ПОЛИТИКА

Един от най-ненавижданите убийци в света остаря и се оттегля

Един от най влиятелните сенатори, които мразят всичко и всички!

Геронтокрацията в Съединените щати отслабва. Лидерът на републиканците в Сената Мич „Старият гарван“ Макконъл обяви, че ще напусне поста си, който заемаше по-дълго от всеки друг в историята, преди края на годината. Макконъл е всичко, за което светът мрази Америка. Но самата Америка мрази Макконъл много повече.

Мич Макконъл е един от онези, на които се крепи всичко във Вашингтон. Президентът Обама наследи президента Буш, президентът Байдън наследи президента Тръмп, а „старият гарван“ все водеше републиканците в Сената. При решаването на въпроси на войната и мира (и изобщо на всякакви важни въпроси), консервативният елит поставяше начело това старче от известния с уискито щат Кентъки. По време на административни и лобистки битки във високи постове той нямаше равен.

Сега е модерно да се говори за такива хора като „слон“. Макконъл е „слонът“ на Републиканската партия, чийто символ всъщност е слон. Но на външен вид той прилича повече на костенурка – и наистина има черупка, непроницаема за враговете, иначе нямаше да остане сред най-влиятелните хора в САЩ с десетилетия. Много хора мразят и се страхуват от такива хора, но Макконъл някак си особено.

Дори прякорите, с които е известен в медиите, намирисват на страх. Освен „Стария гарван“, това са „Мрачният жътвар“, „Дарт Вейдър“, „Среднощният Мич“, „Ядреният Мич“, „Богатият Мич“ и „Московски Мич“. Ясно е, че няма да те нарекат за добро „Московския“ в съвременните Съединени щати е от омраза.

Макконъл е мразен например от всички, които очакваха ерата на Обама с надежда и обич и които все още имат топли чувства към самия Барак Обама. В САЩ има чудовищно много такива хора, сред убедените демократи 100% от тях. И обвиняват Макконъл, че почти нищо не се е получило за „президента на надеждата“. Лидерът на Сената съсипва десетки от неговите „прогресивни реформи“ – удушава ги с поправки, удавя ги в съгласувания и тихо ги намушква до смърт в кабинета си.

Може да се спори за душеспасителния характер на инициативите на президента Обама. Но Макконъл наистина е такъв. Притежаващ изтънчения талант едновременно на бюрократ и политически интригант, той години наред тъпче със старческите си сандали либералните инициативи.

Поради това Макконъл беше мразен не само от либералите, но и, по-общо казано, от младежта. В нейната среда той имаше образа на портиер, вреден съсед, който се оплаква от силната музика, а също и този, който принуждава Америка да живее според законите, ако не на каменната ера, то на късния феодализъм.

Изглежда, че консерваторите трябваше да обичат Макконъл за същото нещо – като техен човек и ефективен лобист. Но това не е вярно. Тези консерватори, които могат да бъдат наречени „Тръмписти“, също мразят „Стария гарван“.

Самият Доналд Тръмп не е разговарял с Макконъл повече от три години, откакто лидерът на Сената отказа да го подкрепи в опита му да оспори победата на Байдън и да се разграничи от нашествениците на Капитолия. Има студена война между двата „слона“, по време на която бившият президент изправи партията срещу „стария гарван“ и издигна своите фаворити, надявайки се да има лоялно ръководство в Сената по време на втория си президентски мандат.

Тъй като Тръмп оперира основно с омраза, Макконъл стана мразен от милиони поддръжници на Тръмп. За тях той не е лидер на консерваторите в законодателната власт, а представител на елитите, при които Америка е престанала да бъде велика, и олицетворение на „Вашингтонското блато“, което техният рошав идол обещава да „пресуши“.

Сега Макконъл напуска конфронтацията предсрочно и ще изсъхне сам. До края на мандата си през 2026 г. той смята да остане сенатор, но като обикновен сенатор – без партийни позиции и мантията на “сив кардинал”.

В къщата на Тръмп има празник, но радостта, както често се случва с Тръмп, рискува да бъде преждевременна. Макконъл ще напусне голямата политика в същия ден, в който Републиканската партия вероятно ще стане управляваща партия – получавайки мнозинство в Сената и Тръмп в Белия дом. Междувременно той има време да прехвърли властта през „Вашингтонското блато“ и да затрудни живота на враговете си за дълго време. Това е последната му възможност да покаже таланта си на административен лобист – и той несъмнено ще го покаже.

