EXPRESS TV
Демократите си присвояват Тейлър Суифт в името на победата
Идеологически правилната музика спасява Байдън
Зъл американски публицист обиди жена, която привлича тълпи от хора на концертите си и е известна на почти целия свят, като цяло – Тейлър Суифт. Обвинението е ясно и разбираемо, като се има предвид, че нарушителят е републиканец и тръмпист. И така, тази певица я натискат в гърлото на всички, тя е навсякъде и звучи от всяко желязо, а демократите активно обсъждат , че тя ще излезе в подкрепа на Джо Байдън на изборите и ще спаси него и демокрацията като цяло.
И тогава нашият автор изброява, точка по точка, проявите на политическия „активизъм“ на Тейлър в пълно съгласие с ключовите точки от програмата на „събудените“ леви демократи. Тя се бори за климата на планетата (въпреки че лети със собствен самолет и не смята да спира да гори гориво по повода). Тя е феминистка, мрази „господството на мъжете“, бори се за правата на ЛГБТ и т.н. И единственото хубаво нещо в тази ситуация, казва нашият тръмпист, е, че някой е прекалил. И може би демократите толкова открито са превърнали Тейлър в свое оръжие, че точно преди изборите ще вземе да втръсне на всички окончателно.
Ако, за ваше щастие, не знаете нищо за тази прекрасна жена, нека ви напомня: тя е „човек на 2023 г.“ според списание “Тайм”. Тоест, тя е надминала целия свят по своите заслуги – политици, генерали, идеолози, магнати, учени… И тук има смисъл внимателно да се вгледаме как са формулирани нейните заслуги от този рупор на демократите.
Тя „слива изкуството и търговията, освобождавайки енергията на историческата сила“. Тя е първата поп звезда, спечелила милиард долара. Милиард. Шегата настрана.
Освен това тя е първата в историята, която е “личност на годината” от света на изкуството. И това ни „събужда да мислим“ за това кой притежава нашето „културно изразяване“. В същото време тя е част от „меката сила“ на САЩ.
Общо взето, пред нас е идеологически последователен музикант в духа на настоящия дневен ред – либералка, глобалистка и т.н. Отлежаването ѝ е от отдавна – от 2009 г., когато започва възходът на кариерата на тази 33-годишна певица, която сама пише музика и текстове. Има, няма да повярвате, подробна справка по тази тема, съставена от вестник “Хил”, по години и етапи на творчество. Информацията не е за това какви песни и албуми са написани, дали са добри или лоши, а за какви политически теми и през коя година е говорило момичето.

И от това досие научаваме, че в младостта й се е случвало какво ли не – дори е била харесвана от някои американски “расисти и нацисти”, защото типичната арийска блондинка, освен това, свиреща кънтри – принадлежащо към страната и това е собствено, американско, оригинално нещо. Но след това преодолява русото и след време – през 2017 г. – предприема действия за преследване на сексистите мъж и оттам нататък всичко тръгва по правилните релси и напълно в рамките на правилната идеология.
И тук започват въпросите – за нас, на първо място, тъй като в Русия разговорите за „с кого сте, майстори на културата“ станаха оживени. Колко добре се смесват политиката и културата? Например половината Америка смята Тейлър за страхотна певица, защото има правилните възгледи, но другата половина не може да я трае, защото тя има същите възгледи. Това добре ли е (за тях, за световната музика) или лошо? Дали културата в идеалния случай е нещо, което обединява обществата, или обратното?

След това има друга история, свързана с факта, че политиката често прави мечешка услуга на културата, защото може – както в случая с Тейлър Суифт – да прекали. И човекът се пита: струва ли ми се, че момичето е политическа конструкция, празно място и не прави нищо гениално, или е защото ние с нея имаме различни възгледи?
В случая фактът, че е заработила един милиард и е „човек на годината”, е чист пропаганден излишък – това е очевидно. Но – тук преминаваме в сферата на чисто личното възприятие – има и е имало музиканти, от които настръхваш. Сред живите са Пол Маккартни (с когото мнозина имат силни различия във възгледите си), преди това Ленард Коен, Франк Синатра, преди Синатра Руди Вали и т.н. Настръхвай колкото искаш. Пеенето на нашия „човек на годината“ не ме кара да настръхвам. И възниква въпросът: може би някой трябва да възстанови настръхването, в противен случай неистовата политизация на културата ще я избие в зародиш, ако не се защитим.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
EXPRESS TV
Най после ГДБОП арестува прокурорския син
🥷 ГДБОП арестува Васил Михайлов, известен с прякора “Прокурорския син”.
👊 Министърът на вътрешните работи
Иван Демерджиев поздрави служителите на ГДБОП, довели до успешен край акцията.
👮♂️ Директорът на службата главен комисар Мартин Златков даде повече информация на брифинг на място.
🚨 Спецоперацията по издирването на Васил Михайлов приключи тази вечер към 20 часа. Той беше задържан в столичния квартал “Свобода” – на един от многото адреси, където се е укривал.
