ПАРИ

Две фирми са взели 57 млн. лв. комисиони от събиране на пътни такси

Държавата е платила 57 млн. лв. комисиона на двете фирми, които събират тол таксите и парите от електронните винетки от името на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ). В същото време въвеждането на тол системата през 2020 г., при която тежкотоварните автомобили вече се таксуват за изминат километър, не е довело до повече приходи, както се очакваше.

Това съобщи пред тв 7/8 заместник-министърът на регионалното развитие Захари Христов.

АПИ е сключила договори с пет фирми-партньори в тол системата, т.нар. национални доставчици на услуги за електронно събиране на пътни такси. Само две от тях обаче работят реално – „Интелигентни Трафик Системи“ и „Конкорд Смарт Инфраструктура“. За останалите се твърди, че все още не са постигнали оперативна съвместимост със системата на АПИ и не получават необходимото разрешение за работа.

За услугата да събират пътни такси националните доставчици си вземат по 7% от стойността на всяка винетка и тол такса.

Според заместник-министър Захари Христов това е притеснително. Той посочи, че новото ръководство на МРРБ не е получило от Националното тол управление отговор на въпроса защо точно тези две фирми са избрани. “Преди 2019 г., когато винетките бяха хартиени, отделът, който се е занимавал със събираемостта в АПИ, е бил от 12 души, и тогава са получавали комисиона само от 1,5%”, посочи Христов.

За изграждането и управлението на тол системата у нас са сключени 28 договора. Основният е с „Капш Трафик сълюшън“ на стойност 180 млн.лв. Останалите 27 договора са за допълнителни дейности за 46 млн. лв.

„Седем месеца след сключване на основния договор е сключено споразумение с промени на основни елементи по основния договор, но се запазват финансовите параметри, като става дума за допълнителни възлагания на дейности“, посочи Христов. “В същото време в тол управлението няма звено, което да следи изпълнението на тези договори, както и няма утвърден вътрешен правилник за дейността на службата”, каза още Христов.

Както вече стана известно от 295 изградени монтирани камери, т.нар. контролни точки на тол системата, функционират само 30. “Това поражда въпроса защо е платено да се изградят 295 точки. Кой носи отговорност за парите, дадени за камери, които не работят? Освен това от 295 контролни точки – 195 са стари преброителни пунктове на АПИ, на които са сложени само камери. Т.е. “Капш“ са изградили само 100 контролни точки. В същото време точките и центровете за данни към тях – за над 100 млн.лв., не са застраховани“, коментира зам.-министърът на регионалното развитие.

Той посочи, че комуникацията с „Капш“ е затруднена. Оттам например не давали информация с колко души екип поддържат софтуера на системата, въпреки че за това те получават по 2 млн. лв. всеки месец по силата на петгодишен договор. Този допълнителен договор на стойност 140 млн. лв., които държавата ще плати на “Капш” да поддържа тол системата, предизвика силно недоволство, защото при изграждането й предишното ръководство на МРРБ обясняваше, че държавата ще я управлява. Стигна се до там министър Петя Аврамова да обяснява как държавата се е принудила да даде управлението на тол системата на частната фирма, която я изградила, защото системата се оказала много сложна.

С “Капш” има и 4 споразумения, които са конфиденциални, посочи зам.-министър Христов. Едно от тях гласи, че фирмата, която ще осигурява поддръжка, няма ангажимент да доставя резервни части за тол системата, а това остава ангажимент на АПИ. „Сега ако един ТИР бутне рамка, никой не знае какво ще се прави“, посочи Христов.

СЪБИРАЕМОСТ

През 2019 г., когато все още не бе въведено таксуването на изминат километър за тежкотоварните превозни средства и автобусите, от винетки са събрани 392 млн. лв. През 2020 г., когато от началото на март вече се плащат и тол такси, са събрани с 592 хил. лв. по-малко, при това над 80% от постъпленията се падат на винетките. “Българският данъкоплатец продължава да издържа цялата система с таксите от винетки“, коментира Христов.

„Твърденията, че спадът на приходите се дължи на коронавируса и намалелия трафик са неверни”, смята Христов. Според него бившият шеф на Тол управлението Олег Асенов е бил в конфликт на интереси – той е бил външен консултант при изграждането на тол системата, а след изграждането й я оглавява. “Защо Олег Асенов е изключил 200 км оптична мрежа, заложена в проекта за свързване на граничните пунктове и оставя връзката да е през мобилни оператори? Той не отговори също защо е избран най-скъпият вариант на тол системата. В същото време при най-скъпата електронна система има необработени 200 000 нарушения за 70 млн. лв., защото се вкарват ръчно. Това е парадокс, откъдето и да погледнеш“, каза Христов.

Post Views: 20

ПАРИ

Защо има спад при дизела, а бензина запазва почти същата цена?

През лятото търсенето е по-високо, хората пътуват повече – логично е цените да се покачват, казва експерт.