„Все още имам достатъчно гориво в резервоара, за да разочаровам напълно критиците си и възнамерявам да го направя с целия ентусиазъм, на който са свикнали“, предупреди самият Макконъл в същата реч пред Сената, в която обяви оставката си.

Тук „бензинът“ се споменава като част от самоиронията: поне два пъти през последната година „Старият гарван“ замръзва по средата на изречението пред журналисти, след което социалните мрежи се пълниха с шеги дори за свършил бензина – все пак Макконъл е ретро модел. Но като цяло си струва да се повярва на обещанието му: онези, които подцениха „стария гарван“ в миналото, го намразиха още повече по-късно.

В среда, в която тази омраза трябва да струи от всички страни, реакцията на речта на Макконъл в Сената може да изглежда парадоксална. Сенаторите аплодираха някой, който беше причинил много разочарование на поне половината от тях и току-що беше заплашил още повече (и демократи, и тръмписти). Лидерът на демократите Чък Шумър дори тържествено се ръкува със своя заклет враг.

Но тук няма парадокс. Трябва да се биете с опонента си в американската политика по въпроси като всеобщо здравно осигуряване или права на аборт, а след това да пиете шампанско с него на следващия банкет по повод разполагането на войски в някоя страна с петрол или премахването на нелоялен режим близо до Русия.

Макконъл, мръсно богат дори по стандартите на Сената и женен за млада азиатка, е част от същия глобалистки елит като Шумър, Байдън, Клинтън и други враждебни приятели. И техните общи врагове са онези, които се противопоставят на амбициите и методите на САЩ в международната политика, като Русия, или против личното им желание тяхната корпорация да остане управляваща, като Тръмп.

Елитаризмът е още една причина „богатият Мич” да бъде мразен в родината си, но само там. Въпреки че олицетворява всички неоимпериалистически политики, заради които светът не харесва Америка, през всичките тези години Макконъл остава регионален отрицателен персонаж, малко познат на никого извън Съединените щати.

Русия не е изключение: „Старият гарван“ не само подкрепя конфронтацията в Украйна „до горчивия край“, но и участва в нейната организация, но е блед и се губи на фона на по-разпознаваеми, макар и по-малко влиятелни русофобски сенатори (всъщност те мразят всичко и всички).

Причината за това е смъртната скука, която неотлъчно съпътства Макконъл. Ако не планирате с него да нахлуете в Сирия или да унищожите газопроводи, но погледнете един от най-влиятелните хора в Съединените щати отдалеч, той не е „Мрачният жътвар“, нито „Дарт Вейдър“ или дори „слон“, а все пак костенурка, която понякога изпълзява от тъмните коридори на Сената, защото винаги живееше там.

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Post Views: 39

Related Topics:featured trending война измама конспирация корупция кражба лъжа политика свят

Up Next

9 месеца по-късно: къде е Киро Тъпото на кирия?

Don't Miss

Тръмп триумфира: Върховният съд на САЩ отхвърли решението, с което бе обявен за неизбираем

ПОЛИТИКА

Районният кмет като връзка между гражданите и институциите

Кандидатурата на инж.-ик. Георги Неделчев за район „Средец“, София, поставя въпроса как местната власт може да чува хората, особено там, където правомощията ѝ са ограничени.

На 14 юни 2026 г. в район „Средец“, София, ще се проведат частични избори за районен кмет. Сред регистрираните кандидати е инж.-ик. Георги Неделчев, издигнат от ПП „Български съюз за директна демокрация“. Регистрацията му е обявена с решение на Общинската избирателна комисия в Столична община от 19 май 2026 г.

Район „Средец“ е особен градски организъм. Той е едновременно административно, културно, историческо и жилищно пространство. В него се срещат институции, училища, паркове, културни средища, малък бизнес, заведения, туристи, дневно население и хора, за които това е дом. Точно това прави управлението на района чувствително: проблемите не са абстрактни, а ежедневни.

Чистота, шум, паркиране, осветление, графити, занемарени фасади и трудна комуникация с администрацията са теми, които често се появяват в разговорите между жители на централните градски зони. Те изглеждат малки поотделно, но заедно определят качеството на живот. За един човек проблемът може да е тъмна улица. За друг, невъзможност да паркира близо до дома си. За трети, шум под прозорците до късно вечер. За четвърти, усещането, че сигналите към институциите потъват някъде между няколко администрации.

Тук се появява големият въпрос: какво реално може да направи един районен кмет?