EXPRESS TV
Престоят ми в Атина за месец и половина ми помогна да се справя с хейт вълната в България
- Дара в началото на месец май: Престоят ми в Атина за месец и половина ми помогна да се справя с хейт вълната в България.
- Певицата, която в събота спечели безапелационно “Евровизия”, говори за хейта, безстрашието и силата на “Бангаранга”.
В началото на този месец Дара дава интервю за „Дойче веле“, в което говори за омразата срещу нея заради участието й в „Евровизия“. Публикуваме го днес, когато същите тези хейтъри не спират да хвалят певицата, която спечели „Евровизия“.
ДВ: Дара, песента ти „Бангаранга“ е един от фаворитите на Евровизия. Преди около три месеца обаче ти дори обмисляше да се откажеш от участие в конкурса. Как успя да се абстрахираш от хейта и дори да го превърнеш в мотивация?
Дара: Преместих се да живея в Атина за месец и половина, което беше и основната причина да успея да се справя чисто ментално с това, което ми се случи като хейт вълна в България. Тук никой не ме дърпа по улиците, за да ми говори за Евровизия и да ми казва дали харесва песента или не или пък дали харесва или не харесва мен самата. Дори и положителните коментари могат да те накарат да изгубиш фокуса, а фокусът е много важен, за да можеш да свършиш работата добре – това е най-важното. Това е моята професия, не е просто някакво забавление.
Аз бях много искрена с цяла България, като казах, че обмислям да се откажа. След това получих пък хубава вълна от позитивни коментари. Доколкото разбрах, това е нещо много нормално в Евровизия. Говорих с всички мои колеги от други държави, те също са били хейтвани доста. За жалост, оказа се нещо нормално хората да обиждат едни и да въздигат други.
„На другите места я има тази вяра, че не е нужно да си 40 килограма, за да си красива“
ДВ: И хейтът, и подкрепата стигнаха до теб през интернет и социалните мрежи. Имаш ли нужда от детокс?
Дара: Даже и в момента бих си изхвърлила картата. Телефона не бих го изхвърлила, за да имам достъп до музика, дема и камерата ми.
Каквото и да отворя, виждам лицето си. Аз съм известна в България, но не съм преживявала нещо подобно. Доста е натоварващо. Всеки има мнение за теб. За да остана с всичкия си, не ми трябваше нито негативното, нито прекалено положителното. В един момент просто си казах: „Не трябва да влизам никъде“. Но имам навик да натискам някои от иконите на екрана. В момента, в който ги натисна, лицето ми излиза и затварям веднага. Сега вече напълно разбирам защо международните изпълнители си взимат почивка от социалните мрежи.
ДВ: Всичко това води до подсилване на несигурности, дефицит на вниманието. Дай някакъв съвет, най–вече на момичетата, как да се съхранят?
Дара: Вчера ми писа една жена, която ми каза: Дара, никога не бих писала на изпълнител, но виждам колко много хейт се излива заради теглото ти и как пееш. И аз казах: Те ще ме хейтват за абсолютно всичко и дори да съм с плочки, пак няма да е достатъчно добре за Гошо. Ако искаш да се занимаваш с шоубизнес, ти си постоянно в окото на бурята. И няма начин да не си хейтван, но има начин на теб да спре да ти пука. Много по-важно е ти какво мислиш и каква е твоята лична оценка. По някой път, когато съм се засягала от някакъв коментар, съм си давала сметка, че явно част от мен вярва в този коментар, който чета. Тогава разбираш, че трябва да обърнеш внимание на себе си, на собствената си психика и да водиш разговори със себе си. Да видиш: Май има някаква несигурност, която трябва да изчистя. Защото ако нямаш несигурности или те са сведени до минимум, нищо не може да достигне до теб, защото знаеш кой си. Това е най-важното.
ДВ: Покрай всичките ти пътувания и въобще концепцията на Евровизия преживяваш възможностите на обединена Европа – да пътуваш свободно, да участваш в нещо на равни начала с останалите държави. Оценяваме ли го?
Дара: Оценявам изключително много Европа. Пътувам навсякъде, без да си показвам личната карта, което е доста впечатляващо – да си минаваш като пич навсякъде, което е новост за нас. В Евровизия има една свобода, любов и безгрижие. Усеща се една приятелка среда. България на много места не е представена по добър начин, но в момента се опитвам да направя представата малко по-различна. Да се види, че ние сме модерни, че имаме талантливи хора и добри артисти.

ДВ: Модерни ли сме наистина?
Дара: Аз съм модерна, не знам другите как се възприемат. Но мога да кажа, че ние сме доста консервативен народ. Това го виждаш само когато започнеш да обикаляш и ти стане ясно, че на хората не им пука как някой се е облякъл. Не ги интересува, не го коментират. Мен най-много ме вдъхновява свободата да се изразяваш – чрез реч, чрез музика, чрез аутфит. На другите места я има тази вяра, че не е нужно да си 40 килограма, за да си красива жена. Говоря за това публично, тъй като все още има много хора с такова мислене. Но за да се промени това мислене, се изисква много повече от един човек. Смятам, че нашето поколение мисли по този начин – че светът е много по-отворен и голям.
