Много пъти све изнасяли случаи с деца под закрила.

Отскоро водим и полемика имат ли право хора със съмнителен имидж в обществото да стават осиновители и приемни родители.

Какво представляват институциите, призвани да закрилят правата на децата у нас? Какви са проблемите в тази сфера, работят ли ефективно тези институции, попитахме Йордан Тодоров от Конфедерация за защита правата на детето.

– Г-н Тодоров, има десетки сдружения за закрила на детето, но има ли на практика реална защита на правата на детето у нас?

– Сдруженията настина са безброй, но няма друга обществена форма, освен тях – трябва да се регистрираш някак, за да упражняваш такава дейност.

Друг е въпросът кой какво върши и за какво го прави – реализира ли закрила по конкретни казуси с деца… Натъквам се, направо казано, на злоупотреби. Ще говоря с конкретни примери:

На 27 февруари, преди празничните мартенски дни, баща и дете си играят на карти.

Детето „било” бащата и той го бутнал за закачка с думите: „Абе, ти ли ще ме биеш на карти?!”, детето взима една пластмасова чаша да се „отбранява” и настава шумотевица.

Бабата по майчина линия, т.е. тъщата, се възползва от момента, тълкувайки го „посвоему”, и се обажда в полицията. Пристига полицейска кола от Второ районно РУП, нахлуват в къщата, а полицаят вика линейка и казва на лекаря: „Напишете, че детето е било в несвяст!”. Лекарят отказва да го направи и между него и полицая започва пререкание. Полицаят почва да настоява да качат детето в линейката и да го закарат в „Пирогов”. Лекарят отказва и се сопва на полицая, че „Спешна помощ” постоянно е критикувана, че не може да покрие нуждите от спешно нуждаещи, а го занимават с глупости. Пише си съответния документ и дава копие от него на майката. И точно в тоя момент идва още една полицейска кола с двама служители, издърпват медицинския документ от ръцете на майката и й казват: „Качвай се в патрулката!”. Карат детето и майката в районното управление. По време на пътуването майката подразбира, че има служителка от „Закрила на детето”. А всичко, забележете, се развива в петък, след работно време и преди празничните дни за 3 март! Вътре в районното детето, разстроено, тръгва към майката, но го възпират с думите: „Сега ще видим майка ти кого обича повече – тебе, или баща ти!…” – Карат майката да подаде жалба срещу бащата за домашно насилие. Тя отказва, но на един по-късен етап я принуждават да го направи. Оттам качват детето и майката пак в патрулка и ги закарват в кризисен център „Вяра, надежда и любов”, и настаняват детето там. Наказателно оставят майката да се прибере пеш по вечерно време от кв. „Надежда” до кв. „Бенковски”. Детето остава в дома и постоянно плаче. На 10 е – още дете! И болно от астма, без помпа за дишане! Можело е при един пристъп направо да умре. Ден-два след престоя в дома получава някакви обриви и едва тогава разрешават на майката да го заведе на личния лекар за талон за влизане в болница. Приемат ги в болницата. И едва тогава детето разказва на майка си, че е бито в кризисния център и дори е заплашвано сексуално! Майката прави една експертиза, която потвърждава, че е възможно да е бито. Идва време да ги изпишат и детето, като вижда ония от „Закрила на детето”, избягва. Майката хуква след него и оттогава насам никой не е виждал нито детето, нито майката. Пуснали сме сигнал до прокуратурата, но няма резултат. Сега искам да ви обърна внимание на няколко нарушения. Да започна с това, че без заповед за извеждане на детето от дома му то е настанено в дом. Ето какво отговаря г-жа Ева Жечева от ДАЗД: че била предприета мярка полицейска закрила. Но тази мярка е 48 часа, а не няколко дни!..

– Казахте, че в крайна сметка майката е подала жалба за домашно насилие…

– Да, подала е жалба до прокуратурата, но не е подписала декларацията за задействане на процедурата. Жената е била под натиск и се е чудила как да задържи детето, да го прибере от кризисния център.

– Какви са наблюденията ви върху приемното родителство? Проверяват ли се щателно кандидатите за приемни родители?

– Процедурата за приемно родителство е направо измислена.

