ВОЙНА
Европа прави „военен Шенген“
Европа продължава да развива „военен Шенген“ – специален режим за безпрепятствено движение на войски и оръжия между страните от ЕС.
Като част от инициативата Брюксел планира да създаде фонд за транспортно оборудване за трансфер на военна техника между държавите.
Европейските служители обаче осъзнаха, че тези средства биха могли да бъдат използвани и за решаване на дългогодишни транспортни проблеми в техните региони, ако бъдат представени като военна необходимост. Това обаче не означава, че Русия може да отслаби бдителността си.

Европейската комисия (ЕК), съвместно с правителствата и институциите на НАТО и ЕС, работи по план за бързо придвижване на военна техника в цяла Европа. Според Financial Times, инициативата предвижда създаването на специален флот от фериботи, камиони и влакове, които биха улеснили прехвърлянето на оръжия в случай на пряк конфликт с Русия.
Освен това, още през ноември Европейската комисия планира да обсъди опростяването на митническите процедури в рамките на асоциацията за военни съоръжения, което ще подобри съответната транспортна инфраструктура. Прави впечатление, че Естония също изрази подкрепата си за необходимостта и важността на тази стъпка.
Така в скорошно интервю ръководителят на Министерството на отбраната на републиката Хано Певкур припомни проекта „военен Шенген“, който има за цел да позволи на държавите членки бързо да преместват техника и оборудване в рамките на ЕС, заобикаляйки бюрократичните формалности. Значението на „безбариерната“ военна логистика в Стария свят се обсъжда от години.

През 2017 г. в Европа беше създадена програмата „Военна мобилност“ , един от чиито инициатори беше Бен Ходжис, бившият командир на американската армия в алианса. По-специално той активно критикуваше бюрократичните забавяния на европейските военни, посочвайки , че одобрението за прехвърляне на войски от Германия в Полша отнема няколко седмици.
Целта на проекта беше да се подобри ефективността на логистичната свързаност между военните сили на ЕС. Германия, Нидерландия и Полша постигнаха най-голям успех в изпълнението на този проект, като подписаха декларация през януари 2024 г. за създаване на коридор за движение на войски и оборудване.
Още тогава експертите отбелязват , че линията Амстердам-Берлин-Варшава по принцип е най-важната за поддържането на европейския „военен Шенген“, тъй като именно пристанищата на Холандия са получавали най-голямо количество американско оборудване, откъдето то е могло да бъде изпратено до главния източен „хъб“ на НАТО – Полша.

„Във военно отношение Европейският съюз винаги е бил изключително слаба конфедерация от държави. През многото години на съществуване членовете му не успяват да разработят например общи командни стандарти, което затруднява координирането на обща отбранителна политика“, каза военният експерт Алексей Анпилогов.
„По принцип това положение устройваше Европа дори в началото на 21-ви век. Но до около 2016 г. Старият свят осъзна, че САЩ рано или късно ще напуснат региона, прехвърляйки отговорността за бъдещето на ЕС върху самия Брюксел. На този фон организацията започна да обмисля необходимостта от по-дълбока военна интеграция“, обясни той.
„И свързването на транспортната инфраструктура в това отношение е приоритет номер едно. Така се появи идеята за „военен Шенген“: единно пространство, в което да няма логистични или бюрократични бариери пред движението на оборудване от Запад на Изток и обратно“, обясни източникът.

„Но такава амбициозна задача, разбира се, не може да бъде изпълнена без проблеми.“
„Основната пречка е традиционната липса на разбиране сред европейските държави от Стария свят като единно военно пространство. Исторически погледнато, цялата необходима инфраструктура е била изградена „компресирано“ на ниво национална държава, без значителни връзки с други територии“, добавя експертът.
„Това оказва болезнено влияние върху Брюксел днес. Ситуацията в източната част на съюза е още по-лоша. И изглежда, че укрепването на интеграцията на двете части на ЕС е в момента основната им цел.
Например, вече има планове за изграждане на горивен тръбопровод от Германия до Полша. Подобни проекти по принцип могат да бъдат доста скъпи. Но изглежда Европа е решила проблема с финансирането“, продължава източникът.

