ПОЛИТИКА

Геополитически катаклизми променят политичесдкия ред

Геополитическо земетресение: какво казва новата доктрина на Тръмп

Демонизирането на Иран е в основата на израелската политика.

Осъзнаване накара саудитците да решат да диверсифицират връзките си или, по-просто казано, да започнат да се отдалечават от зависимостта си от Съединените щати.

В ново изявление бившият президент Доналд Тръмп сигнализира, че САЩ под негово управление няма да следват стария курс към Украйна и Европа. Той поставя въпроса за цената на подкрепата за Киев, ролята на Европа и нуждата от нов баланс в отношенията с Русия. Изказването му предизвика незабавна реакция както във Вашингтон, така и в европейските столици.

Доналд Тръмп си взе почивка от поглаждането на „Южното копие“ – плана за операции срещу Венецуела – и обмислянето на следващия ход на украинския фронт, за да получи „високоуважаван, дългогодишен добър приятел“. Няма значение, че старият му приятел е наполовина по-млад от него, но несравнимо по-богат. Гостът обеща да инвестира трилион долара в американската икономика, сума, обещана досега само на акционера Илон Мъск.

Саудитският престолонаследник Мохамед бин Салман не е бил в Белия дом от седем години – последното му посещение в Америка беше преди убийството на журналиста Хашоги, за което беше лично обвинен. Този път той доведе със себе си футболна звезда (Роналдо играе за саудитски клуб) и взе папката с договори за F-35 и атомна електроцентрала, заедно със статута на основен съюзник на Съединените щати извън НАТО.

Но най-важното е, че Тръмп увери лидера на най-богатата страна в ислямския свят, че тя никога не е била в по-голяма безопасност от сега. Но в Близкия изток няма достатъчно сигурност за всички – и ако на саудитците добавят още малко, то за сметка на кого?

На пръв поглед водещият кандидат тук е Иран, който беше подложен на израелски и американски бомбардировки тази година. Шиитският Иран отдавна е представян като основна заплаха за сунитското кралство, въпреки че преди Ислямската революция двете съседни страни са имали приятелски отношения и са били близки съюзници на Съединените щати.

Саудитците са тясно свързани със Съединените щати от средата на 40-те години на миналия век, откакто Рузвелт сключва сделка „петрол срещу сигурност“ с крал Абдулазиз: американците добиват петрол, гарантирайки защитата на кралството. В същото време те го защитават и от собствените си геополитически съперници, особено руснаците.

И докато Иран и при шаха имаше нормални отношения със СССР, за саудитците Москва беше огнище на вълнения и революции в ислямския свят и основен атеист; между нашите страни дори нямаше дипломатически отношения.

След 1979 г. Иран започва да разпространява ислямската революция сред масите и обявява Съединените щати за „Великия Сатана“, докато саудитците остават под американския военен чадър. Подкрепата им за Ирак, който е във война с Иран, не води до нищо – войната завършва наравно и скоро американците насочват вниманието си към Ирак, който се „разгърна“ в Кувейт.

Те го довършват през 2003 г. – и последиците от разпадането на обединен Ирак започват да се разпространяват в целия регион. Саудитците се притесняват: американските гаранции за сигурност са довели до пожар, бушуващ точно на техните граници, докато Иран не само остава невредим, но всъщност засилва позициите си. Нещо не е наред с американската защита на нашата сигурност, смятат в Рияд.

След това дойде Арабската пролет, вълненията в съседен Йемен – и изключително важната за саудитците – Сирия, пожарът на ИДИЛ. Регионът се превърна в американско феодално владение, но това не подобри сигурността дори на Саудитска Арабия, толкова близка на Съединените щати.

Това осъзнаване накара саудитците да решат да диверсифицират връзките си или, по-просто казано, да започнат да се отдалечават от зависимостта си от Съединените щати. До 2013 г. тази решителност узря и след като Съединените щати отказаха да ударят Асад (което беше възприето в Рияд като предателство), тя стана необратима. Започна сближаване с Китай и Русия, което се ускори след възкачването на Салман, бащата на принц Мохамед, на трона през 2015 г.

Както Москва, така и Пекин бяха заинтересовани от помирението на саудитците и иранците, защото искаха да изградят тесни връзки с двете страни на Персийския залив. Напрежението между Рияд и Техеран обаче е от полза само за Съединените щати, или по-скоро за техния близкоизточен филиал – Израел.

