АНАЛИЗИ

Долу Ленин или как правните мислители на ГЪРБ са на път да направят Деня на чекиста празник и у нас

1917-а, Петербург. Стар декабрист лежи, внучката му гледа през прозореца.– Женя, какво става? Какъв е този шум навън?
– Революция, дядо!
– Така ли? А кои са? Какво искат? За какво се борят? – вълнува се старият революционер.
– Болшевики, дядо! Искат равенство! Борят се да няма богати!
– Странно! И ние едно време се борехме за равенство, но искахме да няма бедни…
Когато болшевиките преобръщат социалното устройство с главата надолу, този анекдот се превръща в самата реалност. Банките са национализирани, частната търговия е забранена, а върху търговците е ударено позорното клеймо „спекуланти“. През декември 1917 г. Ленин вече публично призовава за „борба на живот и смърт срещу богатите“. Заможните семейства са принудени да споделят жилищата си с бедните и често дори се местят в стаята на прислугата. По улиците някогашните аристократи метат тротоарите или продават кибрит, за да свържат някак двата края.
В това време политическата милиция в лицето на Чрезвичайната комисия взема заложници, докато не си платят данъците. Сетне и направо пристъпва към екзекуцията им, за да не създават излишни проблеми. Прословутият Ф. Е. Дзержински дори обяснява: „ЧК не е разследваща комисия, съд или трибунал. Тя е бойна структура на вътрешния фронт на гражданската война. Тя не съди, а нанася удари. Не прощава, а разрушава.“ И наистина, постепенно царската съдебна система изчезва и на нейно място се появяват болшевишките народни съдилища, където селските тълпи се захващат да измислят закони…
Сто години по-късно мечтата на чекистите е на път да се осъществи в целия си блясък. При това не в Русия, където на 20 декември все още се отбелязва Денят на чекиста, а в една членка на ЕС, чиито управляващи се кълнат в ценностите на демокрацията и принципите на пазарната икономика. Дотолкова искрено, види се, че чак внесоха проект, в който се предлага проверките за конфискация да могат да продължават… вечно.
Разбира се, целта на мероприятието е повече от прозрачна -проверяваните да живеят в непрестанен ужас, че всеки момент вездесъщата КПКОНПИ ще запорира имуществото им. Отгоре на всичко проектът беше внесен от председателя на парламентарната правна комисия Данаил Кирилов само дни след тълкувателното решение на ВКС, че няма как да има процедура по гражданска конфискация, ако проверяваният е оправдан или разследването срещу него е прекратено. Излизайки с мотива за „необяснимото богатство“, правните мислители от ГЕРБ не просто настояха за подобен абсурд, ами по същество възродиха идеите на Феликс Едмундович за бойната структура, която не прощава, а разрушава. И даже нещо повече, доколкото в ръцете на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество ще бъде концентрирана такава власт, каквато някогашните чекисти не са и сънували.
В превод това ще рече, че срещу всеки може да започне процес по конфискация, стига прокуратурата да му повдигне някакво обвинение. Същевременно се допуска широк кръг от възможни престъпления, но и да не бъдете осъден, тормозът ще продължи, тъй като проверките на КПКОНПИ няма да са обвързани с конкретни срокове. Точно обратното – вие оставате заподозрян, докато някой ужким се опитва да доказва вината ви, така че да ви държи „на каишка“ пет, десет, двайсет години, а защо не и до края на живота ви. Което, впрочем, е чудесно средство за разправа с политически противници и изобщо с несъгласните и недоволните от методите на управление, чийто болшевишки привкус става все по-натрапчив.
Ако идеята се осъществи, не би трябвало да има съмнение, че институционалната машина за репресии (по „Капитал“) ще заработи на пълни обороти. На практика с нея се задраскват и изхвърлят в кошчето няколко основополагащи правни принципа накуп, като се започне от презумпцията за невиновност, мине се през защитата на частната собственост и се стигне до давността. За сметка на това обаче явно ще се действа на принципа, формулиран от Георги Димитров през януари 1945 г.: „И никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят каквато и да е роля!“. Неслучайно с тази прословута негова заръка от Москва до ръководството на Българска работническа партия (комунисти) в София започват процесите на Народния съд, върху който е оказвана пряка политическа намеса. „Народните“ съдии и обвинители са предлагани от съответните комитети на Отечествения фронт, а присъдите на централните състави са решавани директно от Политбюро на БРП (к), неизменно включвайки и конфискация на имуществото. Така новата власт се сдобива и със сериозен ресурс, смачквайки икономически и финансово по-предприемчивите и успелите, защото „процесите трябва да послужат за тяхното превъзпитание“, както диктува Димитров от Москва.