Разговарял съм с един от членовете на комисия за одобрение на кандидати за приемна грижа и той признава, че има големи нарушения. Удостоверенията за приемно родителство се издават със съдействието на дирекциите по социално подпомагане, които са териториални към общините, но не са подчинени на кметовете им. Така се размива отговорността. Шапката е Министерството на социалните грижи. Аз още в предварителния ни разговор ви казах, че самото сдружение, което представлявам, е от потърпевши от системата. Ние се самофинансираме, защото стимулът ни е тръгнал като личен проблем и сме се сблъскали с всички язви на тази система. Имаме член на сдружението, който живее в Холандия – една жена. Тя твърди, че ние вървим по най-лошото от холандската система във връзка с т.нар. закрила на децата. Сподели ни един случай, в който съседката й родила дете, но по-голямото дете на тази жена почнало да ревнува заради новороденото. Жената отишла в социалните служби да сподели проблема, за да й помогнат да го реши, и те й казали: „Няма проблем, утре ще дойдем!”. Отишли на другия ден и извели детето от семейството!

Пример от „съвършената” холандска система. Лошото е, че май се движим по нейния образец. Жената от Холандия, с която ние работим, беше много активна и по случая Меган в Англия. Помните, че тогава имахме една министърка на правосъдието, която каза, че не може да вземе отношение по този спор. Меган бе осиновена, а сега делото е в Страсбург. В дъното на процедурата с отнемане на деца стоят пари. На 19 януари в Народното събрание се състоя кръгла маса на тема: „Правата на децата ни – отговорност или бизнес“, а нашето сдружение презентира десет случая на чудовищни парадокси. Един от тях ще ви разкажа: Двойка родители имат 4 деца и живеят в Плачковци, община Трявна. Заповедта за извеждане на децата от биологичното им семейство представляваше две странички – от едната страна за двете деца, от другата – за другите две. В изложението нямаше никаква фактическа част, заповедта няма изходящ номер, няма печат. Ето с това хвърчащо листче са изведени децата на това семейство! Писахме жалба до главния прокурор на Република България, но от Върховна административна прокуратура, както обикновено, ни отвърнаха, че „няма достатъчно данни за престъпление”. Извеждането на децата от семейството става на 11 ноември миналата година. Сигнала не казват кой го е подал. Бащата на децата ни сподели, че имал пререкания с началник на отдел „Закрила на детето” в Трявна – жена, която преди години настанява бащата на тези деца в дом за сираци. Тогава на него му казват, че майка му е починала, а на нея казват, че детето й е починало… Майката, обаче, не вярва – идва в София и почва да си търси детето. Намира го и си го връща след няколко години. След което умира. След смъртта й вторият й съпруг осиновява детето, изучва го. Момчето завършва средно образование – дърворезба. Харесва се с някакво момиче от приложните изкуства и се женят. Това е историята на мъжа от Плачковци. Раждат им се децата. Едното от четирите е „Дете на годината” за Трявна. Явно за да си направят актив, от SOS-детски селища и отдел „Закрила на детето” – Трявна, ги посещават и им казват: „Много са ви лоши битовите условия, ще ви отпуснем 200 лева помощ, за да си боядисате къщата”. Хората боядисали къщата, но, въпреки това, после им взимат децата. Онази социална служителка, която някога изиграва такава фатална роля в живота на мъжа, бащата разказва, че активно съдейства да му отнемат децата. „Ти си расъл в дом и децата ти ще бъдат в дом!” му казала, а когато кметът на Трявна предлага на семейството общинско жилище, тя го прекъснала с думите: „После ще говорим!”…

Няма други подбуди за подобно поведение, освен материален интерес. Най-малкото дете, което се ражда седмаче, е настанено в Габрово, останалите три – в SOS-детски селища в Трявна. От bTV показаха репортаж по този случай. Моите критики бяха „отрязани” и обликът на предаването се получи следният: родителите нямат средства, държавата е добра, ние им дадохме предписание, те го спазиха и им върнахме децата. Само че им върнаха три деца, не четири!…

– Как така?!

