КУЛТУРА

Джендър промиване на мозъци!

Ще стане въпрос за езикови понятия в английският език. Най-шокиращото за мен откритие съм оставил най-долу. Ще поясня, че съм завършил средното си образование във Великобритания, а висшите си в САЩ. Живял съм 20 години в англоезични страни.
Съгласен съм изцяло с г-н Шейтанов, с една сериозна забележка, която разкри за мен самия преди минути ужасяващата атака върху метафизиката на английския език, в самата му родина.
Ще го цитирам:
„…легализация на идеята за признаване на хора с нетрадиционна сексуална ориентация като субекти в семейното право…” ДО ТУК ДОБРЕ!
„ …съдържанието на Конвенцията, която е свързана с термина „джендър“ („сексуална ориентация“, а не неправилно използвания термин “социален пол“).” ТУК ГРЕШИ!
Думата gender на английски има две значения – биологическо и лингвистическо.
В биологически смисъл означава „пол”, мъжки или женски и е синоним на думата “sex” в този ѝ смисъл.
В лингвистически смисъл означава „род” – мъжки, женски, среден, неутрален, и има отношение към окончанията, склоненията и местоименията на съществителните.
„Джендър” не означава „сексуална ориентация” (кавички мои) В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ! Ама изобщо.
Продължавам с цитата на г-н Шейтанов: „Най-често употребяван е терминът gender-based violence (насилие, основано на полова ориентация). С него е свързана цялата идея за защита на хората с нетрадиционна сексуална ориентация.” Това е АБСОЛЮТНО НЕВЯРНО твърдение/превод.
Понятието gender-based violence (полово базирано насилие) е лингвистически нонсенс, защото всеки вид насилие е срещу някакъв пол, без значение мъжки, или женски. Но има и недавнашни формални дефиниции, които го определят МНОГО ТОЧНО ЗА УПОТРЕБА в смисъл на случаите, когато жена става жертва на насилие от страна на мъж.
( Бърза справка в интернет под „gender-based violence” ви ги изкарва веднага.)
Но какъв беше моят шок, когато проверих в преводача на Гугъл смисъла на думата “gender”, просто ей така. Ужасих се!
Транслитерирам с превод: „джендър: състоянието да бъдеш мъж или жена, типично използвано по отношение на СОЦИАЛНИ и КУЛТУРНИ разлики по-скоро, отколкото БИОЛОГИЧЕСКИ”
ПОБИХА МЕ ТРЪПКИ! „Нееееееееее, не може да бъде, тия и Гугъл полазиха, ма той е свободно редактиран, катo Уикипедия…” беше първата ми мисъл.
Отидох в Oxford Dictionaries – СЪЩОТО!!! „Еба си майката! Тия на езика са посегнали!” беше втората ми мисъл.
Отидох в Collins Dictionaries – „БЛАГОТДАРЯ ТИ ГОСПОДИ! При тия всичко е наред, както съм го дефинирал в началото на публикацията.”
Отидох в Cambridge Dictionary – „БОЖЕ МИЛОСТИВИ! И тия са все още с всичкия си.”
Отидох в Thesaurus – „УЖАС! Ама тия барем са дали правилна дефиниция, но СА ВЪВЕЛИ ПОНЯТИЕТО, като навлизащо, със смисъл третополовщина. И СА МУ ОТДЕЛИЛИ НА ТОВА ОГРОМЕН АБЗАЦ, докато на стандартната дефиниция две думи.
Това е положението. Посегнаха на езика си. „Пол” вече не е „пол” на английски, а каквото си поискаш свързано с половите ти органи. А вие се цупите, че българските учебници по история били келефещели тия „англосакси”.

Post Views: 24

Related Topics:новини свят скандал фокус

Up Next

Моят дом: Под наем или собствено жилище?

Don't Miss

Основа се Национално Селско Движение “Ивайло”

LIFE

Домашна баница със сирене и кисело мляко

Ако има вкус, който олицетворява традиционната българска сутрин, това без съмнение е ароматът на прясно изпечена баница.

Тази рецепта залага на класическата технология с готови кори, но с няколко малки хитрини за постигане на максимална пухкавост и сочност – точно както я правеха бабите ни.

Необходими продукти:
1 пакет (500 г) фини кори за баница
4-5 големи яйца
350-400 г българско бяло саламурено сирене
1 кофичка (400 г) гъсто кисело мляко (по възможност с по-висока масленост)
1 ч.л. сода бикарбонат
100 г разтопено масло (или смес от масло и олио)
100 мл газирана вода (тайната за допълнителен обем)

Начин на приготвяне:
В дълбока купа разбийте яйцата. В киселото мляко добавете содата и изчакайте 1-2 минути да “шупне” добре, след което го прибавете към яйцата. Натрошете сиренето на едри парчета вътре и разбъркайте леко.