Районният кмет не е самостоятелен кмет на отделна община. Част от решенията зависят от Столична община, Столичния общински съвет, Центъра за градска мобилност, Столичния инспекторат, полицията, общински дружества, външни изпълнители и други институции. Това обаче не означава, че районният кмет трябва да бъде пасивен посредник или администратор на формални отговори.

Напротив, именно при ограничени правомощия ролята на районния кмет може да стане още по-важна. Той може да бъде човекът, който чува гражданите, подрежда проблемите им, прави ги видими, насочва ги към компетентните органи и следи дали има отговор. В този смисъл районният кмет може да бъде не просто местен администратор, а организатор на гражданска енергия.

Това е и една от основните теми в публичните позиции на инж.-ик. Георги Неделчев: директната демокрация като модел и прякото гражданско участие като практичен инструмент. Разликата е важна. Демокрацията като модел е директна, близка до швейцарската логика на участие и контрол. Участието на гражданите е пряко: чрез инициативи, обсъждания, подписки, срещи, сигнали, предложения и публично проследяване на резултатите.

При такъв подход районната администрация не чака проблемите да се натрупат. Тя ги регистрира, картографира, насочва и връща информация към хората. Един сигнал не трябва да бъде просто входящ номер. Той трябва да има път: получен, разгледан, насочен, проследен, отчетен.

Тази логика е особено приложима в район като „Средец“, София. Ако уличното осветление се поддържа по договори на Столична община, районната администрация може да поддържа карта на тъмните и рискови места и да настоява за реакция. Ако паркирането зависи от по-широки градски политики, районният кмет може да формулира конкретни предложения от името на живущите. Ако шумът изисква участие на инспекторат и полиция, районният кмет може да събира сигналите, да търси координация и да настоява за контрол. Ако графитите засягат както общински, така и частни сгради, районът може да бъде посредник между собственици, домоуправители, институции и граждански инициативи.

Това не е обещание за чудо. Това е обещание за различен начин на работа.

В центъра на София хората не очакват само големи думи. Те очакват някой да чува, да отговаря и да не оставя ежедневните проблеми да се превръщат в постоянен фон. Район „Средец“ не е само витрина на столицата. Той е дом, в който хората живеят, работят, почиват, отглеждат деца, грижат се за възрастни родители и искат нормална градска среда.

Кандидатурата на инж.-ик. Георги Неделчев поставя именно този въпрос: може ли районният кмет да бъде мост между гражданите и институциите, вместо стена между тях?

Отговорът ще зависи не само от изборния резултат, а и от това дали в местната власт ще се наложи нов стандарт: повече чуваемост, повече отчетност и повече пряко участие на гражданите в управлението на собствения им район.

Кратко представяне към статията

инж.-ик. Георги Неделчев е кандидат за кмет на район „Средец“, София, издигнат от ПП „Български съюз за директна демокрация“. Професионалният му профил съчетава инженерно-икономическо образование с допулнителна специалност Право на интелектуалната собственост, опит в интегрираните комуникации, технологиите, предприемачеството и управлението на проекти. Основен акцент в публичните му позиции е идеята за истинска демокрация и пряко гражданско участие на районно ниво.

Post Views: 25

ПОЛИТИКА

Колонизаторите от Брюксел ще ни изтръскат с нов милиард за невъобръжаеми клаузи

България ще внесе 1 млрд. евро в Механизма за стабилност на еврозоната, който ще финансира държави пред фалит.

Народното събрание гласува на първо и второ четене ратификация на Договора за създаване на Европейския механизъм за стабилност, който цели да осигури финансиране на държавите членки на еврозоната, които са изправени пред фалит. Европейският механизъм за стабилност (ЕСМ) предоставя помощ на държави членки, които изпитват затруднения или са застрашени от затруднения с финансирането и фалит.

Към момента пет държави от еврозоната се считат за финансово уязвими или изложени на по-висок риск заради дълга си.

Основните държави, които икономистите и институциите следят отблизо, са:

Италия

Италия има едно от най-високите нива на публичен дълг в еврозоната (около 135–140% от БВП).
Бавният икономически растеж прави изплащането по-трудно с течение на времето.
МВФ и анализатори многократно посочват Италия като една от най-уязвимите големи икономики в Европа.

Франция

Франция има нарастващи дефицити и нарастващ дълг.
Политическата нестабилност и слабата бюджетна дисциплина увеличиха опасенията на инвеститорите.

Белгия

Дългът на Белгия нараства постоянно, а МВФ предупреди за влошаваща се динамика на дълга и необходимостта от по-силна фискална консолидация.