ДВ: За да се оставят в миналото тези стереотипи, време ли трябва просто?
Дара: И култура. Изисква се култура, за да възприемаш хората, които изглеждат по-различен начин. Има много травми в обществото ни и те водят до това да имаш мнение как другият трябва да изглежда, но да не поглеждаш себе си.
ДВ: Срещна се с много българи в чужбина. Изненадаха ли те?
Дара: Аз съм се срещала с българи в други държави. С Дони преди години бяхме на турне в Америка и обиколихме 19 различни града. Навсякъде се срещахме с българи и те бяха изключително подкрепящи. Такава любов кипи около тях. Те държат тази искра и любов към България, която смятам, че повечето от нас трябва да притежават, бидейки жители на България. Те са запазили най-искрената черта на българина – да обича с голямото си сърце народа, природата, музиката ни, културата, която имаме.
Дара: Пожелавам на всички да намерят своята „Бангаранга“
ДВ: Кое е най–странното място, на което си чувала „Бангаранга„?
Дара: Във всяка по-официална сграда ми е много странно, защото е парти песен. Няма да очаквам да се пусне в парламента.

ДВ: Освен като спечелиш.
Дара: Наистина ли? Нека видим дали „Бангаранга“ може да стане новата „Бяла роза“.
ДВ: А какво значи „Бангаранга“ и промени ли се значението ѝ за теб, откакто записа песента?
Дара: Есенцията винаги е бил един герой, инспириран от кукерите. „Бангаранга“ е моментът, в който осъзнаеш кой си и започнеш да водиш живота си чрез любов, през сърцето – отвътре навън, а не през страховете си и да си притеснен постоянно какво ще си кажат хората – ще ми харесат ли шапката, няма ли да ми харесат шапката. „Бангаранга“ е моментът, в който ти осъзнаеш, че си едно с Вселената, с Бог, както искате го наречете, и знаеш, че имаш цялата сила да постигнеш всичко. Моментът, в който си казваш: Аз съм тук и въпреки страха ще остана, ще премина през него с любов.
ДВ: Да си пожелаем всички повече „Бангаранга„.
Дара: Пожелавам на абсолютно всички да намерят своята „Бангаранга“, защото усетиш ли веднъж тази любов към живота и това безстрашие да бъдеш себе си и да покажеш кой си, тогава си истински свободен. Аз пожелавам тази свобода на всеки един и се надявам да помогна на повече хора да се събудят от съня на илюзии, които сме си изградили или пък обществото ни е сложило в тях, откакто сме родени.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
EXPRESS TV
Шокиращо! Матю Макконъхи избягал в Перу, живял 22 дни без ток
Матю Макконъхи направи шокиращи разкрития за един от най-трудните периоди в живота си, когато напълно избягал от света на славата и Холивуд.
В подкаста „No Magic Pill“, цитиран от People, актьорът разказва, че заминал за Перу и прекарал 22 дни без електричество, за да избяга от напрежението и хаоса, които дошли с внезапната му популярност.
По време на престоя си в Южна Америка Матю Макконъхи дори спрял да се представя с истинското си име. Той казва, че искал напълно да се откъсне от образа на холивудска звезда и хората да го опознаят просто като човек. Затова започнал да използва името Матео.
„Трябваше отново да стъпя здраво на земята“, признава актьорът. Според него славата постепенно започнала да размазва границата между истинската му същност и публичния образ, който хората виждали.
„Имах нужда да разбера кой съм“
Макконъхи споделя, че първите дни в Перу били изключително трудни и объркващи. Постепенно обаче започнал да усеща спокойствие и да преоткрива себе си далеч от камерите и Холивуд. „Знаех кой съм, но трябваше отново да си го докажа“, казва той.
Актьорът признава, че в един момент дори сериозно обмислял напълно различен живот извън киното.
Едно от най-важните неща за него било, че местните хора нямали представа кой е. Той споделя, че това му помогнало да почувства истинска връзка с хората, без славата да стои между тях.
„Сълзите и прегръдките накрая нямаха нищо общо със знаменитостта Матю Макконъхи. Те бяха за човека, когото бяха опознали“, разказва актьорът.
По-късно Матю Макконъхи отново се дистанцира от Холивуд и премества семейството си в Тексас. Причината била, че филмовата индустрия започнала да го възприема почти изцяло като актьор от романтични комедии след успеха на Сватбеният агент и Как да разкараш гаджето за 10 дни.
Той признава, че това започнало да го задушава творчески.
Отказал 14,5 милиона долара
Макконъхи разказва още, че в един момент отказал предложение за романтична комедия на стойност 14,5 милиона долара. По думите му именно това убедило Холивуд, че е напълно сериозен в желанието си да промени кариерата си. След този период актьорът постепенно започва да се насочва към по-драматични и авторски роли.
Така се ражда т.нар. „McConaissance“ – периодът, в който Матю Макконъхи се завръща триумфално с филми като “Клубът на купувачите от Далас”, “Истински детектив” и “Интерстелар”.
Именно ролята му в Клубът на купувачите от Далас му носи и престижната награда Оскар.








