ПОЛИТИКА

Говориш ли турски, ве Пеевски?

Етническите турци в България и изселниците в Турция не искат корупционера за председател на ДПС

„Докато не бъде разбит монополът на ДПС, българските турци ще са заложници на сараите.“ „По никакъв начин не мога да приема личност като Пеевски да бъде лидер на партията. Това е подигравка.“ Гласове от турската общност:

На 24 февруари ще се проведе Националната конференция на ДПС, на която ще бъдат избрани двама председатели. Делян Пеевски ще бъде единият от тях. Новина няма да има. Освен ако не се намери смелчага, който да се качи на трибуната, за да го попита: Türkçe biliyor musunuz, Bay Peevski? (Говорите ли турски, г-н Пеевски?).

И не става дума за някакъв багаж от думи, с които можеш да отидеш в бакалията и да си купиш лук и картофи. Или – хайде да качим нивото – да си в състояние да четеш Орхан Памук в оригинал. Този въпрос засяга онази люлка на общото минало, която все още удържа и травматичните спомени, и родовите хроники. И не трябва да си етнически турчин, за да си част от този пулсиращ пласт на споделена битност. Трябва да познаваш драмата на бащите и дядовците, които са били разселвани и унижавани – и да не се прегръщаш с онези, които са им го причинили. Трябва да усещаш онези, които трудно преглъщат, когато разказват.

„Живеех в Турция, а сънувах България“

„Когато започна преименуването, бях студент в Шуменския университет. Имах изпит по руски език при доц. Стефанова. Явих се на изпита, отговорих на въпросите. Стефанова ме попита дали съм доволен, ако ми пише петица. След това ми каза: „Дайте си книжката, колега!“. Подадох я. Тогава тя извади под масата един лист и го обърна към мен. На него пишеше: „От Деканата ми казаха да Ви задържа книжката“.“

***

„Бях в математическата гимназия, когато ми смениха името. Имаше си списък. Ако си Мустафа, ставаш Митко. Само първата буква трябваше да отговаря.“

***

„Имах куче, полу-граничарско куче, за което се грижех от малък. Лаеше през цялото време, когато обкръжиха Соколяне и влязоха с автомати да претърсват къщата и да ни взимат паспортите. Не можехме да го вземем с нас, когато се преселихме. Шест години по-късно ми се обадиха, че е умряло.“

***

„Бях на 23 години, когато се изселих. Години наред след това сънувах, че съм в България. Живеех в Турция, а сънувах България.“

„Това е подигравка“

Една от най-съмнителните публични появи на Делян Пеевски пред турската общност в България беше на 26 декември м.г. в Могиляне – на възпоменателния митинг за трагичните събития по време на т.нар. Възродителен процес. Протежето на Доган се затрудни при произнасянето на името Тюркян (навремето 18-месечната Тюркян е застреляна по време на протест срещу т.нар. Възродителен процес), патетично обеща, че ще има възмездие и провъзгласи себе си за незаобиколимия защитник на турците в страната.

Дори да са чули, задните редове на събитието едва ли са разбрали какво говори онова момче на трибуната. С тези хора по села и махали Пеевски няма общ език. И ще повторя – не става дума за езика само като система от звукове за кодиране и декодиране на информация.

За тях определението „санкциониран по закона Магнитски“ е нищо незначещо словосъчетание, точно толкова неясно, колкото мъглявината Андромеда. Хоризонтът на някои от тях стига само до онези, от които зависи дали ще имат дърва за зимата – същите онези, които не се интересуват нито от „черния списък“ на OFAC, нито от санкциите срещу лицата, включени в него.

Не е така обаче за просветените български турци. Както за тези, които живеят в България, така и за тези, които бяха принудени да я напуснат, но са с двойно гражданство и продължават да гласуват на избори.

ЧЕТЕТЕ И ПИШЕТЕ КОМЕНТАРИТЕ ТУК: https://t.me/vestnikutro

„По никакъв начин не мога да приема личност като Делян Пеевски да бъде председател на партията. И проблемът не е в това, че е етнически българин. Издигането на такъв човек и всичко онова, което олицетворява, е подигравка не само за цялата общност, а за цяла България. Такъв човек и депутат не би трябвало да бъде, а камо ли председател на партия“, ми каза заместник-председателят на Конфедерацията на балканските турци Зюрфетин Хаджиоглу.

Деликатно и дипломатично темата продължава проф. д-р Емин Балкан – ръководител на „Балгьоч“, една от най-влиятелните изселнически организации в Турция.

„Повечето наши сънародници са привърженици на ДПС, която е най-близко до техните проблеми. Те възприемат представителите на партията като част от себе си. И предложението да бъдат представлявани от българин ги прави доста неспокойни. Има места, където трябва да се общува на турски и е редно на отговорните длъжности да има турскоговорящи политици. Надявам се, че изборният комитет на ДПС ще има предвид тази свръхчувствителност на избирателите, както и че това е жизненоважно за хората“, казва проф. Балкан.

