисти от хуманитарната флотилия за Газа.

Във видеото се вижда как в негово присъствие израелски полицаи карат активисти да застанат в редици и да коленичат на земята с вързани зад гърба ръце. На свой ред министърът им казва “Добре дошли в Израел, ние сме господарите”.
СВЯТ
Ердоган иска да прави петролопровод през България за Европа
Турция и НАТО правят тръбопровод за военни цели през България.
Проектът е за 1,2 млрд. долара и ще бъде предложен на срещата на върха в Анкара.
Турция е предложила изграждането на тръбопровод за гориво за военни цели през България, който да подсигурява енергийните доставки за източноевропейския фланг на НАТО, съобщи Bloomberg. Очакваната цена на проекта е 1,2 млрд. долара.
Предложеният тръбопровод ще минава от Турция до Румъния през България. Анкара планира да представи предложението преди срещата на върха на НАТО, на която ще бъде домакин през юли.

Турският маршрут е с около 1/5 по-евтин от алтернативните предложения, включително маршрути през Гърция или западните съседи на Румъния. Тези алтернативи биха разчитали на морски транспорт, което ги прави по-уязвими от смущения.
Военният министър Атанас Запрянов пришпори темата за бързо прокарване на военни коридори през България. Той направи това по време на своето изказване на форума „Сигурността в Черно море и Балканския регион” в Букурещ, Румъния.
Войната в Украйна и конфликтите в Близкия Изток, включително прекъсванията на енергийните доставки заради затварянето на Ормузкия проток, накараха НАТО да преразгледа инфраструктурата си за доставки на гориво. Държавите членки търсят надеждна и рентабилна верига за доставки за източните членове на алианса.
Турция търси съюзническа подкрепа за предложението, което може да бъде решено преди или по време на срещата на върха в Анкара, коментира Bloomberg. Планираният тръбопровод ще бъде ограничен за военна, но не и за гражданска употреба.
Европейският съюз и НАТО се споразумяха и за инфраструктурен проект на стойност 100 млрд. евро, който ще положи основите на „военна Шенгенска зона” за ускоряване на движението на войски и оборудване в цяла Европа, заяви комисарят по транспорта и туризма Апостолос Дзидзикостас на конференция в Атина.

Проектът включва разработването на 500 „горещи точки“, където през следващите три до четири години ще бъде създадена или укрепена инфраструктура за улесняване на военната мобилност.
“Това бързо ще ускори времето, необходимо за прехвърляне на войски и материали от една част на блока в друга, както за учения, така и в случай на извънредни ситуации, каза Дзидзикостас на „Срещата на върха за енергиен преход: Източно Средиземноморие и Югоизточна Европа. Ще бъде създаден и споделен резерв или „пул“ от военно оборудване, по модел на механизма за гражданска защита на ЕС.
Регламентът ще бъде готов до 2027 г., а инфраструктурата – до началото на 2030 г.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








