СВЯТ
Европейската солидарност отиде по дяволите и постави сериозни въпроси
Китайската солидарност с Италия постави Европа в неудобно положение.
Докато европейски страни отказаха да изпратят маски в Италия, щедростта на Китай направи огромно впечатление на италианците.
На италианския остров Сардиния кацна товарен полет от Китай, с който бяха докарани 4 тона санитарни материали – 150 000 ръкавици и 1800 предпазни облекла. Тази екипировка бе предложен от китайското правителство на Италия със съдействието на големи китайски компании.
Едновременно с това в Рим пристигнаха китайки лекари от Уахан, които имат опит в лечението на COVID-19, както и учени и експерти от китайския Червен кръст. Дарена е също кръвна плазма на оздравели от коронавирус.
Италия очаква още няколко товара през следващите дни – защитни облекла, дефибрилатори и апаратура за подпомагане на дишането.
“От нас тръгна вируса и сме отговорни да помогнем. Дойдохме да върнем услугата на Италия, която ни помогна по-рано”, коментира председателят на Китайски Червен кръст, съпроводил товара с помощи. Той обеща още 31 тона материали през следващите няколко дни.
Жестът бе оценен подобаващо в Италия, която подкрепя по-енергично китайската стратегическа инициатива за новия “Път на коприната” в сравнение с други западни страни.
В дните на неудържимо разрастване на епидемията на Апенините правителстото в Рим се обърна към партньорските страни от ЕС. Откликна само една страна.
Така неизбежно италианците се запитаха къде е Европа и нейната солидарност, след като в такъв жизнено важен момент Съюзът й обръща гръб.
Може би най-болезненият отказ беше този на “братовчедите французи”, които блокираха износа на санитарни материали. Това се случи далеч преди броят на доказаните случаи на зараза във Франция да достигне застрашителни размери.
Не по-малко възмущение предизвика и Германия, където фабриките за производство на медицински маски използват италиански текстил.
След отказите италианското правителство се обърна за помощ към Пекин, който откликна незабавно.
Италианските болници се пукат по шефовете от пациенти. Сега изтощените от дежурства медици могат да разчитат и на помощта на китайските си колеги.
Китайската помощ не отива само в Италия. Китайският гигант в онлайн търговята “Алибаба” е изпратил в Европа един милион маски. В неделя (15 март) на летището на белгийския град Лиеж кацна товар с четири тона санитарни материали. Преди това имаше товарен полет с крайна дестинация Италия.
Италианските надежди за европейска солидарност попари и председателят на ЕЦБ Кристин Лагард, която с един доста суров коментар взриви италианската борса.
Както EURACTIV вече информира, Лагард уж се опита да успокои пазарите, обявявайки антикризисни мерки срещу разпространението на COVID-19, но предизвика скок в доходността на италианските облигации, навличайки си гневни реакции в Италия.
След разтърсващите коментари на Лагард фондовата борса в Милано се срина с 16,9%, което е най-големият спад в една сесия от създаването на индекса през 1998 година.
Китайците, които живеят и работят постоянно в Италия и които бяха под прицел, когато епидемията избухна в Китай, днес вече са уважавани граждани на страната.
Те проявиха отговорност и самоизолираха, затваряйки магазините си още през февруари, без да чакат нарежданията на правителството в Рим.


СВЯТ
Унгария забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна
Големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
Унгарският премиер Петер Мoдяр заяви, че правителството забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна. Той написа това в социалната медийна платформа X, цитиран от “Укринформ”.
“Правителството оттегля намерението на Унгария да напусне Международния наказателен съд и забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна”, написа Мoдяр.

Hungary Today отбеляза, че в рамките на унгарската селскостопанска политика е възникнал дебат относно правната рамка за ограниченията върху вноса на украински селскостопански продукти, предава The Sofia Times.
По-специално, министърът на земеделието и хранителното производство Саболч Бона написа в социалните медии, че предишното правителство е оставило след себе си правна несигурност.
Според него ограниченията за внос, приети при правителството на Фидес, са били обвързани със специалните разпоредби на националното извънредно положение. Когато това извънредно положение приключи, ограниченията не бяха автоматично закрепени в закона, което министърът критикува като недостатък на планирането.

Бона заяви, че неговото министерство ще подготви ново законодателство, за да възстанови правната сигурност по отношение на защитата на унгарския пазар и местните производители.
Мерките ще се прилагат за месни продукти – включително говеждо, свинско, агнешко, козе месо и птиче месо – както и замразени зеленчуци и зърнени продукти.
На 14 май Унгария обяви отмяната на извънредното положение, въведено по време на мандата на бившия премиер Виктор Орбан.
Унгария въведе забрана за внос на украински селскостопански продукти за първи път през април 2023 г.

