ПАРИ

Европа тръгва срещу Visa и Mastercard

Дигиталното евро: Европа тръгва срещу Visa и Mastercard и подготвя най-голямата промяна в плащанията от десетилетия

Европа влиза в нова фаза на финансовата си еволюция – и този път не става дума просто за поредна регулация или технологичен ъпдейт, а за стратегически опит да се пренареди цялата екосистема на дигиталните плащания. В центъра на този процес стои Европейската централна банка (ЕЦБ), която вече преминава от концепции към реални действия, насочени към създаването на дигитално евро и паралелна европейска инфраструктура, способна да намали зависимостта от глобалните картови оператори като Visa и Mastercard.

Досега тази зависимост изглеждаше почти естествена. Огромна част от плащанията в еврозоната – около две трети – преминават през системи, контролирани именно от такива международни компании. Това означава не само технологично посредничество, но и постоянен поток от такси, които се акумулират във веригата – от банките, през търговците, до крайните потребители. В този контекст инициативата на Европейската централна банка изглежда като логична стъпка към възстановяване на контрола върху една от най-ключовите инфраструктури на съвременната икономика.

Същественото в последните решения е, че вече не се говори абстрактно за „дигитално евро“, а се изграждат конкретни технологични правила, които да позволят реалното му функциониране. Европейската централна банка е подписала договори с няколко организации, които ще дефинират стандартите за комуникация между картите и платежните терминали в рамките на целия съюз. Идеята е проста като концепция, но сложна като реализация – всяка карта да може да работи с всяко устройство, независимо от държавата или доставчика, без да се разчита на външни стандарти.

Тук се крие и един от най-интересните моменти – Европа не започва от нулата

Тя стъпва върху вече съществуващи инициативи като ECPC, nexo и Berlin Group. Това са рамки, които вече функционират в отделни държави и доказват, че подобен модел е възможен. В Германия например Girocard, а във Франция Carte Bancaire вече използват подобни протоколи, което дава на проекта солидна практическа основа, а не само теоретична визия.

Голямата амбиция обаче не е просто създаването на нов стандарт, а въвеждането на дигитално евро като официално платежно средство – нещо, което ще съществува редом с кеша, но ще бъде оптимизирано за дигиталния свят. Ако това се случи, всички участници в екосистемата ще трябва да се адаптират. Частните компании ще бъдат задължени да интегрират новите стандарти в своите системи, терминалите ще трябва да поддържат новия формат, а банките ще трябва да предложат реална оперативна съвместимост.

От гледна точка на потребителя, потенциалните ползи са значителни

Един от ключовите акценти е, че новите европейски стандарти ще бъдат безплатни за използване – за разлика от съществуващите, при които таксите са част от бизнес модела. Това отваря възможност за по-евтини плащания, по-прозрачна структура на разходите и по-голяма конкуренция на пазара. В допълнение, наличието на централна институция като гарант на системата създава усещане за сигурност, което частните решения невинаги могат да предложат в същата степен.

Разбира се, не всички приемат тази трансформация с ентусиазъм. Част от банковия сектор и платежните компании в Европа изразяват съмнения дали дигиталното евро ще донесе достатъчно нови ползи, за да оправдае инвестициите и сложността на внедряването. Някои виждат риск от дублиране на вече съществуващи решения, като например инициативата Wero, която също има амбицията да създаде европейска алтернатива на глобалните играчи.

Истинският тест за проекта обаче няма да бъде технологичен, а политически

За да стане реалност, дигиталното евро трябва да получи одобрението на Европейския парламент. Очаква се ключово гласуване още това лято, което ще определи дали проектът ще продължи към следващата фаза – преговори с държавите членки и окончателно приемане на законодателството.

Ако всичко върви по план, финалното решение може да бъде взето до края на 2026 година или началото на 2027 година, а реалното внедряване да започне до 2029 година.

Това, което прави темата особено важна, е, че тя излиза далеч извън рамките на ежедневното удобство при плащане. Става дума за контрол върху финансова инфраструктура, за стратегическа автономия и за позиционирането на Европа в един свят, в който технологиите и парите са все по-тясно свързани. Ако проектът успее, континентът няма просто да въведе нова валута в дигитален формат – той ще изгради собствена система, която да конкурира утвърдени глобални играчи и да постави нови правила в една от най-важните индустрии на съвремието.

И точно това прави случващото се толкова интересно – защото този път Европа не догонва. Опитва се да зададе посоката.

Всичко важно от света на технологиите, директно в пощата ти.

С абонирането приемате нашите Условия и Политика за поверителност. Може да се отпишете с един клик по всяко време.

Post Views: 31

Related Topics:#thesofiatimes featured trending пари политика свят финанси

Up Next

Обединените арабски емирства напускат ОПЕК и ОПЕК+

Don't Miss

От ЕЦБ се изплашиха сериозно, ситуацията с кризата ставала неспасяема

ПАРИ

Защо има спад при дизела, а бензина запазва почти същата цена?