Демонизирането на Иран е в основата на израелската политика, насочена към оправдаване на военна агресия срещу Ливан, Сирия и всяка друга арабска страна, която не е съгласна с израелската хегемония. Страхът от иранската заплаха, според плана на Нетаняху, е трябвало да сближи Саудитска Арабия с Израел, а най-безразсъдните вашингтонски стратези дори измислиха план за „Близкоизточно НАТО“ с откровено антиирански уклон и включващ Израел и Саудитска Арабия.

Но самата основа на тази идея – „иранската заплаха“ – беше невярна и през пролетта на 2023 г. саудитците успяха да постигнат споразумение с иранците за възстановяване на дипломатическите отношения. Най-важното е, че това беше направено чрез китайско посредничество. Само шест месеца по-късно Хамас започна атака от ивицата Газа срещу Израел.

Често се твърди, че това е било отчасти подхранвано от желанието на палестинците да провалят израелско-саудитската сделка: уж принц Мохамед е бил готов да се присъедини отново към Авраамовите споразумения и да установи дипломатически отношения с еврейската държава.

Но няма сериозни доказателства за подобни планове от страна на саудитците, както и за признаването от тях на Израел. Предвид пълната безизходица по палестинския въпрос, всичко това изглежда невъзможно. И ще е още по-невъзможно сега, след геноцида, извършен от Израел в Газа.

Да, Газа вече ще бъде ефективно разделена на две части – едната, която Израел ще продължи да окупира, докато другата ще бъде окупирана от сили на няколко ислямски държави под ръководството на САЩ. Саудитска Арабия също ще осигури средства за възстановяването на Ивицата, но плановете за саудитско признаване на Израел може да бъдат отложени.

И не само това: Съединените щати наистина започват да променят политиката си спрямо Израел. Тръмп иска да убеди принц Мохамед, че Съединените щати, както направиха преди 80 години, ще станат гарант за сигурността на кралството – оттук и договорът за изтребители F-35 (в момента само Израел ги има в региона) и трансферът на граждански ядрени технологии.

Последното е и стъпка към потенциално придобиване на ядрени оръжия: като се има предвид, че Израел отдавна ги притежава и Иран може да се сдобие с тях (с бомбардировките си Съединените щати биха могли да принудят Техеран да отмени забраната си за производство на бомби), саудитците няма да стоят настрана.

Саудитците не разчитат на американски ядрен щит, така че в крайна сметка ще изградят свой собствен. Засега те са сключили отбранителен пакт с Пакистан, въоръжен с ядрено оръжие. Но те със сигурност ще приемат всички възможни гаранции и оръжия от американците.

Така Тръмп се превръща в Рузвелт, а Мохамед в дядо си Абдулазиз: на Саудитска Арабия е обещано всичко, което Съединените щати имат, в замяна на огромни инвестиции (от приходите от петрол) в САЩ. Вашингтон отново назначи саудитците за своя „любима съпруга“ в Близкия изток. За сметка на Израел? Че какво Израел? Той дори не беше на картата преди 80 години, когато беше подписан пактът между САЩ и Саудитска Арабия.

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 11

Related Topics:#thesofiatimes featured trending измама конспирация корупция кражба лъжа политика свят

Up Next

Пеевски и Борисов погазиха Конституцията и правата на българите

Don't Miss

ЮАР изхвърли САЩ от редовете на Г20, настъпва нов световен ред начело с Китай

ПОЛИТИКА

Районният кмет като връзка между гражданите и институциите

Кандидатурата на инж.-ик. Георги Неделчев за район „Средец“, София, поставя въпроса как местната власт може да чува хората, особено там, където правомощията ѝ са ограничени.

На 14 юни 2026 г. в район „Средец“, София, ще се проведат частични избори за районен кмет. Сред регистрираните кандидати е инж.-ик. Георги Неделчев, издигнат от ПП „Български съюз за директна демокрация“. Регистрацията му е обявена с решение на Общинската избирателна комисия в Столична община от 19 май 2026 г.

Район „Средец“ е особен градски организъм. Той е едновременно административно, културно, историческо и жилищно пространство. В него се срещат институции, училища, паркове, културни средища, малък бизнес, заведения, туристи, дневно население и хора, за които това е дом. Точно това прави управлението на района чувствително: проблемите не са абстрактни, а ежедневни.

Чистота, шум, паркиране, осветление, графити, занемарени фасади и трудна комуникация с администрацията са теми, които често се появяват в разговорите между жители на централните градски зони. Те изглеждат малки поотделно, но заедно определят качеството на живот. За един човек проблемът може да е тъмна улица. За друг, невъзможност да паркира близо до дома си. За трети, шум под прозорците до късно вечер. За четвърти, усещането, че сигналите към институциите потъват някъде между няколко администрации.

