БЛОГ

В момента съм на ваканция в София

Казвам се Ана, на 25 г. В момента съм на ваканция в София, защото приключих стаж в Белгия, свързан с анализиране на информация за модни брандове с AI софтуер.

Идеята беше да правим доклади, които помагат на брандове като Dior, Lacoste и разни други от бързата мода. Софтуерът с изкуствен интелект ми служеше да правя по-добри колекции, като анализира цени или дизайни на иконични модели чанти. Първо си казваш „мода“, но накрая винаги опира до числа, цифри и таблици.

– Как стигна до модата?

– Като малка рисувах доста. Много се интересувах и от мода. Имаше едно предаване, в което даваха задачки на участниците, например: „Направете плажна колекция“. Аз стоях вкъщи и рисувах плажни колекции – какво бих носила на плажа: чантички, плетени неща, роклички. В тийнейджърството спрях тези занимания и по-скоро наблегнах да се приобщя и да стана „като другите“. Спомням си как всяка сутрин ставах в 6:00 да си изправям косата, за да съм като всички останали момичета с права коса. Впоследствие разбрах, че и да се правиш, няма да се почувстваш на място, ако не си себе си. Така че се поразчупих, намерих си приятели и дори бях леко бунтарка за неща, които виждах като неправда.

Много се чудех какво да уча после, след 12. клас. Ходих на изпити за Журналистика в СУ. Накрая реших да запиша в НБУ. Исках да уча Графичен дизайн, но като объркан тийнейджър наистина не знаех какво да правя. Исках и театър, но ме беше ужасно страх. Често най-много те е страх от това, което най-много искаш. В последния момент кандидатствах Графичен дизайн, но всички места бяха заети. Приеха ме обаче „Реклама“ и си казах: „Окей, от Реклама после ще се прехвърля в Графичен дизайн“. Реших обаче, че рекламата ми допада. Впоследствие записах и втора специалност – Театър, и играх в постановки в различни градове на страната с университета. Научих много и от рекламата – имахме курсове, които ме въведоха в Photoshop. После сама се доразвивах. Може би не винаги правя нещата по „правилния“ начин, но ако имаш идея и успееш да я изпълниш, няма голямо значение как точно. А сега и AI може да ти помогне да осъществиш идея.

– Значи не те е страх, че AI ще ти вземе хляба?
– Знам, че има много дебати за това как AI ще ни вземе работата. Релевантен страх е. Ние го обсъждахме много в университета в Белгия с колеги от различни страни и преподаватели. Мисля, че AI е много интересен за използване и работата просто ще се измени. Важно е да се движим в крак с новостите на света, защото някога и хладилникът е бил „нова технология“. Нормално е хората да имат различни мнения – има позитиви и негативи във всичко.

Аз учих много за AI и едно от най-големите му предимства е, че не е само ChatGPT, а е навсякъде. Най-добрият вариант е човек и машина да работят заедно. Разбира се, AI генерира и нови проблеми, с които трябва да се справяме. Затова съществува AI Act в ЕС – първият документ, който определя кое е позволено и кое не, какви са степените на риск, има забранени практики. С времето ще се регулира така, че да се намери баланс за професиите.

– А какво мислиш за мненията, че те прави по-мързелив?
– С AI можеш да научиш много, не те „закърнява“. Аз завърших образованието си с помощта му. Задавах въпроси, за да мога да разбера по-добре как работи дадено нещо. Разбира се, трябва да се запитваш дали е вярно и да имаш критично мислене – не можеш да вярваш сляпо нито на новина във Facebook, нито на отговор от ChatGPT.

– По какъв повод се премести в Белгия?
– В Белгия се преместих преди две години по повод на магистратурата си „Дигитални медии в Европа“. Като цяло не очаквах нищо от това, което ме посрещна, идвайки от българското образование. Мислех си, че ще е свързано със социални мрежи, Инстаграм. Не! Беше политика. За проблемите, които дигиталните платформи причиняват на обществото по някакъв начин, и как създават шум, защото алгоритми контролират какво достига и какво не достига до хората, и как често нямаме реална гледна точка на политическия свят, а само един „filter bubble“.

– Как оценяваш конкуренцията на пазара на труда там?
– В чужбина конкуренцията е огромна. Хората учат много, високо образовани са – с по няколко висши, по няколко магистратури, знаят няколко езика. Много са амбициозни и ходят редовно на лекции. Често съм седяла на стълбите, защото е нямало места в аудиторията, ако не си отишъл навреме. Много хора ги късат на изпити, включително и мен, та съм се явявала повторно. Сега ми е смешно, но някои нощи съм ревала.