Е, надали походът на дивото правосъдие ще добие чак такива размери, но е факт, че се прави крачка тъкмо в тази посока. Тезата за отнемане на имущество дори ако притежателят му е оправдан от съда, е сама по себе си отрицание на правосъдието, а развиването й от председателя на КПКОНПИ, градирало в синхрон с внасянето на проект от страна на управляващото мнозинство, издава смущаващ манталитет. Като добавим към офанзивата и натискът върху председателя на ВКС, чиято гражданска колегия имаше неблагоразумието да прояви несъгласие с втрещяващото хрумване, работата става зловеща. А припомним ли си медийните нечистотии, които се изляха върху Лозан Панов, последвани от призовка да се яви на разпит в същата КПКОНПИ по започналата срещу него проверка, аналогиите с ЧК и „народните комитети“ никак даже няма да изглеждат пресилени.
Съвсем логично, накрая и съдийската колегия на Висшия съдебен съвет задейства така жадуваната процедура по отстраняването на Панов, предавайки го на Инспектората на ВСС, който трябва да установи дали е накърнил независимостта на съдебната власт или… да. При това, забележете, с проверка на решение на апелативния спецсъд, каквато шефът на ВКС има правото да разпореди, и най-вече проверка, установила нарушение на закона от страна на въпросния апелативен спецсъд! Потресаващ парадокс, който обаче свидетелства за състоянието на съдебната ни система, та на човек му идва да възкликне като онази възрастна селянка, видяла за пръв път камила в Московския зоопарк: „О, божичко, вижте какво са направили болшевиките на този кон“…
Близко до ума е, че има пряка връзка между напъхването на правосъдието в уродливия костюм на извънредното законодателство и предстоящите избори за Европейски парламент и преди всичко за местна власт. По този начин над държавата се налага тотален контрол, така че изборът пред всеки бизнесмен, да речем, ще е или да „подкрепи“ когото трябва, или да си има сериозни неприятности с „проверяващите органи“. Тъй като те винаги могат да открият нещо нередно, ако ще и да си изряден, далеч по-здравословно е да се снишаваш и да слушкаш, че даже чат-пат да манифестираш срещу опозицията, вместо да предизвикваш гнева на Железния Феликс. И нямам предвид само шефа на КПКОНПИ, който иначе си позволява да заплашва народните представители, указвайки им как да гласуват с подхвърляния от рода: „По това ще разберем кой има от какво да се притеснява и ще си направим извода“ и „Всички трябва да покажат кой застава зад нас, зад гражданската конфискация и борбата с корупцията”. Доколкото Пламен Георгиев говори за „нас“, т.е. от името на управляващите, той само свежда предупреждението да имаме предвид какво ни чака, ако решим нещо да се мръщим и мрънкаме в знак на несъгласие с меко казано авторитарния стил на управление. Ще те смачкамЕ, казва той, и сочи – ето, и шефът на ВКС не е недосегаем, и народните представители не са защитени. Кютай си и трепери, да не видиш зор, защото здравата ръка е и дълга. „Тя не съди, а нанася удари“, в резултат на което можем да те изкараме не само престъпник с „необяснимо богатство“, а направо двугърба камила…
„Сега е моментът за национализация, държавата да изземе нетрудовите доходи на буржоазията. Народът трябва да стане собственик на фабрики и юзини, мелници и молове, яхти и банки. Да се изготви петилетен план, който да изпълним за четири години“. Такива смешки се родиха още през март 2010 г., когато се роди хрумването за данък „лукс“, а премиерът Борисов обяви: „Пипаме големите заплати, големите имоти, за да може по време на криза солидарно да понесем тежестта“. За малко да си помислим, че наближава 9 септември, пък той бил предвиден да се случи осем години по-късно. И, за съжаление, не като шега, а като съвсем реална заплаха за натиск, рекет и разправа. Защото намерението е точно такова, повтарям, не и въздаването на справедливост за незаконно забогателите, каквото е невъзможно с погазването на правото.
Ей, като стана дума за смешки и преди да са започнали да арестуват за вицове, да ви разкажа друг анекдот от 1917-а:
Търговецът Яков паднал в реката, а не можел да плува. Двама чекисти чули виковете му за помощ и дотичали, но щом видели, че е спекулант, отказали да го извадят.
-Помогнете ми, не мога да плувам! – дерял се Яков с цяло гърло.
-Ами тогава ще се удавиш! – хилели се чекистите.
Не щеш ли, спекулантът се провикнал със сетните си сили:
-Долу Ленин! Долу Владимир Илич!
И вече нямало как – чекистите се хвърлили, за да го… арестуват.
Та понякога едно „Долу Ленин!“ може да ви свърши работа, това искам да кажа. Номерът обаче е да знаете кога да извикате, а ми се струва, че този момент е не след като, а преди цялата държава да падне в реката. Много, много преди някой да се e поставил над съд и закони. Над всякакви правила и принципи, по милиционерски грубо, разпореждайки се не просто с жилището ви, а с вашия живот. Ако не друго, да извикаш „Долу Ленин!“, поне е форма на себеуважение, нали така?