– Четвъртото, седмачето, все още си седи в приемно семейство в Габрово. Ходят, виждат го, там е, но… Допреди половин месец детето, което вече е на 6 месеца, са го държали и можело да пристъпва на крака, а сега било със свити крачета и приемната майка го масажирала. Бащата разбира от дирекция „Социално подпомагане”, че детето било с детска церебрална парализа. Може и да е придобито заболяването – при висока температура, гърч, удар по главата и т.н. Ако се стигне дотам, обаче, да се доказва, аз съм убеден, че административният орган ще укрие много неща. Разговарях лично с най-голямото дете от трите, докато бяха в SOS-детски селища, и то ми разказа, че там го били малтретирани. Крещяли им, наказвали ги да стоят на колене с вдигнати ръце, да клякат – да стават, и им говорели, че родителите им са отишли да празнуват Коледа по София и не се интересуват от тях. /?/. Децата, естествено, са били дълбоко разстроени от тия приказки. Това си е чиста манипулация за постигане на т.нар. синдром на родителско отчуждаване. Да не говорим, че и при осиновяванията, и в приемната грижа, разделят братче от сестриче, което е силно травмиращо за децата. Бащата от Плачковци ни изпрати снимка на зачервяване зад ухото на голямото момиченце. Преди това бил подал един сигнал в полицията, че децата му са били неправомерно изведени от семейството и… те му правят акт от 200 лева за „неправомерен сигнал”!?! След случая със зачервяването, подава втори сигнал – за малтретиране на дете, и те пак му налагат акт за неверен сигнал – този път от 2000 лева! За да спре да се оплаква. Решават, че няма малтретиране, без да освидетелстват детето в „Съдебна медицина”. С бележка от джипи. Социален служител от SOS-детски селища ми размаха пред очите една хвърчаща бележка с думите: „Ето, нищо му няма на детето!” – диадемата му била наранила ухото!… Пред мен представителка на SOS-детски селища – Трявна, взе да крещи на бащата защо бил подал сигнал срещу тях. Един взе да ми обяснява, че бил психолог. Представете си как тези хора са „работили” със семейството! Знаете ли как?! – „Направи изолация на къщата, иначе ще ти вземем децата!”… Случаите не са един и два. На една майка й отнемат двете деца и ги настаняват в SOS-детски селища в Дрен. Жената си има втори мъж и ражда трето дете. Вторият й мъж я подкрепя напълно в това тя да си вземе децата и да ги гледат заедно и трите. Един член на нашето сдружение – жена от Брюксел, пое половината наем на жилището, в което живеят. Дойде в България – искаше лично да се запознае със случая. Оказа се, че в SOS-детски селища в Дрен по-голямото дете – момченце, 3 години го държат с епилепсия, без да го лекуват. Получавало е пристъпи, в които е прегръщало сестра си като вкаменено. До такава степен, че е можело да я удуши. С много усилия успяхме да върнем тези деца при майката.

– Какви са изводите ви от всички тези потресаващи случаи?

– Че институциите за закрила на детето и за обществена подкрепа постоянно досаждат, но формално. Липсват истинската загриженост и професионализмът. Ще ви кажа как работят. Бяха отишли в дома на едно семейство от Център за обществена подкрепа (ЦОП) – Перник, и казали на хората, преди да им върнат децата: „Абе, луфтът между чекмеджетата май е много голям!…”. Търсят причини като прах по дрехите и пр., за да не върнат децата. И което ми направи впечатление, във всеки един от случаите чакат да се завърши цикълът със заплащането на социалната услуга, и тогава връщат децата.

– Питам се, доколко обществото знае всичко това?

– Не го знае. Хората не са наясно, че има много родители, които не са си захвърлили децата, ами неистово се борят за тях с мрежа от институции. Тези институции не искат това да се знае, а играят една фалшива роля, разиграват някаква псевдохуманност, която прикрива истинската причина – пари! Знаете ли какво ни каза директорката на „Социално подпомагане” в Габрово по повод децата от Плачковци?! – Въпросната директорка си разпозна подписите на заповедта пред трима представители на сдружението ни и в присъствие на бащата на децата. Заповедта, която както ви споменах, бе без нужните реквизити, направо нередовна. Директорката обясни това с думите: ”Ами, тя заповедта е такава, защото нашата юристка така я е написала! Ние вече 2 години така работим!…”. Това не означава ли, че може да има и други неправомерно изведени от семействата им деца?! И най-страшната констатация от тази среща: Срещнахме се с началник отдел „Закрила на детето” – Габрово, и аз я попитах: „Добре де, юристката ви защо е направила такава заповед?!”, а тя ми отвърна: „Ние нямаме юристка!”?!? Оказа се, че онази директорка от социалното ни излъга. И то без да й мигне окото!

– Каква е далаверата, грубо казано?

– Не мога да го докажа, но имаме сведения, че част от приемните родители не са случайно подбрани.

