В последно време риториката на ръководството на РФ се променя. Това е очевидно. Медведев е все по-малко самотен в своите закани срещу Запада и неговата политика на територията на бившата УССР. Най-войнствени бяха няколко от участниците в предаванията на Владимир Соловьов по телевизия Россия 1. Водещият не правеше изключение. Чуваха се призиви от типа „бабахнем по Лондону“ и други подобни. През последните дни наративът се ожесточи и от страна на представители на висшето ръководство на Русия. Само Дмитрий Песков продължава със своите двусмислени и овъртолени изказвания, които само дразнят руснаците. Всички знаят, че членовете на фамилията на говорителя на Путин притежават по още едно гражданство, освен руското. И то на държави, с които Русия воюва вече все по-малко опосредствено. Мъгливата и непоследователна позиция на Кремъл за очертаните „червени линии“ през цялата 2022 г. създаде усещане в руските „западни партньори“, че Путин е неуверен и се колебае при вземане на важни решения. В Белия дом очевидно част от служителите виждат в лицето на Русия „книжен тигър“, който само ръмжи застрашително. И нищо не следва. Владимир Соловьов става все по-убедителен единствено в ролята на телевизионен „книжен тигър“, който имитира и иронизира Олаф Шолц. САЩ прескочиха в експериментален порядък няколко пъти руските „червени линии“ и се убедиха, че не последва нищо страшно. Конкретно за янките. И престанаха да обръщат сериозно внимания на въпросните линии. Американският политолог Дмитрий Саймс счита, че „само ако Русия започне да прави нещо по-сериозно, то тогава американците ще реагират и ще коригират своите позиции“. Очевидно във Вашингтон оценяват руските действия като лишени от политическа воля и решителност. Дали това е така ще ни стане ясно след време. Дали ще реагира Кремъл изненадващо твърдо на градиращите агресивни действия на Запада? Ще видим в съвсем обозримо бъдеще. Мисля, че вече неколективният Запад не е в състояние да предвиди какво точно ще бъде поведението на Кремъл през следващите месеци. Това вероятно ще му донесе неочаквано неприятни за него преживявания до края на тази година. Ситуацията е изнервяща за ерзац лидерите на ЕС. Така или иначе се доближаваме постоянно, прекалено близо до употреба на атомно оръжие. И двете страни показват готовност да го употребят. Поне на думи. Дали блъфират или не… за нас е без особено значение. Достатъчно е едната страна да го задейства. Българските управляващи със своето поведение, декларации и взети решения показват, че изцяло са убедени, че Русия ще загуби в битката срещу неколективния Запад. София за разлика от редица западноевропейски натовци залага „ва банк“ на Североатлантическия алианс, който реално не съществува вече в този вид, в който си го представят ярките представители на българското евроатлантическо мнозинство. У нас не са малко представителите на евроатлантическата общност, които вярват, че РФ ще се разпадне и Москва ще плаща репарации на Киев. А Путин ще бъде съден като военен престъпник. Тези виждания, в последно време Алексей Арестович, говорител на Зеленски, поразруши като изказа съмнение в крайната украинска победа над москалите. Но само с половин уста. И само с леко съмнение. В Киев вярват, че от Южния Федерален окръг на Русия ще се появи ново държавно образование наречено ЮгоРусия. На никого у нас не му е забранено да си мечтае заедно със Зеленски, когато той е в приповдигнато по изкуствен начин настроение. И да пее хита на този сезон у нас „Български евроатлантик за бой се стяга, праща дизел, пушкала…“. Проблемът за нас е друг. Ако все пак режимът в Киев загуби войната? А САЩ преценят, че нямат повече сериозни интереси в Европа, изоставят своите “стратегически съюзници”, то ние българите дето сме “стратегически” какво ще правим? Ако Зеленски победи, то всичко е ясно. Ще уголемим цветните портрети на Петков и Нинова, които обърнаха хода на войната миналата година, според Politico и Die Welt, като снабдиха с огромно количество боеприпаси и дизел ВСУ. Ще лепим афишите на двамата по градове и села в нашето богохранимо отечество. Ще станат двамата национални герои. Ще управляват България до дълбока старост. Но не дай Боже да се случи точно обратното, то до колкото познавам руснаците е сигурно, че ще поискат репарации от всички държави, които са допринесли за убийството на мирни руски граждани в Донбас, Крим, Херсонска и Запорожка области, а и в Белгородска и Курска. А може и още някъде по-близо до Полша. И за нанесените поражения и щети на изброените руски територии. Май ще бъде разумно да не прибързваме с уголемяването на цветните портрети на Нинова и Петков. Както и на рояк наши овластени индивиди и пишман политици около тях. Защото всички ние в собствените си очи тогава ще представляваме наистина тъжен пейзаж.

Боян Чуков