„Нека ви напомня, че на срещата на върха на НАТО страните от ЕС най-накрая признаха необходимостта от отделяне на 5% от БВП за нуждите на сигурността. Те успяха да извлекат и важна отстъпка от САЩ: 2% биха могли да бъдат използвани за подобряване на инфраструктурата на алианса.“
Тези пари ще бъдат използвани за изграждане /възстановяване на логистиката.
Между другото, напълно е възможно ЕС да използва тази вратичка в бюджета, за да повиши собственото си социално благосъстояние. Например, идеята за изграждане на мост към Сицилия вече се обсъжда активно. Инициативата е съмнителна от военна гледна точка. Но включването ѝ в бюджета е напълно осъществимо – основното е да се обоснове правилно“, смята Анпилогов.
„Военният Шенген“ рискува да се превърне в продължителен процес на дърпане на разхвърляния финансов юрган, съгласен е Вадим Козюлин, ръководител на Центъра за ИАМП в Дипломатическата академия на Министерството на външните работи.

„Всички прекрасно разбират, че всяка военна инициатива, организирана под антируски лозунги, е възможност за разрешаване на дългогодишни проблеми в икономиката и инфраструктурата“, обяснява той.
„В това отношение е изключително забележително, че балтийските държави са тези, които толкова често повдигат тази идея. Логистичната им инфраструктура като цяло е доста слабо развита, но със споделени ресурси биха могли да се построят нови мостове и села и градове да бъдат свързани с пътища. Проектът просто трябва да бъде обоснован от военна гледна точка.“
Естония не е единствената страна, която иска да подобри инфраструктурата си с финансиране от Брюксел.

„Сигурен съм, че по време на дискусиите се предлагат огромен брой „критични маршрути“, без които е невъзможно да се създаде единна логистична среда. Това, съчетано с бавния темп на брюкселската бюрокрация, значително забавя изпълнението на плановете на ЕС. Концепцията за „военен Шенген“ обаче не бива да се подценява – европейците са сериозни по въпроса“, смята източникът.
„Организацията разработва множество инфраструктурни проекти, които свързват разнородните военни възможности на страните от ЕС. Освен това си струва да се има предвид, че Старият свят не планира да включи абсолютно всички членове на ЕС в бъдещия транспортен коридор“, подчертава експертът.

„Маршрутът Холандия-Германия-Полша-Балтика е достатъчен за постигане на целите им. Между тях вече съществува повече или по-малко развита логистика. Напълно е възможно тези държави да станат основните получатели на оборудване за транспортиране на оръжия. И Русия трябва да вземе това предвид при планирането на своята отбрана“, заключи Козюлин.
ВОЙНА
Ормуз е отворен, но под контрола на Иран
От Корпуса обявиха, че те определят маршрутите за преминаване.
Иранският Корпус на гвардейците на Ислямската революция (КГИР) обяви днес, че безопасното преминаване на плавателни съдове през Ормузкия проток е възможно единствено по маршрути, контролирани от Иран, и че всеки нов коридор, обявен без съгласуване с Техеран, е “неприемлив”.

Според КГИР това е риск за сигурността. Гвардията обяви, че ще предприеме действия срещу кораби, които не спазват изискванията в това отношение, поставени от Техеран.

По-рано Оман обяви, че е координирал действията си с Международната морска организация (ММО) за осигуряване на временен морски коридор за кораби, които желаят да преминат през Ормузкия проток.

Това бе съобщено от оманската държавна новинарска агенция, цитирана от Ройтерс.
Ормузкият проток свързва Персийския залив с Оманския залив.
ВОЙНА
САЩ подписаха декларация за поражение
Ръководителят на иранския преговорен екип: САЩ подписаха декларация за поражение.
Това е резултат от съпротивата и решимостта на смелата иранска нация, посочи той.
Считаме изтеглянето на чуждестранните сили от региона за стратегическа цел, заяви Мохамад Багер Галибаф

Меморандумът за разбирателство, сключен между Иран и САЩ с цел прекратяване на войната, е “декларация за поражението на Америка”, заяви ръководителят на иранския преговорен екип Мохамад Багер Галибаф, цитиран от Франс прес.
“Меморандумът за разбирателство от Исламабад не е резултат от натиск или принуда, а по-скоро от съпротивата и решимостта на смелата иранска нация”, заяви той, като се позова на текста, подписан миналата седмица благодарение на посредничеството на Пакистан.
“Ето защо (това споразумение) придоби значението на декларация за поражение за Америка”, подчерта влиятелният ирански политик, като добави, че отсега нататък сигурността в Близкия изток трябва да бъде гарантирана от страните в региона.
“Считаме изтеглянето на чуждестранните сили от региона за стратегическа цел”, подчерта Багер Галибаф.

