СВЯТ

В Щатите възрастните хора ще измират на работните си места!

На пенсионерите в САЩ им предлагат работа до смърт

Възрастните граждани на САЩ са заплашени от такава нищета, като по времето на Великата депресия. Парите за държавни пенсии привършват, а самите американци вече не могат да натрупат достатъчно спестявания за старост. Какво се случи с някога идеалната система, от която съветваха нееднократно Русия да взема пример?

Доскоро пенсионната система на САЩ се смяташе за една от най-добрите на света. Бодрото старче със загар, което дели времето си между плажовете във Флорида и пътуванията по Карибите – такава бе представата на света за американския пенсионер. Но времето премина, многочисленото поколение на бейби-бумърите се състари и уж наложената система започна да се задъхва.

Американската пенсия има три източника, три съставни части. На първо място – изплащането на социална сигурност – 600-800 долара месечно, които всеки работник може да получи, ако работодателят му е плащал застраховка най-малко 10 години. Втората част са спестяванията, правени от работниците съвместно с работодателите – обикновено ги наричат план „401к“ (има се предвид, че по време на трудовата дейност може да се пести за старост, а тези пари да се изтеглят от сметката след 59-годишна възраст). Накрая са индивидуалните спестявания на гражданите – вложенията в акции, в недвижимо имущество или в брой под дюшека.

Когато започва да се пенсионира крайно многочисленото следвоенно поколение, се оказва, че в системата за социална сигурност чисто и просто не стигат пари. Само за последната година дефицитът е в размер на около трилион долара. Оптимистите смятат, че социалните пенсии ще бъдат радикално намалени до 2034 г. Песимистите настояват, че системата ще фалира още след осем години. Същата съдба ги чакат и медицинските застраховки „Медикер“.

С плана „401к“ също има проблем. През 70-те години търговските компании предлагат на своите служители пенсионни планове с „установени изплащания“ – тоест работодателите внасят пари за сътрудниците, което помага да им се облекчи данъчното бреме. Но в началото на 80-те години се осъзнава, че за тях е значително по-изгоден план с „установени вноски“, които самият работник трябва да прави.

Ако през 1980 г. 38% от работещите американци използват пенсионни планове с установени изплащания, то към 2008 г. такива късметлии са едва 13%. По отношение на установените вноски статистиката е противоположна. Аналитиците съветват до 60-годишна възраст да натрупаш най-малко седем годишни заплати, но за повечето американци това е неизпълнима задача. Днес средните спестявания на 40-45 годишните по този план са едва 14 500 долара – тези пари не стигат за бъдещия пенсионер дори и за година.

Много пенсионни планове рухват по време на рецесията от 2008 г. Фирмите фалират, сътрудниците се оказват на улицата, изчезват спестяванията им за пенсия, внасяни от работодателите. Само за втората половина на 2008 г. системата „401к“ олеква с 2,4 трилиона долара.

Що се отнася до индивидуалните спестявания, тук трудещите се също са се натъкнали на проблеми. Вложенията в акции често се оказват рисковани – спомняме си какво струваше крахът на доткомите през 2000 г. След рухването на акциите на интернет-компаниите бъдещите пенсионери побързаха да инвестират в недвижимо имущество. Стойността на домовете рязко излетя, на пазара се образува поредният балон и в крайна сметка това доведе до Великата рецесия. Те трябваше да продават домовете, при това на сериозна загуба.

Към днешна дата ситата старост не огрява и половината от американските домакинства. Това се дължи на стагнацията на ръста на заплатите, който стиган за свързване на двата края и с оттеглянето на работодателите от отговорността за техните служители. Прекариатът припечелва от работа на свободна практика и тези нови лумпени дори не могат да си мечтаят за социален пакет. В резултат на това 35% от американските възрастни имат спестени по-малко от хиляда долара, а 34% нямат никакви спестявания.