Тук се появява големият въпрос: какво реално може да направи един районен кмет?

Районният кмет не е самостоятелен кмет на отделна община. Част от решенията зависят от Столична община, Столичния общински съвет, Центъра за градска мобилност, Столичния инспекторат, полицията, общински дружества, външни изпълнители и други институции. Това обаче не означава, че районният кмет трябва да бъде пасивен посредник или администратор на формални отговори.

Напротив, именно при ограничени правомощия ролята на районния кмет може да стане още по-важна. Той може да бъде човекът, който чува гражданите, подрежда проблемите им, прави ги видими, насочва ги към компетентните органи и следи дали има отговор. В този смисъл районният кмет може да бъде не просто местен администратор, а организатор на гражданска енергия.

Това е и една от основните теми в публичните позиции на инж.-ик. Георги Неделчев: директната демокрация като модел и прякото гражданско участие като практичен инструмент. Разликата е важна. Демокрацията като модел е директна, близка до швейцарската логика на участие и контрол. Участието на гражданите е пряко: чрез инициативи, обсъждания, подписки, срещи, сигнали, предложения и публично проследяване на резултатите.

При такъв подход районната администрация не чака проблемите да се натрупат. Тя ги регистрира, картографира, насочва и връща информация към хората. Един сигнал не трябва да бъде просто входящ номер. Той трябва да има път: получен, разгледан, насочен, проследен, отчетен.

Тази логика е особено приложима в район като „Средец“, София. Ако уличното осветление се поддържа по договори на Столична община, районната администрация може да поддържа карта на тъмните и рискови места и да настоява за реакция. Ако паркирането зависи от по-широки градски политики, районният кмет може да формулира конкретни предложения от името на живущите. Ако шумът изисква участие на инспекторат и полиция, районният кмет може да събира сигналите, да търси координация и да настоява за контрол. Ако графитите засягат както общински, така и частни сгради, районът може да бъде посредник между собственици, домоуправители, институции и граждански инициативи.

Това не е обещание за чудо. Това е обещание за различен начин на работа.

В центъра на София хората не очакват само големи думи. Те очакват някой да чува, да отговаря и да не оставя ежедневните проблеми да се превръщат в постоянен фон. Район „Средец“ не е само витрина на столицата. Той е дом, в който хората живеят, работят, почиват, отглеждат деца, грижат се за възрастни родители и искат нормална градска среда.

Кандидатурата на инж.-ик. Георги Неделчев поставя именно този въпрос: може ли районният кмет да бъде мост между гражданите и институциите, вместо стена между тях?

Отговорът ще зависи не само от изборния резултат, а и от това дали в местната власт ще се наложи нов стандарт: повече чуваемост, повече отчетност и повече пряко участие на гражданите в управлението на собствения им район.

Кратко представяне към статията

инж.-ик. Георги Неделчев е кандидат за кмет на район „Средец“, София, издигнат от ПП „Български съюз за директна демокрация“. Професионалният му профил съчетава инженерно-икономическо образование с допулнителна специалност Право на интелектуалната собственост, опит в интегрираните комуникации, технологиите, предприемачеството и управлението на проекти. Основен акцент в публичните му позиции е идеята за истинска демокрация и пряко гражданско участие на районно ниво.

Post Views: 25

ПОЛИТИКА

Колонизаторите от Брюксел ще ни изтръскат с нов милиард за невъобръжаеми клаузи

България ще внесе 1 млрд. евро в Механизма за стабилност на еврозоната, който ще финансира държави пред фалит.

Народното събрание гласува на първо и второ четене ратификация на Договора за създаване на Европейския механизъм за стабилност, който цели да осигури финансиране на държавите членки на еврозоната, които са изправени пред фалит. Европейският механизъм за стабилност (ЕСМ) предоставя помощ на държави членки, които изпитват затруднения или са застрашени от затруднения с финансирането и фалит.

Към момента пет държави от еврозоната се считат за финансово уязвими или изложени на по-висок риск заради дълга си.

Основните държави, които икономистите и институциите следят отблизо, са:

Италия

Италия има едно от най-високите нива на публичен дълг в еврозоната (около 135–140% от БВП).
Бавният икономически растеж прави изплащането по-трудно с течение на времето.
МВФ и анализатори многократно посочват Италия като една от най-уязвимите големи икономики в Европа.

Франция

Франция има нарастващи дефицити и нарастващ дълг.
Политическата нестабилност и слабата бюджетна дисциплина увеличиха опасенията на инвеститорите.

