СВЯТ
Европейците затварят магазини, притиснати от икономическата криза
Две години бизнесът получаваше значителна държавна подкрепа заради пандемията, но сега нарастващите разходи за енергия и обслужване на дългове заедно с общия инфлационен натиск излагат на риск възстановяването на малките и средните предприятия, пише EURACTIV.
Фалитите на фирми, особено малки и средни предприятия, се увеличават стабилно през 2022 г. и се очаква да продължат през 2023 г. в целия ЕС “поради по-слаби икономически перспективи с висока инфлация и цени на енергията, както и затягане на паричната политика и намаляване на правителствената подкрепа”, според компанията събирач на дългове Atradius Collections.
Фалитите на фирми са се увеличили с 69% във Франция през последната година, за първи път от над 25 години, установи консултантската фирма Altares Dun & Bradstreet по-рано този месец.
Рискът от фалит също се е повишил в Италия от 11.4% на 16.1%, като почти 100 хил. компании са изложени на висок риск според данни от маркетингово проучване на агенцията Cerved.
Осемстотин тридесет и една хиляди души работят в италиански компании с риск от изпадане в несъстоятелност, което е увеличение от почти 129 хил. спрямо 2021 г. (7.2%). Около 2.1 милиона души работят в компании, смятани за по-уязвими, а общо над 3 милиона души работят в “несигурни” компании.
Подобна тенденция се наблюдава в Полша, където данните от Министерството на развитието и технологиите за затварянето на предприятия показват, че 104 300 заявления за затваряне на магазини са били подадени до властите досега тази година, което е с 25.8% повече от миналата година. Заявленията за временно спиране на дейности също са се увеличили с 39.4% през последните дванадесет месеца.
Положението е още по-лошо в Обединеното кралство, където “повече от един на всеки 10 британски бизнеса отчита умерен до сериозен риск от неплатежоспособност през август 2022 г.”, според Службата за национална статистика. До септември 2022 г. нивата на неплатежоспособност надхвърлиха тези преди COVID, което направи Обединеното кралство една от най-засегнатите страни.
Цените растат, подкрепата спада
Докато държавната подкрепа за COVID поддържа броя на фирмите в риск от неплатежоспособност нисък, интересно е да се отбележи, че високи нива на несъстоятелност могат да се видят на пазари, където фискалната подкрепа беше преустановена, установи Atradius Collections. Австрия, Белгия, Франция и Обединеното кралство са начело в списъка на ЕС.
Анализаторите също така бързат да подчертаят, че числата са изкуствено завишени от зомби компании – “компании, които съществуват, за да получават пари при изключително ниски лихвени проценти и програми на централната банка”, посочва Allianz Trade.
Колко от тези компании-зомбита действително съществуват е трудно да се каже – Френската сметна палата говори за не повече от 2.5% в доклад, публикуван през юли.
За някои МСП обаче борбата е реална. “150 хил. МСП са изложени на риск от внезапна неплатежоспособност”, каза генералният секретар на синдиката на френските работодатели Жан-Юд дю Менил миналата седмица, тъй като енергийните договори трябва да бъдат предоговорени за следващата календарна година и се очаква разходите да се увеличат с до 250%.
EURACTIV разкри още през август, че 20-30% от МСП може да изпаднат в неплатежоспособност до края на годината, според профсъюза SDI.