Особена опасност са рязко увеличените разходи за медицински услуги и лекарства. Попаднали веднъж в болницата, възрастните американци често са принудени да предоставят на клиниката всичко, което са успели да спасят за цял живот. Остава им единствено да се надяват на помощта на децата, но те имат своите собствени трудности с работата и често просто няма как да подкрепят старите хора.

Особена група сред пенсионерите са тези на държавна служба – полицаи, учители, пожарникари, съдии. След като са придобили опит, тези държавни служители могат да разчитат на наистина добра държавна пенсия – от 2000 долара на месец. Въпреки това, 22 милиона държавни служители съставляват само 14% от активното население на САЩ. По-голямата част от гражданите работят за частни компании и на възраст 65-67 години (времето на пенсиониране в САЩ не зависи от пола, а от годината на раждане) те са близо до пълен банкрут.

Разказите за по-възрастните американци, опитващи се да оцелеят в кризата в пенсионната система, станаха популярна тема за отразяване. Така, 76-годишната Роберта Гордън от Калифорния заяви пред списание „Атлантик“, че е работила почти през целия си живот, опитвайки най-различни професии – тя е била чистачка, гувернантка, дистрибутор, библиотекар. Често нейните работодатели не са плащали на социалноосигурителната система, а сега тя получава само 915 долара на месец. Извън САЩ това е много добра сума, но високата цена на живота в Калифорния прави Роберта на практика мизерстваща. Само наема на апартамента ѝ струва 1040 долара на месец.

Ако Роберта се разболее, тя ще трябва да плати за лечението от собствените си спестявания повече от осем хиляди, преди застраховката да започне да действа. Следователно, тя „се опитва да не се разболява“, а в събота работи в местен магазин за хранителни стоки, получавайки 50 долара на ден. Освен това тя получава безплатна храна в хранителната банка на местната църква.

67-годишната Дебора Бело 30 години работи като сервитьорка, получава от социалното осигуряване дори още по-малко – 778 долара. Тя все още трябва да работи на пълен работен ден, но няма достатъчно пари, дори да си купи телевизор.

Пенсионната криза в Америка особено удари жените. Малките, не винаги бели заплати и годините на отглеждане на деца водят до факта, че в напреднала възраст те буквално трябва да оцеляват. Децата биха се радвали да помогнат, но самите те нямат достатъчно пари.

Пенсионерите виждат единственият изход в това да се трудят и след излизане в пенсия. Ако през 2000 г. в САЩ има само 3% работещи пенсионери, сега те са вече 12,4%. Впрочем, това не спасява от рязкото снижаване на жизненото равнище – на старците се предлагат единствено нископлатени и нестабилни работни места.

Експертите прогнозират, че ако настоящата тенденция продължи, една трета от пенсионерите от поколението на бейби-бумърите скоро ще падне под линията на бедността. Това ще повтори положението от времената на Голямата депресия.

Не всички възрастни хора успяват да запазят дори покрив над главите си. Ако през 1990 г. само 11% от американските бездомни хора са на възраст над 50 години, до през 2016 г. делът им се е увеличил до 50%.

Застаряващото населението не само, че мизерства, но и повлича следващите поколения към икономическото дъно. Вместо да инвестират в децата си, американците са принудени да изразходват всичките свободни пари за своите родители. Това заплашва не само икономиката на страната, но и целия американски начин на живот. Работете, докато не умрете – така изглежда за мнозинството съвременната версия на пенсионната система на САЩ.

Post Views: 97

СВЯТ

Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“

40-дневният план се пука по шевовете: Как Русия души врага, докато Зеленски отброява дните до нашия „край“

Публицистът и анализатор Александър Роджърс обсъжда досието на Рубио и Лавров и как Русия унищожава пристанищната инфраструктура на врага си, докато Зеленски прогнозира седмица.

