БЛОГ

Детството, което никога няма да имаме

Коментар на 16-годишната Катя Ивова – ученичка в 9 клас в столично училище.

“Вашето поколение не знае как да се забавлява” – това го каза баща ми един път, след като отново ми разказваше една от неговите завладяващи истории. За поредната простотия, която е направил с приятелите си в детството и аз слушах с интерес, както всеки един път. Замислих се. Защо пък да не можем? Имаме си всякакви глезотии – технологии, имаме си достъп до всякаква информация, чатим си нон-стоп, ходим по купони…

И сега идва моментът, в който “ходим по купони” вече няма същия смисъл. Представете си една модерна картинка. На рожден ден си на някой твой приятел, събирате се някъде, разбира се, има алкохол – да не се лъжем, а някои си носят и някакви субстанции, защото без тях забава няма да има! Уж… Да де, дотук много добре. Музиката бучи – бонус точки, ако е мазна чалгия, защото без нея няма купон! Нали така? Продължаваме да се веселим… Хубаво – пием си ние, говорим си, някои се правят “леш”, други седят и прецизно разузнават ситуацията отстрани, и събират снимков материал, защото все пак трябва да се запомни как някой е повърнал на терасата на родителите на Иванчо, които са заминали на почивка, ама пък рожденият ден е на Стефчо, който няма къде да си го празнува и, разбира се, Иванчо като добър приятел си отстъпва апартамента.

А дали този апартамент ще остане цял – не е ясно. Ама веднъж се живее! Общо взето цялата вечер минава така. Разбира се, разговорите много рядко са високоинтелектуални, защото каквито сме малки пикльовци след не повече от два часа вече ни се върти главата и всеки по пътя си към вкъщи – криволичейки се прибира, а другите заспиват, който където намери.

Е, тогава става якото вече, защото точно тия, които остават будни след кулминацията на купона – това са хората! В 99% от случаите оставаш с тях и си говорите с часове до сутринта, докато оправяте чуждите мизерии и често разговорите завършват с питането: “Наистина ли не слушаш само чалга?”. Честно, няма по-хубаво чувство да видиш, че все е останал някой с неограничен вкус за музика. На сутринта всички се разбягват по домовете и след това едва ли ще се чуеш с тези хора до следващия купон. Тъжното е, че ние – тийнеджърите, нямаме комуникацията, която ни е нужна, дори когато правим нормалните неща – през повечето време сме забити в телефоните, защото няма какво да си кажем.

Тъжно и жалко е, че никога няма да мога да преживея това – да отида в друг град с приятели, без нашите да умрат от притеснение, да ме пуснат до късно без да ми звънят по 5 пъти, защото вече е тъмно и закъснявам с цели 10 минути, да не слушаш лекции по половин час за това как “ти си момиче, малка си, кой знае какво може да ти се случи”.

Няма да мога да разказвам на децата си един ден, че в училище съм успяла да надговоря гадната учителка по география, защото не е била в правото си да ми пише двойка за поведение, а не базирана на знания. Или да ни затворят да не излизаме в междучасията в училище, заради ковид, да стоим с маски навсякъде и после да ни болят ушите, да ядем гадната храна в лафката и тя да продължава да бъде отвратителна, вредна и гнусна, и ние просто да ядем помията, за да не припаднем случайно от глад. Затова и купоните са толкова еднотипни, това ни е забавлението. Да не говорим като излезем навън от домашните си черупки – телефоните в ръка, играете белот и “без коз” с качване, обелите си една-две думи и се прибирате. И нямаме смелостта да си отворим устата, за да го променим, защото всеки знае, че ще бъде оплют, ако е с различно от общото мнение. То няма да бъде прието и дори да бъде, почти няма да има човек, който да те подкрепи пред всички – дали учители, приятели или който и да е.

Навсякъде има йерархия, която винаги я е имало, но ако хората на върха ѝ не се обадят, никой няма да го стори. Най-тъжното – точно тези на върха, чисто и искрено си казвам, са най-безгласни. Сами си правете изводите.