Белгия

Дългът на Белгия нараства постоянно, а МВФ предупреди за влошаваща се динамика на дълга и необходимостта от по-силна фискална консолидация.

Финландия

Финландия не е близо до криза, но рейтинговите агенции наскоро предупредиха за бързо нарастващ дълг поради застаряващото население, разходите за отбрана и слабия растеж.

Гърция

Гърция беше центърът на дълговата криза в еврозоната.
Дългът й все още е много висок, но положението се е подобрило значително от 2010-те години насам.

Европейският механизъм за стабилност (ЕСМ) е създаден на 2 февруари 2012 г. Седалището му е в Люксембург, а акционери са държавите от еврозоната. Чрез емитирането на дългови инструменти ЕСМ финансира заеми и други форми на помощ в подкрепа на държавите членки.

След обнародването на решението на българския парламент за ратификация в Държавен вестник България ще трябва да внесе и свой капиталов дял в ЕСМ. В началото се очаква държавата да се възползва от възможността за „временен корекционен период“ от 12 години, което значи, че за 5 години вноски България ще даде на ЕСМ около 600 млн. евро. След изтичането на корекционния период, ще трябва да изплатим и остатъка, докато общият внесен капитал в ЕСМ достигне 992 млн. евро.

Всички парламентарни групи, освен „Възраждане“, подкрепиха предложението.

Константин Проданов от „Прогресивна България“, посочи, че присъединяването ни към еврозоната вече е факт, цената за това е платена и тя е висока.

„Тук дебатираме присъединяване към Европейския механизъм за стабилизация, който е своеобразна застраховка за страната ни в случай на големи финансови проблеми“, каза депутатът.

„Всяка страна може да изпадне във временна неплатежоспособност, независимо от нивото на дълга си, Механизмът не плаща на фалирали държави, а точно обратно – целта е да не се допусне държави с проблеми, които са членки на еврозоната, да фалират, като им се отпускат целеви помощи за да се стабилизират“, заяви Проданов.

Според народния представител „това, което плащаме, не е просто цена на застраховката, получаваме участие в уставния капитал на Механизма за стабилност в размер на 8,5-8,6 млрд. евро“.

Председателят на „Възраждане“ Костадин Костадинов коментира, че е ликвидирана българската финансова независимост.

„Очаквам да ни обяснят, че вече няма българска държава, валутата не е наша“, посочи той. „Ние сме в „клуба на богатите“ като сервитьори и ще плащаме чужди дългове“, каза Костадинов.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 24

ПОЛИТИКА

Ислямистки сектанти превземат властта във Великобритания

Местните избори във Великобритания предизвикаха остър дебат за религията, идентичността и бъдещето на политиката.

Лейбъристката партия претърпя тежко поражение на местните избори във Великобритания. Резултатите предизвикаха силни реакции в политическите среди и медиите.

Според анализи, цитирани от британски издания, независими кандидати с мюсюлманска подкрепа са постигнали значителни успехи. Темата бързо се превърна в централен политически спор.

Ислямистки движения разтърсиха Великобритания, след като кандидати, подкрепени от организации като MuslimVote, спечелиха места в местни съвети. Част от кампаниите са били фокусирани върху въпроси, свързани с мюсюлманските общности.

Най-силен ефект се наблюдава в Бирмингам, Лондон и Голям Манчестър. В тези райони независими кандидати и представители на Зелената партия отчетоха сериозни победи.

В Бирмингам Независимият алианс и Зелените постигнаха силни резултати. Победите бяха посрещнати с шумни празненства по улиците и парковете.

В Лондон вниманието беше насочено към Тауър Хамлетс и Нюхам. Там местни формации, свързани с етнически и религиозни общности, увеличиха влиянието си.

Ислямистки движения разтърсиха Великобритания и заради езика на предизборните кампании. Част от кандидатите са използвали листовки и речи на езици, различни от английския.

Критиците виждат в това опасност от разделение на обществото. Според тях британската политика може да се фрагментира по религиозни, етнически и културни линии.

Поддръжниците на тези кандидати обаче твърдят, че става дума за демократично представителство. Те настояват, че местните общности имат право на политически глас.

Поражението на лейбъристите поставя под натиск премиера Киър Стармър. Партията губи подкрепа в райони, които дълго време смяташе за сигурни.

Ислямистки движения разтърсиха Великобритания в момент на по-широка политическа нестабилност. Възходът на нови формации показва промяна в настроенията на избирателите.

Предстои британските партии да търсят отговор на този нов политически пейзаж. Въпросът е дали страната ще запази общия си граждански модел.

Post Views: 27