БЛОГ
ДА ИЗБЯГАШ ОТ МАЙКАТА АЛКОХОЛИЧКА И ПРОСТИТУТКАТА НАРЕЧЕНА БЪЛГАРИЯ!
„Изчезвай, момче……! Българския работодател няма нужда от знаещи и можещи….! Само не приравнявай Родината с Държавата ……Това са две различни понятия…..На Държавата и еб* мамата…..Това не е Държава….Но Родината те обича, корените ти са там……Обичай я и ти и я носи в сърцето си, където и да си, каквото и да правиш…..!!“
Този коментар написа млад българин.
А поводът са думите на един млад българин по време на погребението на баща му:
Той реши да се обърне към политиците ни, говорейки за погребение. Погребението на България. Звучи шокиращо, в същото време тъжно. Защото този 24-годишен българин би трябвало да говори за бъдещето на България. Нали самият той е бъдещето на България. Нали самият той е отличник при това пълен, владеещ 2 езика, учил в университети… Защо говори за погребение?
Публикуваме целия текст на 24-годишния Атанас Щерев с минимална редакторска намеса. Той наистина успя да ни разтърси с разказа си:
„Да се сбогуваш с мащехата, наречена България.
Ти си нещо, което не можех да избера. Ти си като майка алкохоличка, и пр*ститутка, от която дълбоко се срамувам, защото ме е оставила на произвола. Като една красива пр*ститутка с прогнила душа.
Аз мога само да те съжалявам!
Млад човек съм – на 24 години. Знам два езика, завърших езикова гимназия. Учих в Австрия и дълго време в университетите на Бг. И тук започва историята за красиви мечти и много затворени врати.“
Не, Българийо аз не те мразя, просто се срамувам от теб! И тук историята започва. Завърших като пълен отличник. Никога моето семейство не е било заможно. Отидох на бала с костюм за 50 лева. Гледах децата на лакеите на престъпници да идват със собствените си лимузини. Усмивките им грееха, защото имаха сигурно бъдеще. Или в Щатите, или във Великобритания. Те бяха рожбите на пиявиците, които смучеха от кръвчицата на нас „обикновените“ хора. Със заплата от пет стотака.
Пиявици, които шмъркаха кока и амфети в голямото междучасие, докато аз четях Бодлер.
Влязох в университета пети от петстотин човека. Готвех се усилено, смятах това за началото на светъл и позитивен живот. Първи курс попивах от „знанията“, плащах си таксите с удоволствие и неохота.
Образование, което не струва и 100 лева. Знания от прашасалите стари учебници на дядо ми.
Виждах как същите пиявици, не идваха на лекции и имаха заверка. Аз учех – те идваха направо на изпити.
Но без да са чели, а с белите пощенски пликчета. Аз продължавах да уча и да се развивам, нали съм бъдещето на България. Нали аз ще създам деца, които ще са поредните роби на същите пиявици…
Трябва ли да имаш мотивация, живеейки в дупка, където всеки се подиграва на мечтите ти.
Все пак отиваш да работиш за тях, те да си купят Порше! Все пак ти си милеел и обичал България, макар и тя също да се гаври с теб. Като истинска мащеха.
Защо трябва да помним Ботев и Левски, като сме мекотели, които са съсипали всичко, което те са създали? Като те са били герои, а ние сме като едни насрани хлапета, чакайки чистия памперс. Как не се намериха хора, които да се бият до кръв за България. Или може би истинските патриоти са непълнолетните бирени алкохоици, симпатизанти на ритнитопковците и настръхвайки от козия глас на Славчо Трифонов. Който е израснал с козите, но иначе е от Плевен.
Държава, в която, ако не знаеш кой е Дебелянов, е лесно. Просто си сваляш прашките на катедрата и доцентът те помпа. И изпита е взет! После, чичаците те помпат за 50 лева за половин час, защото родителите ти са „некви тъпанари, дето бачкат за 400 лева! Ботушките на „Прада“ и парфюма на „Кавали“ не могат да се купят със смешните заплати на честните родители.
От теб ли да искам деца? Не, мерси!
Историята продължава с това, как ние отличниците, с отличната диплома, получаваме смешна стипендия от 50 лева. Която е достатъчна, да си купиш две шишета уиски. Да забравиш мъката си. После същите ние, пишем CV-та, които разни дебели и охранени еснафи оценяват.
И ни казват „Немаш опит“. И пак работим за 500 лева. Синът на Цеко – екс висаджията, работи на същото място, но за 1500 лева!
Не всичко е пари, са казали хората! Но са нужни, за да живееш, а не да съществуваш !
Вие ми затваряте вратата, професорите ми казвате, че не съм добър. Защо в Германия всички ме хвалеха, а вие си правехте майтап с мен?
Защо германските момичета не гладуват 3 месеца, за да си купят Айфон? Там не ми казаха, че „Неам опит“, а ме приеха.
После с цялата си наглост правите речи, как трябва да се върнем, как България едва ли не е Рай!