Post Views: 17

АНАЛИЗИ

Запада се опитва да откъсне Армения, няма да стане

Лавров натисна, Ереван отстъпи: Армения заговори помирително с Москва.

Русия спря вече много арменски стоки.

85% от продукцията на Армения се изнася за Русия.

99% от външните приходи на Армения са от Русия.

100% от газа и петрола на Амения са от Русия.

Ереван внезапно смекчи тона към Москва след острите думи на Сергей Лавров за западното влияние в Армения. Но зад помирителната реторика остава старият проблем — властта на Пашинян продължава да търси паралелна опора във Вашингтон и Брюксел.

В Ереван започнаха да говорят по-внимателно. Това се вижда не толкова по думите, колкото по интонацията. Арменският външен министър Арарат Мирзоян даде интервю за News.am и почти във всяко изречение се опитваше да остави впечатлението, че отношенията с Русия не са разрушени окончателно. Това не е случайно. Само часове по-рано Сергей Лавров публично обвини Запада, че се опитва да откъсне Армения от Москва чрез политически, идеологически и институционален натиск. Формулировката беше твърда дори по стандартите на руската дипломация. Лавров рядко използва подобен тон без предварително решение на Кремъл.

Тук има нещо важно. В Москва все по-малко разглеждат арменската политика като тактическо отклонение и все повече като системна промяна. Разликата е огромна.

При тактическо отклонение Москва чака. При системна промяна започва подготовка за дълъг конфликт на интереси.

Затова и интервюто на Мирзоян изглежда като опит за аварийно охлаждане на ситуацията. Арменският министър почти механично повтори, че сближаването със САЩ и Европейския съюз не било насочено срещу Русия. Само че този аргумент вече не работи особено добре в Москва. Причината е проста: в последните две години Армения направи поредица от конкретни стъпки, които трудно могат да бъдат обяснени само с „диверсификация на външната политика“.

