СВЯТ
Германия фалира, безработица и срив на индустрията
Докато федералното правителство в Берлин все още очаква старта на многомилиардния спасителен дългов пакет, реалната икономика се срива все по-дълбоко.
Както подчертава журналистът Томас Колбе в Zero Hedge, показателите от сектора на хотелиерството и ресторантьорството „говорят на ясен език“ – кризата продължава да се задълбочава.

Летен срив в германската икономика
Според официалните данни на Федералната статистическа служба (Destatis), през август 2025 г. оборотът в германския хотелиерски и ресторантьорски сектор е спаднал с 3,5% в реално изражение спрямо същия месец на предходната година. Дори номинално резултатът остава отрицателен – минус 0,6%, а спрямо юли спадът е 1,4%.
Колбе отбелязва, че подобен срив в разгара на ваканционния сезон е „фатално доказателство, че нищо вече не върви както трябва“. Секторът, който традиционно разчита на летните приходи, е изпаднал в състояние на перманентна стагнация, докато потребителите усещат тежестта на високите енергийни цени, инфлацията и несигурния трудов пазар.
Авторът свързва спада не само с текущите икономически затруднения, а с дългогодишен процес на „самопричинена икономическа катастрофа“, започнала още след 2018 г. Тогава германската индустрия достига връх, след което започва да губи позиции. Оттогава производственият обем е намалял с близо 25%, което Колбе определя като „икономически нокаут, нанесен със собствената ръка на страната“.
AI генерирано изображение: Карта на Европа, обвита в зелени вериги, зад която се вижда Урсула фон дер ЛайенПричините, според него, се крият в натиска на брюкселските екорегулации и в активността на влиятелни неправителствени организации като „Deutsche Umwelthilfe“, чиито действия допълнително подкопават индустриалния гръбнак на Германия. Резултатът е масово изнасяне на производства, растящ брой фалити и изчезването на над 1,3 милиона работни места в частния сектор.

Държавата расте, бизнесът се свива
Паралелно с това, посочва Zero Hedge, броят на служителите в държавната администрация е нараснал с още 50 000 души само през тази година. Така все по-малко работещи в частния сектор трябва да издържат нарастваща армия от чиновници и социални получатели.
„Това няма как да работи дълго“, коментира Колбе, като изтъква, че продуктивността на германската икономика спада непрекъснато от 2018 г. насам, а политиката се опитва да тушира ефекта чрез „гигантски кредитни пакети“, които само отлагат неизбежното.
Според анализа на Zero Hedge, дори обикновени удоволствия като излизане на вечеря, почивка или бира след работа вече се превръщат в лукс за мнозина германци. Причината не е само инфлацията, а и структурният срив в заетостта и покупателната способност, утежнен от високите данъци и административни разходи.

Рекордни фалити и загуба на работни места
Германия финансиПоказателен е и ръстът на несъстоятелността в сектора. По данни на Германската асоциация на хотелиерите и ресторантьорите (DEHOGA), до лятото броят на фалитите се е увеличил с 27% спрямо предходната година, което означава, че около 2500 обекта ще напуснат пазара до края на 2025 г.
Съотношението от 52,7 фалита на всеки 10 000 предприятия е по-високо дори от това в строителството и транспорта. В общ мащаб, прогнозира Destatis, Германия върви към рекордно ниво на несъстоятелност – около 25 000 фалита и загуби над 60 млрд. евро само през тази година.
Правителството се опитва да реагира с познати мерки: от 1 януари 2026 г. ДДС върху храната в заведения ще бъде намален от 19% на 7%, както по време на пандемията. Но според Колбе ефектът ще бъде минимален – повечето предприемачи ще използват намалението, за да стабилизират капитала си, а не да понижат цените.
Председателят на DEHOGA – Гидо Цьолиг, предупреждава, че „изчезването на малките ресторанти и заведения ще лиши германските градове от тяхното качество на живот“. Според него намалението на данъка е нужно, но недостатъчно, докато регулациите, бюрокрацията и климатичните изисквания продължават да задушават сектора.

Политическа апатия пред икономическия срив
Както обобщава Zero Hedge, истинска промяна на курса не се вижда. Берлин не показва готовност да се откаже от регулационната експанзия, високото данъчно бреме или климатичната политика, която, по думите на Колбе, допълнително подкопава потребителското доверие и инвестиционната среда.
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
СВЯТ
Унгария забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна
Големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
Унгарският премиер Петер Мoдяр заяви, че правителството забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна. Той написа това в социалната медийна платформа X, цитиран от “Укринформ”.
“Правителството оттегля намерението на Унгария да напусне Международния наказателен съд и забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна”, написа Мoдяр.

Hungary Today отбеляза, че в рамките на унгарската селскостопанска политика е възникнал дебат относно правната рамка за ограниченията върху вноса на украински селскостопански продукти, предава The Sofia Times.
По-специално, министърът на земеделието и хранителното производство Саболч Бона написа в социалните медии, че предишното правителство е оставило след себе си правна несигурност.
Според него ограниченията за внос, приети при правителството на Фидес, са били обвързани със специалните разпоредби на националното извънредно положение. Когато това извънредно положение приключи, ограниченията не бяха автоматично закрепени в закона, което министърът критикува като недостатък на планирането.