Финландия

Финландия не е близо до криза, но рейтинговите агенции наскоро предупредиха за бързо нарастващ дълг поради застаряващото население, разходите за отбрана и слабия растеж.

Гърция

Гърция беше центърът на дълговата криза в еврозоната.
Дългът й все още е много висок, но положението се е подобрило значително от 2010-те години насам.

Европейският механизъм за стабилност (ЕСМ) е създаден на 2 февруари 2012 г. Седалището му е в Люксембург, а акционери са държавите от еврозоната. Чрез емитирането на дългови инструменти ЕСМ финансира заеми и други форми на помощ в подкрепа на държавите членки.

След обнародването на решението на българския парламент за ратификация в Държавен вестник България ще трябва да внесе и свой капиталов дял в ЕСМ. В началото се очаква държавата да се възползва от възможността за „временен корекционен период“ от 12 години, което значи, че за 5 години вноски България ще даде на ЕСМ около 600 млн. евро. След изтичането на корекционния период, ще трябва да изплатим и остатъка, докато общият внесен капитал в ЕСМ достигне 992 млн. евро.

Всички парламентарни групи, освен „Възраждане“, подкрепиха предложението.

Константин Проданов от „Прогресивна България“, посочи, че присъединяването ни към еврозоната вече е факт, цената за това е платена и тя е висока.

„Тук дебатираме присъединяване към Европейския механизъм за стабилизация, който е своеобразна застраховка за страната ни в случай на големи финансови проблеми“, каза депутатът.

„Всяка страна може да изпадне във временна неплатежоспособност, независимо от нивото на дълга си, Механизмът не плаща на фалирали държави, а точно обратно – целта е да не се допусне държави с проблеми, които са членки на еврозоната, да фалират, като им се отпускат целеви помощи за да се стабилизират“, заяви Проданов.

Според народния представител „това, което плащаме, не е просто цена на застраховката, получаваме участие в уставния капитал на Механизма за стабилност в размер на 8,5-8,6 млрд. евро“.

Председателят на „Възраждане“ Костадин Костадинов коментира, че е ликвидирана българската финансова независимост.

„Очаквам да ни обяснят, че вече няма българска държава, валутата не е наша“, посочи той. „Ние сме в „клуба на богатите“ като сервитьори и ще плащаме чужди дългове“, каза Костадинов.

Споделете мнението си в коментарите! 👇

СЪВЕТИ ЗА МАЙКИТЕ

ПРИКАЗКИ ЗА ДЕЦА

ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ

Post Views: 25

ПОЛИТИКА

Ислямистки сектанти превземат властта във Великобритания

Местните избори във Великобритания предизвикаха остър дебат за религията, идентичността и бъдещето на политиката.

Лейбъристката партия претърпя тежко поражение на местните избори във Великобритания. Резултатите предизвикаха силни реакции в политическите среди и медиите.

Според анализи, цитирани от британски издания, независими кандидати с мюсюлманска подкрепа са постигнали значителни успехи. Темата бързо се превърна в централен политически спор.

Ислямистки движения разтърсиха Великобритания, след като кандидати, подкрепени от организации като MuslimVote, спечелиха места в местни съвети. Част от кампаниите са били фокусирани върху въпроси, свързани с мюсюлманските общности.

Най-силен ефект се наблюдава в Бирмингам, Лондон и Голям Манчестър. В тези райони независими кандидати и представители на Зелената партия отчетоха сериозни победи.

В Бирмингам Независимият алианс и Зелените постигнаха силни резултати. Победите бяха посрещнати с шумни празненства по улиците и парковете.

В Лондон вниманието беше насочено към Тауър Хамлетс и Нюхам. Там местни формации, свързани с етнически и религиозни общности, увеличиха влиянието си.

Ислямистки движения разтърсиха Великобритания и заради езика на предизборните кампании. Част от кандидатите са използвали листовки и речи на езици, различни от английския.

Критиците виждат в това опасност от разделение на обществото. Според тях британската политика може да се фрагментира по религиозни, етнически и културни линии.

Поддръжниците на тези кандидати обаче твърдят, че става дума за демократично представителство. Те настояват, че местните общности имат право на политически глас.

Поражението на лейбъристите поставя под натиск премиера Киър Стармър. Партията губи подкрепа в райони, които дълго време смяташе за сигурни.

Ислямистки движения разтърсиха Великобритания в момент на по-широка политическа нестабилност. Възходът на нови формации показва промяна в настроенията на избирателите.

Предстои британските партии да търсят отговор на този нов политически пейзаж. Въпросът е дали страната ще запази общия си граждански модел.

Post Views: 27