Ереван замрази участието си в ОДКС. Проведе съвместни военни учения със САЩ. Активизира контактите с НАТО. Изпрати представители на срещи, които Москва открито определя като антируски формати. Започна преговори за разширено военно сътрудничество с Франция. Париж достави бронирана техника Bastion и започна разговори за противовъздушни системи. Индия също се включи — със сделки за ракетни комплекси Pinaka, артилерия и радари Swathi. В същото време руските миротворци в Карабах бяха постепенно изтласкани от политическата картина след азербайджанската операция през септември 2023 г.

Москва помни тези неща. И ги събира.

Проблемът за Кремъл не е само геополитически. Той е и психологически. Армения дълго време беше разглеждана като една от най-лоялните постсъветски държави в руската зона за сигурност. В Гюмри е разположена 102-ра руска военна база. Руски граничари охраняват части от арменските граници. Арменската икономика е дълбоко свързана с руската — чрез банкови потоци, енергетика, логистика и пазара на труда. Огромна арменска диаспора работи в Русия. Само паричните преводи към Армения формират сериозна част от финансовата стабилност на страната.

И точно тук започва парадоксът.

Армения иска да намали зависимостта си от Москва, но в момента няма с какво да я замени. Европейският съюз може да даде политически сигнали и ограничени финансови програми. Франция може да достави няколко партиди техника. САЩ могат да организират военни тренировки и дипломатическа подкрепа. Но никой от тях не може бързо да замени руската инфраструктура, руските пазари и руската военна архитектура в региона.

Това изглежда логично, но има един проблем.

И самият Кремъл вече не изглежда готов да плаща цената за стария модел на отношения. В Москва расте раздразнение от опитите на Пашинян едновременно да запазва руските гаранции за сигурност и паралелно да изгражда антируски политически контакти. Особено след Карабах.

Там настъпи психологическият срив.

Арменското общество очакваше Русия да спре Азербайджан. Русия не го направи. Причините са много — войната в Украйна, промененият баланс със Турция, отказът на самия Пашинян да признае официално Карабах, вътрешните противоречия в ОДКС. Но политическият резултат беше ясен: в Армения започна ускорено пренасочване на общественото недоволство срещу Москва.

Пашинян използва това настроение много внимателно. Не фронтално. По-скоро чрез постоянни малки сигнали. Интервюта. Изявления. Европейски визити. Разговори за „суверенизация“. Думи за „грешки на съюзниците“. Всичко това постепенно подготвяше нова външнополитическа линия.

Сега обаче Ереван започва да усеща границите на тази игра.

Русия все още има огромни инструменти за влияние в Кавказ. Транспортни коридори. Газови доставки. Военно присъствие. Финансов натиск. Разузнавателни канали. Контакти с местните елити. В Москва отлично знаят колко нестабилна е вътрешната арменска система. Особено след масовото разочарование от загубата на Карабах. Рейтингът на Пашинян вече не изглежда така стабилен, както преди две години.

Тук трябва да се гледа и още нещо — предстоящите избори.

Политологът Геворг Мирзаян неслучайно говори за сигнал към арменския елит. В руската система подобни сигнали рядко се изпращат случайно. Когато близки до Кремъл анализатори започнат публично да обсъждат дали Москва е „доволна“ от даден лидер, това обикновено означава, че вътре вече се обсъждат алтернативни варианти.

Не непременно смяна на властта. Това е опростената версия.

По-скоро подготовка за сценарий, при който Русия престава да инвестира политически ресурс в сегашното ръководство.

Разликата е много опасна за Ереван.

Защото Армения няма ресурс за дълга конфронтация едновременно с Азербайджан, Турция и Русия. А икономическите показатели не изглеждат толкова спокойни, колкото твърди официалната статистика. Да, през последните години Армения регистрира силен ръст — включително заради прехвърлянето на руски капитали и компании след санкциите срещу Москва. Но този модел е нестабилен. Част от този ръст зависи именно от посредническата роля между Русия и външните пазари. Ако отношенията с Москва започнат да се влошават по-сериозно, ударът може да бъде много неприятен.

Особено за банковия сектор.

Особено за логистиката през Грузия.

Особено за енергетиката.

