ПАРИ

Данъците са кражба, не обществен дълг

Данъците не са обществен дълг, а форма на кражба, извършвана от държавата — това е основната теза в статията, публикувана в Mises Institute.

Американският икономист и либертарианец Люелин Х. Рокуел-младши представя безкомпромисната позиция на своя учител Мъри Ротбард, според когото „правителството взема това, което по право е твое, и го харчи за каквото реши. Ако това не е кражба, тогава какво е?“

Ротбард поставя пряка аналогия: ако един човек заплаши съседа си с оръжие и вземе парите му, това е престъпление. Ако държавата направи същото чрез закона, то каква е разликата? „Само държавата се издържа чрез принуда – чрез заплахи и санкции, ако приходите не бъдат предоставени. Това е кражба, извършена в колосален мащаб“, пише той.

Демокрацията не прави данъците доброволни

Поддръжниците на данъците често изтъкват, че в демократичните общества „народът сам е гласувал“ да бъде обложен. Ротбард категорично отхвърля тази логика:
„Дори ако мнозинството одобри всяко действие на правителството, това не го прави доброволно. Това е тирания на мнозинството. Убийството е убийство, кражбата е кражба — независимо дали се извършва от един човек или от мнозина.“

Той сравнява тази „демократична“ аргументация с оправдание за престъпления, извършени от законно избрани режими, като нацистка Германия — абсурд, който, според него, показва докъде може да стигне идеята, че волята на мнозинството оправдава всичко.

Пропагандата и ролята на интелектуалците

ДанъциРокуел припомня, че за Ротбард държавната власт се поддържа не само чрез сила, но и чрез идеология.

„За разлика от разбойника на пътя, държавата не се смята за престъпна организация. Напротив — нейните служители са хора с най-висок обществен статут“, пише икономистът.

Интелектуалците, според Ротбард, играят ключова роля: те създават „идеологическото покритие“, което убеждава гражданите, че когато държавата взема, това не е кражба, а „данъчно задължение“. „Задачата им е да обяснят, че императорът има дрехи“, иронизира той.
Защо по-лесните данъци са по-опасни

Докато някои икономисти предлагат опростяване на данъчната система чрез единна ниска ставка, Ротбард предупреждава, че удобните данъци са по-коварни:
„Колкото по-лесно е да плащаме, толкова по-бързо свикваме с ограбването. Така държавата само ще вдига ставките, докато останем без изключения и облекчения.“

Вместо това, той вижда морална и икономическа стойност в сивата икономика, в данъчните „вратички“ и кредити. „Всяка дейност, която избягва контрола и облагането, е удар в защита на свободата и собствеността“, подчертава Ротбард.

Призив за премахване на подоходния данък

Заключението на Люелин Рокуел е ясно: „Да направим всичко възможно, за да научим хората, че данъчното облагане е форма на кражба. Да премахнем подоходния данък!“

Текстът напомня класическата линия на мисъл на австрийската школа – дълбоко недоверие към държавната намеса и защита на личната свобода като висша икономическа и морална ценност.

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 396

Related Topics:#thesofiatimes featured trending българия измама кражба лъжа пари свят

Up Next

Европейците ще платят до 6,8 трилиона евро за военни разходи

Don't Miss

3лaтoтo биe инфлaциятa зa втopa пopeднa гoдинa. И бeднитe вeчe кyпyвaт кюлчeтa вмecтo eвpo

ПАРИ

Защо има спад при дизела, а бензина запазва почти същата цена?

През лятото търсенето е по-високо, хората пътуват повече – логично е цените да се покачват, казва експерт.

Продължава спадът на цените на петрола на международните борси, като цената на барел вече е под $ 75, как това се отрази у нас и защо шофьорите констатират, че спад има при дизела, но бензинът запазва почти същата цена?

„Потреблението на дизелово гориво по принцип е почти два пъти по-високо от това на бензина. В периода на военните действия търсенето на дизелово гориво беше значително по-високо, отколкото на бензина, и именно затова цената на дизела нарасна много по-силно“.

Това коментира Димитър Хаджидимитров, зам.-председател на Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива.

„При наличието на преговорна рамка и известно успокояване на ситуацията, виждаме как цената на дизеловото гориво започва да спада по-бързо от тази на бензина. Не защото търсенето намалява, а защото дизелът поскъпна значително повече в началото на кризата“, посочи той.