След началото на войната Украйна, Европейският съюз (ЕС) създаде мерки по границите с Украйна в отговор на блокадата на Русия на украинските черноморски пристанища, за да може украинско зърно да бъде изнасяно за световните пазари преди войната.
Няколко държави, включително Унгария, поискаха от Европейската комисия да въведе мерки за ограничаване на вноса на селскостопански продукти от Украйна, твърдейки, че големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
СВЯТ
Париж обяви израелския министър на вътрешната сигурност за персона нон грата
Франция реши да забрани на министъра на вътрешната сигурност на Израел Итамар Бен-Гвир достъп до нейната територия, предадоха Ройтерс и Франс прес, като се позовават на днешно изявление на френския министър по въпросите на Европа и външните работи Жан-Ноел Баро.
Баро отбеляза, че решението отразява гнева от отношението на Бен-Гвир към активисти от международната хуманитарна флотилия за ивицата Газа “Глобъл Сумуд”. “Смятано от днес, Итамар Бен-Гвир няма право да стъпва на френска територия”, написа Баро в социалната платформа Екс.

“Заедно с моя италиански колега (Антонио Таяни – бел. ред.) призоваваме ЕС да наложи също така санкции срещу Итамар Бен-Гвир”, добавя френският първи дипломат.

Бен-Гвир стана обект на вълна от критики от международната общност, след като публикува клип, в който се подиграва на задържани активисти от хуманитарната флотилия за Газа.

Във видеото се вижда как в негово присъствие израелски полицаи карат активисти да застанат в редици и да коленичат на земята с вързани зад гърба ръце. На свой ред министърът им казва “Добре дошли в Израел, ние сме господарите”.
СВЯТ
Ердоган иска да прави петролопровод през България за Европа
Турция и НАТО правят тръбопровод за военни цели през България.
Проектът е за 1,2 млрд. долара и ще бъде предложен на срещата на върха в Анкара.
Турция е предложила изграждането на тръбопровод за гориво за военни цели през България, който да подсигурява енергийните доставки за източноевропейския фланг на НАТО, съобщи Bloomberg. Очакваната цена на проекта е 1,2 млрд. долара.
Предложеният тръбопровод ще минава от Турция до Румъния през България. Анкара планира да представи предложението преди срещата на върха на НАТО, на която ще бъде домакин през юли.

Турският маршрут е с около 1/5 по-евтин от алтернативните предложения, включително маршрути през Гърция или западните съседи на Румъния. Тези алтернативи биха разчитали на морски транспорт, което ги прави по-уязвими от смущения.
Военният министър Атанас Запрянов пришпори темата за бързо прокарване на военни коридори през България. Той направи това по време на своето изказване на форума „Сигурността в Черно море и Балканския регион” в Букурещ, Румъния.
Войната в Украйна и конфликтите в Близкия Изток, включително прекъсванията на енергийните доставки заради затварянето на Ормузкия проток, накараха НАТО да преразгледа инфраструктурата си за доставки на гориво. Държавите членки търсят надеждна и рентабилна верига за доставки за източните членове на алианса.
Турция търси съюзническа подкрепа за предложението, което може да бъде решено преди или по време на срещата на върха в Анкара, коментира Bloomberg. Планираният тръбопровод ще бъде ограничен за военна, но не и за гражданска употреба.
Европейският съюз и НАТО се споразумяха и за инфраструктурен проект на стойност 100 млрд. евро, който ще положи основите на „военна Шенгенска зона” за ускоряване на движението на войски и оборудване в цяла Европа, заяви комисарят по транспорта и туризма Апостолос Дзидзикостас на конференция в Атина.

Проектът включва разработването на 500 „горещи точки“, където през следващите три до четири години ще бъде създадена или укрепена инфраструктура за улесняване на военната мобилност.
“Това бързо ще ускори времето, необходимо за прехвърляне на войски и материали от една част на блока в друга, както за учения, така и в случай на извънредни ситуации, каза Дзидзикостас на „Срещата на върха за енергиен преход: Източно Средиземноморие и Югоизточна Европа. Ще бъде създаден и споделен резерв или „пул“ от военно оборудване, по модел на механизма за гражданска защита на ЕС.
Регламентът ще бъде готов до 2027 г., а инфраструктурата – до началото на 2030 г.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