И тук се появява още едно противоречие. Пашинян опитва да представи курса си като „балансирана многовекторност“. Само че Западът не гледа на Кавказ по този начин. За Вашингтон и Брюксел Армения постепенно се превръща в още една площадка за ограничаване на руското влияние в постсъветското пространство. Това не значи, че Западът ще защитава Армения при военна криза. Историята показва друго. Но ще използва арменската тема като инструмент срещу Москва.

В Кремъл отлично разбират това.

Затова Лавров говори толкова рязко.

Неговите думи всъщност не бяха насочени само към Пашинян. Те бяха адресирани към цялата арменска бюрокрация, към военния елит, към бизнеса и към хората около системата за сигурност. Посланието беше просто: Москва вижда процеса и вече няма намерение да се преструва, че не го забелязва.

Това обяснява и бързата реакция на Мирзоян.

Но и тя съдържа един неприятен детайл. Арменският външен министър не каза, че Ереван ще ограничи сближаването със САЩ и ЕС. Напротив. Той само се опита да увери Москва, че този процес не бил насочен срещу Русия. Тоест курсът остава. Променя се само опаковката.

Тази версия звучи добре, но числата не я потвърждават. Военните контакти между Армения и западните държави растат. Европейската наблюдателна мисия по арменската граница постепенно разширява активността си. Франция увеличава военното присъствие в дипломатическата линия. Американските структури засилват работата с арменски неправителствени организации и медии. Това вече не е символичен процес.

Той е институционален.

Москва реагира бавно на подобни неща. Но когато реагира, обикновено вече е решила, че проблемът е стратегически.

Поради това сегашното помирително изявление на Ереван изглежда по-скоро като опит за печелене на време. Арменското ръководство очевидно не иска рязък разрив с Русия — поне не сега. Ситуацията около Зангезурския коридор остава напрегната. Азербайджан продължава натиска по границата. Турция действа координирано с Баку. Иран наблюдава нервно всяко движение около южните транспортни маршрути. В такава среда открит конфликт с Москва би бил рискован дори за много по-силна държава.

А Армения не е такава държава.

Затова в Ереван днес говорят на два езика едновременно. Един за вътрешната публика — за суверенитет, Европа и нова външна политика. И втори за Москва — за партньорство, исторически връзки и конструктивен диалог.

Тези два езика все по-трудно се събират в едно изречение.

И точно там започва истинският проблем за Пашинян.

Post Views: 19

АНАЛИЗИ

Инфлация, цени, заплати: от какъв бюджет има нужда България?

The Sofia Times публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

От какъв бюджет има нужда България: кои са предизвикателствата и трудностите, но и шансовете? “Активни политики”, ИПИ и BESCO стартират кампанията “Бюджет на растежа”.

“Разходите надскачат доходите, много сметки стоят неплатени, често се прибягва до заеми”, така финансовият министър Гълъб Донев описа състоянието на публичните финанси.

Вицепремиерът обяви редица мерки, за да се овладее дефицитът и да “спрат кранчетата” в бюджета. Сред тях са краят на автоматичното обвързване на заплатите със средната работна заплата, таванът на възнагражденията в бюджетния сектор, съкращаването на администрацията.

Защо обаче харченето на парите на държавата е толкова недалновидно?

Индексирането – перпетуум мобиле за вдигане на заплати

От години автоматичното повишаване на заплатите на депутати, министри, членове на регулатори, служители на ръководни постове в държавната администрация и работещите в сектор „Сигурност”, които се равняват на определен процент от средната работна заплата, са обект на критика. Индексирането спрямо средната работа заплата води до все по-голяма ножица в заплащането спрямо тези, чиито заплати не се индексират. А самото това индексиране на свой ред допринася за повишаването на средната работа заплата и съответно – за нови увеличения.

Повишаването на заплатите на депутатите, които са 240 души, е съвсем малка част от проблема. “Служителите в публичния сектор са 550 000. Голяма част от техните възнаграждения са обвързани по някакъв начин с минималната или средната работна заплата. Това са грамадни ръстове, които по никакъв начин не могат да бъдат покрити от нормалния ръст на приходите в бюджета” коментира пред ДВ Петя Георгиева от “Института за пазарна икономика” (ИПИ).