Може преди да не са били толкова развити технологиите, може хората да не са имали достъп до толкова поток от информация, колкото ние имаме сега, но знаете ли какво са имали? С-В-О-Б-О-Д-А! Живеели са за момента, слушали са бунтарска музика – пънк, рок, метал, уейв и т.н. До късно вечер са седяли, свирели са на китара, пяли са. Ако не са били доволни от нещо, не им е пукало кой какво ще каже – действали са на момента и са се опитвали да го променят. А сега?

Сега всички си мислят, че имаме всичко, а всъщност нямаме нищо. Отнето ни е правото на глас на много от по-малките, те биват подценявани в много отношения, а всъщност имат какво да кажат, просто трябва да бъдат изслушани. Никой не би им дал думата, защото все пак “ти си дете още, като порасне, ще разбереш”. Истината е, че разбират. Разбират много повече, отколкото можете да си представите! Но никой не иска да чуе… Не иска да чуе нас, децата. Децата на изгубеното поколение, както го определиха мнозина.

Post Views: 32

БЛОГ

Тогава, какъв съм аз?

Роден съм бял, което ме прави расист.

Аз съм хетеро и живея с жена, което ме прави хомофоб.

Притежавам къщата си, с всякакви екстри, която ме прави богат собственик.

Обичам гъши дроб, агнешко, свинско, телешко и пилешко, и всеки зеленчук, расъл на кокал, което ме прави привърженик на насилието над животни.

Аз съм християнин и не съм Атеист..

Аз съм на 50, което ме прави вече стар гадняр.

Мисля, без да вярвам на всичко, което ми казват медиите, което ме прави реакционер.

Грижа ме е за българската ми идентичност и култура, което ме прави ксенофоб.

Бих искал да живея безопасно и да видя престъпниците в затвора, което ме прави гестапист.

Карам хибрид на бензин, което ме прави замърсител, щото не е чиста електричка все пак …

Мисля, че всеки трябва да бъде възнаграден въз основа на заслугите си, което ме прави антинационалист и либерален.
Образовах се и съм благодарен на родителите си.

Вярвам, че защитата на държава е дело на всички граждани, което ме прави милитарист.

Правя каквото си искам ,без да преча на другите, което ме прави антисоциален и малоумен.

Пия значи съм Алкохолик.

Пуша цигари, което ме прави наркоман.

Аз съм твърдо за Русия, което ме прави копейка, комунист и всичките там зли неща и страдания на Земята…

Затова благодаря на всички приятели, познати роднини които все още се осмеляват да се мотаят с мен, въпреки многото ми недостатъци…

А наздраве!
😁😁😁😁😁

Post Views: 6

БЛОГ

Дебилно поколение

Стоим с майка ми пред английското посолство в София. Аз съм на 17.

И единственото в главата ми е: не ми се ходи никъде.

Приятели, купони, целият ми свят, всичко е тук.

Майка ми знае, че пуша, но никога не съм палил пред нея. И докато гледам посолството, ми идва най-зрялата мисъл, на която е способен 17-годишен: „Мамка му. Дадат ли ми визата, заминавам. Значи трябва да пропуша пред майка ми.“

Това ми беше големият философски проблем. Келеш, който си няма идея какво го чака.
Е дадоха ми визата, явно щом пиша тези неща сега 🙂

Лондон ме посрещна с урок по реалност. По онова време беше трудно с квартирите. Озовах се в къща с три спални, в която живеехме осем души. В моята стая бяхме четирима. Къщата в която бяхем я бяха взели майка ми и нейният приятел. Чрез техния първи шеф, като гарант. Там живяхме 2 години и половина.

Знам, че много хора са го минали това. Но малцина го признават на глас, срам ги е. Мен вече не ме е.

Първият ми ден в къщата трябваше да си сглобявам рафтове за стаята. Един от хората, с които живеех, ми даде дрил и винтове: „Лесно е, ще се справиш.“ ми каза.

Натискам аз. Винтът не влиза. Натискам по-силно, пак нищо. Ама упорит келеш, бутам с все сила. Добре че дървото беше меко, та поне се захвана нещо.

Вечерта човекът се прибира, аз му се оплаквам, защо ме излъга, че било лесно. Той поглежда дрила и ми се смее: 😂😂😂„Ти си я сложил на развиване, не на навиване.“

Цял ден бях натискал с все сила… в грешната посока.