Бона заяви, че неговото министерство ще подготви ново законодателство, за да възстанови правната сигурност по отношение на защитата на унгарския пазар и местните производители.
Мерките ще се прилагат за месни продукти – включително говеждо, свинско, агнешко, козе месо и птиче месо – както и замразени зеленчуци и зърнени продукти.
На 14 май Унгария обяви отмяната на извънредното положение, въведено по време на мандата на бившия премиер Виктор Орбан.
Унгария въведе забрана за внос на украински селскостопански продукти за първи път през април 2023 г.

След началото на войната Украйна, Европейският съюз (ЕС) създаде мерки по границите с Украйна в отговор на блокадата на Русия на украинските черноморски пристанища, за да може украинско зърно да бъде изнасяно за световните пазари преди войната.
Няколко държави, включително Унгария, поискаха от Европейската комисия да въведе мерки за ограничаване на вноса на селскостопански продукти от Украйна, твърдейки, че големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
СВЯТ
Париж обяви израелския министър на вътрешната сигурност за персона нон грата
Франция реши да забрани на министъра на вътрешната сигурност на Израел Итамар Бен-Гвир достъп до нейната територия, предадоха Ройтерс и Франс прес, като се позовават на днешно изявление на френския министър по въпросите на Европа и външните работи Жан-Ноел Баро.
Баро отбеляза, че решението отразява гнева от отношението на Бен-Гвир към активисти от международната хуманитарна флотилия за ивицата Газа “Глобъл Сумуд”. “Смятано от днес, Итамар Бен-Гвир няма право да стъпва на френска територия”, написа Баро в социалната платформа Екс.

“Заедно с моя италиански колега (Антонио Таяни – бел. ред.) призоваваме ЕС да наложи също така санкции срещу Итамар Бен-Гвир”, добавя френският първи дипломат.

Бен-Гвир стана обект на вълна от критики от международната общност, след като публикува клип, в който се подиграва на задържани активисти от хуманитарната флотилия за Газа.

Във видеото се вижда как в негово присъствие израелски полицаи карат активисти да застанат в редици и да коленичат на земята с вързани зад гърба ръце. На свой ред министърът им казва “Добре дошли в Израел, ние сме господарите”.
СВЯТ
Ердоган иска да прави петролопровод през България за Европа
Турция и НАТО правят тръбопровод за военни цели през България.
Проектът е за 1,2 млрд. долара и ще бъде предложен на срещата на върха в Анкара.
Турция е предложила изграждането на тръбопровод за гориво за военни цели през България, който да подсигурява енергийните доставки за източноевропейския фланг на НАТО, съобщи Bloomberg. Очакваната цена на проекта е 1,2 млрд. долара.
Предложеният тръбопровод ще минава от Турция до Румъния през България. Анкара планира да представи предложението преди срещата на върха на НАТО, на която ще бъде домакин през юли.

Турският маршрут е с около 1/5 по-евтин от алтернативните предложения, включително маршрути през Гърция или западните съседи на Румъния. Тези алтернативи биха разчитали на морски транспорт, което ги прави по-уязвими от смущения.
Военният министър Атанас Запрянов пришпори темата за бързо прокарване на военни коридори през България. Той направи това по време на своето изказване на форума „Сигурността в Черно море и Балканския регион” в Букурещ, Румъния.
Войната в Украйна и конфликтите в Близкия Изток, включително прекъсванията на енергийните доставки заради затварянето на Ормузкия проток, накараха НАТО да преразгледа инфраструктурата си за доставки на гориво. Държавите членки търсят надеждна и рентабилна верига за доставки за източните членове на алианса.
Турция търси съюзническа подкрепа за предложението, което може да бъде решено преди или по време на срещата на върха в Анкара, коментира Bloomberg. Планираният тръбопровод ще бъде ограничен за военна, но не и за гражданска употреба.
Европейският съюз и НАТО се споразумяха и за инфраструктурен проект на стойност 100 млрд. евро, който ще положи основите на „военна Шенгенска зона” за ускоряване на движението на войски и оборудване в цяла Европа, заяви комисарят по транспорта и туризма Апостолос Дзидзикостас на конференция в Атина.

Проектът включва разработването на 500 „горещи точки“, където през следващите три до четири години ще бъде създадена или укрепена инфраструктура за улесняване на военната мобилност.
“Това бързо ще ускори времето, необходимо за прехвърляне на войски и материали от една част на блока в друга, както за учения, така и в случай на извънредни ситуации, каза Дзидзикостас на „Срещата на върха за енергиен преход: Източно Средиземноморие и Югоизточна Европа. Ще бъде създаден и споделен резерв или „пул“ от военно оборудване, по модел на механизма за гражданска защита на ЕС.
Регламентът ще бъде готов до 2027 г., а инфраструктурата – до началото на 2030 г.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