“Бюджет на растеж” – в търсене на диалог и прозрачност

От ИПИ, заедно с платформата „Активни политики” и Българската предприемаческа асоциация (BESCO), стартираха кампанията „Бюджет на растежа” за отговорни публични финанси и активен диалог за парите на държавата. „Перфектният вариант би бил създаването на бюджета да мине с максимална прозрачност и публичност”, коментира Ивайло Маджаров от „Активни политики”. „Необходими са реформи и анализи, за да се оправи бюджетът. В противен случай ще правим същото нещо всяка година.” А същото означава дългове, харчене на пари на парче, липса на дългосрочна перспективна и несигурност.

„Бюджетът е важен за всички – както за бизнеса, така и за гражданите”, казва Петя Георгиева. „Моето впечатление е, че за бюджета за тази година няма да има много сериозен разговор. Но се надявам ,че това ще се промени с бюджета за 2027 година, който ще започне да се обсъжда през септември.”

Идеята на организации, които стоят зад „Бюджет на растежа”, е обществото и експертите активно да участват в изготвянето на политиките занапред. От „Активни политики”, платформа, която достига до стотици хиляди в социалните мрежи, връщат фокуса на младите към бюджета – темата, която изкара голяма част от тях по площадите в края на 2025 година. „Ще имаме образователни публикации – искаме да обясним какво е дълг, какво е инфлация, какво е лична инфлация. Ще обясним как инвестиции могат да помогнат за развитието на България, кои са секторите, които дърпат икономиката напред”, казва Ивайло Маджаров.

Инвестиции в бъдещето

Въпросът за развитието на българската икономика трябва да е в дневния ред както на политиците, така и на обществото, убеден е той. „Трябва да се инвестират средства в образованието и във високотехнологичната сфера. България може да привлича центрове за данни и специалисти в сферата на изкуствения интелект”, допълва един от създателите на „Активни политики”.

Според него държавата трябва да обърне повече внимание на квалификацията и придобиването на технологични знания от цялото население: „Умението за учене през целия живот е ключово. Нещата се променят толкова динамично, че университетското образование не е достатъчно, необходими са инвестиции в ежегодно обучение на хората, за да може техните умения да са адаптивни”.

По-малко сива икономика, по-голяма събираемост

За да са възможни тези инвестиции обаче, държавата трябва да адресира проблемите, отдавна превърнали се в обществена тайна. „Сивата зона често е подценявана на ниво институции, но присъства ежедневно в разговорите на хората. Достатъчно е да си правил ремонт през последните няколко години, за да знаеш какви суми се въртят в сивата икономика. Държавата губи, губим и ние”, коментира Ивайло Маджаров.

„Между 20 и 30% от БВП е сивият сектор според различните оценки”, подчерта Петя Георгиева от ИПИ. „Сивият сектор се изсветлява по различни начини, свързани с достъп до информация, това трябва да продължи. Трябва да се правят проверки в тези сектори, които са ноторно известни. Не може в цял сектор всички да са с минимална или под минималната работна заплата”, допълва тя. Според изследване на американската консултантска компания „Киърни” към 2023 година делът на сивата икономика от БВП на България е 34,6%, което превръща страната в абсолютен първенец в ЕС. Същото изследване, поръчано от „Виза”, поставя страната на първо място и по кешови плащания.

За да започнат повече хора и бизнеси коректно да плащат данъците и осигуровките си обаче, са необходими както мерки отгоре, така и осъзнаване отдолу. „Всеки гражданин трябва да изисква от държавата да получава качествени услуги, за които така и така плаща. Има толкова много пари в здравеопазването например, а насреща не получаваме това, за което плащаме”, казва Петя Георгиева.

