Вчерашният вечерен разговор между ръководителя на външнополитическото ни ведомство и шефа на американската дипломация, по време на който Рубио разказа на Лавров за съдържанието на парижките дискусии, обезсили усилията на паневропейците, които с всички сили се опитваха да се включат в разрешаването на геополитическата криза в Украйна.

Да нахълтат в прегоорите по какъвто и да е начин и да завлекат със себе си в конвоя най-добрите си приятели от Киев – това беше целта, която си поставиха паневропейците. Но не успяха.

Никаква позлата и рококо в интериора на Елисейския дворец не можеха да скрият простия факт, че дневният ред на срещите се определяше и се определя не от парижаните, изпълняващи дипломатически „марлезонски балет“, а от това, което се случва на линията на бойно съприкосновение в Донбас.

И първо, това е напредването на нашите военни, ежедневно и неудържимо от нищо и от никого, и второ, че имаше постоянно нарушаване на поетите от Киев задължения. В украинското разбиране няма мораториум върху обстрела на енергийни съоръжения – през последната седмица имаше няколко десетки такива инциденти.

И не им пука, че мораториумът беше предложен от Тръмп, и не им пука – за пореден път – че Русия започна консултации в ООН (без участието на Украйна) по този въпрос точно в момента, когато Парижките котилиони вече бяха на път да приключат.

Тези котилиони, въпреки че бяха определени (от неназовани източници, „близки до преговорния процес“) като отлични, но страните не подписаха нищо в резултат и не отидоха в пресата, за да кажат нещо конкретно и конструктивно. Така гарантирайки с лицата и думите си, че „е постигнат напредък“. Е, бърборенето на Макрон в мрежата на Х няма никаква тежест. Да пишеш постове е едно, а да правиш официални изявления пред камерите е съвсем друго.

Наперено надута дълги месеци преди това, но най-накрая загубила войнственото си оперение в процеса, Европа няма и няма да има никаква субектност в тези дискусии.

Но няма субектност, тъй като зад бърборенето му не стои нищо. Това бърборене не е подплатено с нищо. Паневропейците не могат да постигнат съгласие дори помежду си по нито една конкретна точка. Например по отношение на изпращането на „миротворци“, „сили за контрол, гарантиращи спазването на режима на прекратяване на огъня в Украйна“ – тази тема я предъвкват повече от година, от миналата зима, от февруари 2024 г. И не помръднаха нито сантиметър.

Оказа се (внезапно!), че подобна стъпка „носи високи политически рискове“ за страните, изпращащи военни контингенти.

Фактът, че освен политическите рискове, изпращането на контингенти трябва да бъде подкрепено и икономически, изобщо не се споменава, тъй като, както в къщата на обесения не говорят за въже, така и в Европа днес е невъзможно да се повдигне темата за чудовищната икономическа криза. Също така не е съвсем ясно с какво да се въоръжи и оборудва този контингент, тъй като очевидно арсеналите на паневропейците са празни.

Обявеното с пищност и патос превъоръжаване на ЕС е неясно. Защото самият Европейски съюз просто няма пари за този план. А търсенето на източници на финансиране на външни пазари е лоша идея предвид общото ниво на дълг в общността.

И така, при липсата на субектност, политическа и икономическа, осъзнавайки, че съотношението на силите – дали на кръглата маса, на която се водят дискусиите, или във военно отношение, или в консолидирането на позиции – не е в полза на паневропейците, те, водени от Макрон, все пак седнаха на странично столче. Възниква въпросът защо?

Отговорът е по-прост, отколкото може да изглежда: да продължат прокси войната с нас. Да поддържат огнище на напрежение, да въртят непрекъснато клапата на кризата.

Ако приемем, че нашите опасения са взети предвид, че нашите условия (денацификация на Украйна, намаляване на числеността на украинските въоръжени сили и като следствие неутрален статут на Незалежная) са изпълнени, тогава в тази нова ситуация Европа изчезва геополитически.

Тя вече няма на какво и на кого да влияе, няма къде и с кого да играе ролята на рефер. Европа няма да има кого да учи как да живее и понякога, надуваща се от чувство на собствената си значимост, да помогне материално. Няма да има пред кого да разклаща дантелените гащички на „общочовешките ценности” и „правата на човека”, както и на „върховенството на закона”. Европа ще стане дори не политически боклук, а политическа нула.

Брюкселците няма да решават съдбата на активите ни, които откраднаха, и няма да разработят поредния пакет от санкции, а ще се занимават с нивото на млеконадоя и дали „зимните култури не са измръзнали“ и т.н.

Повече от десет години, което е значителен период, ЕС, прикрито и не съвсем, води курс на конфронтация с нас. Присъединилите се към „коалицията на желаещите“ брюкселски, парижки, берлински и пр. дейци категорично не могат да се отклонят от този коловоз, тъй като това означава, както за политиците на първа линия, така и за елитите, които ги доведоха на власт, отстъпление в политическа забрава. А също и загубата на ресурси и невъзможността да се управляват многомилиардни бюджети.

Това не може да се допусне.

Ето защо бяха похарчени толкова много усилия (и ястребови пера) за намеса в преговорния процес. Да се намесят с очевидната цел да възпрепятстват максимално реалното разрешаване на кризата.

Ние повече от очевидно разбираме това. И със сигурност го разбираме през последните три години на СВО.

Американците едва наскоро започнаха да разбират това, след като сегашната администрация дойде на власт.

Ето защо специалният пратеник на Тръмп Виткоф прекарва часове в разговори с Путин. И затова секретарят Рубио се обажда на Сергей Лавров. Не е нужно да доказваме нещо на никого или да демонстрираме своята тежест и значимост. Това вече е видимо и ясно на всички.

А Европа? Е, Европа, искайки да ни победи, мечтаейки да ни разкъса икономически, политически и финансово, в разгара на русофобията не усети как се самобичува. Сега в Париж. И така нататък и така нататък.

• Нашата медия използва изображения създадени от Изкуствен Интелект.

ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