– Кое ти беше най-трудно, когато се премести там?
– Да уча на английски ми беше ужасно трудно в началото. През първия семестър беше много дълъг процес, защото превеждах всичко. Не е като просто да си говориш английски — всичките термини, особено в политиката, теориите и думите. Паралелно учих и френски, защото все пак в Брюксел се говори на френски.

– Извън тези неща, какво стана с интереса ти към графичния дизайн?
– Започнах наскоро пак да рисувам. За разлика от аналитичната работа, вътрешно съм доста по-артистична. Преди няколко години малко фрийленствах и даже правих обложки за партита на различни техно събития в България.

– А сега накъде?
– Оставам в Белгия. В момента нямам работа и ще търся. Може би отново нещо, свързано с мода, но по-креативно. Ще ми се да се занимавам с менажиране на колекции – collection merchandiser за даден бранд, например. Но да видим, защото, както казах, конкуренцията е огромна.
Вярвам обаче, че ако продължавам да се старая, нещата ще се подредят – както, когато бях малка, рисувах и не бих предположила, че Dior ще е клиент, за който работя. Просто трябва да продължавам да опитвам.

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 15

Related Topics:#thesofiatimes featured trending актуално блог българия култура

Up Next

На 63 започнах от нулата

Don't Miss

ТЯ НИКОГА НЕ СИ ТРЪГВА БЕЗ ЗАМЕСТНИК

БЛОГ

Тогава, какъв съм аз?

Роден съм бял, което ме прави расист.

Аз съм хетеро и живея с жена, което ме прави хомофоб.

Притежавам къщата си, с всякакви екстри, която ме прави богат собственик.

Обичам гъши дроб, агнешко, свинско, телешко и пилешко, и всеки зеленчук, расъл на кокал, което ме прави привърженик на насилието над животни.

Аз съм християнин и не съм Атеист..

Аз съм на 50, което ме прави вече стар гадняр.

Мисля, без да вярвам на всичко, което ми казват медиите, което ме прави реакционер.

Грижа ме е за българската ми идентичност и култура, което ме прави ксенофоб.

Бих искал да живея безопасно и да видя престъпниците в затвора, което ме прави гестапист.

Карам хибрид на бензин, което ме прави замърсител, щото не е чиста електричка все пак …

Мисля, че всеки трябва да бъде възнаграден въз основа на заслугите си, което ме прави антинационалист и либерален.
Образовах се и съм благодарен на родителите си.

Вярвам, че защитата на държава е дело на всички граждани, което ме прави милитарист.

Правя каквото си искам ,без да преча на другите, което ме прави антисоциален и малоумен.

Пия значи съм Алкохолик.

Пуша цигари, което ме прави наркоман.

Аз съм твърдо за Русия, което ме прави копейка, комунист и всичките там зли неща и страдания на Земята…

Затова благодаря на всички приятели, познати роднини които все още се осмеляват да се мотаят с мен, въпреки многото ми недостатъци…

А наздраве!
😁😁😁😁😁

Post Views: 6

БЛОГ

Дебилно поколение

Стоим с майка ми пред английското посолство в София. Аз съм на 17.

И единственото в главата ми е: не ми се ходи никъде.

Приятели, купони, целият ми свят, всичко е тук.

Майка ми знае, че пуша, но никога не съм палил пред нея. И докато гледам посолството, ми идва най-зрялата мисъл, на която е способен 17-годишен: „Мамка му. Дадат ли ми визата, заминавам. Значи трябва да пропуша пред майка ми.“

Това ми беше големият философски проблем. Келеш, който си няма идея какво го чака.
Е дадоха ми визата, явно щом пиша тези неща сега 🙂

Лондон ме посрещна с урок по реалност. По онова време беше трудно с квартирите. Озовах се в къща с три спални, в която живеехме осем души. В моята стая бяхме четирима. Къщата в която бяхем я бяха взели майка ми и нейният приятел. Чрез техния първи шеф, като гарант. Там живяхме 2 години и половина.

Знам, че много хора са го минали това. Но малцина го признават на глас, срам ги е. Мен вече не ме е.

Първият ми ден в къщата трябваше да си сглобявам рафтове за стаята. Един от хората, с които живеех, ми даде дрил и винтове: „Лесно е, ще се справиш.“ ми каза.

Натискам аз. Винтът не влиза. Натискам по-силно, пак нищо. Ама упорит келеш, бутам с все сила. Добре че дървото беше меко, та поне се захвана нещо.