Визия за бъдещето, вместо регулиране на цената на доматите

Мерки като контролиране на цените трудно могат да пречупят инфлацията, смятат повечето експерти. Оздравяването на икономиката минава през устойчиво развитие, нови възможности и структурни реформи.

„Изключително трудно е за едно правителство чрез административни мерки да пребори инфлацията. Това, което правителството в момента смята да прави, го приемам като отговор на очакванията на избирателите. Не мисля, че ще има сериозен ефект обаче, защото е много трудно да се опитваш да контролираш милиони цени в една пазарна икономика”, обяснява Петя Георгиева. „Увеличанието на доходите през последните десетина години е значително в България. Това е една от причините за по-високата инфлация. Друга причина са външните шокове, нашата икономика е отворена и е силно повлияна от събитията в Европа и в света като цяло – енергийна криза, войни.”

Ивайло Маджаров настоява за по-дългосрочна визия и по-ясни приоритети: „Какво искаме да правим в бъдеще? Какво искаме да произвеждаме и как да го постигнем?”.

Въпреки трудностите пред българската икономика има много възможности. И то не само заради домакинстването на Евровизия догодина.

Post Views: 26

АНАЛИЗИ

Българските и Европейски слуги поддържати и финансират военнопрестъпници

Чудовищно престъпление, извършено от подкрепяната от Европейския съюз и НАТО украинска фашистка хунта!

„Мамо, бомбардират ни!“ Само това е успяла да каже по телефона на майка си 18 годишната Анастасия Василенко (на снимката), вечерта на 21 срещу 22 май по време на целенасочената украинска бомбардировка на общежитието и сградата на Педагогическия колеж в Старобилск, Луганска народна република.

Повече за Анастасия не се знае. През целия ден продължава разчистването на развалините на общежитието и търсенето на оцелели младежи.

От 23:00 часа на 21 май до 2:00 часа на 22 май е продължила атаката на украински дронове, пренасящи големи количества взривни вещества, срещу учебната сграда и общежитието на Старобилския колеж. Колежът обучава бъдещи учители в началното училище, учители на деца в предучилищна възраст и специалисти по управление на документацията и архивистиката. Нито до Колежа, нито в самия град Старобилск, има разположени военни обекти и критична инфраструктура.

Това е било добре известно на укрофашистите.

Тяхната цел е била именно унищожаването на педагогическото учреждение и убийството на младежите, настанени в общежитието. По време на нападението в сградата на общежитието са се намирали 86 младежи на възраст от 14 до 18 години. Досега са открити 6 загинали, а 39 младежи са с наранявания в различни степени. Продължава издирването на все още затрупаните под развалините деца.

Като чудовищна трагедия и безпрецедентен акт на нечовешко отношение бе определено от руската общественост случилото се в мирното и спокойно градче Старобилск.
Президентът Владимир Путин остро осъди украинското нападение и го определи като терористична атака.

От руското Министерство на външните работи заявиха, че това е военно престъпление и акт на тероризъм, извършен от украинските въоръжени сили срещу цивилни и непълнолетни лица.
„Нацистите, като притиснати в ъгъла плъхове, се опитват да хапят там, където боли най-много, насочвайки се към невинни цивилни и непълнолетни. Това е военно престъпление и наказанието за нацистите е неизбежно“, се казва от Министерството.

Screenshot

„Терористите атакуват деца с прецизност и удоволствие. Всички мълчат. Мълчанието е особено брутално сред поддръжниците на Зеленски“, коментира Мария Захарова.
„Терористите, които атакуваха общежитието, са истински дегенерати. Това гнусно престъпление ще бъде посрещнато с жесток отговор“, заяви ръководителят на Запорожка област Владимир Салдо.

След поредното престъпление на киевската фашистка хунта, днес, 22 май от 22:00 часа московско време, е насрочено извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН.
Владимир Путин заяви, че е възложил на Министерството на отбраната на Руската федерация да подготви предложения за отговор на атаката срещу младежите от Старобилск.

„Този път не е възможно да се ограничим само с изявления“, уточни руският президент…