Но „да се върнем“ в България. Изборен комитет на ДПС няма. Има един-единствен човек – Ахмед Доган, наречен от Касим Дал „най-успешният проект на Държавна сигурност“, който разпореди и лансира „феномена в българската политика“ Делян Пеевски.

„Нито права, нито свободи“

„Нашите хора няма как да припознаят Делян Пеевски или да му гласуват доверие. Той не е приет от мюсюлманите. И изходът от конференцията е ясен. Там закарват такива, които нямат мнение. Хората не протестират, защото веднага ще им спрат всички неща, които получават на местно ниво. Те нямат нито права, нито свободи“, твърди преподавателят по немски език от Рибново Мустафа Улан, който от години е част от политическия живот в община Гърмен, бил е три мандата общински съветник и за кратко заместник-кмет с ресор образование.

Движението за права и свободи е учредено през януари 1990. Мътилката на онези години и политическите турбуленции в началото на прехода успяват да скрият кръвосмешението на новоучредената партия с мастодонта Държавна сигурност. Не за дълго, разбира се. Част от учредителите напускат, когато научават истината. Това родилно петно обаче и до днес е щемпелът върху всеки ход, всеки избор, всяко решение на партията, ръководена от „агент Сава“.

Досието на Доган става публично известно след публикуваната през 2009 година едноименна книга на Тома Биков. Известни са и периодичните чистки в партията, и раздялата с всички, които си позволяват да опонират на лидера. Списъкът е дълъг: Осман Октай, Лютви Местан, Корман Исмаилов, Касим Дал… Макар че разполагат с достатъчно информация за „обръчите на Доган“, много от напусналите продължават и до днес да мълчат.

Не са един и два опитите за създаване на политически проекти от отцепниците. Усилията им обаче не успяват да прекосят минираното със зависимости електорално поле. Един от тях е Гюнер Тахир, ръководител на Национално движение за права и свободи (НДПС), основано в края на 1998 година.

„Заложници на сараите“

„Докато не бъде разбит монополът на ДПС, българските турци ще бъдат заложници на „сараите“ и на избрания за екзекутор на партията Делян Пеевски. Проблемът е, че в другите български партии не се дава път на турците. Неведнъж съм говорил с Иван Костов на тази тема. Говорил съм и със Сергей Станишев, и с Бойко Борисов. И съм им казвал: Това означава, че ни възприемате като трета категория хора.“

В ДПС Гюнер Тахир е заемал всички възможни постове – до заместник-председател и говорител на Движението. В неговия род политиката се предава по наследство. Прадядо му Тахир е кмет на Самуил от 1918 до 1938 година. А той самият е избран на същата длъжност повече от пет десетилетия по-късно.

И той, и Зюрфетин Хаджиоглу разказват за срещи с лидерите на ПП, на ДБ, на ГЕРБ. Срещи с едно-единствено послание: „Докато не се разпадне ДПС, истинската демокрация няма как да дойде в България“. И още: „На ДПС ѝ помагат тези, които не искат истинска демокрация“. Всички обещания за партньорство приключват обаче до изборите.

Да обобщим: „Българският етнически модел“ капсулира мюсюлманското малцинство в паралелна общност без шансове за реална интеграция и просперитет. В тази деградация участват сякаш всички политически елити на България от 1990 година досега. А изходът от изборите на Националната конференция на ДПС на 24 февруари ще e резултат именно от съучастието на българския политически елит в имитацията на европейски мултикултурализъм. Това със сигурност е една от катастрофите на съвременна България.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Post Views: 37

Related Topics:featured trending българия измама конспирация корупция лъжа политика

Up Next

Рашков напуска Промяната?

Don't Miss

Кръвожадната Урсула разработва план за саботаж на икономиката на Унгария, ако Орбан не се подчини

ПОЛИТИКА

Районният кмет като връзка между гражданите и институциите

Кандидатурата на инж.-ик. Георги Неделчев за район „Средец“, София, поставя въпроса как местната власт може да чува хората, особено там, където правомощията ѝ са ограничени.

На 14 юни 2026 г. в район „Средец“, София, ще се проведат частични избори за районен кмет. Сред регистрираните кандидати е инж.-ик. Георги Неделчев, издигнат от ПП „Български съюз за директна демокрация“. Регистрацията му е обявена с решение на Общинската избирателна комисия в Столична община от 19 май 2026 г.

Район „Средец“ е особен градски организъм. Той е едновременно административно, културно, историческо и жилищно пространство. В него се срещат институции, училища, паркове, културни средища, малък бизнес, заведения, туристи, дневно население и хора, за които това е дом. Точно това прави управлението на района чувствително: проблемите не са абстрактни, а ежедневни.