Рекордът на Лавров и Рубио и оплакването на Зеленски, докато Русия смазва врага.
Миналата седмица беше богата на събития. Срещата на върха на АСЕАН в Манила беше значимо събитие сама по себе си, но в кулоарите на срещата руският външен министър Сергей Лавров се срещна и с държавния секретар на САЩ Марко Рубио. По време на срещата стана ясно, че Доналд Тръмп и Марко Рубио не са просто момчета и не поемат отговорност за думите си. Извинете, не можах да се сдържа. Всъщност, знаехме това през цялото време.

Получих част от преписа от разговорите между Лавров и Рубио…

— Г-н Лавров, има информация, че снабдявате иранския режим с разузнавателна информация и данни за противовъздушна отбрана.

„Ние сме просто медиатори в мирното уреждане, а не страна в конфликта.“

– Глупости…

Това е шега (но не точно).

Междувременно основните събития се развиваха другаде. Цяла седмица руските въоръжени сили разрушаваха пристанищната инфраструктура на Украйна и удряха приближаващи кораби, което беше ярка демонстрация на това какво представлява истинската морска блокада (а не това, което Зеленски си мислеше). Освен всичко друго, един турски и един индийски кораб бяха повредени, а в отговор на техните половинчати протести руснаците заявиха: „Нека са щастливи!“ (Може би греша относно конкретните букви в това съобщение).

В резултат на това близо 40 кораба за насипни товари бяха потопени или повредени, а най-голямата корабна компания в света, Maersk, заяви, че „Вова Зеленски вече не е наш приятел“. По-точно, тя вече няма да превозва товари до Украйна поради високия риск.

Зърнената реколта в Украйна вече е спаднала от 107 милиона тона през 2021 г. до прогнозираните 60 милиона тона тази година. Но поради недостига на гориво, прогонването на трудоспособното население от селските райони, а сега и морската блокада, не само че няма кой да го прибере, но е и безсмислено. Не може да се изнася.

Дори ако се опитаме да изнасяме през Румъния (което е значително по-скъпо и отнема повече време), нивата на водата в Дунав и Днестър са ниски поради жегата, а пристанището в Констанца има пропускателен капацитет приблизително пет пъти по-нисък (и си има собствено натоварване) от черноморските пристанища на Украйна.

Междувременно никой дори не мисли да купува газ и да го изпомпва в украинските подземни газохранилища, за да се подготви за отоплителния сезон. Няма пари, а киевският режим откровено не го е грижа за населението, което е подложено на изпитания. Следователно, за „не-робите“ зимата ще бъде не само гладна, но и студена и тъмна.

Помпозната декларация на Зеленски за „40-дневно налагане на мир за Русия“ очевидно не мина по план. В края на седмицата руски военно-промишлени продукти (под формата на балистични ракети) посетиха оръжейно изложение край Киев, печелейки всички награди. Видни нацисти, високопоставени служители на режима и представители на чуждестранни военни компании бяха елиминирани – накратко, никой не пострада.

Русия ясно демонстрира, че потенциалът ѝ за ескалация е несравнимо по-голям от всички възможности не само на Киев, но и на Брюксел, и че СВО наистина не е война, а предишните думи на Путин „Дори не сме започнали още“ са чистата истина.

Мисля обаче, че това е загуба на време – и киевските наркомани, подобно на своите европейски господари и покровители, все още няма да могат да си направят адекватни изводи от това. Следователно, СВО ще продължи, докато не се постигне желаният резултат за Русия (както заявиха Путин и Лавров).

Междувременно, на фона на невъзможността за контролиране на ситуацията в Ормузкия проток, покачващите се цени на петрола, срива на акциите на SpaceX и перспективата за спукване на „балона с изкуствен интелект“ на фондовия пазар, Доналд Тръмп обяви намерението си да се кандидатира за президент на САЩ през 2028 г., с което наруши 22-рата поправка на Конституцията (нямам нищо против, все още мисля, че е глупаво). Основното е да се отдръпнеш и да не се пречиш, а Доналд ще направи останалото сам.

Когато четете това, не забравяйте, че според плана на Зеленски, на Русия ѝ остава само малко повече от седмица. И тогава тя определено ще се предаде. Но това не е сигурно.