Обезпечените от държавата заеми добавиха допълнителна тежест върху френските компании, които сега са принудени ги да изплащат след двегодишно забавяне. Все повече и повече МСП с функциониращи бизнес планове изчерпват парите си, а разсрочването на дълга, макар и опция, почти никога не се използва, коментираха от Френската централна банка пред EURACTIV.
Полската платформа за обмен на икономическа информация Krajowy Rejestr Długów също очертава подобна, макар и не толкова широкомащабна тенденция: “цените на бензина и енергията оказват влияние върху финансовото състояние на бизнеса” и “някои предприятия със сигурност ще пострадат, макар че е трудно да се каже колко”, каза Анджей Кулик, говорител на компанията, пред EURACTIV.
Инфлацията достигна 15.6% през септември 2022 г. на годишна база, което е пет процента над средната стойност за ЕС от 10.9%. Дори страните, които не са имали значителен ръст, очакват промяна с наближаването на зимата.
Германия, която отбеляза намаление на фалитите на фирми с почти 20%, се готви за скок, тъй като енергийната криза удря растежа на бизнеса, особено енергоемките компании и услугите от типа бизнес за потребителя, които са най-силно засегнати от спада в потреблението. Пекарните, които попадат и в двете категории, са в центъра на общественото внимание.
Трябва да се отбележи, че за разлика от своите съседи, плащанията на германското правителство за пандемията бяха под формата на безвъзмездни средства, а не заеми.
“Ценови щитове” и “гаранции за електроенергия”
Държавното финансиране досега предпазваше компаниите от най-лошите последици от енергийната криза.
През 2022 г. в Италия бяха въведени осем законодателни мерки, насочени към ограничаване на разходите за електроенергия, природен газ и горива, както и непреки мерки, насочени към защита на покупателната способност на домакинствата и ликвидността на бизнеса – за нетни разходи по заеми от 54.4 милиарда евро, или 3.5% от БВП през 2021 г., според доклад на мозъчния тръст “Брьогел”.
Същото важи и за спорния “икономически защитен щит” от 200 милиарда евро на германското правителство, 91 милиарда от които ще бъдат използвани за ограничаване на цените на газа.
Силното лобиране от страна на синдикатите на работодателите накара френското правителство да предприеме действия, а министърът на икономиката Брюно льо Мер обяви създаването на “гаранция за електроенергия” преди преговорите за енергиен договор, въпреки че подробностите все още не са разкрити.
Разсрочването на дълга също е достъпно чрез специална услуга във Френската централна банка, въпреки че синдикатите и индустрията подчертаха ясно ограничение – всяко разсрочване би добавило компанията към списък с “плащания по подразбиране”, което е достатъчно, за да изплаши потенциални клиенти и инвеститори.
СВЯТ
Унгария забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна
Големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
Унгарският премиер Петер Мoдяр заяви, че правителството забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна. Той написа това в социалната медийна платформа X, цитиран от “Укринформ”.
“Правителството оттегля намерението на Унгария да напусне Международния наказателен съд и забранява вноса на селскостопански продукти от Украйна”, написа Мoдяр.