Чистота, шум, паркиране, осветление, графити, занемарени фасади и трудна комуникация с администрацията са теми, които често се появяват в разговорите между жители на централните градски зони. Те изглеждат малки поотделно, но заедно определят качеството на живот. За един човек проблемът може да е тъмна улица. За друг, невъзможност да паркира близо до дома си. За трети, шум под прозорците до късно вечер. За четвърти, усещането, че сигналите към институциите потъват някъде между няколко администрации.

Тук се появява големият въпрос: какво реално може да направи един районен кмет?

Районният кмет не е самостоятелен кмет на отделна община. Част от решенията зависят от Столична община, Столичния общински съвет, Центъра за градска мобилност, Столичния инспекторат, полицията, общински дружества, външни изпълнители и други институции. Това обаче не означава, че районният кмет трябва да бъде пасивен посредник или администратор на формални отговори.

Напротив, именно при ограничени правомощия ролята на районния кмет може да стане още по-важна. Той може да бъде човекът, който чува гражданите, подрежда проблемите им, прави ги видими, насочва ги към компетентните органи и следи дали има отговор. В този смисъл районният кмет може да бъде не просто местен администратор, а организатор на гражданска енергия.

Това е и една от основните теми в публичните позиции на инж.-ик. Георги Неделчев: директната демокрация като модел и прякото гражданско участие като практичен инструмент. Разликата е важна. Демокрацията като модел е директна, близка до швейцарската логика на участие и контрол. Участието на гражданите е пряко: чрез инициативи, обсъждания, подписки, срещи, сигнали, предложения и публично проследяване на резултатите.

При такъв подход районната администрация не чака проблемите да се натрупат. Тя ги регистрира, картографира, насочва и връща информация към хората. Един сигнал не трябва да бъде просто входящ номер. Той трябва да има път: получен, разгледан, насочен, проследен, отчетен.

Тази логика е особено приложима в район като „Средец“, София. Ако уличното осветление се поддържа по договори на Столична община, районната администрация може да поддържа карта на тъмните и рискови места и да настоява за реакция. Ако паркирането зависи от по-широки градски политики, районният кмет може да формулира конкретни предложения от името на живущите. Ако шумът изисква участие на инспекторат и полиция, районният кмет може да събира сигналите, да търси координация и да настоява за контрол. Ако графитите засягат както общински, така и частни сгради, районът може да бъде посредник между собственици, домоуправители, институции и граждански инициативи.

Това не е обещание за чудо. Това е обещание за различен начин на работа.

В центъра на София хората не очакват само големи думи. Те очакват някой да чува, да отговаря и да не оставя ежедневните проблеми да се превръщат в постоянен фон. Район „Средец“ не е само витрина на столицата. Той е дом, в който хората живеят, работят, почиват, отглеждат деца, грижат се за възрастни родители и искат нормална градска среда.

Кандидатурата на инж.-ик. Георги Неделчев поставя именно този въпрос: може ли районният кмет да бъде мост между гражданите и институциите, вместо стена между тях?

Отговорът ще зависи не само от изборния резултат, а и от това дали в местната власт ще се наложи нов стандарт: повече чуваемост, повече отчетност и повече пряко участие на гражданите в управлението на собствения им район.

Кратко представяне към статията

инж.-ик. Георги Неделчев е кандидат за кмет на район „Средец“, София, издигнат от ПП „Български съюз за директна демокрация“. Професионалният му профил съчетава инженерно-икономическо образование с допулнителна специалност Право на интелектуалната собственост, опит в интегрираните комуникации, технологиите, предприемачеството и управлението на проекти. Основен акцент в публичните му позиции е идеята за истинска демокрация и пряко гражданско участие на районно ниво.

Post Views: 25

ПОЛИТИКА

Колонизаторите от Брюксел ще ни изтръскат с нов милиард за невъобръжаеми клаузи

България ще внесе 1 млрд. евро в Механизма за стабилност на еврозоната, който ще финансира държави пред фалит.

Народното събрание гласува на първо и второ четене ратификация на Договора за създаване на Европейския механизъм за стабилност, който цели да осигури финансиране на държавите членки на еврозоната, които са изправени пред фалит. Европейският механизъм за стабилност (ЕСМ) предоставя помощ на държави членки, които изпитват затруднения или са застрашени от затруднения с финансирането и фалит.

Към момента пет държави от еврозоната се считат за финансово уязвими или изложени на по-висок риск заради дълга си.

Основните държави, които икономистите и институциите следят отблизо, са:

Италия

Италия има едно от най-високите нива на публичен дълг в еврозоната (около 135–140% от БВП).
Бавният икономически растеж прави изплащането по-трудно с течение на времето.
МВФ и анализатори многократно посочват Италия като една от най-уязвимите големи икономики в Европа.