„Като цяло, ако настоящата ситуация се запази – от тази сутрин. Мисля, че още през следващата седмица ще има спад от 3–5 цента.

Това означава цени под 1,45 евро за литър – за дизела и за бензина, на повечето места в България“, смята Хаджидимитров.

„Като цяло всичко зависи от търсенето и предлагането. Нормално е през лятото търсенето да бъде по-високо, защото хората пътуват повече, бизнесът е по-активен и има по-голяма нужда от горива. При по-високо търсене е логично цените да се покачват“, посочи експертът.

Post Views: 10

ПАРИ

Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг пътЕврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път

Стоян Панчев: Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път.

Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път, коментира във Фейсбук икономистът от ЕКИП Стоян Панчев.

Става дума за данните на БНБ, които отчитат, че през периода януари-април 2026 г. има 2,02 млрд. евро ПЧИ спрямо 276 млн. през същия период миналата година.

1. Започваме с най-големия компонент от тези велики резултати (57% от тях) – т.нар. реинвестирани печалби на стойност 1,14 млрд. – което на практика са парите на банките, хранителнителни вериги, телекомите и други такива бизнеси, които заради отличните си маржове и доходност (и висока инфлация) правят феноменални печалби, които оставят да бъдат развъртяни в страната за поредна година.
Когато можеш да продаваш същото масло, мляко и сирене по-скъпо в България, разбира се, че ще оставиш капитала си при високата доходност. А банките конкретно – за да продължат (чисто регулаторно) да кредитират все повече, им е нужен повече капитал.

2. Вторият компонент са т.нар. “дългови инструменти” с 31% от общите ПЧИ – миналата година те са били силно отрицателни (-400 млн. евро) сравнено със 600 млн. евро през 2026 г. Тези дългови инструменти са вътрешнофирмени задължения – не означава, че чужденци купуват български дългови инструменти или строят фабрики. Всъщност са прехвърляния на пари вътре във фирмите с чуждестранни майки.

Например – Лукойл е твърде голям да се финансира (за оборотни средства) от българската банкова система, затова майката взима кредит в чужбина и го прехвърля на дъщерното дружество. Нищо общо с “инвестиции”.

3. Третият компонент с най-малка тежест (12%) е нов собствен капитал на стойност 243 млн. евро. Най-близо до класическото разбиране за “инвестиции” – някой идва и налива пари (евентуално) в нов бизнес.
Като го сравняваме с 2025 г. изглежда доста повече -67 млн. vs 243 млн., но ако се върнем “малко” назад до 2024 г. (в същия период от време) имаме 213 млн. или до 2023 г., когато имаме 297 млн. евро. Само през месец юли 2022 г.,например, имаме 800 млн. евро инвестиции.

Т.е. тези резултати може да изглеждат добре спрямо една конкретна година – миналата – но всъщност са нищо особено и са били надминавани (дори в пъти) в последните 3-4 години.
Да не говорим, че инвестициите в дялов капитал включват и имотите – та съвсем смешно става.

Прост тест – кой завод се построи от януари?

Малоумници, хващащи се отчаяно за сламки – излизат с безумни заглавия. Мисирска история.
Та – НЕ Е ОТ ЕВРОТО, от неграмотност е.

П.П.П. Нали помните как борсата ни беше пораснала най-много в света? ????

Post Views: 7

ПАРИ

Не вярваме на Тръмп, ще изчакаме да видим какво ще стане

Според FT, корабособствениците няма да възобновят транзита през Ормузкия проток, докато не бъдат уверени в надеждността на сделката между САЩ и Иран.

Това може да отнеме няколко седмици, каза Джотаро Тамура, главен изпълнителен директор на Mitsui OSK Lines, най-големият оператор на танкери в света.

Той припомни, че вече е имало няколко фалшиви опита за повторно отваряне на водния път.

„Като се има предвид опитът от последните няколко месеца, мисля, че е разумно да се предположи, че може да отнеме поне няколко седмици, ако не и месец“, добави Тамура.

Около 500 кораба са блокирани в Персийския залив повече от 100 дни поради войната и чакат скоро да напуснат през Ормузкия проток.