СВЯТ
ЕВРОПА – БЕЗКРАЙНИ ЛЪЖИ И КОРУПЦИЯ
Ден бъде исторически за Македония!
Подписват договора за новото име на гръцка територия
Ние нямаме открити въпроси със съседите, заявил премиерът Заев пред външния ни министър Захариева на среща в родния му град Струмица Атина, Гърция
Зоран Заев и Алексис Ципрас 1 от 1 На 17 юни трябва да бъде готов договорът за разрешаване на спора за името между Македония и Гърция.
Той ще бъде подписан от министрите на външните работи на двете страни – Никола Димитров и Никос Кодзияс. На събитието ще присъстват премиерите Зоран Заев и Алексис Ципрас. Самото подписване ще стане на гръцка територия, а съвместната пресконференция на двамата министър-председатели и официалният обяд на македонска земя, предава Канал 3. На 12-ти юни Заев и Ципрас обявиха, че са постигнали съгласие новото име на страната -Република Северна Македония.
Този договор ще даде възможност на Македония да започне преговори за членство в Европейския съюз и да стане пълноправен член на НАТО. Компромисът не бе посрещнат само с овации, но се стигна и до протести в Македония и Гърция, а правителството на Алексис Ципрас се изправи пред вот на недоверие.
Очаквано опозицията обвини правителството, че е направило отстъпки с „лошия договор“, докато депутатите и министрите от управляващата СИРИЗА се опитваха да убедят колегите си, че постигнатото споразумение е от полза за Гърция.
Премиерът Ципрас бе категоричен, че договорът с Македония за името е от историческо значение и ще донесе икономически ползи за двете държави. „Неотдавнашният Договор, до който стигнахме след шест месеца тежки преговори с нашите северни съседи за решаване на дългогодишния спор за името на бившата югославска република Македония, е развръзка от историческо значение, успех от историческо значение за Гърция с разнообразни ползи и в икономическата сфера.
Удължаването на този проблем не само лишава от възможности нашата страна, но той е и непродуктивно пилеене на сили в дипломацията, а също и лишаване от възможност страната ни да създаде силни връзки за икономическо сътрудничество и съвместно развитие с нашата съседка“, каза гръцкият министър-председател. Компромисът предизвика размирици и в Скопие, където основната опозиционна националистическа партия реши да се противопостави на текста, а президентът на страната използва своето еднократно вето срещу него.
След решението на спора за името Скопие се надява да получи покана за процедура по влизане в ЕС през юни и покана да се присъедини към НАТО в средата на юли. “Ние нямаме открити въпроси със съседите.
Искаме да получим шанс да започнем преговори. Това не означава членство. Европа по всяка вероятност ще се реформира и ще става все по-добра. Ние ще преговаряме за да подобрим капацитета на македонските институции”, каза македонският премиер Зоран Заев пред българския първи дипломат Екатерина Захариева в Струмица.
Договорът за добросъседство с България може само да се заздрави от договора с Гърция за името на Македония. В него са включени клаузи, които ясно указват, че този договор няма да промени договорите, подписани преди него, каза македонският премиер на Захариева.
Попитан дали страната му е готова да даде допълнителни гаранции на България във връзка с промяната на името, македонският премиер отговори, че в предстоящите месеци Македония е готова да даде „всякакви“ гаранции и че договорът за добросъседство има не само писмена форма, но и дух, и духът на този договор е много важен за приятелството между македонския и българския народ.
Споразумението все още трябва да бъде одобрено от македонския парламент и да мине през референдум, както и да бъде ратифицирано от гръцкия парламент, така че тази процедура може да отнеме месеци.
СВЯТ
Унгария забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна
Големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
Унгарският премиер Петер Мoдяр заяви, че правителството забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна. Той написа това в социалната медийна платформа X, цитиран от “Укринформ”.
“Правителството оттегля намерението на Унгария да напусне Международния наказателен съд и забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна”, написа Мoдяр.

Hungary Today отбеляза, че в рамките на унгарската селскостопанска политика е възникнал дебат относно правната рамка за ограниченията върху вноса на украински селскостопански продукти, предава The Sofia Times.
По-специално, министърът на земеделието и хранителното производство Саболч Бона написа в социалните медии, че предишното правителство е оставило след себе си правна несигурност.
Според него ограниченията за внос, приети при правителството на Фидес, са били обвързани със специалните разпоредби на националното извънредно положение. Когато това извънредно положение приключи, ограниченията не бяха автоматично закрепени в закона, което министърът критикува като недостатък на планирането.