Hungary Today отбеляза, че в рамките на унгарската селскостопанска политика е възникнал дебат относно правната рамка за ограниченията върху вноса на украински селскостопански продукти, предава The Sofia Times.
По-специално, министърът на земеделието и хранителното производство Саболч Бона написа в социалните медии, че предишното правителство е оставило след себе си правна несигурност.
Според него ограниченията за внос, приети при правителството на Фидес, са били обвързани със специалните разпоредби на националното извънредно положение. Когато това извънредно положение приключи, ограниченията не бяха автоматично закрепени в закона, което министърът критикува като недостатък на планирането.

Бона заяви, че неговото министерство ще подготви ново законодателство, за да възстанови правната сигурност по отношение на защитата на унгарския пазар и местните производители.
Мерките ще се прилагат за месни продукти – включително говеждо, свинско, агнешко, козе месо и птиче месо – както и замразени зеленчуци и зърнени продукти.
На 14 май Унгария обяви отмяната на извънредното положение, въведено по време на мандата на бившия премиер Виктор Орбан.
Унгария въведе забрана за внос на украински селскостопански продукти за първи път през април 2023 г.

След началото на войната Украйна, Европейският съюз (ЕС) създаде мерки по границите с Украйна в отговор на блокадата на Русия на украинските черноморски пристанища, за да може украинско зърно да бъде изнасяно за световните пазари преди войната.
Няколко държави, включително Унгария, поискаха от Европейската комисия да въведе мерки за ограничаване на вноса на селскостопански продукти от Украйна, твърдейки, че големият приток на зърно и хранителни продукти от Украйна е понижил цените и е навредил на местните фермери.
СВЯТ
Париж обяви израелския министър на вътрешната сигурност за персона нон грата
Франция реши да забрани на министъра на вътрешната сигурност на Израел Итамар Бен-Гвир достъп до нейната територия, предадоха Ройтерс и Франс прес, като се позовават на днешно изявление на френския министър по въпросите на Европа и външните работи Жан-Ноел Баро.
Баро отбеляза, че решението отразява гнева от отношението на Бен-Гвир към активисти от международната хуманитарна флотилия за ивицата Газа “Глобъл Сумуд”. “Смятано от днес, Итамар Бен-Гвир няма право да стъпва на френска територия”, написа Баро в социалната платформа Екс.

“Заедно с моя италиански колега (Антонио Таяни – бел. ред.) призоваваме ЕС да наложи също така санкции срещу Итамар Бен-Гвир”, добавя френският първи дипломат.

Бен-Гвир стана обект на вълна от критики от международната общност, след като публикува клип, в който се подиграва на задържани активисти от хуманитарната флотилия за Газа.

Във видеото се вижда как в негово присъствие израелски полицаи карат активисти да застанат в редици и да коленичат на земята с вързани зад гърба ръце. На свой ред министърът им казва “Добре дошли в Израел, ние сме господарите”.
СВЯТ
Ердоган иска да прави петролопровод през България за Европа
Турция и НАТО правят тръбопровод за военни цели през България.
Проектът е за 1,2 млрд. долара и ще бъде предложен на срещата на върха в Анкара.
Турция е предложила изграждането на тръбопровод за гориво за военни цели през България, който да подсигурява енергийните доставки за източноевропейския фланг на НАТО, съобщи Bloomberg. Очакваната цена на проекта е 1,2 млрд. долара.
Предложеният тръбопровод ще минава от Турция до Румъния през България. Анкара планира да представи предложението преди срещата на върха на НАТО, на която ще бъде домакин през юли.

Турският маршрут е с около 1/5 по-евтин от алтернативните предложения, включително маршрути през Гърция или западните съседи на Румъния. Тези алтернативи биха разчитали на морски транспорт, което ги прави по-уязвими от смущения.
Военният министър Атанас Запрянов пришпори темата за бързо прокарване на военни коридори през България. Той направи това по време на своето изказване на форума „Сигурността в Черно море и Балканския регион” в Букурещ, Румъния.
Войната в Украйна и конфликтите в Близкия Изток, включително прекъсванията на енергийните доставки заради затварянето на Ормузкия проток, накараха НАТО да преразгледа инфраструктурата си за доставки на гориво. Държавите членки търсят надеждна и рентабилна верига за доставки за източните членове на алианса.
Турция търси съюзническа подкрепа за предложението, което може да бъде решено преди или по време на срещата на върха в Анкара, коментира Bloomberg. Планираният тръбопровод ще бъде ограничен за военна, но не и за гражданска употреба.
Европейският съюз и НАТО се споразумяха и за инфраструктурен проект на стойност 100 млрд. евро, който ще положи основите на „военна Шенгенска зона” за ускоряване на движението на войски и оборудване в цяла Европа, заяви комисарят по транспорта и туризма Апостолос Дзидзикостас на конференция в Атина.

Проектът включва разработването на 500 „горещи точки“, където през следващите три до четири години ще бъде създадена или укрепена инфраструктура за улесняване на военната мобилност.
“Това бързо ще ускори времето, необходимо за прехвърляне на войски и материали от една част на блока в друга, както за учения, така и в случай на извънредни ситуации, каза Дзидзикостас на „Срещата на върха за енергиен преход: Източно Средиземноморие и Югоизточна Европа. Ще бъде създаден и споделен резерв или „пул“ от военно оборудване, по модел на механизма за гражданска защита на ЕС.
Регламентът ще бъде готов до 2027 г., а инфраструктурата – до началото на 2030 г.
Споделете мнението си в коментарите! 👇
СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ
ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ








