Посещението на председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен у нас и заявлението й, че ЕК е одобрила Националния план на България за възстановяване и устойчивост, внесе сериозна доза ентусиазъм в иначе унилото напоследък ежедневие на правителството.

Най-накрая някакъв значим за икономиката на страната успех, който дава на страната ни възможност да получи от ЕС безвъзмездна помощ от 6.3 млрд. евро. При това 20% от тях можем да вземем авансово още до есента на тази година.

На фона на тази много добра новина, малко хора в широкото публично пространство обърнаха внимание на някои дребни но важни подробности. На първо място решението на ЕК не е окончателния акт, от който зависи дали и кога ще получим въпросния аванс.

Това става с решение на Съвета на Европа, който за да се произнесе в положителна за България посока, страната ни в лицето на правителството трябва да изпълни едни ангажименти. А те ще бъдат описани в приложението към договора между страната ни и ЕС, с който окончателно ще се легализира условията за финансиране на Българския план за възстановяване.

Детайлите по този процес обясни ръководителят на представителството на ЕК у нас Цветан Кюланов. От неговата презентация стана ясно, че в описанието към договора ще бъдат точно упоменати реформите и инвестициите по плана за възстановяване, които се ангажира да направи нашата страна, както и свързаните с тях графици на изпълнение, които ще залегнат в специална пътна карта – също неразделна част от договора.

От изпълнението на тези графици ще зависят дали, колко и в какъв срок ще получаваме заделените за страната ни пари. Залегналото правило е че два пъти годишно държавата членка, в това число и България, ще прави заявка към ЕК за плащане по плана въз основа на изпълнените от нея проекти и реформи.

И ЕК ще трябва да одобрява тези плащания, като направи преди това съответната проверка на изпълнението. Ако има проблем плащането се отлага и на страната се дават шест месеца да отстрани проблема. Ако не се справи – губи европарите по съответното плащане. Казано накратко Брюксел вече ще дава средства за свършена, и то качествено свършена, работа и няма да вярва на сълзи.

На поставените въпроси свързани с плащанията по плана за възстановяване Кюланов даде някои важни пояснения: “Механизмът за възстановяване и устойчивост е такъв, че държавата изпълнява инвестициите и/или реформите и едва след това получава за тях плащане, което е договорено предварително. Ние сме на етапа, в който вече сме договорили за всяка реформа какви пари България ще получи.

Когато говорим за реформи, не е задължително това да са неща, които изискват голям финансов ресурс. Това обаче са неща, които са важни за българското възстановяване и устойчивост.

Когато се постигнат отделните стъпки на дадена реформа, това което ще се договорим следващите месеци е какви суми ще се плащат при достигането на всеки един от етапите на всяка една от реформите. Механизмът е малко по-различен от предишните пари по еврофондовете, защото сега ние поставяме стойността, която трябва да има даден етап от реформата, а не плащаме на базата на фактуриране.

Когато ЕК получи от страната заявка за плащане, но прецени, че заложените цели не са изпълнени или ако икономическият и финансов комитет прецени, че част от предвидените в проекта стъпки не са изпълнени, тогава може да се вземе решение за частично плащане за изпълнената част. Държавата може да продължи да изпълнява плана, като има срок от шест месеца, за да постигне целите, които преди не е успяла да изпълни.

След това тя отново подава искане за плащане и ако след този срок тя отново не е изпълнила целите, предвидените за тях пари са изгубени. Проектът обаче остава за изпълнение в останалите му части, но ако те са обвързани с неизпълнените стъпки и по другите части ще има проблеми.

Един пропуск не спира изпълнението на целия план, но ако този пропуск засяга други проекти, особено ако става дума за ключови за определен сектор проекти, пропуска може да засегне негативно финансирането за целия сектор”.

Кюланов обясни, че когато дойде искане за плащане в ЕК от се оценява по критерии залегнали в базовите документи по споразумението за плана за възстановяване подписан между Комисията и съответната страна. Разглеждането на едно искане за плащане и одобрението или отхвърлянето му ще отнема около едно тримесечие.

Ще се следи много строго не само постигането на заложените в плана цели, но и тяхното им устойчиво спазване. С други думи ако целта за декарбонизация за България бъде постигната през 2026-а например достигнатото ниво трябва да бъде запазено през следващите години. Иначе страната ни може да изпадне в хипотеза на неизпълнение с всички произтичащи от това финансови последствия за нея.

Що се отнася до проблема с въглищните топлоелектрически централи, Кюланов уточни, че до края на 2026-а въглеродните емисии от въглищните централи, трябва да бъдат намалени с 40%, като това намаление е разпределено на стъпки по години. И оценката на изпълнението ще е по години. Изтичащите договори на въглищните централи с частни оператори не трябва да бъдат подновявани.

Няма да се изграждат и нови мощности, които да ползват въглища. Има и ангажимент за законови промени, които да гарантират, че заложените в плана за постигане до 2026-а цели ще бъдат запазени до момента, в който въглищните централи бъдат затворени. Приемането на тези законови промени е заложено в първата част на плана.

От всичко написано до тук, става ясно, че още е много рано да споделим ентусиазма на управляващите за парите от ЕС, които ще влязат в отънелия джоб на правителството.