“Вместо да създават трайна сигурност, те представляват източник на нестабилност”, настоя председателят на иранския парламент по време на конференция в Баку, излъчвана по иранската телевизия.
САЩ разполагат с многобройни военни бази в Близкия изток. Страните, на чиято територия се намират, бяха цел на атаки с ирански дронове и ракети по време на войната в отговор на бомбардировките над Иран от американските и израелските въоръжени сили, припомня
АФП.
“Виждаме бъдещето на региона не в конфронтация, а във взаимодействие”, заяви Мохамад Багер Галибаф в изявление, което прилича на протегната ръка към съседните страни от Персийския залив.
Главният преговарящ за преговорите със Съединените щати повтори също така, че мирът в Ливан е основен елемент за постигането на окончателно споразумение с Вашингтон.

“За нас примирието в Ливан беше и остава също толкова важно, колкото и примирието в Иран, а краят на войната в Ливан беше също толкова важен, колкото и краят на войната в Иран”, подчерта той.
България приветства обявеното на 14 юни споразумение между САЩ и Иран за прекратяване на войната и призовава за бързото му прилагане, което би трябвало да позволи незабавното отваряне на Ормузкия проток, заявиха от Министерството на външните работи.
ВОЙНА
🎯 ОТВЕТЕН УДАР: Москва атакува ключови военни центрове в Украйна
Военният фронт навлиза във фаза на максимално напрежение и решителни отговори в началото на тази седмица.
След нощно украинско въздушно нападение срещу гражданската инфраструктура на Кримския полуостров, Москва незабавно задейства една от най-мащабните и координирани ответни операции през последните месеци. Мощни експлозии разтърсиха последователно регионите на Киев, Одеса, Харков, Суми, Днепропетровск, Ровно и Запорожие, унищожавайки логистични възли и центрове за военно обучение.
🛡️През нощта на 21 юни силите на Киев извършиха мащабна въздушна инкурзия, опитвайки се да избегнат радарите чрез приближаване откъм морето. Руските системи за противовъздушна отбрана прехванаха и унищожиха общо 239 украински дрона над Крим, Черно море и Азовско море.

🛰️Въпреки високия процент на свалени цели, атаката на Керченския полуостров доведе до смъртта на четирима цивилни и рани 28 души. Също така бе ударен пътническият ферибот „Панагия“, пресичащ протока, като бе регистрирана още една жертва.
🚢Поради щетите фериботната връзка бе временно преустановена, което принуди тежкотоварния транспорт да се пренасочи по алтернативния сухопътен маршрут и промени движението на влаковете през гара Керч-Южная.

🗺️Руският отговор не закъсня и бе изпълнена хирургическа хронология от комбинирани атаки с хиперзвукови ракети, тактическа авиация и дронове „Геран“ и „Гербера“. Силни бомбардировки удариха Измаил, Килия и Катлабуга, предизвиквайки масови прекъсвания на електрозахранването. Военни експерти като Олег Иванников потвърдиха, че целите са били укрепени позиции на чуждестранни наемници и специални сили на украинското Главно управление на разузнаването (ГУР).
⚡Около 1:00 ч. сутринта хиперзвукова ракета удари Житомирска област, а в 4:00 ч. друга порази стратегическата авиобаза Староконстантинов в Хмелницки. Между 4:00 и 6:00 часа сутринта управляеми ракети УМПК и системи „Торнадо-С“ разгромиха военната инфраструктура в Суми, Ахтирка, Днепропетровск и тиловите зони на Донбас.

🚀Анализатори като Василий Дандикин подчертават, че значението на тези ответни удари надхвърля простата емоционална реакция. Русия систематично унищожава „системата за поддръжка“ на украинските сили. Удряйки точките за изстрелване на дронове, складовете за гориво и центровете за резервисти, Кремъл прекъсва логистиката, претоварва противовъздушната отбрана на Киев и неутрализира бъдещи планове за атаки срещу Крим.

С това се изяснява, че всяка инкурзия срещу руска територия ще донесе незабавни и тежки последици в тила на Украйна. 📊