Част от тях са хора близки и познати на някого от служителите в социалните служби, изобщо хора, за които има гаранции, че ще бъдат услужливи към системата – ще взимат пари и ще си траят. Системата от своя страна брани тези хора. Финансовият интерес не е този, който е официално оповестен в обществото. На приемен родител му се дават 740 лева на дете до 7-годишна възраст. За по-голямо дете се увеличават парите. Аз лично съм виждал това в таблица в офис на „Закрила на детето” – „Оборище”. Прави ми впечатление, че почва да се вдига и прагът на социалната прослойка, към която се насочва системата. Това вече не са само най-бедните, ами се върви към условно наречения среден социален слой. Всичко започва да прилича на една легална перачница на пари. По неофициална информация, за услугата „психологическа подкрепа” отпускат 3000 лева на дете на центровете за обществена подкрепа!… Така наречените ЦОП-ове са неправителствени организации с лиценз за работа с деца. Взимат си психолози, и това е всичко. След време се кандидатства по европейски проекти и се усвояват пари, които „цопват” в системата. Тя, в замяна, застава зад гърба им. Всичко е толкова опорочено, че ме е срам дори да произнеса думите сдружение, фондация, конфедерация и пр.!…

– Казахте, че вече влизат сред пострадалите и средна класа хора, не само бедни и не само роми…

– О, имаме един много интересен случай с ромско семейство! Направо е за филм. Млада ромка от село Бухово, Софийско, ражда бебе и дядо й й помага да си гледа детето. Тя обаче след време решава да отиде да работи в града. Отива в Пловдив да проституира там. Дядото и жената, с която той живее, българка, гледат с голяма любов бебето. В един момент майката отива да си види детето, но със сутеньора си, и скоро след това се появяват социалните от „Оборище”. Нахлуват в къщата с полицаи, държат се грубо, даже ударили дядото през ръката и откарват без заповед, без нищо, детето. Бабата, българката, отива при социалните и казва, че иска да се грижи за детето, но не й го дават. Предполагаме, че под натиск от страна на сутеньора, майката подписва декларация, от която по-късно се отказва, но късно. Детето първо е дадено на приемен родител – една жена. Тази жена, обаче потърсва бабата и я вика да гледа детето, защото трябвало да пътува зад граница. Бабата отива и гледа детето в дома на приемната майка близо месец. Биологичната майка иска да се откаже от подписа си в декларацията, която е подписала, но те, вместо да й помогнат – ускоряват осиновяването на детето! Само за няколко дни вписват детето в регистъра за осиновяване, осиновяват го, сменят му ЕГН-то, и – край! Бабата и дядото го преживяват много травмиращо. Дядото постоянно плаче. Непрекъснато ходи със снимката му!..

– Има ли смъртни случаи на деца при приемни родители?

– Да. Повърнало, пък се задушило и т.н. Имаме и един друг интересен случай в Бургас. Майката на бебето, Ралица, е социолог. Родила е на късна възраст, но не са й направили генетичните прегледи, които са задължителни за родилки в рискова възраст. Детето се ражда с мозъчна малформация и без гълтачен рефлекс. Започват да обучават майката как да го храни със сонда. Карат я да разпише декларация, че се отказва от детето. Тя отказва. Вметвам, че това се прави масово. Ако помните Айше, която беше при отец Иван… А в Закона за задълженията и договорите, дори и в Наказателния кодекс са предвидени случаи, в които следва да се тълкува, че при родилна депресия, интервенции и под въздействието на упойващи средства и медикаменти, човек не носи отговорност за собствените действия, а камо ли да го карат да разписва документи, и то не какви и да е, а за да му отнемат детето! Такъв документ се счита за нередовен. Детето на Ралица от Бургас го настаняват в някакъв медикосоциален дом, в който се оказва, че върлува вирусна инфекция и то се разболява там от вирусна бронхопневмония. Почват да й ограничават контактите с детето – не й дават да го вижда и да го храни. И в един момент, според нея, за да почине детето не в дома, а в болница, го пренасят с кола на социална служба, не с линейка, в болница, където то умира. А през това време Ралица вече е потърсила контакти с професори – дават й надежди, че на детето има шанс да му се помогне да живее. Уви!… Сега в момента с бебенцето на хората от Плачковци положението е същото – не го връщат на родителите, не му се помага да го лекуват.

– Според вас, търгува ли се с деца в България?

– Според мен се търгува. С неизрядни заповеди се извеждат деца, срещу което се взимат пари за приемна грижа и т.н. Това не е ли търговия?! Нарочно се поддържа тромава процедура, хаотично разпределена между институции с неясни цели. Да не отваряме и жестоката тема, че може би част от осиновените деца отиват за органи.

Едно дете струва да се „купи” от 10 000 до 70 000 лева. Ако се „разфасова” на органи, само за един орган ще вземат толкова пари. Вие наясно ли сте, че ние не знаем къде са тези деца, които са осиновени?! Сменени са им ЕГН-та, тези деца не знаят биологичните си родители… Примерно, това дете от с. Бухово ние не знаем къде е! Може да е зад граница вече…