Бона заяви, че неговото министерство ще подготви ново законодателство, за да възстанови правната сигурност по отношение на защитата на унгарския пазар и местните производители.
Мерките ще се прилагат за месни продукти – включително говеждо, свинско, агнешко, козе месо и птиче месо – както и замразени зеленчуци и зърнени продукти.
На 14 май Унгария обяви отмяната на извънредното положение, въведено по време на мандата на бившия премиер Виктор Орбан.
Унгария въведе забрана за внос на украински селскостопански продукти за първи път през април 2023 г.

След началото на войната Украйна, Европейският съюз (ЕС) създаде мерки по границите с Украйна в отговор на блокадата на Русия на украинските черноморски пристанища, за да може украинско зърно да бъде изнасяно за световните пазари преди войната.
Няколко държави, включително Унгария, поискаха от Европейската комисия да въведе мерки за ограничаване на вноса на селскостопански продукти от Украйна, твърдейки, че големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
СВЯТ
Париж обяви израелския министър на вътрешната сигурност за персона нон грата
Франция реши да забрани на министъра на вътрешната сигурност на Израел Итамар Бен-Гвир достъп до нейната територия, предадоха Ройтерс и Франс прес, като се позовават на днешно изявление на френския министър по въпросите на Европа и външните работи Жан-Ноел Баро.
Баро отбеляза, че решението отразява гнева от отношението на Бен-Гвир към активисти от международната хуманитарна флотилия за ивицата Газа “Глобъл Сумуд”. “Смятано от днес, Итамар Бен-Гвир няма право да стъпва на френска територия”, написа Баро в социалната платформа Екс.

“Заедно с моя италиански колега (Антонио Таяни – бел. ред.) призоваваме ЕС да наложи също така санкции срещу Итамар Бен-Гвир”, добавя френският първи дипломат.

Бен-Гвир стана обект на вълна от критики от международната общност, след като публикува клип, в който се подиграва на задържани активисти от хуманитарната флотилия за Газа.

Във видеото се вижда как в негово присъствие израелски полицаи карат активисти да застанат в редици и да коленичат на земята с вързани зад гърба ръце. На свой ред министърът им казва “Добре дошли в Израел, ние сме господарите”.
СВЯТ
Ердоган иска да прави петролопровод през България за Европа
Турция и НАТО правят тръбопровод за военни цели през България.
Проектът е за 1,2 млрд. долара и ще бъде предложен на срещата на върха в Анкара.
Турция е предложила изграждането на тръбопровод за гориво за военни цели през България, който да подсигурява енергийните доставки за източноевропейския фланг на НАТО, съобщи Bloomberg. Очакваната цена на проекта е 1,2 млрд. долара.
Предложеният тръбопровод ще минава от Турция до Румъния през България. Анкара планира да представи предложението преди срещата на върха на НАТО, на която ще бъде домакин през юли.

Турският маршрут е с около 1/5 по-евтин от алтернативните предложения, включително маршрути през Гърция или западните съседи на Румъния. Тези алтернативи биха разчитали на морски транспорт, което ги прави по-уязвими от смущения.
Военният министър Атанас Запрянов пришпори темата за бързо прокарване на военни коридори през България. Той направи това по време на своето изказване на форума „Сигурността в Черно море и Балканския регион” в Букурещ, Румъния.
Войната в Украйна и конфликтите в Близкия Изток, включително прекъсванията на енергийните доставки заради затварянето на Ормузкия проток, накараха НАТО да преразгледа инфраструктурата си за доставки на гориво. Държавите членки търсят надеждна и рентабилна верига за доставки за източните членове на алианса.
Турция търси съюзническа подкрепа за предложението, което може да бъде решено преди или по време на срещата на върха в Анкара, коментира Bloomberg. Планираният тръбопровод ще бъде ограничен за военна, но не и за гражданска употреба.
Европейският съюз и НАТО се споразумяха и за инфраструктурен проект на стойност 100 млрд. евро, който ще положи основите на „военна Шенгенска зона” за ускоряване на движението на войски и оборудване в цяла Европа, заяви комисарят по транспорта и туризма Апостолос Дзидзикостас на конференция в Атина.

Проектът включва разработването на 500 „горещи точки“, където през следващите три до четири години ще бъде създадена или укрепена инфраструктура за улесняване на военната мобилност.
“Това бързо ще ускори времето, необходимо за прехвърляне на войски и материали от една част на блока в друга, както за учения, така и в случай на извънредни ситуации, каза Дзидзикостас на „Срещата на върха за енергиен преход: Източно Средиземноморие и Югоизточна Европа. Ще бъде създаден и споделен резерв или „пул“ от военно оборудване, по модел на механизма за гражданска защита на ЕС.
Регламентът ще бъде готов до 2027 г., а инфраструктурата – до началото на 2030 г.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