Продължава спадът на цените на петрола на международните борси, като цената на барел вече е под $ 75, как това се отрази у нас и защо шофьорите констатират, че спад има при дизела, но бензинът запазва почти същата цена?

„Потреблението на дизелово гориво по принцип е почти два пъти по-високо от това на бензина. В периода на военните действия търсенето на дизелово гориво беше значително по-високо, отколкото на бензина, и именно затова цената на дизела нарасна много по-силно“.

Това коментира Димитър Хаджидимитров, зам.-председател на Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива.

„При наличието на преговорна рамка и известно успокояване на ситуацията, виждаме как цената на дизеловото гориво започва да спада по-бързо от тази на бензина. Не защото търсенето намалява, а защото дизелът поскъпна значително повече в началото на кризата“, посочи той.

„Като цяло, ако настоящата ситуация се запази – от тази сутрин. Мисля, че още през следващата седмица ще има спад от 3–5 цента.

Това означава цени под 1,45 евро за литър – за дизела и за бензина, на повечето места в България“, смята Хаджидимитров.

„Като цяло всичко зависи от търсенето и предлагането. Нормално е през лятото търсенето да бъде по-високо, защото хората пътуват повече, бизнесът е по-активен и има по-голяма нужда от горива. При по-високо търсене е логично цените да се покачват“, посочи експертът.

Post Views: 10

ПАРИ

Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг пътЕврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път

Стоян Панчев: Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път.

Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път, коментира във Фейсбук икономистът от ЕКИП Стоян Панчев.

Става дума за данните на БНБ, които отчитат, че през периода януари-април 2026 г. има 2,02 млрд. евро ПЧИ спрямо 276 млн. през същия период миналата година.

1. Започваме с най-големия компонент от тези велики резултати (57% от тях) – т.нар. реинвестирани печалби на стойност 1,14 млрд. – което на практика са парите на банките, хранителнителни вериги, телекомите и други такива бизнеси, които заради отличните си маржове и доходност (и висока инфлация) правят феноменални печалби, които оставят да бъдат развъртяни в страната за поредна година.
Когато можеш да продаваш същото масло, мляко и сирене по-скъпо в България, разбира се, че ще оставиш капитала си при високата доходност. А банките конкретно – за да продължат (чисто регулаторно) да кредитират все повече, им е нужен повече капитал.

2. Вторият компонент са т.нар. “дългови инструменти” с 31% от общите ПЧИ – миналата година те са били силно отрицателни (-400 млн. евро) сравнено със 600 млн. евро през 2026 г. Тези дългови инструменти са вътрешнофирмени задължения – не означава, че чужденци купуват български дългови инструменти или строят фабрики. Всъщност са прехвърляния на пари вътре във фирмите с чуждестранни майки.

Например – Лукойл е твърде голям да се финансира (за оборотни средства) от българската банкова система, затова майката взима кредит в чужбина и го прехвърля на дъщерното дружество. Нищо общо с “инвестиции”.

3. Третият компонент с най-малка тежест (12%) е нов собствен капитал на стойност 243 млн. евро. Най-близо до класическото разбиране за “инвестиции” – някой идва и налива пари (евентуално) в нов бизнес.
Като го сравняваме с 2025 г. изглежда доста повече -67 млн. vs 243 млн., но ако се върнем “малко” назад до 2024 г. (в същия период от време) имаме 213 млн. или до 2023 г., когато имаме 297 млн. евро. Само през месец юли 2022 г.,например, имаме 800 млн. евро инвестиции.

Т.е. тези резултати може да изглеждат добре спрямо една конкретна година – миналата – но всъщност са нищо особено и са били надминавани (дори в пъти) в последните 3-4 години.
Да не говорим, че инвестициите в дялов капитал включват и имотите – та съвсем смешно става.

Прост тест – кой завод се построи от януари?

Малоумници, хващащи се отчаяно за сламки – излизат с безумни заглавия. Мисирска история.
Та – НЕ Е ОТ ЕВРОТО, от неграмотност е.

П.П.П. Нали помните как борсата ни беше пораснала най-много в света? ????

Post Views: 7

ПАРИ

Не вярваме на Тръмп, ще изчакаме да видим какво ще стане

Според FT, корабособствениците няма да възобновят транзита през Ормузкия проток, докато не бъдат уверени в надеждността на сделката между САЩ и Иран.

Това може да отнеме няколко седмици, каза Джотаро Тамура, главен изпълнителен директор на Mitsui OSK Lines, най-големият оператор на танкери в света.

Той припомни, че вече е имало няколко фалшиви опита за повторно отваряне на водния път.

„Като се има предвид опитът от последните няколко месеца, мисля, че е разумно да се предположи, че може да отнеме поне няколко седмици, ако не и месец“, добави Тамура.

Около 500 кораба са блокирани в Персийския залив повече от 100 дни поради войната и чакат скоро да напуснат през Ормузкия проток.