В България бях виждал само отвертка и чук.😳

Поуката от онзи ден я нося и до днес: упоритостта без правилната посока е просто хабене на сила. Можеш да буташ с цялото си сърце и пак да не помръднеш ако въртиш на грешната страна.
Не бях смотан в онзи ден, просто никой не ми беше показал, че има друг начин. Затова и до днес, преди да натисна по-силно, първо спирам да проверя дали изобщо въртя накъдето трябва.

Това беше Ден 1. Утре, как от тук тръгна всичко. 👇

💬 Спомняш ли си първия път, в който трябваше да се правиш, че знаеш нещо, а нямаше идея? Разкажи, преодолей срама.

Post Views: 5

БЛОГ

Няколко неудобни факта за майчинството и работещите жени

Няколко неудобни факта за майчинството и работещите жени, защото въпреки, че изчезваме като народ, в момента се говори в напълно грешна посока.

– Да тръгват децата на ясла преди 3-годишна възраст е абсолютно вредно за тях и всеки, запознат с темата, може да ви го каже. Ако трябва да се прави нещо по майчиството, то трябва да се увеличи до 3-годишна възраст на детето.

– Майчинството е най-малкият ни проблем финансово. Почти никой, освен измамниците, не си избива осигурителните вноски, защото финансовата пирамида, наречена осигурителна система е изначално сбъркана. Ние трябва да вървим в посока осигурителната системата да функционира повече на инвестициионен принцип и вносителите да си получават парите с лихвите. Най-доброто нещо е да се започне с осигуряването за майчинство, което освен да е за 3, вместо за 2 години, да се покрива напълно, а не с минимални обезщетения след първата година. Това дори за бюджета няма да е кой знае колко тежко, защото се харчи за какви ли не други глупости.

– Трябва да се стимулират жените да раждат преди да влязат на пазара на труда, защото моделът “едно дете след 35-тата година” е катастрофален и освен че изчезваме като народ е медицински вреден за жената, детето, а и за обществото, поради множеството медицински усложнения (които съответно здравната система харчи пари да лекува). Фертилността започва да спада около 27-мата година на жената, а усложненията около бременността и раждането са много повече, ако няма навременно първо раждане.

– Нека сме реалисти – “кариерите” на повечето хора не са кариери, а поредица от работни места. Аргументът, че “кариерата” на редовата HR-ка или касиерка в Lidl много страда от взети 5-10 години майчинство е абсурден и не отговаря на реалността. Той е просто пропаганда, която се продава на младите момичета и губи най-ценните години от младостта им в посрествени работни места. Да вземаме решения за демографската политика на база десетина процента от населението жени, които имат супер успешни корпоративни кариери, е чиста проба малоумие. И още нещо – много жени преосмислят кариерите си след раждане, защото виждат света по различен начин. Още една причина да раждат рано и едва като им пораснат децата, да прекарат 40 години на пазара на труда.

– И голямата бомба – има горе-долу нулева качествена добавена стойност за обществото от това, че жените работят. Едно, че увеличаването двойно на работната сила на пазара на труда намалява заплатите на индивида. Второ, има нещо, наречено two-income trap – по-евтиния труд води до абсурда двама работещи родители едва да свързват двата края. Има книга по въпроса, писана от жена (Елизабет Уорън). За всичко, което жената не въриш като си остава вкъщи, някой трябва да плаща – ясли, кола и бензин да ходиш до работа, всякакви услуги и пособия, готова храна и т.н. Трето – атомизацията прави хората по-лесно манипулируеми, а държавата прибира данъци от двама, вместо един.

Ако целта ни е да решим демографския проблем, то трябва да се дават сериозни привилегии на младите семейства и конкретно на жените да раждат по-млади, да раждат по повече деца и едва след това (или паралелно с майчинството) да завършват образованието си и да започват сериозната си кариера, след като децата им са пораснали.

Ако искаме да растат здрави деца, трябва да удължим майчинството.

Ако искаме здрави семейства, трябва да гарантираме и правата на бащата, а не да го третираме като банкомат.

Ако искаме по-независима и силна средна класа, със стимул да работи, трябва плащащите осигуровките да си връщат парите и те да са управлявани добре.

Това другаде няма да го чуете.

ПП: Имам три деца.

Post Views: 22