Вземете една кора, поръсете я с малко от разтопеното масло и разпределете няколко лъжици от яйчената смес. Навийте кората на руло по дължина, а след това я свийте на охлюв в центъра на предварително намаслена тава. Повторете процедурата с останалите кори, като ги подреждате около центъра.

Ако ви е останала част от плънката, смесете я с газираната вода и малко масло, след което залейте баницата отгоре. Ако плънката е свършила, просто полейте с газираната вода и останалото масло между гънките. Внимателно разклатете тавата, за да попие течността навсякъде.

Печете в предварително загрята фурна на 180°C за около 35-40 минути, докато баницата хване апетитна, златисто-кафява коричка и се надуе.

След като я извадите от фурната, напръскайте я леко със студена вода и я покрийте веднага с чиста кърпа за 10 минути. Така коричката ще омекне и баницата ще стане невероятно сочна.

Сервирайте с айрян. За любителите на сладко-соления вкус, поднесете гарнирана с лъжичка домашен мед или сладко от горски плодове.

Post Views: 31

КУЛТУРА

Тишината на Родопите

В късната есен на 2015 година, някъде из тихите гънки на Родопите, денят се спускаше бавно над поляните. Миришеше на влажна трева, дърва за огрев и далечен дим от комините на селото.

Баба Станка седеше на тревата, както правеше често, когато имаше нужда от малко тишина. До нея беше козата ѝ – Бела. Не беше просто животно. Бела беше компания, слушател и свидетел на много от мислите ѝ.

— Ех, Бела… — прошепна тя и погали козата по брадичката. — Само ти остана да ме слушаш.

Козата леко наклони глава, сякаш разбираше. В Родопите хората често казват, че животните усещат душата на човека.

Гората зад тях стоеше тъмна и спокойна. Дърветата вече бяха почти голи, а пътеката към селото се губеше между храстите. Някога по нея минаваха деца, каруци, смях. Сега по-често се чуваше само вятърът.

Снимки: Росен Коларов

Станка не беше тъжна. Просто знаеше, че времето си върви, както реката върви надолу по камъните.

Навремето тук беше шумно. Мъжът ѝ цепеше дърва до къщата, децата тичаха по поляната, а козите бяха цялото стадо. Сега бяха останали само тя и Бела.

Но това не беше самота. Това беше друг вид живот.

Слънцето се показа за миг между клоните и освети лицето ѝ. Бръчките ѝ приличаха на малки пътеки – всяка със своя история.

— Хайде, момиче — каза тя на козата и се усмихна. — Време е да се прибираме. Ще стане студено.

Бела тихо изпръхтя и се размърда.

Станка се изправи бавно, изтупа тревата от дрехите си и хвана козата за въжето. Двете поеха по тясната пътека към селото.

Отдалече вече се виждаше димът от комина на къщата ѝ.

И макар че светът навън се променяше, в тази малка част на Родопите всичко си оставаше същото —
тихо, просто и истинско.

А вечерта щеше да дойде с чай от мащерка, топла печка и още един разговор между жена и коза, под стария родопски покрив.

Снимки: Росен Коларов

Разказ и редакция: Иван Велинов

Разказа може да слушате тук

Post Views: 30

БЛОГ

Минути за разговор

Градът беше шумен, но комуникацията – бавна и тежка, като зимно палто.

Трите кръгли телефонни ниши на стената бяха като малки портали към други светове. Хората идваха, пускаха монета и за няколко минути се свързваха с някого далеч – понякога на километри, понякога само на една улица разстояние, но в друг живот.

Вляво стоеше мъж с тъмно яке. Ръката му стискаше слушалката, сякаш се страхуваше връзката да не се скъса.
— „Да, майко… добре съм. Не, още не знам кога ще се прибера.“

Гласът му беше тих. В онези години хората говореха по телефона като че ли някой винаги слуша.

В средата стоеше жена с дълго палто. Тя беше чакала реда си почти десет минути. Монетата в джоба ѝ беше последната за деня.
— „Чуй ме… аз… мисля, че трябва да замина.“
От другата страна на линията мъжът мълчеше. Телефонната жица леко вибрираше от напрежението между две сърца.

Снимки: Росен Коларов

Вдясно млад мъж се беше облегнал на стената, сякаш разговорът му беше по-лек.
— „Да, утре в шест. Ще те чакам до спирката.“
Той се усмихваше. Понякога тези телефони не носеха само тревоги.

Тримата не се познаваха. Стояха на метри един от друг, с лице към стената, всеки затворен в своя кръг – в своя разговор, в своята история.

Отстрани минаваха хора, автобуси, велосипеди. Никой не обръщаше внимание. Но в тези три малки телефонни ниши се случваха решения, раздели, обещания и надежди.

След няколко минути първо затръшна слушалката мъжът вляво. После жената. Накрая и младият.

Тримата си тръгнаха в различни посоки.

Стената остана същата. Телефоните също.
И чакаха следващите истории, които да минат по жиците. 📞

Снимки: Росен Коларов

Разказ и редакция: Иван Велинов