Хаха, карате ме да се смея! Може да не си избрал къде да се родиш, но може да избереш какъв искаш да бъдеш! Докато дебели контрольори бият момиче за 1.60. Докато мигранти грабят и изнасилват, за да се хрантутите вие. Докато най-добрият ми приятел умираше, а диспечерката в Спешния казваше „Ми той е надрусан сигурно“. А той имаше порок на сърцето. Докато някой коли и изнасилва баба ти за 15 лева.
Докато кучкарите защитават софийските помияри, а те глозгат костите на някоя стара жена или детенце.
Докато аз ям истинско месо, а вие ядете смлени копита и кожи. И лютеница с наркотик, може би и дини, инфектирани с конска урина!
Докато вие милеете за България и се майтапят с вас за 600 лева – новите кецове на съквартиранта ми!
За какво си ми ти, майко България! Пардон! Мащехо България!
За да се гавриш с мен ли ? Не ти искам пенсията, не ти искам и природата. Осеяна с найлонови пликчета! Не ти искам заплатата, която дори не ми стига да ме погребат!
Не ти искам дъщерите, които правят с*кс с таксиджии за две водки! Напускам те!
И докато вие слушате чалга и „Издислав“ – ние слушаме концерт на Брамс на живо, но не защото сме сноби. И докато вие гледате Слави, подгизнали от дъжда – ние четем романи на английски и немски и ни е срам от вас! От вас, безхарактерните простаци, от вас псевдопатриотите.
„Дойчланд-мойчланд, истината е БГ“! Хаха! Казва дебел чичак, докато си брои пачките. Или заработени от к*рви, или от измами. Сигурно продава скапани коли и вашите деца се убиват с тях!
Когато си горд с историята си, но те е срам, като те попитат откъде си. И гледаш в земята…
Когато, учейки в Германия и Австрия, копнееш, за да се върнеш тук. Да станеш учител.
Връщаш се и виждаш 15-16 годишни момичета да смъркат бело в кенефите. Като свърши часа, те питат „Ходили ли сте на пр*ститутка, като сте толкова млад?“
Вече се върнах, но не искам вече. Не искам галфони с купени книжки да ме блъскат. Не искам меркантилни к*рвички да ми казват, че ме обичат ! Не искам, докато умирам, линейката да дойде след час! А ако ме пребият до смърт в дискотека, побойниците да се спасят. Защото са деца на „некой“ !
И аз съм дете, но не на мащехата България. И докато вие работите за 500 лева, аз прелитам над Подуене и се радвам, че ви напускам.
Може би децата ми няма да говорят български и да гладуват за айфон. Но няма и да се ч*кат за бело и две линии! Там където съм интелигентен, а тука съм „некъв, никъв“. Чао, скъпа мащехо! Дано туморите, наречени управници, да те разложат отвътре, а аз само да науча за твоето погребение! Ама няма да дойда! Дори да се изплакна лятото в Черно море. Черно от вашите изпражнения.
Куфарите ми тежат много, но ми е по леко на душата!
*В края на обръщението, авторът отправя ругатни към държавата. Премахнали сме го от уважение към Република България.
БЛОГ
Срещнах една позната и тя ми каза
Срещнах една позната и тя ми каза:
„Бях на морето 20 дена да поживея.“
Тази нейна реплика остана в главата ми. Замислих се – нима през останалото време не живеем? Или просто съществуваме? Отговорът не е толкова прост, колкото изглежда.
Съвременният човек е убеден, че живее постоянно. Но ако седнем и честно изчислим как минава времето ни, картината става стряскаща. В седмицата има 168 часа. От тях около 56 часа спим. Още 40 часа работим. Към това трябва да добавим поне 12 часа домашни задължения – чистене, готвене, ремонти, грижи за децата. За транспорт губим средно още 10–12 часа. Храненето отнема поне 10 часа седмично. За телефон, интернет и телевизия често отиват десетки часове, без дори да усетим.

Когато човек събере всичко, се оказва, че за истински живот остават около 20–30 часа седмично. Това е по-малко от 20% от времето ни. А ако махнем и часовете, в които сме уморени, разсеяни или тревожни, може би реално живеем едва 10% от живота си.
Останалото е навик, задължение, оцеляване.
Парадоксът е, че никога човечеството не е имало толкова удобства, а никога човекът не е бил толкова уморен. Машини перат вместо нас, коли ни возят, телефони вършат работа за секунди, изкуственият интелект може да смята, пише и анализира вместо човека. И въпреки това все не ни стига време.
Защо?
Защото сме объркали живота с бързането.

Животът не е просто биологично съществуване. Не е само да дишаш, да ядеш и да плащаш сметки. Да живееш означава да усещаш. Да имаш време да погледнеш небето, да чуеш смеха на детето си, да изпиеш едно кафе спокойно, да поговориш с приятел без да гледаш часовника. Да седнеш на пейка и да почувстваш, че моментът има стойност.
Навремето хората са били по-бедни, но сякаш са имали повече време един за друг. Днес сме свързани с целия свят, а все по-рядко разговаряме истински. Живеем сред хиляди информации, но ни липсва смисъл.