Франция

Франция има нарастващи дефицити и нарастващ дълг.
Политическата нестабилност и слабата бюджетна дисциплина увеличиха опасенията на инвеститорите.

Белгия

Дългът на Белгия нараства постоянно, а МВФ предупреди за влошаваща се динамика на дълга и необходимостта от по-силна фискална консолидация.

Финландия

Финландия не е близо до криза, но рейтинговите агенции наскоро предупредиха за бързо нарастващ дълг поради застаряващото население, разходите за отбрана и слабия растеж.

Гърция

Гърция беше центърът на дълговата криза в еврозоната.
Дългът й все още е много висок, но положението се е подобрило значително от 2010-те години насам.

Европейският механизъм за стабилност (ЕСМ) е създаден на 2 февруари 2012 г. Седалището му е в Люксембург, а акционери са държавите от еврозоната. Чрез емитирането на дългови инструменти ЕСМ финансира заеми и други форми на помощ в подкрепа на държавите членки.

След обнародването на решението на българския парламент за ратификация в Държавен вестник България ще трябва да внесе и свой капиталов дял в ЕСМ. В началото се очаква държавата да се възползва от възможността за „временен корекционен период“ от 12 години, което значи, че за 5 години вноски България ще даде на ЕСМ около 600 млн. евро. След изтичането на корекционния период, ще трябва да изплатим и остатъка, докато общият внесен капитал в ЕСМ достигне 992 млн. евро.

Всички парламентарни групи, освен „Възраждане“, подкрепиха предложението.

Константин Проданов от „Прогресивна България“, посочи, че присъединяването ни към еврозоната вече е факт, цената за това е платена и тя е висока.

„Тук дебатираме присъединяване към Европейския механизъм за стабилизация, който е своеобразна застраховка за страната ни в случай на големи финансови проблеми“, каза депутатът.

„Всяка страна може да изпадне във временна неплатежоспособност, независимо от нивото на дълга си, Механизмът не плаща на фалирали държави, а точно обратно – целта е да не се допусне държави с проблеми, които са членки на еврозоната, да фалират, като им се отпускат целеви помощи за да се стабилизират“, заяви Проданов.

Според народния представител „това, което плащаме, не е просто цена на застраховката, получаваме участие в уставния капитал на Механизма за стабилност в размер на 8,5-8,6 млрд. евро“.

Председателят на „Възраждане“ Костадин Костадинов коментира, че е ликвидирана българската финансова независимост.

„Очаквам да ни обяснят, че вече няма българска държава, валутата не е наша“, посочи той. „Ние сме в „клуба на богатите“ като сервитьори и ще плащаме чужди дългове“, каза Костадинов.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 25

ПОЛИТИКА

Ислямистки сектанти превземат властта във Великобритания

Местните избори във Великобритания предизвикаха остър дебат за религията, идентичността и бъдещето на политиката.

Лейбъристката партия претърпя тежко поражение на местните избори във Великобритания. Резултатите предизвикаха силни реакции в политическите среди и медиите.

Според анализи, цитирани от британски издания, независими кандидати с мюсюлманска подкрепа са постигнали значителни успехи. Темата бързо се превърна в централен политически спор.

Ислямистки движения разтърсиха Великобритания, след като кандидати, подкрепени от организации като MuslimVote, спечелиха места в местни съвети. Част от кампаниите са били фокусирани върху въпроси, свързани с мюсюлманските общности.

Най-силен ефект се наблюдава в Бирмингам, Лондон и Голям Манчестър. В тези райони независими кандидати и представители на Зелената партия отчетоха сериозни победи.

В Бирмингам Независимият алианс и Зелените постигнаха силни резултати. Победите бяха посрещнати с шумни празненства по улиците и парковете.

В Лондон вниманието беше насочено към Тауър Хамлетс и Нюхам. Там местни формации, свързани с етнически и религиозни общности, увеличиха влиянието си.

Ислямистки движения разтърсиха Великобритания и заради езика на предизборните кампании. Част от кандидатите са използвали листовки и речи на езици, различни от английския.

Критиците виждат в това опасност от разделение на обществото. Според тях британската политика може да се фрагментира по религиозни, етнически и културни линии.

Поддръжниците на тези кандидати обаче твърдят, че става дума за демократично представителство. Те настояват, че местните общности имат право на политически глас.

Поражението на лейбъристите поставя под натиск премиера Киър Стармър. Партията губи подкрепа в райони, които дълго време смяташе за сигурни.

Ислямистки движения разтърсиха Великобритания в момент на по-широка политическа нестабилност. Възходът на нови формации показва промяна в настроенията на избирателите.

Предстои британските партии да търсят отговор на този нов политически пейзаж. Въпросът е дали страната ще запази общия си граждански модел.

Post Views: 28