През лятото търсенето е по-високо, хората пътуват повече – логично е цените да се покачват, казва експерт.

Продължава спадът на цените на петрола на международните борси, като цената на барел вече е под $ 75, как това се отрази у нас и защо шофьорите констатират, че спад има при дизела, но бензинът запазва почти същата цена?

„Потреблението на дизелово гориво по принцип е почти два пъти по-високо от това на бензина. В периода на военните действия търсенето на дизелово гориво беше значително по-високо, отколкото на бензина, и именно затова цената на дизела нарасна много по-силно“.

Това коментира Димитър Хаджидимитров, зам.-председател на Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива.

„При наличието на преговорна рамка и известно успокояване на ситуацията, виждаме как цената на дизеловото гориво започва да спада по-бързо от тази на бензина. Не защото търсенето намалява, а защото дизелът поскъпна значително повече в началото на кризата“, посочи той.

„Като цяло, ако настоящата ситуация се запази – от тази сутрин. Мисля, че още през следващата седмица ще има спад от 3–5 цента.

Това означава цени под 1,45 евро за литър – за дизела и за бензина, на повечето места в България“, смята Хаджидимитров.

„Като цяло всичко зависи от търсенето и предлагането. Нормално е през лятото търсенето да бъде по-високо, защото хората пътуват повече, бизнесът е по-активен и има по-голяма нужда от горива. При по-високо търсене е логично цените да се покачват“, посочи експертът.

Post Views: 10

ПАРИ

Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг пътЕврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път

Стоян Панчев: Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път.

Еврото е привлякло 7 пъти повече инвестиции…ама друг път, коментира във Фейсбук икономистът от ЕКИП Стоян Панчев.

Става дума за данните на БНБ, които отчитат, че през периода януари-април 2026 г. има 2,02 млрд. евро ПЧИ спрямо 276 млн. през същия период миналата година.

1. Започваме с най-големия компонент от тези велики резултати (57% от тях) – т.нар. реинвестирани печалби на стойност 1,14 млрд. – което на практика са парите на банките, хранителнителни вериги, телекомите и други такива бизнеси, които заради отличните си маржове и доходност (и висока инфлация) правят феноменални печалби, които оставят да бъдат развъртяни в страната за поредна година.
Когато можеш да продаваш същото масло, мляко и сирене по-скъпо в България, разбира се, че ще оставиш капитала си при високата доходност. А банките конкретно – за да продължат (чисто регулаторно) да кредитират все повече, им е нужен повече капитал.

2. Вторият компонент са т.нар. “дългови инструменти” с 31% от общите ПЧИ – миналата година те са били силно отрицателни (-400 млн. евро) сравнено със 600 млн. евро през 2026 г. Тези дългови инструменти са вътрешнофирмени задължения – не означава, че чужденци купуват български дългови инструменти или строят фабрики. Всъщност са прехвърляния на пари вътре във фирмите с чуждестранни майки.

Например – Лукойл е твърде голям да се финансира (за оборотни средства) от българската банкова система, затова майката взима кредит в чужбина и го прехвърля на дъщерното дружество. Нищо общо с “инвестиции”.

3. Третият компонент с най-малка тежест (12%) е нов собствен капитал на стойност 243 млн. евро. Най-близо до класическото разбиране за “инвестиции” – някой идва и налива пари (евентуално) в нов бизнес.
Като го сравняваме с 2025 г. изглежда доста повече -67 млн. vs 243 млн., но ако се върнем “малко” назад до 2024 г. (в същия период от време) имаме 213 млн. или до 2023 г., когато имаме 297 млн. евро. Само през месец юли 2022 г.,например, имаме 800 млн. евро инвестиции.

Т.е. тези резултати може да изглеждат добре спрямо една конкретна година – миналата – но всъщност са нищо особено и са били надминавани (дори в пъти) в последните 3-4 години.
Да не говорим, че инвестициите в дялов капитал включват и имотите – та съвсем смешно става.

Прост тест – кой завод се построи от януари?

Малоумници, хващащи се отчаяно за сламки – излизат с безумни заглавия. Мисирска история.
Та – НЕ Е ОТ ЕВРОТО, от неграмотност е.

П.П.П. Нали помните как борсата ни беше пораснала най-много в света? ????

Post Views: 7

ПАРИ

Не вярваме на Тръмп, ще изчакаме да видим какво ще стане

Според FT, корабособствениците няма да възобновят транзита през Ормузкия проток, докато не бъдат уверени в надеждността на сделката между САЩ и Иран.

Това може да отнеме няколко седмици, каза Джотаро Тамура, главен изпълнителен директор на Mitsui OSK Lines, най-големият оператор на танкери в света.

Той припомни, че вече е имало няколко фалшиви опита за повторно отваряне на водния път.

„Като се има предвид опитът от последните няколко месеца, мисля, че е разумно да се предположи, че може да отнеме поне няколко седмици, ако не и месец“, добави Тамура.

Около 500 кораба са блокирани в Персийския залив повече от 100 дни поради войната и чакат скоро да напуснат през Ормузкия проток.