Не случайно в Библията е казано:
„Шест дни работи, а седмия почивай.“
Това не е просто религиозна повеля. Това е напомняне, че човекът не е създаден само за труд. Почивката не е мързел, а връщане към себе си. Без нея душата изсъхва.

Може би затова хората казват:
„Отивам да поживея.“
Те не говорят за лукс или пари. Говорят за онези редки мигове, когато човек отново усеща, че е жив.
И тогава остава най-важният въпрос:
След като толкова малка част от времето си истински живеем – как използваме тези мигове?
Христо Кенаров
БЛОГ
Отново се сещам за второто правило на баба.‼️‼️
Едно време, баба казваше:🍩💄
,,Когато се събудиш, първата ти работа е, преди да сложиш тенджерите на котлона, да се нагласиш, та като стане мъжът ти, да не те види като чума!”
(каквото и да значи това😂)
Сега, стоя пред огледалото, откъдето ме гледа една Медуза- Горгона,
с коси във всички посоки все едно ловят wi-fi 😂, едно залепнало очо и се чудя, как бе аджаба във филмите се събуждат все едно излязли от салон за красота?💄👠👒
8.30. Включвам пресата.
Влизам за сутрешен душ, епилирам всички възможни части, даже ми се иска понякога и главата да си мина, заради тая коса.

Излизам.
Минавам набързо през кухнята и слагам в нинджата един боб …
Започвам да се ,,нагласям”.
Коса, екстеЙшъни, грим, мигли, лепя паднали нокти..👠💄💋💥💅
Обличам се.
Отново се сещам за второто правило на баба.‼️‼️
,,Винаги ходи с хубаво бельо!”
Не съм ви казвала, но имам някаква параноя да не би нещо да ми се случи (пази Боже) на улицата и някой красив доктор да ми види разнищените гащи.
Пък 😉😉😭 и други ,,неща” могат да ме срещнат, знае ли човек?
Та затуй, ходете винаги епилирани и с хубаво бельо!💃💃
Опъвам жартиери, напъхвам се в една рокля, обувки на ток, Шанел 5 и грабвам торбата с боклук.
Пред асансьора се сблъсквам с комшията и жена му.
,,Охо! На бизнес среща ли?”
,,Нее, ще изхвърлям боклука.”
,,А? Значи после ще излизаш?” казва тя.
,,Нее. После ще готвя боб.”
Е тук вече и двамата са в ступор.😂😂💥
Тя може и да е припаднала, ма аз не се обръщам.
Дама съм и какво става зад гърба ми, не ме интересува.
Вървя към контейнера и БЛАГОДАРЯ НА БАБА.
Ако не бях се оправила, щях да докарам уплах на хорицата.
Прибирам се и си правя кафе.
Това е моето време, ще си го изпия с кеф и на спокойствие, даже ще погледна и ПРОМОЦИИТЕ.
Бобът ще е готов.
Да жЮвеят мултикукърите!
У дома ухае на боб и Шанел!
БЛОГ
ПИСМО НА БАБА ДО ПАРЛАМЕНТА..
ПИСМО НА БАБА ДО ПАРЛАМЕНТА..
Уважаеми, народни депутати,
баба реши писмо да ви прати.
Здравейте, другарки и другари,
дано писмото ми здрави ви завари,
вие май господа се вече наричате,
извинете за грешката, ако обичате,
пиша ви от село – провинция дълбока,
аз съм стара баба, слепоока,
изгледала съм десетина внуци,
вече ръцете и краката са ми куци,
стара съм, не разбирам протокола,
но знам как да размахвам кола,
окастрен, от младо дърво, прав,
кокал няма да ви остане здрав,
само по избори да смеете да припарите,
ще бия наред – и господата, и другарите,
ще видите какво е социална политика
като ви пусна от обора гладен бика,
нека ви притисне с рогата на тясно,
за да разберете народа си ясно,
да разберете какво е държава да те мачка,
да те притиска за пари на всяка крачка,
да се срещнете с живота – разярен бик,
да му видите отблизо страшния лик,
да ви нарани да болка, до кръв,
да ви гони, сякаш сте стръв,
да ви гледа из под вежда,
опрени до стената, без надежда,
да ви заболи душата от обида,
че сте жертвите в тази корида…
Елате, каня ви на гости,
да се научите как се пости,
да се научите как с пенсия се кара,
да чуете как крадец в тъмно бара,
да платите сметките за вода, парно, ток
и без пари да карате на милостта на Бог,
да пресичате улица на бегом като в спорта,
да се бутате в маршрутки и в транспорта,
да се редите за пенсии пред пощите,
да плачете за децата си в нощите,
да ви пращат по клинични пътеки,
да чакате пред лекари и аптеки.
да получавате вместо надбавки,
жълти стотинки за подигравки…
Послепис:
В послеписа ще ви напиша,
оставете народа да диша,
децата и държавата ни върнете,
на старите внимание обърнете
и ви предупреждавам, господа и другари,
че с хората не трябва да си правите гъргари!… 🤔
Благодаря! 🙏💖