Вечерта човекът се прибира, аз му се оплаквам, защо ме излъга, че било лесно. Той поглежда дрила и ми се смее: 😂😂😂„Ти си я сложил на развиване, не на навиване.“

Цял ден бях натискал с все сила… в грешната посока.

В България бях виждал само отвертка и чук.😳

Поуката от онзи ден я нося и до днес: упоритостта без правилната посока е просто хабене на сила. Можеш да буташ с цялото си сърце и пак да не помръднеш ако въртиш на грешната страна.
Не бях смотан в онзи ден, просто никой не ми беше показал, че има друг начин. Затова и до днес, преди да натисна по-силно, първо спирам да проверя дали изобщо въртя накъдето трябва.

Това беше Ден 1. Утре, как от тук тръгна всичко. 👇

💬 Спомняш ли си първия път, в който трябваше да се правиш, че знаеш нещо, а нямаше идея? Разкажи, преодолей срама.

Post Views: 5

БЛОГ

Няколко неудобни факта за майчинството и работещите жени

Няколко неудобни факта за майчинството и работещите жени, защото въпреки, че изчезваме като народ, в момента се говори в напълно грешна посока.

– Да тръгват децата на ясла преди 3-годишна възраст е абсолютно вредно за тях и всеки, запознат с темата, може да ви го каже. Ако трябва да се прави нещо по майчиството, то трябва да се увеличи до 3-годишна възраст на детето.

– Майчинството е най-малкият ни проблем финансово. Почти никой, освен измамниците, не си избива осигурителните вноски, защото финансовата пирамида, наречена осигурителна система е изначално сбъркана. Ние трябва да вървим в посока осигурителната системата да функционира повече на инвестициионен принцип и вносителите да си получават парите с лихвите. Най-доброто нещо е да се започне с осигуряването за майчинство, което освен да е за 3, вместо за 2 години, да се покрива напълно, а не с минимални обезщетения след първата година. Това дори за бюджета няма да е кой знае колко тежко, защото се харчи за какви ли не други глупости.

– Трябва да се стимулират жените да раждат преди да влязат на пазара на труда, защото моделът “едно дете след 35-тата година” е катастрофален и освен че изчезваме като народ е медицински вреден за жената, детето, а и за обществото, поради множеството медицински усложнения (които съответно здравната система харчи пари да лекува). Фертилността започва да спада около 27-мата година на жената, а усложненията около бременността и раждането са много повече, ако няма навременно първо раждане.

– Нека сме реалисти – “кариерите” на повечето хора не са кариери, а поредица от работни места. Аргументът, че “кариерата” на редовата HR-ка или касиерка в Lidl много страда от взети 5-10 години майчинство е абсурден и не отговаря на реалността. Той е просто пропаганда, която се продава на младите момичета и губи най-ценните години от младостта им в посрествени работни места. Да вземаме решения за демографската политика на база десетина процента от населението жени, които имат супер успешни корпоративни кариери, е чиста проба малоумие. И още нещо – много жени преосмислят кариерите си след раждане, защото виждат света по различен начин. Още една причина да раждат рано и едва като им пораснат децата, да прекарат 40 години на пазара на труда.

– И голямата бомба – има горе-долу нулева качествена добавена стойност за обществото от това, че жените работят. Едно, че увеличаването двойно на работната сила на пазара на труда намалява заплатите на индивида. Второ, има нещо, наречено two-income trap – по-евтиния труд води до абсурда двама работещи родители едва да свързват двата края. Има книга по въпроса, писана от жена (Елизабет Уорън). За всичко, което жената не въриш като си остава вкъщи, някой трябва да плаща – ясли, кола и бензин да ходиш до работа, всякакви услуги и пособия, готова храна и т.н. Трето – атомизацията прави хората по-лесно манипулируеми, а държавата прибира данъци от двама, вместо един.

Ако целта ни е да решим демографския проблем, то трябва да се дават сериозни привилегии на младите семейства и конкретно на жените да раждат по-млади, да раждат по повече деца и едва след това (или паралелно с майчинството) да завършват образованието си и да започват сериозната си кариера, след като децата им са пораснали.

Ако искаме да растат здрави деца, трябва да удължим майчинството.

Ако искаме здрави семейства, трябва да гарантираме и правата на бащата, а не да го третираме като банкомат.

Ако искаме по-независима и силна средна класа, със стимул да работи, трябва плащащите осигуровките да си връщат парите и те да са управлявани добре.

Това другаде няма да го чуете.

ПП: Имам три деца.

Post Views: 22