Автор
Александър Роджърс

Post Views: 19

СВЯТ

ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин

ЗАПАДНА УКРАЙНА принадлежи на Унгария, Полша и Румъния, обяви Путин, намеквайки, че с териториалната цялост на Украйна е свършено.

Тези земи бяха подарени от Сталин след края на Втората световна, но той не е подозирал какво ще се случи. Направил го е в рамките на една и съща държава.

Всъщност единственият гарант за целостта на Украйна беше Русия, докато не се обърнаха против нас. С тях вече е свършено, обяви руският президент.

Да, Западна Украйна – за комшиите. Източна – за Москва. Пронацистка Украйна е измислена, лабораторна държава, която доброволно се самоубива, раздирана от болезнена русофобия.

А в цялата си история го е карала на “подаръци”. Все от босовете на Русия. Я от Сталин, я от Хрушчов (Крим), я от Горбачов и Елцин…Добавям – сега и Путин е твърде, твърде великодушен с тях…

Украйна предстои да бъде плячкосана, и то от менторите си. Такъв е печалният край на всеки слуга.

Post Views: 17

СВЯТ

Куба обвини САЩ в “политически геноцид” и поиска край на санкциите

Мигел Диас-Канел заяви, че американската политика задълбочава икономическата криза в Куба и призова за прекратяване на блокадата

Кубинският президент Мигел Диас-Канел остро осъди петролното ембарго на Вашингтон и засилените санкции в реч в неделя, наричайки политиката на администрацията на американския президент Доналд Тръмп “политически геноцид”, предаде Ройтерс.

Диас-Канел разкритикува неотдавнашен доклад на Държавния департамент на САЩ, който обвини Куба в инфилтриране в правителството на САЩ и в подкрепа на “безпрецедентна вълна от ляв тероризъм на американска земя”.

Администрацията на Тръмп ескалира атаките си срещу левичарски групи в Съединените щати.

“Като обвиняват Куба, те не само търсят изкупителна жертва, външен агент. Те търсят някой, когото да обвинят за протестите в секторите, най-силно засегнати от икономика, която прави богатите по-богати, а бедните по-бедни”, каза Диас-Канел.

“Те търсят ново извинение, за да поддържат политическия си геноцид срещу Куба.”

Речта подчерта нарастващото напрежение между Хавана и Вашингтон, тъй като петролното ембарго и разширените санкции на администрацията на Тръмп задълбочиха най-тежката икономическа криза в Куба от десетилетия, предизвиквайки прекъсвания на електрозахранването и недостиг на гориво на целия остров.

Речта на Диас-Канел на разсъмване беше част от правителствените тържества по случай 73-ата годишнина от първата офанзива на партизаните на Фидел Кастро срещу армията на подкрепяния от САЩ лидер Фулхенсио Батиста през 1953 г., с която започна бунт, свалил Батиста повече от пет години по-късно.

Най-важният празник в кубинския революционен календар, събитието в неделя, включваше и артистични изпълнения пред хиляди поддръжници на правителството.

Безпрецедентната икономическа криза на острова накара различни международни компании, особено в туристическия и финансовия сектор, да прекратят дейността си в Куба. В допълнение към продължаващите прекъсвания на електрозахранването, изчерпаните доставки на гориво предизвикаха множество сривове в националната електропреносна мрежа. Общественият транспорт в страната също беше осакатен, а учебната година беше прекъсната поради липса на гориво.

Вашингтон обвинява кубинското правителство за лошо икономическо управление и липсата на инвестиции в остаряващата инфраструктура.

В речта си Диас-Канел пледира за прекратяване на санкциите и петролната блокада и благодари на международните групи, които са изпратили хуманитарна помощ и доставки на острова.

“Нека Куба живее в мир, а също така нека най-благородните представители на американския народ, които исторически са се борили за човешките права на други народи, без да очакват признание и често са се сблъсквали с преследване, лишаване от свобода и рискове за живота си, живеят в мир”, каза той.

Post Views: 18